№ 1078
гр. Русе, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Теодора Ив. П.
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520103737 по описа за 2021 година
Ищецът „АЕМВ” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Придунавски булевард” № 20, представлявано от Радка Василева Л. и Ивайло Емилов
Ламбев, заедно и поотделно, твърди, че в качеството си на собственик на Автогара „Изток”
е предоставил на ответника, в качеството му на превозвач, автогарови услуги, които се
заплащат всеки месец, след издаване на фактура, в срок до 20-то число на текущия месец,
съгласно сключения между страните договор № 1/01.03.2019г. и Анекс към него от
20.12.2019г. Ответникът не е заплатил предоставените от ищеца автогарови услуги за
периода от 01.06.2020г. до 31.01.2021г., за които са издадени следните фактури и кредитни
известия към някои от тях: фактура № 2320/11.06.2020г. за 1 482.00 лева с ДДС; фактура №
2347/15.07.2020г. за 1547.52 лева с ДДС; фактура № 2369/06.08.2020г. за 1 547.52 лева с
ДДС; фактура № 2390/09.09.2020г. за 1 444.56 лева с ДДС; фактура № 2411/09.10.2020г. за
3 176.16 лева с ДДС; фактура № 2432/11.11.2020г. за 2 792.40 лева с ДДС, с включено
кредитно известие № 2475/10.12.2020г.; фактура № 2453/09.12.2020г. за 2 168.40 лева с ДДС,
с включено кредитно известие № 2482/13.01.2021г.; фактура № 2481/13.01.2021г. за 2 183.63
лева с ДДС, с включено кредитно известие № 2507/12.02.2021г. Вземането по фактура №
2481/13.01.2021г. е за извършени автогарови услуги без да е подписан договор между
страните. Към настоящия момент „Евробус” ЕООД продължава да ползва услуги на
Автогарата, собственост на ищеца, за които се издават фактури всеки месец, без подписан
договор между тях. За дължимите парични суми по процесните фактури ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1076/2021г. по описа на РРС. Срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК обаче
1
ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея, поради което било указано
на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото търговско дружество сумите от 16 342.19 лева – неплатени главници за
предоставени автогарови услуги по договор № 1/01.03.2019г. и Анекс към него от
20.12.2019г., за които са издадени фактура № 2320/11.06.2020г.; фактура №
2347/15.07.2020г.; фактура № 2369/06.08.2020г.; фактура № 2390/09.09.2020г.; фактура №
2411/09.10.2020г.; фактура № 2432/11.11.2020г.; фактура № 2453/09.12.2020г. и фактура №
2481/13.01.2021г.; 566.74 лева – лихва за забава върху главниците за периода 20.06.2020г. до
23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 26.02.2021г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
1076/2021г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и
тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът „Евробус” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.”Липник” № 74, бл.”Глинка”, вх.А, ет.3, представлявано от управителя Ерджан Елиман
Юсню, оспорва изцяло предявения иск. Не спори, че има сключен с ищеца договор за
предоставяне на автогарови услуги от 20.12.2020г., но обема на предоставените такива не е
твърдения. Оспорва и размера на претендираните суми, както и че общият сбор по
фактурите е в размер на 16 304.75 лева, тъй като аритметричния сбор на сумите по
фактурите и издадените към тях кредитни известия е 14 807.15 лева. Твърди и че с
поведението си не е дал повод за предявяването на иска, поради което и не дължи разноски
на ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ищцовото търговско дружество, че в качеството си на
собственик на Автогара „Изток” е предоставил на ответника,
в качеството му на превозвач, автогарови услуги, които се заплащат всеки месец, след
издаване на фактура, в срок до 20-то число на текущия месец, съгласно сключения между
страните договор № 1/01.03.2019г. и Анекс към него от 20.12.2019г. За предоставени от
ищеца на ответника автогарови услуги за периода от 01.06.2020г. до 31.01.2021г., са
издадени следните фактури и кредитни известия към някои от тях: фактура №
2320/11.06.2020г. за 1 482.00 лева с ДДС; фактура № 2347/15.07.2020г. за 1547.52 лева с
ДДС; фактура № 2369/06.08.2020г. за 1 547.52 лева с ДДС; фактура № 2390/09.09.2020г. за
1 444.56 лева с ДДС; фактура № 2411/09.10.2020г. за 3 176.16 лева с ДДС; фактура №
2432/11.11.2020г. за 2 792.40 лева с ДДС, с включено кредитно известие №
2475/10.12.2020г.; фактура № 2453/09.12.2020г. за 2 168.40 лева с ДДС, с включено кредитно
2
известие № 2482/13.01.2021г.; фактура № 2481/13.01.2021г. за 2 183.63 лева с ДДС, с
включено кредитно известие № 2507/12.02.2021г. Вземането по фактура № 2481/13.01.2021г.
е за извършени автогарови услуги без да е подписан договор между страните. За тези
парични суми и лихва за забава върху тях за периода 20.06.2020г. до 23.02.2021г., ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК въз основа, на което било образувано ч.гр.дело № 1076/2021г. по описа на РРС, но
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ответникът подал възражение за недължимост на сумите по нея, поради което било указано
на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
Представено е писмо изпратено по телепоща от ищеца до ответника, с което първия
поканил втория да му заплати в 7-дневен срок доброволно дължимите се парични суми по
издадените фактури, но същото е било върнато, тъй като ответникът е отказал да го получи.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че общият брой на отразените в дневниците преминавания през автогарата от
автобусите на „Евробус” ЕООД през периода от 01.06.2020г. до 31.01.2021г. е 5 181 броя. В
резултат на извършените изчисления вещото лице установява, че предоставената от ищеца и
ползвана от ответника „Евробус” ЕООД услуга „преминаване през автогара” за периода
м.юни 2020г. – месец януари 2021г. е 5181 броя преминавания, като стойността на тези
услуги е 16 342.19 лева с ДДС. В процесните фактури и кредитни известия са фактурирани
общо 5 169 броя преминавания през автогарата от ответника „Евробус” ЕООД на общата
стойност от 16 304.75 лева с ДДС. Следователно фактурираните услуги по преминаване са
по-малко с 12 броя от действително позваните услуги от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Ищцовото търговско дружество, че в качеството си на собственик на Автогара
„Изток” е предоставил на ответника, в качеството му на превозвач, автогарови услуги, които
се заплащат всеки месец, след издаване на фактура, в срок до 20-то число на текущия месец,
съгласно сключения между страните договор № 1/01.03.2019г. и Анекс към него от
20.12.2019г. За предоставени от ищеца на ответника автогарови услуги за периода от
01.06.2020г. до 31.01.2021г., са издадени следните фактури и кредитни известия към някои
от тях: фактура № 2320/11.06.2020г. за 1 482.00 лева с ДДС; фактура № 2347/15.07.2020г. за
1547.52 лева с ДДС; фактура № 2369/06.08.2020г. за 1 547.52 лева с ДДС; фактура №
2390/09.09.2020г. за 1 444.56 лева с ДДС; фактура № 2411/09.10.2020г. за 3 176.16 лева с
ДДС; фактура № 2432/11.11.2020г. за 2 792.40 лева с ДДС, с включено кредитно известие №
2475/10.12.2020г.; фактура № 2453/09.12.2020г. за 2 168.40 лева с ДДС, с включено кредитно
известие № 2482/13.01.2021г.; фактура № 2481/13.01.2021г. за 2 183.63 лева с ДДС, с
включено кредитно известие № 2507/12.02.2021г. От заключението на изготвената по делото
съдебно-окономическа експертиза се установява, че предоставената от ищеца и ползвана от
ответника „Евробус” ЕООД услуга „преминаване през автогара” за периода м.юни 2020г. –
месец януари 2021г. е 5181 броя преминавания, като стойността на тези услуги е 16 342.19
3
лева с ДДС, което изцяло съвпада с претендираните от ищеца парични суми. В тази връзка е
неоснователно възражението на ответника, че обема на предоставените от ищеца услуги не
е твърдения, както и че аритметричния сбор на сумите по фактурите и издадените към тях
кредитни известия е 14 807.15 лева. По делото не са представени от ответника доказателства
да е заплатил дължимите се парични суми за предоставените му услуги по договора. Поради
това и искът за претендираните главници е основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи изцяло.
Съгласно сключения между страните договор № 1/01.03.2019г. и Анекс към него от
20.12.2019г., предоставените автогарови услуги се заплащат всеки месец, след издаване на
фактура, в срок до 20-то число на текущия месец. С неплащането им на договорените
падежи, ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху главниците.
Представени са от ищеца счетоводни справки, които не са оспорени от страна на ответника,
съгласно които лихвата за забава върху главниците за периода 20.06.2020г. до 23.02.2021г.
възлиза в общ размер на 566.74 лева. Искът и в тази му част като доказан както по правното
си основание, така и по размер следва да се уважи изцяло.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото търговско дружество сумите от 16 342.19 лева –
неплатени главници за предоставени автогарови услуги по договор № 1/01.03.2019г. и Анекс
към него от 20.12.2019г., за които са издадени фактура № 2320/11.06.2020г.; фактура №
2347/15.07.2020г.; фактура № 2369/06.08.2020г.; фактура № 2390/09.09.2020г.; фактура №
2411/09.10.2020г.; фактура № 2432/11.11.2020г.; фактура № 2453/09.12.2020г. и фактура №
2481/13.01.2021г.; 566.74 лева – лихва за забава върху главниците за периода 20.06.2020г. до
23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 26.02.2021г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
1076/2021г. по описа на РРС.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с поведението си не е
дал повод за предявяването на иска, поради което и не дължи разноски на ищеца. Ответното
дружество не е заплатило дължимите се от него парични суми за предоставените му услуги
на договорените падежи съгласно сключения между страните договор и допълнително
споразумение към него. Не е заплатил същите и въпреки изпратено до него писмо по
телепоща от ищеца, с което бил поканен да му заплати в 7-дневен срок доброволно
дължимите се парични суми по издадените фактури, като дори същото е било върнато, тъй
като ответникът е отказал да го получи. Плащане на дължимите се парични суми не е
извършено както след образуването на заповедното производство и издадената заповед за
изпълнение, така и след образуване на исковото производство. Именно неговото поведение
е дало повод на ищеца да предяви претенциите си по съдебен ред и да направи разноски за
събиране на вземането си, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
4
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 1076/2021г. по описа на РРС,
разноски в размер на 351.10 лева – заплатена държавна такса за производството по делото;
738.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 1 480.45 лева – заплатени държавни такси за производството по делото
и издаване на съдебно удостоверение, възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Евробус” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, бул.”Липник” № 74, бл.”Глинка”, вх.А, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ерджан Елиман Юсню, че дължи на „АЕМВ” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Придунавски булевард” № 20, ЕИК *********,
представлявано от Радка Василева Л. и Ивайло Емилов Ламбев, заедно и поотделно, сумите
от 16 342.19 лева – неплатени главници за предоставени автогарови услуги по договор №
1/01.03.2019г. и Анекс към него от 20.12.2019г., за които са издадени фактура №
2320/11.06.2020г.; фактура № 2347/15.07.2020г.; фактура № 2369/06.08.2020г.; фактура №
2390/09.09.2020г.; фактура № 2411/09.10.2020г.; фактура № 2432/11.11.2020г.; фактура №
2453/09.12.2020г. и фактура № 2481/13.01.2021г.; 566.74 лева – лихва за забава върху
главниците за периода 20.06.2020г. до 23.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.02.2021г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 1076/2021г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Евробус” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.”Липник” № 74, бл.”Глинка”, вх.А, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителя
Ерджан Елиман Юсню, да заплати на „АЕМВ” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Придунавски булевард” № 20, ЕИК *********, представлявано от Радка
Василева Л. и Ивайло Емилов Ламбев, заедно и поотделно, сумата от 1 089.10 лева /хиляда
осемдесет и девет лева и десет стотинки/ – направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 1076/2021г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА„Евробус” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.”Липник” № 74, бл.”Глинка”, вх.А, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителя
Ерджан Елиман Юсню, да заплати на „АЕМВ” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Придунавски булевард” № 20, ЕИК *********, представлявано от Радка
Василева Л. и Ивайло Емилов Ламбев, заедно и поотделно, сумата от 1 480.45 лева /хиляда
четиристотин и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ – направени по настоящото
дело разноски.
5
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6