№ 6332
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511578 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.
С решение №6944 от 16.04.2024г., постановено по гр.дело №50082/2023г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, е осъдена "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на Т. Б. Д., с ЕГН **********, сумата от 2595.80 лв.,
представляваща незаплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.48, ал.1, т.3
КТД, заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
08.09.2023г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл.224, ал.1 КТ
сумата от 936.60 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.09.2023г. до
погасяване на вземането; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 840 лв.,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена
"БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.6
ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от общо 153.83 лв., разноски по
делото за държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, с ЕИК
*********, чрез процесуален представител юрисконсулт А.А., с надлежно учредена
представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №6944 от 16.04.2024г.,
постановено по гр.дело №50082/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав. Наведени
са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е приложил
1
материалния закон при определяне на базата за изчисляване размера на дължимото на
ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.48, ал.1, т.3 КТД. Съгласно чл.228, ал.1
КТ възнаграждението за последния пълен отработен месец е основа за изчисляване на
размера на обезщетението при пенсиониране по чл.222, ал. 3 КТ. Поддържа се, че в
конкретния случай първостепенния съд неправилно при изчисляване на размера на
дължимото обезщетение при пенсиониране е приложил нормата на чл.19 Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която в разглежданата
хипотеза не е неприложима. Твърди се, че разпоредбата на чл.19 от НСОРЗ е
приложима единствено ако работникът или служителят не е отработил нито един
пълен месец при съответния работодател, но разглежданият случай не е такъв. Излага
се още, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът има пълен отработен
месец – м.юли 2022г., поради което работодателят при изчисляване на дължимото
обезщетение е взел предвид брутното трудово възнаграждение на ищеца за посочения
месец, което е в размер на 1190 лв. и допълнително трудово възнаграждение за клас
прослужено време в размер на 43 % или общо 1701.70 лв.. Твърди се, че дължимите на
ищеца 10 брутни работни заплати, изчислени на база месечно брутното трудово
възнаграждение в размер на 1701.70 лв., са изплатени. По отношение на
претендираното от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224, ал.1 КТ е посочено, че при изчисляването му е взето предвид среднодневното
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
прекратяването на договора, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни. Сочи се, че в конкретния случай последният календарен месец,
през който ищецът има отработени най-малко 10 работни дни е месец август 2022г.
/изработени са 10 работни дни/, към който момент ищецът е имал отново основна
работна заплата в размер на 1190 лв. и допълнително трудово възнаграждение за клас
прослужено време в размер на 43 % или общо месечно брутното трудово
възнаграждение в размер на 1701.70 лв.. По тези аргументи се твърди, че размерът на
дължимите на ищеца обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ са правилно
изчислени и са му били изплатени, което е основание за отхвърляне на предявените
искове. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
съдебно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуален
представител прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК по
отношение на претендираните от въззиваемата страна - ищец разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Т. Б. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.Г. В., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че
обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
прилагане на материалния закон. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е мотивиран
и постановен съобразно приетите по делото доказателства. Излага се, че правилно
първостепенният съд е приел, че при изчисляване на размера на дължимите на ищеца
обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ следва да се вземе за база полученото
от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от
служителя месечно брутно трудово възнаграждение доколкото друго не е предвидено,
като размерът се определя по правилата на чл.228 КТ във вр. с чл.19 от НСОРЗ, в
хипотезата, когато работник/служител не е работил пълен работен месец, какъвто е
2
настоящият случай. В тази връзка се поддържа, че по делото е доказано
обстоятелството, че работодателят неправилно е изчислил размера на дължимите на
ищеца обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, тъй като не е взел за база
брутното му трудово възнаграждение за м.юни 2023г., което възлиза на 1961.28 лв.,
поради което е налице основание за ангажиране на неговата отговорност. В този
смисъл е обоснованият краен извод на СРС, който е правилен и законосъобразен и въз
основа на него е прието, че предявените искове са основателни и доказани и като
такива са изцяло уважени. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция, в размер на платения
адвокатски хонорар. Представя списък по чл.80 ГПК.
Предявени са от Т. Б. Д., с ЕГН **********, срещу "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД,
с ЕИК *********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД и чл.224, ал.1 КТ.
С оглед заявения петитум на постъпилата въззивна жалба на инстанционен
контрол подлежи изцяло постановеното решение на СРС.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори от страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено със заповед №76/14.07.2023г. на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ, тъй като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 17.07.2023г.. В заповедта за прекратяване на трудовия
договор е посочено, че на Т. Б. Д. следва да бъдат изплатени обезщетения на
основание чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД в размер на брутното му
трудово възнаграждение за 10 месеца, както и на основание чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 70 дни. На следващо място не се
спори още между страните и относно обстоятелството, че работодателят е изплатил на
Т. Б. Д. обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД в размер на
сумата от 17017 лв. като за база е взето месечно брутно трудово възнаграждение за
м.юли 2022г. в размер на 1701.70 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер
на сумата от 5927.60 лв. като за база е взето месечно брутно трудово възнаграждение
за м.август 2022г. в размер на 1701.70 лв..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
3
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1- ТР№1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по
същество е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на материалния закон, поради което е обоснован погрешен краен извод, че като база за
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид увеличеното брутното
трудово възнаграждение на ищеца, считано от 01.06.2023г., което е в размер на 1362
лв., заедно с клас прослужено време от 44%, или в общ размер на 1961.28 лв.,
съответно при направени изчисления за 10 месеца дължимото обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД възлиза на 19612.80 лв., която сума е с 2595.80 лв.
по-голяма от изплатената от работодателя – същият е изплатил на ищеца сумата от
17017 лв.. На следваща място при определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за
70 работни дни първостепенният съд отново е приел, че за база следва да се вземе
размерът на брутното трудово възнаграждение от 1961.28 лв., включващо основна
работна заплата от 1362 лв. и клас прослужено време в размер на 44%, поради което
обезщетението на един работен ден неизползван платен годишен отпуск е изчислено в
размер на 98.06 лв., или общо в размер на 6864.20 лв. за 70 дни. След приспадане на
заплатеното от работодателя обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 5927.60 лв., е
прието, че същият дължи да заплати на ищеца още в размер на сумата от 936.60 лв.,
незаплатен остатък от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
По тези аргументи първостепенният съд е уважил изцяло предявените при условията
на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ във
вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД и чл.224, ал.1 КТ. Настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при избора на
възнаграждение, което да послужи като основа за изчисляване на обезщетението при
пенсиониране. Според разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х от КТ,
включително и това по чл.222, ал.3 КТ, е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Има се предвид брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през
всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия
календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не
може да се определи като месечно (в този смисъл константната практика на ВКС -
решение №490 от 28.06.2010г. по гр.дело №342/2009г., Г.К., IV Г.О.; решение №665 от
11.01.2011г. по гр.дело №1688/2009г., Г.К., III Г.О. и др.). Първоинстанционният съд
при определяне на базата при изчисляване на брутното трудово възнаграждение на
ищеца неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.19, ал.1 НСОРЗ, която
постановява, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен
месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228 от Кодекса на труда се определя,
като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на
4
работните дни за същия месец. Цитираната правна норма се прилага, когато
работникът или служителят въобще няма пълен отработен месец (най-често в случаите
на възстановяване на работа след признато за незаконно уволнение от съда и
последвало ново прекратяване на трудовия договор, преди да е отработен пълен
месец). В същия смисъл е съдебната практика - решение №7367 от 28.05.2011г. на ВАС
по адм.дело №1218/2011г. и др.. В конкретния случай въззивният съд счита, че
разпоредбата на чл.19 от НСОРЗ е неприложима. Тя би била приложима, единствено
ако работникът или служителят не е отработил нито един пълен месец при съответния
работодател, но разглежданият случай не е такъв. Според въззивния съд неправилно
първостепенният съд, за да се позове на разпоредбата на чл.19, ал.1 НСОРЗ е цитирал
постановено по реда на чл.290 ГПК решение №50089/21.12.23г. по гр.дело
№3102/2022г. на Г.К., III Г. О., ВКС, което не се отнася за настоящия случай. Така
цитираното решение е постановено след като е допуснато до касация въззивно
решение по въпроса за базата, на която следва да се изчисли обезщетение по Кодекса
на труда, дължимо при последващо уволнение, в случай че поради предишно
уволнение възстановеният работник или служител не е могъл да отработи пълен
работен месец преди новото прекратяване на трудовия договор. Така поставения
касационен въпрос не касае настоящия случай, в който видно от данните по делото
ищецът има отработен пълен месец, т.е това се счита месеца, през който работникът
или служителят е работил през всичките работни дни – в случая това е м.юли 2022г.,
през който брутното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1190 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време в размер на 43 %
или общо в размер на 1701.70 лв.. След изчисления се получава, че дължимото
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД в размер на 10 работни
заплати при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1701.70 лв. възлизат
на сумата от 17017 лв., за която по делото няма спор, че е била платена от
работодателя. Следователно обоснованият краен извод на СРС, че незаконосъобразно
работодателят е изчислил размера на дължимото обезщетение на ищеца по по чл.222,
ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД е неправилен, същият не намира опора в закона и
събраните по делото доказателства. При това положение се налага краен извод за
неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ във
вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
По изложените по-горе съображения въззивният съд счита, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че при определяне на дължимото на ищеца
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 70 работни дни следва отново да се вземе предвид
размерът на трудовото възнаграждение от 1961.28 лв., включващо основна работна
заплата от 1362 лв. и клас прослужено време в размер на 44%, която е в сила от
01.06.2023г.. Съгласно трайно установената съдебна практика основата за изчисляване
на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ във вр. с
чл.177 КТ е среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ прекратяването на договора, при който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. В конкретния случай видно от данните по
делото последният календарен месец, през който ищецът има отработени най-малко 10
работни дни е месец август 2022г. /изработени са 10 работни дни/, към който момент
ищецът е имал отново основна работна заплата в размер на 1190 лв. и допълнително
трудово възнаграждение за клас прослужено време в размер на 43 % или общо
месечно брутното трудово възнаграждение в размер на 1701.70 лв., като след
5
изчисления се получава, че дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 70 дни
възлиза на сумата от 5927.60 лв., за която по делото няма спор, че е била платена от
работодателя. Следователно обоснованият краен извод на СРС, че незаконосъобразно
работодателят е изчислил размера на дължимото обезщетение на ищеца по чл.224, ал.1
КТ е неправилен, същият не намира опора в закона и събраните по делото
доказателства. При това положение се налага краен извод за неоснователност на
предявения осъдителен иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Крайните изводи на двете инстанции несъвпадат, поради което обжалваното
първоинстанционно решение, вкл. и в частта на разноските, възложени в тежест на
въззивника-ответник и изчислени съобразно изхода на спора, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо
него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят предявени от Т. Б. Д. срещу
"БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД и чл.224, ал.1 КТ
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника-ответник следва да се присъдят разноски
за двете съдебни инстанции. Въззиваемият - ищец следва да бъде осъден да заплати в
полза на въззивника-ответник сумата от по 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение
за всяка съдебна инстанция, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в
хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №6944 от 16.04.2024г., постановено по гр.дело
№50082/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав; и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: град София,
ж.к."Хиподрума", бл.24, вх.А, ап.17; срещу "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул."Акад.Ст.Младенов"
№1, бл.31; при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.48, ал.1, т.3 КТД за сумата от 2595.80 лв.,
представляваща незаплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.48, ал.1, т.3
КТД, заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
08.09.2023г. до окончателно изплащане на вземането; както и с правно основание
чл.224, ал.1 КТ за сумата от 936.60 лв., представляваща незаплатена част от
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово
правоотношение, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда - 08.09.2023г. до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к."Хиподрума",
бл.24, вх.А, ап.17; да заплати на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул."Акад.Ст.Младенов" №1, бл.31; на
правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК общо сумата от
200.00 лв. /двеста лева/, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7