№ 1540
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20251100900362 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Константина Рядкова, като разгледа докладваното търговско
дело № 894 по описа за 2022 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба на „Вилипал“ ЕООД, ЕИК *********, за установяване,
че същото е носител на вземане от длъжника „Виа Сити Строй“ ЕООД (н), ЕИК *********, в
размер на 200 лева, произтичащо от извършено на 05.11.2024 г. плащане в полза на НАП за
частично погасяване по реда на чл. 73 ЗЗД на публично задължение на длъжника, с ефект
частично удовлетворяване на публично вземане, предявено и прието в производството по
несъстоятелност, при предварително дадено на основание чл. 180 ДОПК съгласие с
достоверна дата от страна на „Виа Сити Строй“ ЕООД (н), като в резултат на така
1
извършеното частично погасяване на чужд дълг, при наличие на правен интерес, ищецът се
суброгирал в правата на удовлетворения публичен взискател до размера на сумата от 200
лева, което вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Това вземане
ищецът предявил за приемане в производството по несъстоятелност на собствено
основание, включително при условията на евентуалност, ако настъпването на ефекта на
законната суброгация бъде отречен, ищецът да бъде признат за титуляр на вземане за
изравняване на неоснователно обогатяване, доколкото длъжникът „Виа Сити Строй“ ЕООД
(н) е спестило разходи за частично погасяване на публичния си дълг, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Това вземане било включено от синдика в списък
на неприетите вземания, а възражението на кредитора било оставено без уважение от съда
по несъстоятелността, което обуславяло правен интерес от провеждане на настоящите
евентуално съединени установителни искове.
С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ,
като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3,
каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването
на процесуалната норма е наложило синдикът на длъжника „Виа Сити Строй“ ЕООД (н),
ЕИК *********, със седалище гр. София, В. П. М. да бъде конституиран като страна в
настоящото производство.
Ответникът „Виа Сити Строй“ ЕООД (н) депозира отговор на исковата молба, в който
признава иска.
Синдикът М. в депозирано становище счита исковете за предявени в срок, но от
кредитор без правен интерес, поради което и недопустими. С определение № 641/13.02.25г.
по т. д. № 941/2023 г. съдът по несъстоятелността зачел настъпването на законова суброгация
по реда на чл. 74 ЗЗД вр. чл. 180 ДОПК, като приел, че с частичното плащане (в размер на
200 лева) на публичните задължения на длъжника (приети в производството по
несъстоятелност), „Вилипал“ ЕООД е заместило държавата в правата върху изпълненото
вземане по отношение на длъжника и останалите кредитори. Това вземане не било
нововъзникнало, което да се предявява и за което да се съставя списък, а била налице само
промяна в носителя, в титуляра на вземането (кредитора), която промяна следвало да се
отчете при изготвяне на сметка за разпределение.
Ако се приеме, че искът е допустим, то той бил неоснователен по същите съображения.
Неоснователен бил и евентуалният иск за неоснователно обогатяване, тъй като в становище
на НАП от 30.12.2024 г. било посочено, че с платената сума не е погасено публично
задължение на длъжника, то тогава категорично не е настъпило обогатяване в полза на „Виа
Сити Строй“ ЕООД (н).
Ищецът в допълнителна искова молба излага аргументи по същество на спора, с оглед
констатирана противоречива практика и подробно коментира висящ пред ВКС правен спор.
Твърди, че плащане в полза на НАП е извършено, без значение дали публичния кредитор го
е отразил или издал нарочно удостоверение по чл. 722, ал. 3 ТЗ.
Длъжникът „Виа Сити Строй“ ЕООД (н) не депозира отговор на допълнителната
искова молба.
Синдикът поддържа изложените съображения за недопустимост, респ.
неоснователност на исковете. Счита, че с определението на съда по несъстоятелността,
ефектът на суброгацията бил зачетен и това обуславяло недопустимостта на иска. Доводът е
неоснователен - именно поради постановеното определение, с което възражението срещу
2
списъка е прието за неоснователно, е породено правото на провеждане на установителен
иск.
С молба, вх. № 43798/08.04.2025 г. А. П. Г. обективира искане да бъде конституирана
като трето лице помагач на длъжника, поради факта, че е кредитор с приети вземания, които
са предмет на иск за установяване несъществуването им.
Само синдикът М. изразява становище по молбата като я счита за основателна.
Молбата за конституиране на А. П. Г. като помагач на длъжника е уважена, тъй като
видно от обявения на 09.08.2024 г. списък № 1 на приетите предявени вземания по чл. 686,
ал. 1, т. 1 ТЗ на кредиторите на "ВИА СИТИ СТРОЙ" ЕООД (н), предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, А. П. Г., е включена като носител на вземане в размер на 3318981,72 лева,
формирано от непогасени задължения на основание договор за заем от 09.12.2009 г. и анекс
към него от 09.12.2010 г., договор за заем от 24.03.2010 г., договор за спогодба от 22.05.2018
г. и запис на заповед от 22.05.2018 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ в производство с предмет иск на кредитор
за установяване съществуването на неприето негово вземане (както в случая), кредиторите с
приети вземания, дори те да са предмет на оспорване по чл. 694 ТЗ, могат да встъпят като
трети лица помагачи на длъжника, ето защо А. П. Г. е конституирана като подпомагаща „Виа
Сити Строй“ ЕООД (н) страна.
Същата поддържа становище за неоснователност на предявения иск, тъй като ако
вземането на публичния кредитор е било погасено, то промяната в списъка на приетите
вземания следва да се отчете при изготвяне на сметката за разпределение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по осъществените в правната действителност факти, единствено
спорни са породените от тях правни последици.
Не е спорно и вписванията по партидата на „Виа Сити Строй“ ЕООД (н) установяват,
че с решение № 748/27.05.2024 г. по търг. дело № 941/2023 г. на СГС, VІ-23 състав, е открито
производство по несъстоятелност на дружеството, поради настъпила на 31.12.2018 г.
неплатежоспособност. Решението е обявено по партидата на дружеството на 27.05.2024 г..
С молба, вх. № 73250/26.06.2024 г., изпратена по пощата на 25.05.2024 г. държавата
чрез НАП предявила за принудително удовлетворяване в производството по
несъстоятелност вземания в общ размер от 59007,23 лева, които предявени вземания са
включени в списъка на приетите от синдика такива, като списъкът е одобрен с
определение № 3836/07.10.2024 г. без внасяне на изменения в частта на приетите публични
вземания.
С молба, вх. № 123512/12.11.2024 г. „Вилипал“ ЕООД предявило в производството
вземане в размер на 200 лева, резултат на суброгация в правата на публичния кредитор по
реда на чл. 180, ал. 1, т. 1 ДОПК, евентуално вземането се предявявало като такова за
изравняване на неоснователно обогатяване.
Видно от разписка № 0200023734097884/05.11.2024 г. „Вилипал“ ЕООД наредило в
полза на НАП сумата 200 лева, представляваща частично плащане на предявените в
производството по търг. дело № 941/2023 г. и приети публични вземания.
От страна на носителя на публичното задължение - „Виа Сити Строй“ ЕООД (н) е
3
представена декларация-съгласие по чл. 180, ал. 1, т. 1 ДОПК с нотариално удостоверен
подпис, рег. № 2640/12.08.2024 г. на нотариус Лечева за частично или пълно погасяване на
публичните задължения в общ размер от 59007,23 лева, приети за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност.
Синдикът включил така предявеното от ищеца „Вилипал“ ЕООД вземане в списъка на
неприетите такива, поради липса на условия за суброгиране по чл. 180 ДОПК и липсата на
хипотезите на неоснователното обогатяване. Възражението срещу неприемане на вземането
съдът по несъстоятелността оставил без уважение с определение № 641/13.02.2025 г., което
обусловило правен интерес за ищеца „Вилипал“ ЕООД да проведе евентуално съединените
установителни искове, предмет на настоящото производство.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно установителните искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
С оглед включване на предявеното от „Вилипал“ ЕООД вземане в списъка на
неприетите такива и отхвърлянето от съда по несъстоятелността на възражението му срещу
списъка, защитата на претендираното субективно материално право на вземане в обем от
200 лева, ищецът е легитимиран да търси именно чрез провеждане на положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, който следва да се приеме за процесуално
допустим. Искът обаче е неоснователен.
В случая „Вилипал“ ЕООД претендира да е носител на вземане, в резултат на
извършено частично погасяване на публично задължение на несъстоятелния длъжник, което
удовлетворил при наличие на правен интерес за това, което произвело суброгационен ефект.
Това удовлетворено вземане обаче вече е било предявено от НАП и прието от синдика за
удовлетворяване в производството от масата на несъстоятелността, съгласно обявения в
търговския регистър списък на приети вземания № 1/05.08.2024 г.. Затова същественият в
настоящото производство въпрос е дали при предявено от кредитора НАП и прието в
производството по несъстоятелност вземане, при последващо негово удовлетворяване от
трето лице, което се позовава на суброгация, е необходимо това лице да го предяви отново
или такова предявяване не се налага, тъй като погасилият вземането правен субект ще
участва в разпределението по силата на встъпването в правата на удовлетворения кредитор.
В тази връзка следва да се разгледа института на суброгацията. В решение № 5 от
04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е разяснено, че според правната
теория суброгацията е институт по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане
на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него
заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а
не за погасяване на задължения (задължението остава в правната сфера на длъжника).
Суброгацията се определя като преминаване на правото на вземане от кредитора върху трето
лице, което го е удовлетворило.
Съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. От правото да се
встъпи в правата на удовлетворения кредитор - т. е. от суброгационното право се ползва не
всяко трето изпълнило чужд дълг лице, а само това трето лице, което е имало правен интерес
от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според
трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното отношение между
кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице,
което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение принципно има и регресно
4
право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е престирано на кредитора,
освен ако изпълнението не е с дарствено намерение, т.е. дали се поражда и в какъв обем
регресно право зависи от вътрешните отношения между длъжника и третото лице.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице,
дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното изпълнение на
длъжника (такава хипотеза по отношение на публичноправните задължения по дефиниция
не е налице, тъй като те са парични и изпълнението им не е са свързано с личността на
задълженото лице). Изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и
освобождава длъжника (спрямо удовлетворения кредитор), така както ако самият длъжник
бе изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй
като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението.
Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото
задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения
кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор, ако е имало интерес да изпълни или пък има иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнило без да има интерес от това (защото суброгация няма) – така
решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Правата на
удовлетворения кредитор преминават върху изпълнилия само поради извършеното от него
престиране, което има погасителен ефект, но с модалитет – със заместване. Принципно
всяко изпълнение погасява вземането, но при суброгацията въпреки изпълнението същото
вземане продължава да съществува („надживява“ изпълнението – така А.К., „Облигационно
право“, книга първа) и представлява една смесена операция с ефект на законна цесия.
Всъщност удовлетвореното вземане само променя носителя си, но правопораждащият
го факт и конкретното му съдържание остават непроменени. Единствено поради
интервенцията на третото лице в чуждото облигационно отношение се променя носителят
на вземането, но то запазва всичките си характеристики, ако са налице предпоставките за
суброгиране. Ако това не е така, т.е. при липса на правен интерес от изпълнението е налице
разместване на блага, което е без основание (поради липса на правен интерес) и поражда
иск за изравняване на неоснователно обогатяване в полза на третото лице.
В случая погасените от „Вилипал“ ЕООД вземания имат публичноправен характер,
затова е необходимо да се съобрази приложима ли е нормата на чл. 180, ал. 1 ДОПК, която
предвижда, че лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила
акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния
взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството
по несъстоятелност. Суброгацията в правата на публичния взискател (по отношение на
направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност), при
изпълнение на чуждо публично задължение, предполага да е налице някоя от изрично
предвидените хипотези, обосноваващи интерес от изпълнението. Приложимостта на
разпоредбата обаче изисква публичноправното вземане да е установено с влязъл в сила акт,
а вземането, в което „Вилипал“ ЕООД твърди да се е суброгирал с оглед извършеното
частично плащане не може да се приеме за такова, тъй като към момента на извършване на
плащането само част от публичните вземания са установени с влязъл в сила акт за
установяване на общински публични вземания № СУД000502/07.04.2021 г. на община Русе,
а платената сума не е посочено да се отнася единствено към тях. Именно защото
публичноправните вземания не са установени с влязъл в сила акт в техния пълен обем, няма
основание за приложимост на разпоредбата на чл. 180 ДОПК и правният интерес от
5
изпълнение на тези задължения на „Виа Сити Строй“ ЕООД (н) не следва да се ограничава
до предвидените в чл. 180, ал. 1 ДОПК хипотези, в които настъпва суброгация в правата на
публичния взискател. Следва да се прилага общата уредба на суброгацията и преценката за
наличие на правен интерес най-общо да се основава на наличието на ефект от изпълнението
в правната сфера на „Вилипал“ ЕООД, а такъв е налице.
Ищецът „Вилипал“ ЕООД е кредитор на несъстоятелния длъжник с прието вземане,
включено в списък № 3/17.09.2024 г., поради което има интерес да се суброгира в правата на
всеки друг кредитор, с което да увеличи обема на вземанията си, а те определят и броя
гласове, с които разполага в събранието на кредиторите, съгласно чл. 676, ал. 2 ТЗ. Ето защо
за „Вилипал“ ЕООД е налице правен интерес от погасяване вземането на публичния
кредитор, с което биха били увеличени гласовете му в събранието на кредиторите, за сметка
на тези на НАП. Затова, ако се приеме, че плащането на сумата 200 лева е отношение на
публичноправни задължения на „Виа Сити Строй“ ЕООД (н), които не са установени с
влязъл в сила акт, то това плащане е осъществено при наличието на правен интерес и
„Вилипал“ ЕООД се е суброгирало в правата на публичния кредитор, съгласно чл. 74 ЗЗД.
Дори да се приеме, че с частичното плащане са погасени задълженията, установени с
влязъл в сила акт, то е налице хипотезата на чл. 180, ал. 1, т. 1 ДОПК, тъй като изпълнението
е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице („Виа Сити Строй“ ЕООД (н)) с
достоверна дата (с оглед нотариалното удостоверяване на подписа в представеното
съгласие). Ето защо, кредиторът с приети вземания НАП е удовлетворен за част от
вземането си в размер на 200 лева, без обаче да са погасени задълженията на „Виа Сити
Строй“ ЕООД (н). Те продължават да съществуват, но вече спрямо изпълнилото ги трето
лице - „Вилипал“ ЕООД, легитимирайки го като заместил държавата в права кредитор
спрямо останалите кредитори и длъжника (масата на несъстоятелността). С други думи,
извършеното плащане не води до увеличаване обема на задълженията на дружеството-
длъжник „Виа Сити Строй“ ЕООД (н), а единствено принципно би обусловило промяна в
персоналния състав на кредиторите с приети вземания, които са погасени чрез плащане,
извършено след тяхното предявяване. В случая обаче погасяването е частично, поради което
персоналния състав на кредиторите е запазен, но е променен размера на техните вземания,
който определя броя на гласовете им в събранието на кредиторите. При всички положения
обаче е налице единствено промяна в носителя на приетото вземане, но не е налице
нововъзникнало вземане, което да е подлежало на ново предявяване.
Суброгацията транслира вземането от един правен субект в полза на друг, който в
резултат на плащането встъпва в правата на кредитора по отношение на задълженото лице
(„Виа Сити Строй“ ЕООД (н)). Придобитото вземане не е различно от това, което вече е
възникнало в правната сфера на удовлетворения кредитор – то е абсолютно същото вземане
(публичноправни вземания), като единствено по силата на чл. 74 ЗЗД, респ. чл. 180, ал. 1, т.
1 ДОПК, е променен техният носител (до размера от 200 лева), но не и задълженото лице -
„Виа Сити Строй“ ЕООД (н), нито правопораждащия ги факт, затова ново тяхно предявяване
не е било допустимо – те вече обременяват масата на несъстоятелността. В резултат на
настъпилата суброгация вземанията на държавата (представлявана от НАП), които вече са
били предявени и приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Виа
Сити Строй“ ЕООД (н) изобщо не е следвало да бъдат предявени отново – за „Вилипал“
ЕООД не е съществувал правен интерес от депозиране на молба, вх. № 123512/12.11.2024 г.,
тъй като фактът на суброгацията при всички случаи ще следва да бъде съобразен от синдика
при изготвяне на сметката за разпределение. В този смисъл молбата за предявяване на
6
вземанията от страна на „Вилипал“ ЕООД е била процесуално недопустима, от една страна
поради липса на правен интерес и от друга страна, тъй като е преклудирана – предмет на
същата са вземания, които са възникнали преди решението за откриване на производство по
несъстоятелност, а молбата е предявена след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл.
688, ал. 1 ТЗ и е следвало да бъде върната по отношение на предпочитаното основание, без
синдикът да се произнася по включване на вземанията в съответния списък, съответно в
тази хипотеза не би се развило производство по реда на чл. 690 ТЗ, респ. да бъде
провеждано и настоящото исково производство. Изводът на съда по несъстоятелността за
процесуалната допустимост на молбата на „Вилипал“ ЕООД не може да бъде ревизиран в
настоящото производство, което има за предмет разрешаването на спора съществува ли
предявеното с молба, вх. № 123512/12.11.2024 г. вземане. А такова ново, самостоятелно
вземание не съществува. Съществуват публичните вземания на НАП, приети за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Виа Сити Строй“ ЕООД (н),
които за частта от 200 лева са преминали към „Вилипал“ ЕООД в резултат на извършено от
последното тяхно плащане. При суброгацията вземането единствено и само променя своя
носител, не се новира и запазва характера си, поради което погасителното плащане от
третото лице не представлява негов правопораждащ факт. Това означава, че някакво ново,
различно от публичните вземания на НАП, които вече са били предявени и приети за
удовлетворяване от масата на несъстоятелността, не е възникнало за „Вилипал“ ЕООД и
затова не съществува, което обуславя неоснователност на предявения иск на предпочитаното
основание. Съществуват обаче приетите вземания на НАП, които по отношение на сумата
200 лева са преминали в правната сфера на „Вилипал“ ЕООД, което поради извършеното
плащане се явява техен носител.
Да се приеме, че „Вилипал“ ЕООД е носител на някакви самостоятелни вземания,
означава дублирането им, което е недопустимо, а до такъв именно резултат би се стигнало,
ако тези вземания се включат в списък на приетите вземания (наред с вече приетите
вземания на НАП) или се приемат за съществуващи в настоящото производство. Веднъж
включени в списъка на приетите вземания, публичноправните вземания на НАП
продължават да обременяват масата на несъстоятелността и същите подлежат на
удовлетворяване, но в полза на друг носител - суброгиралото се в правата на НАП
„Вилипал“ ЕООД до размера на сумата 200 лева. Вземанията, на които по силата на
суброгацията, носител е „Вилипал“ ЕООД, са вече ПРИЕТИ и синдикът е длъжен да
съобрази факта на промяна на носителя им в хода на развитие на производството по
универсално принудително изпълнение.
С оглед изложеното, вземането, предявено с молбата на „Вилипал“ ЕООД, вх. №
123512/12.11.2024 г. не може да се счете за съществуващо, тъй като това е същото вече
прието вземане на НАП, предявено с молба, вх. № 73250/26.06.2024 г., изпратена по пощата
на 25.06.2024 г. и молба, вх. № 79976/15.07.2024 г., изпратена по пощата на 12.07.2024 г..
Посоченото от „Вилипал“ ЕООД евентуално основание за възникване на вземането –
изравняване на неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД) при липсата на правен интерес от
изпълнението, е необходимо да се разгледа, поради извод за неоснователност на иска на
предпочитаното основание, но това предявено евентуално основание, също обуславя извод
за несъществуване на вземането на „Вилипал“ ЕООД. Както се посочи, само при липсата на
правен интерес от извършване на плащането за платилия възниква вземане за изравняване
на неоснователно обогатяване. При извод за „Вилипал“ ЕООД да е бил налице правен
интерес да погаси вземанията на държавата, е налице суброгация и не е мислима хипотезата
7
на неоснователно обогатяване.
Предявените искове се налага да се отхвърлят, но това не означава, че „Вилипал“
ЕООД не е носител на вземането, в което се е суброгирало. Тези вземания на НАП за сумата
200 лева при извършване на евентуално разпределение ще следва да бъдат третирани като
принадлежащи именно към правната сфера на „Вилипал“ ЕООД и то да получи следващите
се за тяхното удовлетворяване плащания от масата на несъстоятелността.
С оглед изхода на спора за ищеца „Вилипал“ ЕООД не възниква право на присъждане
на съдебни разноски, но следва в негова тежест да се възложи несъбраната при
предявяването на исковете държавна такса, съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ, която възлиза на сума
в минималния размер от 50 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вилипал“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правна
квалификация чл. 964, ал. 2, т. 2 ТЗ, за установяване, че същото е носител на вземане от
длъжника „Виа Сити Строй“ ЕООД (н), ЕИК *********, в размер на 200 лева, произтичащо
от извършено на 05.11.2024 г. плащане в полза на НАП за частично погасяване на публично
вземане, предявено и прието в производството по несъстоятелност, при условията на чл. 74
ЗЗД, претендирано при условията на евентуалност и като вземане за изравняване на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вилипал“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 50 (петдесет) лева – държавна
такса за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на В. М. – синдик на „Виа Сити
Строй“ ЕООД (н) и на А. П. Г. – трето лице помагач на „Виа Сити Строй“ ЕООД (н).
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8