Р Е Ш Е Н И Е

			20.01.2017
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	VII

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	13.01.		2017

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		851		2016

 

                              дело №                          по описа за                           г.

 

„Хета Асет Резолюшън България" ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе - Адриа-лизинг" ООД/, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Област София, Община „Столична", Район Лозенец", бул. „Черни връх" № 1 - 3, ет.4, чрез юрисконсулт Р.Р., е предявило срещу "Пропърти билдинг” ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, бул. „Иван Вазов" № 16, ет.3, и Р.С.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл. 417, т.9 от ГПК. Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане в размер на 3 922, 56 EUR (три хиляди деветстотин двадесет и две евро и петдесет и шест евроцента), с левова равностойност 7 671, 86 лв., произтичащо от запис на заповед от 27.03.2013 г., издаден от "Пропърти билдинг” ЕООД в полза на ищеца и авалиран от Р.С.П., с падеж 01.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 04.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 27.03.2013 г. ответникът "Пропърти билдинг” ЕООД е издал в негова полза запис на заповед за сумата 3 922, 56 EUR (три хиляди деветстотин двадесет и две евро и петдесет и шест евроцента) с падеж на 01.04.2013 г., а Р.С.П. е авалирал записа на заповед в полза на ищеца.

Ответниците не изпълнили задължението си, поради което ищецът на основание чл.417, т.9 ГПК поискал от ДРС да издаде заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 130/2015 г. по описа на РС - Дупница, по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но ответниците депозирали възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците, които считат иска за неоснователен. Твърдят, че приложеният запис на заповед е нередовен от формална страна и не съдържа предвидените в ТЗ реквизити: веднъж е посочено, че е платим на предявяване; посочено е, че е платим и на определена дата; следва да се приеме, че са определени два падежа по чл.486, ал.1, т.1 и т.4 от ТЗ.

Сочат, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължение по конкретно каузално правоотношение: между ищеца, ответника „Пропърти Билдинг" ЕООД и „Емира" ЕООД е сключен договор за заместване на страна по договор за финансов лизинг № *********, сключен между ищеца и „Емира" ЕООД. Съгласно договореното, „Пропърти Билдинг" ЕООД е заместило „Емира" ЕООД по отношение на всички негови права и задължения към ищеца, произтичащи от договор за финансов лизинг № ********* от 16.04.2008 г. Твърди се, че ответниците са изпълнили поетите по договора задължения, обезпечени с процесния запис на заповед.

Направено е възражение за изтекла давност.

Оспорва се истинността на представения запис на заповед, като се твърди, че не е подписан от Р.С.П..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

По искане на ищеца е приложено ч.гр.д. № 130/2015 г. по описа на ДРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. По посоченото заповедно производство е приложен в оригинал запис на заповед, издаден от „Пропърти Билдинг" ЕООД на 27.03.2013 г., с който дружеството се е задължило да плати на „Хипо Алпе - Адриа-лизинг" ООД сумата 3 922, 56 евро, с падеж 01.04.2013 г.; задължението е авалирано от Р.С.П..

С писмения отговор е представен договор от 27.03.2013 г. за заместване на страна по договор за финансов лизинг № *********, сключен между „Хипо Алпе - Адриа-лизинг" ООД и „Емира" ЕООД; в него е установено задължението на „Емира" ЕООД по описания договор за лизинг: по б. „Б” – остатъчна главница в размер на 7 643, 23 лв. без ДДС и по б. „В” – изискуеми и просрочени задължения в размер на 178 149, 75 лв. С договора от 27.03.2013 г. „Пропърти Билдинг" ЕООД е заместил „Емира" ЕООД по отношение на всички негови права и задължения към ищеца, произтичащи от договор за финансов лизинг № *********. Съгласно чл.1, ал.4 от договора „Пропърти Билдинг" ЕООД следвало да учреди допълнителни обезпечения - запис на заповед за сумата 3 922, 56 евро, с падеж 01.03.2013 г. и запис на заповед за сумата  91 086, 52 евро, с падеж 01.03.2013 г. /в приложение 2 към договора – л.70 от делото, се сочи, че издадените като обезпечение записи на заповед от „Пропърти Билдинг" ЕООД са авалирани от Р.С.П./. В чл.1, ал.2 от договора се сочи, че номерът на договор за финансов лизинг № ********* се променя на 410200731.

Във връзка с направеното от ответниците оспорване, на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване автентичността на подписите от името на Р.С.П. в процесния запис на заповед и е указано на ответниците, че носят тежест за доказване на твърдяната неистинност. Те не са направили доказателствени искания, поради което оспорването на автентичността на подписите на издателя и поръчителя по записа на заповед не е доказано.

Във връзка с представения договор от 27.03.2013 г. за заместване на страна по договор за финансов лизинг № *********, ищецът е поискал, назначена е и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението по нея, неоспорено от страните и прието от съда, на 01.05.2013 г. ищецът е издал на „Пропърти Билдинг" ЕООД фактура за заплащане на главница по договор № 410200731 на обща стойност 4603, 12 лв., от които – главница в размер на 3835, 93 лв. и ДДС – 767, 19 лв. Тази сума е изплатена от „Пропърти Билдинг" ЕООД с РКО №7/31.07.2013 г. – 3000 лв. и с РКО №8/29.10.2013 г. – 1603, 12 лв., като в счетоводството на дружеството дължимата главница по договор № 410200731 е намалена с 3835, 93 лв. Впоследствие други плащания по процесния договор не са извършвани. Поради това размерът на задължението за главница по договор № 410200731 към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, както и към настоящия момент, възлиза на 3807, 30 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 130/2015 г. по описа на РС – Дупница въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК - запис на заповед от 27.03.2013 г. с падеж 01.04.2013 г.

От външна страна процесният запис на заповед е редовен, подписите  /предвид резултата от откритото производство по чл.193 ГПК/ са положени от ответника Р.С.П. като представител на издателя и като  физическо лице - поръчител, съдържа всички необходими за валидността му реквизити, установени в чл.535 от ТЗ. Употребеният израз "авалирам това задължение при условията, при които е прието" безспорно отразява волята на Р.С.П. за учредяване на менителнично поръчителство по смисъла на чл.484, ал.1 ТЗ.

В ценната книга не е употребен израз «на предявяване», посочен е падеж - 01.04.2013 г. Не са определени два падежа по чл.486, ал.1, т.1 и т.4 от ТЗ, поради което са неоснователни възраженията на ответника относно формалната редовност на ценната книга. Неоснователно е и възражението за изтекла давност, която съгласно чл.538, ал.1 вр. чл.531, ал.1 ТЗ е тригодишна, тече от 01.04.2013 г. и до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.02.2015 г., не е изтекла.

Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т.е. основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност. Това не означава, че във всички случаи записът на заповед е лишен от основание. Поначало той служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни юридически факти /продажба, наем, заем, изработка и др./. Съществуващата друга каузална сделка обикновено е непосредствената причина /основанието/ за менителничното задължаване - чрез него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения. Затова, при надлежно въведени от страните в производството по чл.422, ал.1 ГПК твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът не може да ограничи преценката си за съществуване на вземането само до валидността на записа на заповед, а трябва да изследва и каузалното правоотношение като правопораждащ вземането факт.

Ответникът е възразил, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължение по конкретно каузално правоотношение – произтичащо от договор за финансов лизинг след поемането на задълженията по него на лизингополучателя от „Пропърти Билдинг" ЕООД. Поради това и съобразно разясненията, дадени в т.17 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г., ОСГТК, съдът е приел, че е разкрито основанието на поетото задължение за плащане и на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази връзка съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да установи съществуването на обезпеченото със записа на заповед вземане, произтичащо от твърдяното от ответника или от друго конкретно каузално правоотношение. Съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да установи възраженията си за изпълнение на обезпеченото задължение.

От писменото становище на ищеца е видно, че той не оспорва връзката на ценната книга с конкретното каузално правоотношение, посочено от ответника. Поради това съдът счита тази връзка за установена, т.е. процесният запис на заповед е издаден като обезпечение съгласно чл.1, ал.4 от договор от 27.03.2013 г. за заместване на страна по договор за финансов лизинг № *********.

Предвид разграничението в посочения договор на задължение за главница по б. „Б” в размер на 7 643, 23 лв. без ДДС и за изискуеми и просрочени задължения в размер на 178 149, 75 лв. по б. „В”, съдът приема, че издадените от ответниците два записа на заповед, съответно за сумата 3 922, 56 евро и за сумата 91 086, 52 евро, т.е. почти напълно припокриващи се със сумите по б. „Б” и б. „В” от договора,  обезпечават съответно задължението за главница и за изискуеми и просрочени задължения. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, видно от което извършените плащания от „Пропърти Билдинг" ЕООД с РКО №7/31.07.2013 г. – 3000 лв. и с РКО №8/29.10.2013 г. – 1603, 12 лв., са за погасяване на главница по договор № 410200731.

След тези плащания, видно от експертното заключение, размерът на непогасеното задължение за главница по договор № 410200731 възлиза на 3807, 30 лв. Следователно обезпеченото с процесния запис на заповед задължение е в размер на 3807, 30 лв. и за тази сума предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Претенцията за признаване за установено, че сумата по процесния запис на заповед за разликата от 3807, 30 лв. до 7 671, 86 лв. се дължи от ответника, е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. е неоснователно направеното от ответниците възражение за прекомерност/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 583, 50 лв.

Ответниците не са представили доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 130/2015 г. по описа на ДРС съразмерно с уважената част от иска, за сумата 326 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Пропърти билдинг” ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, бул. „Иван Вазов" № 16, ет.3, и Р.С.П., ЕГН **********,***, че съществува вземане на „Хета Асет Резолюшън България" ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе - Адриа-лизинг" ООД/, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Област София, Община „Столична", Район Лозенец", бул. „Черни връх" № 1 - 3, ет.4, за сумата 3807, 30 лв. /три хиляди осемстотин и седем лева и тридесет стотинки/, произтичащо от запис на заповед от 27.03.2013 г., издаден от "Пропърти билдинг” ЕООД в полза на ищеца и авалиран от Р.С.П., с падеж 01.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 04.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че сумата по процесния запис на заповед се дължи от ответниците, за разликата от 3807, 30 лв. до 7 671, 86 лв.

ОСЪЖДА "Пропърти билдинг” ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, бул. „Иван Вазов" № 16, ет.3, и Р.С.П., ЕГН **********,***, да заплатят на „Хета Асет Резолюшън България" ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе - Адриа-лизинг" ООД/, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Област София, Община „Столична", Район Лозенец", бул. „Черни връх" № 1 - 3, ет.4, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 583, 50 лв. /петстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, както и разноски по ч.гр.д. № 130/2015 г. по описа на ДРС съразмерно с уважената част от иска за сумата 326 лв. /триста двадесет и шест лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: