Решение по КНАХД №1361/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против решение № 529 от 26.05.2023 г. по АНД № 506/2023 г. по описа на РС – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 664676-[рег. номер]/17.11.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт, като неправилен, немотивиран е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, и отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи за ненадлежно връчване на АУАН, ненадлежна покана за образуваното административно-наказателно производство, непосочване на всички относими факти в обстоятелствената част на АУАН и НП, неустановяване на авторството на деянието. С касационната жалба не се ангажират доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.С., който поддържа жалбата. Иска да бъде отменено решението на първоинстанционният съд и наказателното постановление. Не сочи доказателства. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по касация – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище по касационната жалба, в което посочва, че производствата по налагане на ПАМ и настоящото производство са отделни и независими, поради което не се нарушава правилото non bis in idem. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 664676-[рег. номер]/17.11.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

За да постанови решението съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 на МФ, след заплащане с карта в намиращия се в обекта ПОС терминал е прието безкасово плащане, за което не е издаден фискален бон от намиращото се и функциониращо в обекта ФУ. Според съда деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Размерът на санкцията бил правилно определен.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано, че при проверка, извършена на 10.08.2022г., 13,50ч, в бар-ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е установено, че на 09.07.2022г., в 11,46ч. е прието плащане с карта на стойност 30,00лв. и е издадена бележка от ПОС терминално устройство с №3192/09.07.2022г., но не е издаден фискален касов бон от монтираните и функциониращи в обекта 3 бр. фискални устройства.

В хода на съдебното производство касаторът не представя доказателства за издаден касов бон, посочва допуснати процесуални нарушения и неправилна правна квалификация на деянието. Изложената в наказателното постановление фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и съответства на правната [жк], поради което тези изводи на първоинстанционния съд са правилни.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателното постановление, доколкото е последвало Решение на СЕС от 03.07.2025 г. по дело С-733/23 и предхождащото Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г., с които се установява недопустима национална правна уредба по отношение на невъзможност за кумулиране на ПАМ и имуществена санкция и определяне на санкция под минимума, така че в своята цялост да съответства на нарушение, а не до прекомерност и несъразмерност.

Съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г., санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. В същото време принципът ne bis in idem забранява кумулирането, както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице – Решение от 22 март 2022 г. С 117/20, EU: C: 2022: 202, т. 35 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г.

В продължение на гореизложеното в производството по дело С –733/23 на СЕС е разгледано преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС.

Видно от решаващите мотиви в горецитираното решение, СЕС е приел в т. 44 „…административната мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни“ запазва санкционния си характер, както когато се налага за едно нарушение на Закона за ДДС, така и когато се налага за извършването в определен период от време на 85 нарушения на посочения закон, разглеждани като съвкупност.“ И в т. 45 е посочено: “… не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него.“

По настоящото дело се установява, че със Заповед за налагане на ПАМ № ФК-111-0056161/12.08.2022г. на жалбоподателя „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД на основание чл.186, ал.1,т.1, б.а и чл.187 от ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект- бар-ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни“. ПАМ е наложена във връзка с извършена проверка на 04.08.2022г. в обект бар-ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД са установени 85 бр. бележки от ПОС-терминал за приети плащания с карта в обекта за периода 25.06.2022г. до 26.07.2022г. на обща стойност 2978,00лв., за които не е издаден фискален бон през наличните в обекта фискални устройства. Разпоредено е предварително изпълнение, което е обжалвано, образувано е адм. дело №1475/2022г., което е приключило с определение № 1387/23.08.2022г., с което жалбата е отхвърлена. По делото е приложен Протокол № 0023179/22.08.2025г. и Протокол №0022816/05.09.2022г. , от които се установяват датите на запечатване -22.08.2022г. и отпечатване -05.09.2022г. на търговския обект. Заповед за налагане на ПАМ № ФК-111-0056161/12.08.2022г. е влязла в сила след обжалване на 25.09.2023г.

Съдът като съобрази, че в периода от 22.08.2022г. до 05.09.2022г. е изпълнена наложената ПАМ, за неиздаване на касови бележки, една от които е предмет на нарушението по настоящото обжалвано наказателно постановление, с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева. Разглежданите факти напълно кореспондират с направените изводи в горепосочените решения на СЕС, а именно касае се за санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице, на данъчнозадълженото лице е наложена имуществена санкция за неиздаване на касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него, която в случая е изпълнена.

В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН органите по приходите са длъжни да зачитат принципа на пропорционалност, когато налагат санкциите по чл. 185, чл. 186, чл.187 от ЗДДС, но националната правна уредба, предвижда действие в обвързана компетентност, което не позволява да извърши цялостна преценка на извършените нарушения, като кумулира имуществените санкции, за да са пропорционални, нито има възможност за избор да наложи ПАМ или имуществена санкция, или да спре едното производство до приключването на другото, поради което строгостта на санкциите не могат да се съобразят, предвид законодателната уредба в националното право, с тежестта на наказваните с тях нарушения. В допълнение на изложеното с Решение на СЕС от 03.07.2025 г. по дело С-733/23 е прието за недопустима национална правна уредба, която позволява налагане на имуществена санкция, при изпълнена ПАМ, какъвто е настоящият случай.

Гореизложеното води до извод, че действащата национална правна уредба е недопустима, с оглед чл. 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и предвид примата на правото на ЕС, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да се отмени, както и обжалваното наказателно постановление.

По разноските

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, който е представил договор за правна помощ с посочено адвокатско възнаграждение от 1200 лева. В чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в приложимата редакция, за процесуално представителство, при материален интерес от 500 лева е посочено възнаграждение от 400лв. Съдът съобрази, че настоящото дело е направено възражение за прекомерност, поради което следва да се обсъди адвокатското възнаграждение от гледна точка на положения труд. Настоящото дело е идентично с още около 60бр. дела, образувани в настоящия съд, по които са извършвани едни и същи процесуални действия, делото не се отличава с фактическа сложност и в този смисъл следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер, а именно 400лв.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая ответната страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Национална агенция по приходите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 529 от 26.05.2023 г. по АНД № 506/2023 г., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление 664676-[рег. номер]/17.11.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, [ЕИК] направените по делото разноски в размер на 400лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.