№ 1378
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501496 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1086 от 24.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 6516/2023 год. по описа на
СГС, I-30 състав, е признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Т. Г. Б. не дължи
на „Търговска банка Д“ АД следните суми: 700 000 щатски долара – част от вземане в общ
размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски по заповедното производство –
20 516.72 лева, представляващи държавна такса и 15 917.54 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас, за събиране на
които е образувано изп. дело № 202180404400070 по описа на ЧСИ Д. Н., като са
разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника „Търговска банка Д“ АД, като се излагат доводи за
неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че неправилно съдът е възприел
критерии за поредността за погасяване на едно задължение, произтичащо от едно
правоотношение, ведно с акцесорните лихви и разноски за него, което е различно от
установеното в чл.76 от ЗЗД, вследствие на което е достигнал до погрешен извод за
недължимост. Поддържа, че неправилно кредитора е санкциониран за това, че е упражнил
правото си да търси събиране на вземанията си чрез използването на различни процесуални
1
способи – по ГПК и по ЗОЗ. Излага доводи, че изпълнението по тези производства протичат
независимо едно от друго и по различен правен ред. Отделно от това предявяването на
заявление по реда на заповедното производство за част от вземането съставлява изявление за
готовност кредиторът да приеме плащане в погашение на тази част, но само ако длъжникът
плати, а в настоящия случаи няма плащане от страна на ищеца. Поддържа, че ако преди
длъжникът да е платил, кредиторът предяви или е предявил претенции до пълния размер на
вземането за главница и лихви, без значение от реда, по който е сторил това /ЗОЗ или ГПК/,
извършеното след този момент плащане ще погаси първо всички лихви върху цялото
вземане и след това главницата от цялото вземане. Когато кредиторът е предявил за
събиране цялото вземане - главница, лихви и разноски по реда на ЗОЗ чрез пристъпване към
изпълнение върху заложеното в негова полза имущество и част от вземането по реда на ГПК
с образуване на изпълнително дело и са постъпили суми в резултат на проведени продажби
по ЗОЗ, то събраните суми следва да бъдат отчетени като частични плащания, във и извън
образувания изпълнителен процес по издадения изпълнителен лист, в съразмерно
погашение, доколкото за част от вземането за главница има издаден изпълнителен лист, а за
цялото вземане е пристъпено към изпълнение по реда на ЗОЗ, на което законът е придал
същата правна сила като на изпълнителния лист и доколкото събраната сумата не е
достатъчна за погасяването на сумите по пристъпеното изпълнение по ЗОЗ и по
изпълнителния лист. Поддържа, че не може да бъде приет за законосъобразен, възприетият с
обжалваното решение ред за погасяване на вземането на банката, даващ приоритет на частта
от вземането по изпълнителния лист, защото не кореспондира с нито едно законово
разрешение, касаещо поредността за погасяване на парично задължение, произтичащо от
един източник, в това число и с реда, указан в чл.76, ал.1 от ЗЗД, поради липса на условията,
посочени в този законов текст. А също така и защото в случая е възможно единствено
приложението на чл.76, ал.2 ЗЗД и то по отношение на цялото, неплатено от длъжниците,
вземане на банката по договора за кредит. Моли решението да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Въззиваемият Т. Г. Б., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна
и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, от ищеца
Т. Г. Б. против „Търговска банка Д“ АД за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищеца не дължи сумата от 700 000 щатски долара – част от вземане в общ
размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700 000
щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски, за
2
които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по
ч. гр. дело № 5941/14 г. по описа на Районен съд - Бургас, на две основания, заявени в
условията на евентуалност – поради погасяване на вземанията чрез плащане и евентуално –
поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Твърди се, че погасяването на дълга е
извършено посредством налични средства по сметка на длъжника и чрез реализиране на
обезпеченията, предоставени от длъжника, в това число - депозит и стоки по Закона за
особените залози /ЗОЗ/. Поддържа се, че кредитора е събрал общо суми в размер на
1 418 516.52 лева, като не са отразени по образуваното изпълнително дело за погасяване на
съдебно предявената част от дълга. Твърди, че към 31.10.2014 г., посредством действията на
Банката по усвояване на финансовите обезпечения и реализирането на обезпечението от
заложени стоки, извършени след стабилизиране на заповедта за изпълнение, с тези суми са
погасени всички вземания по процесния изпълнителен лист. Ето защо, моли съда да признае
за установено, че вземанията към него по изпълнителния лист, въз основа на който е било
образувано изпълнителното производство, са погасени поради плащане. При условията на
евентуалност, моли съда да признае за погасено правото на принудително изпълнение на
вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтичането на давностния срок.
Ответникът „Търговска банка Д“ АД оспорва иска, като твърди, че сумите, получени от
продажби по ЗОЗ и усвоените по ЗДФО обезпечения по кредита, не са погасили тази част от
него, за която банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Поддържа, че банката се е снабдила със заповед и изпълнителен лист по реда на
заповедното производство само за част от главницата по договора за кредит, а именно – за
сумата от 700 000 щатски долара, което е сторено, за да не се обременяват излишно
солидарните длъжници „Румбако 1“ ЕООД и ищеца с допълнителни такси и разноски, които
са доста по-високи в заповедното производство, отколкото при продажбата по реда на ЗОЗ,
както и защото получените суми от продажбите по ЗОЗ на заложените вещи (карбамид,
минерални торове и др.) не са били достатъчни за погасяване на целия размер на ползвания
и непогасен кредитен лимит. След реализацията по ЗОЗ на заложените минерални торове и
обезпеченията по ЗДФО, е останал непогасен дълг, част от който е предмет на
изпълнителния лист от 15.08.2014 г., за събирането на който понастоящем е висящо изп. дело
№ 20218040400070. Моли за отхвърляне на иска.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали със сумите,
получени от банката в резултат на реализацията на финансовите обезпечения и по реда на
ЗОЗ, е погасена и тази част от дълга, за която банката се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници или банката
законосъобразно е погасявала с получените суми частично задълженията по договора за
кредит, но продължава да третира съдебно предявената част от вземанията като част от
непогасените такива, намира следното:
3
Настоящият състав на САС, счита, че правилно е установена фактическата обстановка от
първоинстанционният съд, по нея липсва спор между страните и не следва да бъде
преповтаряна.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ конкретен юридически факт,
довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи също такива
факти, с чиито правни последици законът свързва спиране, съответно прекъсване на
погасителната давност относно вземането.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства и заключението на
приетата съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и
неоспорена от страните, че вземанията по процесния договор за кредит са били частично
погасени чрез реализация на финансови обезпечения и продажба на заложени стоки по реда
на ЗОЗ.
Размерът на задължението на ищеца, съгласно приетата по делото призовка за доброволно
изпълнение от 26.08.2014 г. възлиза на сумата от 1 037 183 лева, представляващи главница
/равностойността на 700 000 щ.д./, сумата от 4 045.59 лева, представляващи лихва, сумата от
36 434.26 лева - неолихвяема сума и разноски по изпълнителното дело. Установено е, че
ПДИ е била връчена на длъжника на 28.08.2014 г. и се е стабилизирала на 12.09.2014г. /с
изтичането на двуседмичния срок за възражение, съгласно редакцията на закона към онзи
момент/. В резултат на реализация на финансовите обезпечения и след пристъпване към
изпълнение по реда на ЗОЗ срещу солидарния длъжник – търговец, банката кредитор е
получила след посочената дата, в периода 09.10-31.10.2014 г. суми, с които са погасени
следните задължения, съгласно заключението на експертизата: 1/ на 13.10.2014 г. - 36 755.41
USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД; 2/ на 13.10.2014 г. -
63 211.13 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД; 3/ на 31.10.2014
г. - 592 561.45 USD за погасяване на просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД със сума от
закрити финансови обезпечения и 4/ на 31.10.2014 г. - 63 492.06 USD за погасяване на
просрочена главница на РУМБАКО 1 ЕООД - получен превод от ЛАВЕНДА ТРЕЙД за
покупка на тор. Установява се, че погасена е общо главница в размер на 719 264.64 USD. На
13.10.2014 г. – погасени съдебни разноски в общ размер на 42 477.78 лева.
Тези суми изцяло покриват задълженията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
вкл. и присъдените лихви, които съда на основание чл.162 от ГПК изчислява в размер на
23 406.63 лева за периода от 12.08.2014 г. /датата от която е присъдена законна лихва върху
главницата/ до 31.10.2014 г. /датата на окончателното погасяване/.
Когато солидарни длъжници по договор за кредит, са осъдени частично за първоначалната
4
част от вземането и е образувано срещу тях изпълнително производство, но след това един
от тях е погасил част от вземанията чрез изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на цялото
вземане и при спазване реда на чл.76 от ЗЗД, то извършеното погасяване следва да се вземе
предвид по изпълнителното дело /виж. Решение № 110 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 3308/2021
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Щом събраните от кредитора суми са достатъчни за погасяване
вземанията по изпълнителния лист, а солидарните длъжници не са осъдени за остатъка, при
спазване реда на чл.76 от ЗЗД, следва да се приеме, че частичното погасяване от страна на
един солидарен длъжник по реда на ЗОЗ, е ползвало и другия солидарен длъжник – ищеца и
е погасило задълженията, за които е бил осъден – главницата в размер на 700 000 USD, като
част от цялата главница в размер на 2 455 506.17 USD, ведно със законната лихва от
12.08.2014 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство.
Изложеното мотивира съда да приеме основателност на исковата претенция.
Поради съвпадение на правните изводи на настоящият въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивният съд, възивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия разноски, които съдът определя в размер на 4 000 лева, съобразявайки
правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и извършените процесуални
действия..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1086 от 24.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 6516/2023 год.
по описа на СГС, I-30 състав.
ОСЪЖДА „Търговска банка Д“ АД да заплати на Т. Г. Б., на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 4 000 лева, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5