Решение по адм. дело №157/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, подадена чрез адв. Д. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 1012-12-273#1 от 24.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8195,67 лева – главница и 2078,17 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се излагат подробни съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. З., поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Претендира разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № Ф-01-741 от 11.09.2020 год. в Дирекция „Бюро по труда“ - Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 09.09.2020 год. По искане на НОИ С. е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава - членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора“, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. и копие от фишове за заплати – 4 броя, но не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), със структурирани електронни документи (СЕД) U53649 от 06.10.2020 год. и U003 от 13.10.2020 год. от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите от Ирландия за времето от 21.04.2015 год. до 09.10.2015 год., от 13.06.2016 год. до 05.10.2016 год., от 11.01.2017 год. до 30.08.2017 год., от 14.02.2018 год. до 18.09.2018 год., от 03.03.2019 год. до 20.09.2019 год. и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год.

На 14.10.2020 год. в ТП на НОИ - Пазарджик за Д. С. са получени СЕД U002 № 59001 и U004 № 59009 с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 21.04.2015 год. до 19.10.2015 год., от 13.06.2016 год. до 16.10.2016 год., от 01.01.2017 год. до 30.08.2017 год., от 08.02.2018 год. до 18.09.2018 год., от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“ и размера на брутния доход за периодите от 08.02.2018 год. до 18.09.2018 год. в размер на 16 827,00 евро, от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. в размер на 18 265,00 евро и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год. в размер на 21 750,00 евро.

С Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КCO, на Д. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 09.01.2021 год. (четири месеца) в размер на 9,00 лв. дневно. На основание 54ж, ал. 1 от КCO и във връзка с параграф 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 год. с Разпореждане № 122-00-2003-4 от 12.01.2021 год. е изменено Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год., в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени нов размер за периода от 10.09.2020 год. до 30.09.2020 год. в размер на 9,00 лева дневно и за периода от 01.10.2020 год. до 10.09.2020 год. – 9,00 лева дневно.

На 18.12.2020 год. в ТП на НОИ - Пазарджик С. е представил преносим документ U1, издаден на 01.12.2020 год. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 21.04.2015 год. до 19.10.2015 год., от 13.06.2016 год. до 16.10.2016 год., от 01.01.2017 год. до 30.08.2017 год., от 08.02.2018 год. до 18.09.2018 год., от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“ и доход за периодите от 14.02.2018 год. до 18.09.2018 год. в размер на 2 279,00 евро, от 02.03.2019 год. до 20.09.2019 год. в размер на 2 729,00 евро и от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год. в размер на 2 856,00 евро. Със СЕД Н002 № 108321 от компетентната институция на Ирландия е потвърдено, че причината за прекратяване в този случай е „изтичане на срока на договора“. С Разпореждане № 122-00-2003-5 от 19.01.2021 год. са изменени периодът и размерът на отпуснатото парично обезщетение, като е определен нов размер - 74,29 лева дневно за периода от 10.09.2020 год. до 09.03.2021 год.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 21.06.2023 год. С. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 10.09.2020 год.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяван заетостта от дружеството „Keeling’s Retail“. С писмо от 16.08.2023 год., работодателят е посочил, че Д. С. е бил нает като общ работник на срочен договор в периода между 31.01.2020 год. и 09.09.2020 год., подал е молба и е напуснал преди края на договора си.

Със СЕД U001 № 727455 от 31.08.2023 год. и Н001 № 727895 от 05.09.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост за времето от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год.

В ТП на НОИ - Пазарджик за С. е получен СЕД U002 № 738201 от 12.09.2023 год. от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 31.01.2020 год. до 09.09.2020 год., и причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Предвид получените нови удостоверителни документи Ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-2003-10 от 14.09.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Д. С..

За неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева главница и 2 078,17 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е приел, че същото е издадено при спазване на материалноправните разпоредби, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят Д. С. е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 30.09.2020 год. но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение – „изтичане срока на договора“. Органът е приел, че с това му поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по - дълъг период и в по - голям размер.

Към настоящото производство е приобщено адм. дело № 121 от 2024 год., по което е постановено Решение № 2565 от 01.07.2024 год. Административен съд-Пазарджик. С посочения съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Решение 1012-12-272#1 от 24.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-10 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, Разпореждане № 122-00-2003-14 от 02.10.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 09.01.2021 год. в размер на 9,00 лева дневно и Разпореждане № 122-00-2003-15 от 02.10.2023 год., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 10.09.2020 год. до 30.09.2020 год. – 9,00 лева дневно и за периода от 01.10.2020 год. до 09.01.2021 год. – 12,00 лева дневно.

По искане на жалбоподателя по делото са изслушани свидетелските показания на К. И. М.. Същият споделя, че се работи само с един и същи работодател – фирма „Киилингс“, като българската фирма се казва „Център за човешки ресурси и лингвистични услуги Ришард Собиеховски“, КЧТ, която е клон на чуждестранен търговец. Посочва, че неговата роля е да прави интервюта на хора и да пише оценки, оказва съдействие и оттам нататък вече хората, които са одобрени имат връзка с работодателя с него си подписват договора. Твърди, че от 2011 год. работи към това дружество, заема една и съща позиция, като през този период от време не да знае колко човека са заминали да работят за „Киилингс“. Споделя пред съда как е организиран процесът по наемане на работниците. Посочва, че ако види С., би трябвало да го познае, защото е карал някакви негови роднини със същата фамилия. Доколкото е запознат жалбоподателят е доволен и е ходил няколко пъти, тоест – знае къде отива, знае си работодателя и си заминава, но не знае как е бил прекратен договорът му през 2020 год., не му е известно кой кога си тръгва.

Относно заявлението U1 споделя, че знае какво представлява този документ, а именно документ, който всеки един европейски гражданин, когато работи в дадена страна, когато си прекрати трудовите взаимоотношения, може да кандидатства в съответната държава да му го издадат и в неговата държава, за да му признаят стажа и осигуровките.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год. е разпоредено Д. С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева главница и 2 078,17 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 74,29 лева дневно по получен, за С., преносим документ U1, издаден на 01.12.2020 год. от компетентната институция на Ирландия, в който е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост „изтичане срока на договора“ и че това е станало въз основа на декларирани от него обстоятелства. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов СЕД U002 № 738201 от 12.09.2023 год., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

Както вече се посочи, спорът относно издадения акт, с който е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-10 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2003-3 от 11.11.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, Разпореждане № 122-00-2003-14 от 02.10.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 09.01.2021 год. в размер на 9,00 лв. дневно и Разпореждане № 122-00-2003-15 от 02.10.2023 год., с което е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като са определени: нов размер за периода от 10.09.2020 год. до 30.09.2020 год. – 9,00 лева дневно и за периода от 01.10.2020 год. до 09.01.2021 год. – 12,00 лева дневно е разрешен с влязло в сила на Решение № 2565 от 01.07.2024 год. на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата на С. е отхвърлена като неоснователна.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите - членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл е Решение № 9434 от 07.07.2014 год. по адм. дело № 1716 от 2014 год. на Върховния административен съд, VI о.).

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т. 1). В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото от него заявление по образец акт за прекратяване на правоотношението си, но в заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от държава – членка на ЕС/ЕИП е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора“. Такава причина е посочил и пред компетентната институция в Ирландия, доколкото е установено, че в Ирландия причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

В разглеждания случай не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец Д. С. изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата дейност е „изтичане срока на договора“. Това обаче се опровергава по категоричен начин от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили С. да бъде нает на работа като работник в градинарство за периода от 31.01.2020 год. до 30.09.2020 год. Уговорени са били и клаузи по прекратяване на договора с и без предизвестие. От тук следва изводът, че трудовият договор е срочен, с конкретно фиксиран краен срок и не може напускането на служителя на 09.09.2020 год. да е по причина „изтичане срока на договора“. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от изменения СЕД U002 № 738201 от 12.09.2023 год. сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане срока на договора, а и не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е с конкретен срок, който той не е спазил, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно.

Предвид изложеното, съдът намира, че Решение № 1012-12-273#1 от 24.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата на С. следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Национални осигурителен институт сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева разноски по делото.

Предвид изложеното, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 1012-12-273#1 от 24.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2003-13 от 19.09.2023 год., с което жалбоподателят е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 10.09.2020 год. до 13.11.2021 год. в размер на 8 195,67 лева – главница и 2 078,17 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Д. А. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], *** да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 130 (сто и тридесет), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.