РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Б., 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100100421 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.
М. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Р. Д.“ № *, чрез пълномощник
адв. Николай Николаев Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес: гр.София
1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3 против
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез
пълномощник адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6, да бъде осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., изразяващи се в
болки, стрес и страдания вследствие на ПТП на 28.05.2023г. на АМ „Тракия“
при км 355,93 в посока гр.Б., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото
разноски. Според изложеното в исковата молба, на 28.05.2023г. около 17:17 ч.
на АМ Тракия А-1 при км 355,93 в посока гр.Б. е настъпило ПТП с автобус
м.“Сетра“ модел „С 415 ГТ ХД“ с ДК № А 74 70 РВ, управляван от Д. Н. В. с
ЕГН **********, в резултат на което е пострадала возилата се в автобуса Д.
М.. Поради недостатъчно внимание на водача и движение с несъобразена
скорост, а вероятно и поради заспиване на водача, автобусът е напуснал
1
платното за движение отдясно, блъснал е намиращ се там билборд и се е
преобърнал, за което е било образувано ДП № 7170/2023г., ПОР № 1208/2023г.
по описа на РП – Бургас. Ищцата била откарана по спешност в Клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ Бургас АД, където били установени
рана с големина от 4 см на дясната длан, 3 разкъсно-контузни рани в областта
на дясна гривнена става, без съдов и неврологичен дефицит. На следващия ден
е извършена оперативна интервенция, след която е установена лезия на общия
екстензор на втори и трети пръст и лезия на собствен екстензор на втори
пръст, което наложило тенопластика, с последваща воларна гипсова лотгета
до лакътя, за срок от 30 дни. След изписването, ищцата имала затруднения при
движението на дясната ръка, а някои от причинените увреждания са
необратими. Последиците са и остра психотравма, потиснатост, постоянно
чувство на страх, тревожност, безпокойство, безсъние. С времето е станала
раздразнителна, самовглъбена, откъсната от реалния свят. Налице е влошено
емоционално функциониране, безспокойство и несигурност от справяне с
живота, влошена памет, нежелание за общуване, като здравословното
състояние продължава да е влошено.
Заявява се от Д.М., че за автобус м.“Сетра“ модел „С 415 ГТ ХД“ с
ДК № А 74 70 РВ има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД по полица със срок на валидност от
26.04.2023 г. до 25.04.2024 г. В тази връзка, към ответника била предявена
извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
претърпените от Д.М. неимуществени вреди с твърдяна дата 16.06.2023г., за
което била образувана застрахователна преписка № 0000-1000- 03-23-7440.
В постъпилия писмен отговор, ответникът ЗК „Лев инс“ АД
оспорва предявените искови претенции, като ги счита за неоснователни. Не се
оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, участвал в ПТП, за
посочения период. Не се оспорва и факта, че е образувано ДП № 7170/ 2023г.,
ПОР 1208/2023г. по описа на РП – Бургас относно настъпилото ПТП. Оспорва
се наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на водача на МПС. Затова се счита за неизяснен и механизмът на описаното от
ищцовата страна ПТП, причината за настъпването му и вината на водача Д.В.,
въпреки съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-
6417/ 28.05.2023г. Ищцата е получила уврежданията си вследствие удари от
2
тяло на друг пътник в автобуса, който също е пътувал без поставен предпазен
колан. По нататък в отговора на исковата молба се твърди съпричиняване от
страна на ищцата, тъй като същата в нарушение на чл.137а от ЗДвП е била без
поставен обезопасителен колан – в противен случай не би получила нито едно
от уврежданията. При случилия се челен сблъсък, коланът би бил най-
ефикасен. От друга страна, Д.М. не била провела адекватно лечение, тъй като
не е извършила рехабилитация, което е повлияло отрицателно върху характера
и продължителността на оздравителния процес. Оспорват се и част от
твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и
последиците от тях, доколкото няма данни за назначена терапия,
обезболяващи медикаменти.
При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите
посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че претендираното обезщетение е
завишено и не следва да бъде уважавано в такъв размер. Ответникът твърди,
че причина за станалото ПТП е неправилно поставен билборд в разрез с чл.15
от Наредба за специално ползване на пътищата и изтекъл срок на валидност
на издаденото разрешение. Агенция „Пътна инфраструктура“ е следвало да го
демонтира. На последно място се излагат съображения за неоснователност на
предявената претенция за лихви, след като представеното пред застрахователя
заявление не било редовна застрахователна претенция, тъй като ищцата не е
посочила банкова сметка. Било определено обезщетение в размер на 5000 лв.,
но застрахователят не знаел по каква сметка да преведе сумата. Претендират
се разноски.
С определение рег.№ 674/ 07.03.2025г. са конституирани „Динита
Транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас 8000, ж.к. „Славейков“ бл.17, вх.А, ет.8, ап.24 и Агенция „Пътна
инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл. „Македония“ № 3 като трети лица – помагачи в настоящото
производство.
В свое писмено становище, АПИ счита, че исковата молба е
неоснователна и недоказана. Причина за настъпилото ПТП е изцяло
поведението на водача на МПС, който е загубил контрол и се е движел с
несъобразена скорост. Агенцията не следва да носи отговорност за поставения
3
билборд.
В писмено становище, процесуалният представител на „Динита
Транс“ ЕООД също счита исковата молба за изцяло неоснователна, като
автобусът е бил с изрядни документи и преминат технически преглед.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания, съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна и моли същото да бъде намалено под минималния размер, определен
според Наредба № 1.
В съдебно заседание ответната Застрахователна компания „Лев
инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърди, че водачът на
МПС не носи наказателна отговорност за станалото ПТП, механизмът на
което е останал неустановен. Възраженията си обосновава със заключенията
по приетите основна и корегирана съдебно-автотехническа и медицинска
експертизи.
Процесуалният представител на „Динита Транс“ ЕООД твърди
неоснователност и необоснованост на исковата претенция, като се позовава на
приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
Разминаванията в показанията на разпитаните свидетели обосновават тезата за
липса на основание за отговорност от привлеченото като трето лице
дружество.
Представител на АПИ не се яви в съдебно заседание.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била
заведена щета при застрахователя (л.44-45; 66 по делото) по повод молба с
4
правно основание чл.380 от КЗ от ищцата. С определение рег.№ 674/
07.03.2025г. е прието за безспорно, че датата на образуваната застрахователна
претенция (щета) при ЗК „Лев инс“ АД е 16.06.2023г. Исковата молба е
постъпила в съда след уведомяването за одобрен размер от 5000 лв. за
плащане от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че ищцата е пътувала като пътник в автобус, който на
28.05.2023 г. е претърпял катастрофа на магистрала „Тракия“ , в близост до гр.
Б.. По делото е прието като доказателство одобрено споразумение по НОХД
№ 508/2025г. по описа на РС-Бургас, което има силата на присъда, с което е
установено, че вина за настъпилото ПТП, носи водачът на автобуса, който
причинил самостоятелно ПТП поради нарушение на правилата на чл. 20, ал. 1
от Закона за движение по пътищата, задължаващ водачите да контролират
непрекъснато управляваните от тях пътни превозни средства. Водачът е
осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, предложение второ, във вр.,
ал. 1, б.“б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за
причиняване на ПТП по непредпазливост и причиняване на средни телесни
повреди на повече от едно лице-шестима пътници в автобуса, сред които е и
ищцата по настоящото дело. С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, така
одобреното от наказателния съд споразумение има задължителна сила за
настоящия съд относно извършването на деянието, неговата противоправност
и вината на дееца.
Извършената по делото съдебно –автотехническа експертиза
(л.171-177) също установява, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
автобуса, който напуска пътното платно навлиза в банкета, после в канавката,
удря се в билборд, опитва се да върне автобуса отново в пътната лента, но
поради рязката маневра и това, че автобусът вече е бил наклонен, МПС се е
наклонило надясно и е паднало на същата страна.
Съдът приема за доказан посредством компетентно изготвената
съдебно- автотехническа експертиза механизма на самостоятелното ПТП,
допуснато от водача на автобуса. На 27.05.2023г. около 21:00ч. процесният
автобус е потеглил от гр. В. посока гр. Б.. Автобусът бил управляван от Д. Н.
В. и втори шофьор – Д. C. В.. На 28.05.2023г. около 17:17 часа е бил на
5
Автомагистрала „Тракия“, на километър 356, като автобусът е бил управляван
от Д. Н. В.. Ищцата Д. М. седяла на трети ред седалки в дясно по посока на
движението, на седалката до пътеката. Пак от експертизата става ясно, че
автобусът е оборудван с двуточкови предпазни колани, като ищцата, когато е
станал инцидента, не е била с поставен предпазен колан.
Водачът на автобуса при движение със скорост около 103 км/ч,
изгубил контрол над управлението на автобуса и навлязъл в аварийната лента
за движение, десен банкет и отводнителна канавка в дясно от десния банкет.
На виковете на пътниците, че автобусът ще катастрофира, водачът не е
реагирал. Изминал е път с дължина около 136.2 метра и се е блъснал в метална
конструкция на рекламен билборд. След удара, водачът В. не реагирал и не е
въздействал върху уредите за управление на автобуса. Вследствие на удара в
билборда и десния наклон на терена, той се обърнал на дясната си страна,
просуркал се 32.2 метра в посока напред. Установил се е в покой в десен
банкет на дясната си страна под ъгъл около 60 градуса спрямо надлъжната ос
на магистралата. В заключението си вещото лице посочва в експертизата, че
настъпилото произшествие е вследствие загуба на контрол над управлението
на автобуса от страна на водача В., което пък се дължи на заспиване на същия
по време на движение.
Не е спорно по делото, че относно автобуса е била налице валидно
действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със
застраховател ответното дружество.
От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, както
и от приложените множество медицински документи се установява, че в
резултат на настъпилото произшествие Д.М. е получила порезна рана с
дължина 4 см. дорзална част на дясна ръка. Разкъсно контузни наранявания по
дорзална част на дясна гривнена става. Увреда на екстензорните сухожилия на
втори и пети пръст на дясна ръка. Увредата на екстензорните сухожилия на
дясна ръка, трайно затруднявали движенията на десен горен крайник за срок
по-голям от 30 дни. Било проведено оперативно лечение с последваща
гипсова имобилизация между 25-30 дни (л.111-118).
Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите експертизи,
като обосновани, пълни, компетентно дадени и безпротиворечиви, а
констатациите в тях се подкрепят от останалия събран по делото
6
доказателствен материал, включително и този в наказателното производство.
По делото е представено Разрешение за специално ползване на
пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-105/20.06.2017г.
на Агенция „Пътна инфраструктура“, от което е видно, че към момента на
процесното ПТП билбордът, в който се е ударил автобусът, процесният
билборд е отговарял на законовите изисквания за наличието си.
Приложени са по делото и копия от шофьорската книжка и
трудовия договор на водача В., както и Лиценз № 0078 на „Динита – Транс“
ЕООД за извършване на международни автомобилни превози с валидност от
01.01.2017г. до 31.12.2026г.; Книга за първоначален инструктаж и инструктаж
по безопасност и здраве на работа.
Така описаната фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи. Предявените искове съдът приема за основателни предвид
нормата на чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се
установи, че Д.М. е пострадала от ПТП, вина за настъпването на което носи
водачът на МПС, по отношение на което към момента на настъпването на
ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.
Съдът счита за недоказано твърдението на ответната страна, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при возенето му в
автобуса. Действително по делото беше установено, че ищцата не е била с
поставен предпазен колан, когато се е случила катастрофата. С оглед на вида
на коланите с които е бил оборудван автобуса и с оглед заключението на
вещото лице по съдебно- медицинската експертиза, съдът счита, че
получените от ищцата травми биха се получили, независимо, дали същата е
била или не с предпазен колан. Вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза в съдебно заседание уточнява, че двуточковият колан би задържал
тялото на пътничката на седалката и не би му позволил тялото да се измести в
близост до прозореца. Вещите лица по допуснатите експертизи в
заключението си посочват, че без обезопасителен колан, тялото извършва
движения. Вещото лице С. в съдебно заседание посочва, че при обръщането
на автобуса и при неизползване на предпазен колан, тялото няма как да се
задържи на лявата седалка от десния ред, а ще падне върху дясната страна, а
7
от там ще контактува със счупеното стъкло, с дясната страна ще падне. При
поставен обезопасителен колан не е възможно тялото да изпадне от седалката.
При изслушването на експерта д-р Х. в съдебно заседание е уточнено, че
стъклото прави порезно нараняване. С парче от счупеното стъкло според
вещото лице е причинено порязването на сухожилието. Ако ищцата е падала
на земята, ако е контактувала със земята, е трябвало да има някакви
охлузвания по тялото, а в епикризите липсвало такова описание на
наранявания. При обръщането на автобуса ищцата е можело и да изпадне от
седалката, но нараняванията й са причинени от парче стъкло. Възможно е
травмата да се получи и при правилно поставен колан от счупени стъкла или
твърди предмети в купето на автобуса. Достатъчно е да изхвръкне едно малко
парченце и да пререже сухожилието, не е необходим натиск. Правилно
поставеният колан на кръста не би препятствал получаване на конкретните
травми на ръката. Този извод се споделя от съда, защото коланите, с които е
оборудван автобуса, биха задържали тялото на ищцата само на седалката, но
горната част на тялото е свободна. Също така при удара се чупят стъкла, които
изхвърчат. Получените от ищцата травми - порезна рана с дължина 4 см.
дорзална част на дясна ръка. Разкъсно контузни наранявания по дорзална част
на дясна гривнена става. Увреда на екстензорните сухожилия на втори и пети
пръст на дясна ръка, също е можело да бъдат получени и при поставен
предпазен колан. Следва да се има предвид, че по делото не се установи
точният момент на получената от ищцата травма – дали това е станало от
падането й до стъклото или при изхвърчане на стъкло до нея. Същата е
вследствие на счупване на прозорци в резултат на ПТП, посипване и
изхвърчане на стъкла и може да се получи независимо дали пострадалата е
била с колан или не. С оглед на така изложеното, съдът приема, че твърденият
принос на пострадалото лице за настъпване на вредите за него, не беше
доказан от ответното дружество.
По отношение размера на предявените искове, съдът приема
следното. Ищцата претендира неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП в размер на 80 000 лева. Неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост, като съдебната практика е извела
конкретни критерии при определяне на размера на обезщетението, като
възраст на пострадалия, характер и тежест на увреждането, интензитет и
продължителност на болките, прогноза за отзвучаване на болките,
8
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, лимит на
отговорност на застрахователя и други. С оглед установяване на преживяното
от ищцата в резултат на ПТП, по делото са разпитани свидетелите И. М. и Д.
М.. И двамата свидетели са видели ищцата, докато е била настанена в
болницата в Б. след инцидента. Те са пристигнали от В. в болницата в Б., като
ищцата е била с превързана ръка. Същият ден е била оперирана и след
приключване на операцията свидетелите се върнали във В.. Д. М. останала в
болницата 4 дена, изписана била на третия ден, но останала при родителите си
в болницата, защото не можела да се прибере сама. Родителите на ищцата
също били пострадали при същата катастрофа. Гласните показания
установяват, че е била с гипсирана ръка един месец, а след това е останала
още месец в Б. и след това е заминала за А., където работи и живее. Д.М.
имала нужда от помощ в ежедневието си. Въпреки, че можела да се храни,
търсела помощ при обличане, хигиена, миене, готвене. Изпитвала е силни
болки в началото и към настоящия момент все още не можела да разгъва в
пълна степен пръстите на дясната си ръка, където била травмата. Някои
движения й били ограничени. И двамата свидетели дават показания, че
ищцата изпитва страх да пресича улици, да се движи из града. Била е силно
разстроена както заради своята травма от преживяното, така и от това, че се е
притеснявала за своите родители. Свидетелите дават показания, че от
операцията са останали грозни белези по ръката.
Съдът приема за установено от заключението на медицинската
експертиза, че въпреки липсата на извършен преглед на ищцата, по начало при
сухожилни увреди на екстензорни сухожилия горен крайник почти винаги
има пълно възстановяване, ако има дефицит екстензията на базата на
сраствания след 3-тия месец, може да се извърши Тенолиза. Причинените
травматични увреждания, са възпрепятствали възможността за нормална
физическа дейност за срок от около 2 месеца. В съдебно заседание в.л. д-р Х.
посочва, че екстензорните сухожилия след първото зашиване се възстановяват
на 95 процента. Също така, в този случай е било необходимо да се започне с
рехабилитация веднага след сваляне на имобилизацията. Видно е от
приложената физикотерапевтична карта издадена от МЦ „Победа“ В., на
ищцата е била назначена физиотерапия на засегнатите от ПТП места. За
провеждане на рехабилитация свидетелстват и показанията на свидетелите.
Към настоящият момент са изминали повече от две години от причиняването
9
на ПТП, като за настоящото състояние на ищцата свидетелстват показанията
на свидетелите, които посочват, че същата изпитва затруднение в движението
на пръстите на дясната си ръка. Безспорно е, че Д.М. е претърпяла
дискомфорт при необходимостта от поставяне на гипс за един месец, през
който е била оказвана помощ от близки хора, за болките и неудобството от
периода на раздвижване, включващ посещение на физиотерапия. При
определяне на размера на обезщетението за преживените от ищцата болки и
страдания, съдът отчита, че получените от нея травми не са били
животозастрашаващи въпреки наложителната операция, както и че периодът
на страдание не е дълъг и не се отличава с висок интензитет на болките.
Въпреки това се отчита и обстоятелството, че ищцата е в трудоспопособна
възраст (30 години), като получените травми са я възпрепятствали да
извършва пълноценно работата си, да помага на родителите си, които също са
пострадали при процесното ПТП с по-тежки травми. Също така се отчита и
факта, че контузията е причинена на дясна ръка, с която ищцата
преимуществено си служи. От събраните гласни доказателства се установиха
неудобствата и ограниченията, които е претърпяла и продължава да търпи
вследствие на произшествието, както и влошеното качество на живот – след
като са я изписали от болницата, е имала нужда от чужда помощ. Стана ясно,
че през възстановителния период, а и понастоящем, ищцата е търпяла и търпи
физически дискомфорт и душевни страдания. Поради това и съдът намира, че
следва да присъди обезщетение в размер на 15 000 лв.
Ищцата претендира законна лихва за забава по отношение на
търсеното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на
уведомяване на ответника извънсъдебно за търсените суми. Застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 3 от КЗ дължи лихва за забава за
своето неизпълнение. С оглед на това и предвид установеността, че
пострадалата е уведомила ответника на 16.06.2023г., (не се оспорва от
ответника, че именно това е датата, на която е получил уведомление от
пострадалия ищец), като няма извънсъдебно плащане, считано от 16.06.2023г.
до окончателното изплащане на обезщетението, ответникът дължи лихва за
забава както за деликвента, така и на основание своята забава. За този извод
10
съдът се позовава на следната съдебна практика: Решение № 128/ 8.05.2025 г.
на ВКС по т. д. № 750/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева,
Решение № 72/ 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Росица Божилова, Решение № 60112/ 01.12.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева.
Неоснователни са възраженията на ответника, че е предложил
извънсъдебно сума за обезщетение на ищцата, която не е приета. След като
липсва плащане на обезщетение на ищцата, ответникът е в забава.
Неоснователно е и възражението, че ищцата не е посочила сметка за
плащането.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени всички дължащи се такси и разноски по производството,
като застрахователната компания следва да бъде осъдена да плати по сметка
на съда сумата от 600 лева, представляваща държавна такса. Ответното
дружество следва да заплати и възнаграждение на вещите лица по изготвените
експертизи в размер на 400 лева, изплатени от бюджета на съда. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.
Николай Димитров с оглед направеното искане адвокатски хонорар, определен
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата. Методиката залегнала в чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, не обвързва съдилищата, поради което съдът определя
възнаграждението под минималния размер, предвиден в Наредбата, с оглед
разясненията, дадени в постановено по преюдициално запитване Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Като взе предвид, че делото не се
отличава с висока фактическа и правна сложност, а от друга страна,
упълномощеният от ищеца адв. Николай Димитров не се яви в съдебно
заседание, като преупълномощи друг адвокат, който взе участие в едно от
преведените по делото съдебни заседания и с оглед извършените от
пълномощника процесуални действия, дължимото адвокатско възнаграждение
е в размер на 1300 лв. с ДДС от 260 лв., съгласно представеното доказателство,
че процесуалният представител е регистриран по ДДС или общо сумата от
1560 лв.
Ищецът също дължи разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на общо 1625 лева съобразно
11
представения списък по чл. 80 ГПК (л.209-212).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, чрез пълномощник адв.Панайот Велков от АК- Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в
полза на Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. В., ул. „Г. Р. Д.“ № 4, чрез
адвокат Николай Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес: гр. София, 1000,
пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, тел. *** e-mail:
*****, сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие на 28.05.2023г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 16.06.2023г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до предявените 80 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, чрез пълномощник адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в
полза на адв. Николай Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес: гр.София
1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3, тел. ***
e-mail: ***** сумата от 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лв. дължимо
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Р. Д.“
№ *, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров от АК-Шумен, със
съдебен адрес: гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес
център“, етаж 3, тел. *** e-mail: *****, да заплати в полза на Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез пълномощник адв.Панайот
Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ №
18, ет.3, офис 6 сумата от 1625 (хиляда шестстотин двадесет и пет) лв.
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
12
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, чрез пълномощник адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 600 (шестстотин) лв.
дължима такса върху уважената част от иска и сумата от 400 (четиристотин)
лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи
на страната на ответника „Динита Транс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. „Славейков“ бл.17, вх.А,
ет.8, ап.24, чрез пълномощник адв.Манол Чакъров от АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „Фердинандова“ № 29А и Агенция „Пътна инфраструктура“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.
„Македония“ № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13