Решение по НАХД №12829/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3769
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20251110212829
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3769
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110212829 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,Главболгарстрой" АД,
ЕИК: ххх със седалище и адрес на управление: ххх, представлявано от
упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от
Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МППБ, с който на търговеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2
500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

В мотивирана жалба до съда наказаното лице оспорва
законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че е издаден при
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
алтернативно на неправилно приложение на материалния закон. В заключение
се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като присъди и
сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Главболгарстрой" АД, редовно
призован, не се представлява. В писмено становище до съда се заявява, че се
поддържа жалбата с претенция за нейното уважаване. Развиват подробни
съображения в тази насока. Претендират се разноски.
Административно – наказващият орган: Агенция ,,Пътна
инфраструктура", редовно призована, се представлява от упълномощен
юрисконсул. Същият оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди
електронния фиш, ведно с произтичащите законови последици. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
На 03.06.2022г. в 10:46ч. било установено нарушение №
EO9B3159188E31D2EO53021F1600ABEFA с ППС СПЕЦИАЛЕН
АВТОМОБИЛ МАН ТГС 41.420 рег.№ ххх, с технически допустима маса 41
000, брой оси 4, Екологична категория ЕВРО 6 D, без ремарке, в Община
Столична, за движение по път А - 6 / автомагистрала ,,Европа"/ км. 60+705 с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото пътно превозно средство частично не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е била по – малко от измерената. Срещу дружеството -
жалбоподател, като собственик на заснетото ППС, бил издаден процесният
електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена след анализ на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
От доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал.3 от ЗДвП за установяване на нарушения по чл.19, ал.3 - 3в от закона
се установява, че в процесното време и място заснетото МПС се е движело по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, не била изцяло заплатена. Видно от
справката за собственост е, че въпросното ППС е било собственост на
,,Главболгарстрой" АД.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3 - 3в от ЗДвП, към които се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите,
ведно с приложените към тях изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал,
снет от електронната система, с което се доказва извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че в хода на проведеното
2
административно наказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на санкциониращия
административен акт, а и същият е издаде в нарушение на закона.
Санкционирането на едно деяние чрез издаването на електронен фиш
представлява отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП и
винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран
подход.
Обжалваният електронен фиш е бил издаден на основание чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Анализът на посочената разпоредба сочи, че
законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
какъвто е конкретният случай. Процедурата за налагане на административно
наказание на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е регламентирана в
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид това обстоятелство административно наказващият орган е следвало
да започне процедура със съставянето на АУАН, респ. на НП, а не на издаване
на електронен фиш.
Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от
ЗДвП имат различно съдържание - първата се предвижда за наказание на
водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1 т.1 от Закона
за пътищата, а втората санкционира собственик, респ. вписания ползвател на
ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона запътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. т.е. както лицата, така и предвидените административни наказания
са различни. Допускането и прилагането на разширително тълкуване е
недопустимо, тъй като накърнява правата на наказателно, респ.
административно наказателно правните субекти (в този смисъл е Решение №
12450 от 19.07.2024г. по а.д.№ 4541/2024г. по описа на АССГ).
На следващо място във фактическото описание на нарушението не е
посочен размера на частично незаплатената дължима пътна такса, която
жалбоподателят е следвало да заплати, което накърнява правото на
санкционираното лице да узнае в пълен обем всички параметри по вмененото
му административно обвинение.
Като е сторил противното наказващият оган е допуснал съществени
процесуални нарушения относно реда на закона за ангажиране на
административноказателна отговорност и яснотата на самото нарушение, в
резултат на което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в
рамките на утвърдената от закона процедура.
На следващо място следва да се приеме, че по силата на Решение № С -
61/2023г. постановено на 21.11.2024г. на СЕС изискването на съразмерност не
3
допуска наказания, които предвиждат налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на ,,компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Ето защо и наложеното наказание освен, че се явява
непропорционално на вмененото ,,нарушение“, но се приема и за
незаконосъобразно по силата на постановеното решение.
Доколкото електронният фиш подлежи на отмяна на процесуално
основание се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност
по същество.
Предвид изложените правни съображения съдът счита, че обжалваният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на претенцията на защитника на ,,Главболгарстрой" АД,
с която се иска АПИ да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски, съдът счита същата за неоснователна. Видно от приложеното по
делото пълномощно е, че в него липсва посочване на договорена сума, както и
отразяване дружеството – жалбоподател реално да е заплатило
възнаграждение на своя защитник. Разпоредбата на чл.63д от ЗАНН препраща
в частта за разноските към чл.143, ал.1 от АПК. Липсата обаче на
доказателства за заплащане и списък с разноските, от който да може да се
докаже, че такива са били договорени и реално направени, обуславя
претенцията да не уважава.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура" при МППБ, с който на ,,Главболгарстрой" АД, ЕИК: хххх
със седалище и адрес на управление: ххх, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500.00 лева за административно нарушение по чл.102, ал.2 от
Закона за движение по пътищата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника на
,,Главболгарстрой" АД, ЕИК: ххх със седалище и адрес на управление: ххх, с
която се иска да бъде осъдена АПИ да заплати направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.



4




Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,Г." АД, ЕИК:
************ със седалище и адрес на управление: ххх, представлявано от
упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от
Агенция ,,Пътна инфраструктура" при МППБ, с който на търговеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2
500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

В мотивирана жалба до съда наказаното лице оспорва
законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че е издаден при
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
алтернативно на неправилно приложение на материалния закон. В заключение
се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като присъди и
сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Г." АД, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище до съда се заявява, че се поддържа
жалбата с претенция за нейното уважаване. Развиват подробни съображения
в тази насока. Претендират се разноски.
Административно – наказващият орган: Агенция ,,Пътна
инфраструктура", редовно призована, се представлява от упълномощен
юрисконсул. Същият оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди
електронния фиш, ведно с произтичащите законови последици. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
На 03.06.2022г. в 10:46ч. било установено нарушение №
EO9B3159188E31D2EO53021F1600ABEFA с ППС СПЕЦИАЛЕН
АВТОМОБИЛ МАН ТГС 41.420 рег.№ ххх с технически допустима маса 41
000, брой оси 4, Екологична категория ЕВРО 6 D, без ремарке, в Община
Столична, за движение по път А - 6 / автомагистрала ,,Европа"/ км. 60+705 с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото пътно превозно средство частично не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е била по – малко от измерената. Срещу дружеството -
жалбоподател, като собственик на заснетото ППС, бил издаден процесният
електронен фиш за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
1
установена след анализ на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
От доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал.3 от ЗДвП за установяване на нарушения по чл.19, ал.3 - 3в от закона
се установява, че в процесното време и място заснетото МПС се е движело по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, не била изцяло заплатена. Видно от
справката за собственост е, че въпросното ППС е било собственост на ,,Г."
АД.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3 - 3в от ЗДвП, към които се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите,
ведно с приложените към тях изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал,
снет от електронната система, с което се доказва извършеното нарушение.
При извършената служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че в хода на проведеното
административно наказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на санкциониращия
административен акт, а и същият е издаде в нарушение на закона.
Санкционирането на едно деяние чрез издаването на електронен фиш
представлява отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП и
винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран
подход.
Обжалваният електронен фиш е бил издаден на основание чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Анализът на посочената разпоредба сочи, че
законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
какъвто е конкретният случай. Процедурата за налагане на административно
наказание на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е регламентирана в
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП и предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид това обстоятелство административно наказващият орган е следвало
да започне процедура със съставянето на АУАН, респ. на НП, а не на издаване
на електронен фиш.
Това следва и от обстоятелството, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от
2
ЗДвП имат различно съдържание - първата се предвижда за наказание на
водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1 т.1 от Закона
за пътищата, а втората санкционира собственик, респ. вписания ползвател на
ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона запътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. т.е. както лицата, така и предвидените административни наказания
са различни. Допускането и прилагането на разширително тълкуване е
недопустимо, тъй като накърнява правата на наказателно, респ.
административно наказателно правните субекти (в този смисъл е Решение №
12450 от 19.07.2024г. по а.д.№ 4541/2024г. по описа на АССГ).
На следващо място във фактическото описание на нарушението не е
посочен размера на частично незаплатената дължима пътна такса, която
жалбоподателят е следвало да заплати, което накърнява правото на
санкционираното лице да узнае в пълен обем всички параметри по вмененото
му административно обвинение.
Като е сторил противното наказващият оган е допуснал съществени
процесуални нарушения относно реда на закона за ангажиране на
административноказателна отговорност и яснотата на самото нарушение, в
резултат на което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да
направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в
рамките на утвърдената от закона процедура.
На следващо място следва да се приеме, че по силата на Решение № С -
61/2023г. постановено на 21.11.2024г. на СЕС изискването на съразмерност не
допуска наказания, които предвиждат налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за нарушения на правилата относно задължението
за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на ,,компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Ето защо и наложеното наказание освен, че се явява
непропорционално на вмененото ,,нарушение“, но се приема и за
незаконосъобразно по силата на постановеното решение.
Доколкото електронният фиш подлежи на отмяна на процесуално
основание се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност
по същество.
Предвид изложените правни съображения съдът счита, че обжалваният
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на претенцията на защитника на ,,Г." АД, с която се иска
АПИ да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски, съдът счита
същата за неоснователна. Видно от приложеното по делото пълномощно е, че
в него липсва посочване на договорена сума, както и отразяване дружеството
– жалбоподател реално да е заплатило възнаграждение на своя защитник.
Разпоредбата на чл.63д от ЗАНН препраща в частта за разноските към чл.143,
ал.1 от АПК. Липсата обаче на доказателства за заплащане и списък с
разноските, от който да може да се докаже, че такива са били договорени и
реално направени, обуславя претенцията да не уважава.
3