№ 1626
гр. Варна, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20253100900347 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ГББ Епсилон ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул."Генерал
Стефан Тошев" №1а, ет.1, срещу МАРИНИМПЕКС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Аспарухово,ж.к. Южна
промишлена зона, Поземлен имот с идентификатор *********, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК за
признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника в размер на сумата от 125000лв, представляващо главница по
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.21г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
28.08.24г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д.
№14409/2024г. по описа на ВРС е издадена заповед №6972/09.12.2024г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Претендират се разноски по делото. С исковата молба са направени и
доказ.искания.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в
чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на
препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът МАРИНИМПЕКС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Аспарухово,ж.к. Южна промишлена зона, Поземлен имот с идентификатор
*********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с който оспорва твърденията на ищеца в допълн.искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съобразно разясненията, дадени с т.5а и 10а на Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., исковият съд следва
да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, включително
наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от
1
преценката на заповедния съд. В рамките на тези си правомощия и след
извършена справка с приложените по ч.гр.д. №14409/2024г. на ВРС
документи, настоящият състав намира, че е налице депозирано в срок
възражение по чл.414 ГПК, поради което и понастоящем предявеният иск се
преценява като процесуално допустим.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле
на чл.365 ГПК съдът намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК– „Производство по търговски спорове”.
С отговора на исковата молба са релевирани възражения за
недопустимост на иска, основани на липсата на процесуална легитимация на
ищеца предвид незаконосъобразно вписване на Й.Бремме като управител на
ищеца. Тези възражения са недопустими в настоящото производство,
доколкото за оспорване на вписванията в ТР е предвиден специален ред за
защита. Ето защо и същите не подлежат на разглеждане в това производство.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства, доколкото същите се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, то същите следва
да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
оригинал на завещание и адв.пълномощно съдът преценява за неотносимо и
ирелевантно за предмета на спора, поради което и следва да се остави без
уважение.
Отправеното искане за допускане на гласни доказателства от
ответника чрез разпита на един свидетел за установяване действителните
уговорки и общата воля на страните по договора се преценява от съда като
допустимо и следва да се уважи.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по
делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от ГББ Епсилон ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно
село, ул."Генерал Стефан Тошев" №1а, ет.1, срещу МАРИНИМПЕКС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Аспарухово,ж.к. Южна промишлена зона, Поземлен имот с идентификатор
*********, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. чл.415 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на
ищеца срещу ответника в размер на сумата от 125000лв, представляващо
главница по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.21г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 28.08.24г. до окончателното изплащане, за което вземане по
ч.гр.д.№14409/2024г. по описа на ВРС е издадена заповед №6972/09.12.2024г.
2
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.21г. с нотар.заверка на подписите
рег.№4514/19.11.21г. на Н-с М.Попова, според мотивите на който ищецът имал
непогасени, неоспорени и приети в изп.производство вземания от
КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ ООД в размер на 614026,29лв, за
които са му разпределени за плащане в изп.дело 126843,42лв., а остатъкът от
487182,87лв бил предмет на процесния договор. Твърди, че според договора
ответникът-цесионер се задължил да му заплати в качеството на цедент
продажна цена на прехвърлените вземания в размер на 125000лв, платима по
банкова сметка в Банка ДСК ЕАД с титуляр адв.Г.Д.. Сочи, че цената следвало
да бъде заплатена еднократно в срок от два дни, считано от получаването на
сумите от разпределението по изп.д.№138/20г. на ЧСИ С.Сербезов.
Договорено било ответникът да упълномощи и нареди на ЧСИ да изплати
договорената цена директно към цедента, като сумата да бъде
удържана/приспадната от предвидените суми за плащане от същото
разпределение към този платец, но ответникът не подал такава молба и ЧСИ
извършил разпределение като всички суми били изплатени на ответника.
Сочи, че липсвало плащане по сметката и на по-късен момент. Излага, че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист
по ч.гр.дело №14409/2024г. на ВРС срещу длъжника, срещу която последният
възразил. С допълн.искова молба оспорва възраженията, релевирани с
отговора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът МАРИНИМПЕКС ЕООД,
ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по
допустимост и основание. Излага, че в договора не се съдържа изрично
изявление за плащане и цената не е конкретно определена. Сочи, че плащането
на цената е отлагателно условие по см. на чл.25 от ЗЗД и при неплащане
договорът не пораждал действие, съотв. процесното вземане е останало в
патримониума на ищеца. Оспорва предст.власт на пълномощника, подписал
договора. Счита, че според договора цедентът следва да прехвърли цялото си
вземане и след като това не е сторено, а е получена сума от 126843,42лв по
изп.д.№138/20г., то договорът бил прекратен и ответникът не дължал исковата
сума. В случай, че се приеме че договорът е породил действие, счита, че не е
налице задължение, тъй като ищецът получил по-голяма сума от договорената
продажна цена. Счита, че действителната обща воля на страните била да се
прехвърли цялото вземане на цедента, като цесионерът ще придобие
собствеността върху вземането след постъпване на продажната цена по
посочената банкова сметка, което не било изпълнено и договорът не породил
действие. С допълн.отговор поддържа възраженията си.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415
ГПК.
Съгласно изложеното от страните съдът намира, че не са налице
права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят
от доказване.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест
за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно - наличието на валиден договор за цесия, неговия
3
предмет и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на цената по
договора, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, в т.ч. уговорка за прехвърляне на цялото вземане
и настъпило прекратяване на договора, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на отв.страна за
задължаване на ищеца да представи оригинал на завещание и
адв.пълномощно.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при довеждане
за доказване на следните обстоятелства - установяване действителните
уговорки и общата воля на страните по договора.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА производството по т.д.№347/2025г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.25г. от 13,30ч., за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с
призовката за насроченото с.з., като на ищеца се връчи и препис от
допълнителния отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4