Решение по адм. дело №1470/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, връзка с чл. 78 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на Община Варна, представлявана от кмета на община Варна, чрез пълномощника гл. юрисконсулт З. П., срещу Решение № 92 от 17.06.2025г. за продължаване на действие на Разрешително № 2374 0047 от 31.03.2014г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район" (БДЧР), в частта на раздел II от същото, с който раздел се актуализира Разрешително № 2374 0047 от 31.03.2014г.

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Конкретно сочи, че Община Варна, в качеството си на титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е подала единствено заявление за удължаване на срока на разрешението, без да е искана промяна на условията, при които е било издадено. Твърди, че в оспорения административен акт е прието, че заявителят е представил всички изискващи се документи и е изпълнил условия по чл. 78 от ЗВ за продължаване на срока на разрешението. Сочи, че редът за изменение на издадено разрешително е уреден в раздел трети на глава четвърта от Закона за водите, като законът разграничава няколко хипотези на изменение в зависимост от инициатора, основанията и предмета на изменението. Когато предмет на изменението са параметрите на разрешеното използване на водите, нормата на чл. 75 от ЗВ предвижда обявяване или обнародване на решението по реда на чл. 62а от ЗВ, за да се гарантира, че с изменението няма да бъде засегнат обществения интерес и се даде възможност на заинтересованите лица да осъществят правата си на оспорване. Тази уредба е специална и приложима само спрямо изрично предвидените случаи. Излага, че административният орган е сезиран с искане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ за продължаване на срока на действие на издаденото разрешение, без да се засягат параметрите му, и производството се развива единствено между заявителя и административния орган, който единствено следва да провери налице ли са предпоставките за удължаване на срока, регламентирани в чл. 78, ал. 2 от ЗВ. Сочи, че без изобщо да е сезиран с искане за изменение на условията на разрешителното, административния орган е вмъкнал в решението си за продължаване на срока на разрешителното и изменение на условията, включително и допълнително задължение за мониторинг в пунктове, нямащи отношение към точките на заустване на ПОСВ-Варна, а свързани с изпълнението на друг проект „Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненско езеро“ и попадащи под напорния тръбопровод. Изтъква, че допълнителните изисквания за мониторинг биха давали информация за фоновото замърсяване на „Варненското езеро“, което обаче е извън обсега на Разрешително № 2374 0047/31.03.2014г. и е задължение на БДЧР, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 4, т. 21 и чл. 169 от ЗВ. Предвид това, поставянето на изискване за изпълнение на мониторинг касаещ изпълнението на друг проект е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Административният орган не сочи основания и мотиви, обосноваващи необходимостта от служебно изменение на разрешителното. Жалбоподателят счита, че административния орган се е възползвал от подаденото заявление за продължаване на срока на разрешителното и е допълнил в него промяна в условията, без да сочи нито правни, нито фактически основания, с което се засягат правата на заявителя в по-голяма степен от необходимото и се нарушават общите принципи на законност, съразмерност и служебно начало, определени в глава втора на АПК. По изложените съображения отправя искане да бъде отменено оспореното решение, в обжалваната част.

В съдебно заседание, чрез гл. юрисконсулт З. П., поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. С., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорения административен акт. Твърди, че в процедурата по продължаване на срока на разрешителното се извършва проверка относно спазване на условията по същото, като се вземат предвид и новонастъпили обстоятелства във фактическата обстановка и нормативната уредба. В случаите, когато се нарушават обществени интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗВ правомощията на компетентния орган е служебно да актуализира, допълни или измени условията по издаденото разрешително по реда на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗВ, във вр. чл. 72, т. 1 от същия закон. Сочи, че на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗВ лицата, на които са предоставени права за ползване на водни обекти са длъжни да провеждат собствен мониторинг, съгласно изискванията на Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за количеството на отпадъчните води и качеството на инициираните замърсители. Позовава се на чл. 35, ал. 10 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване, даваща възможност компетентният орган да определи допълнителни условия към честотата на пробовземане и вида на пробата в разрешителното за заустване, с които да се осигури представителност на резултатите от провеждания собствен мониторинг. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Община Варна е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2374 0047/31.03.2014 г., издадено от директора на БД „Черноморски регион“ за ползване – на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на „Канализационна система“ на гр. Варна.

С Решение № 78 от 29.05.2019 г. за продължаване и изменение на разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. за ползване на воден обект за заустване ва отпадъчни води в повърхности води на директора на БД „Черноморски регион“ е: 1. продължен срока на Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. до 30.05.2025 г.; 2. изменено е Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. в частта: раздел „Данни за канализационната система“ и в раздел „Задължения за плащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“.

С Решение № 112 от 02.08.2019 г. за изменение на разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води на директора на БД „Черноморски регион“ е изменено е Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. в частта: раздел „Данни за канализационната система“ и в раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“.

Със заявление вх. № РР-08-6650/17.04.2025 г., подадено от кмета на Община Варна, до Директора на БД „Черноморски регион“ е поискано продължаване срока на действие на разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. Към заявлението са приложени: документ за платена такса за изменение и/или продължаване или преиздаване на разрешителното, Разрешение за ползване № СТ-05-674/14.05.2015 г. на строеж Реконструкция и модернизация на Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ Варна – II етап, Доклад от „ВиК Варна“ ООД, в качеството му на оператор на Разрешително за ползване на воден за заустване на отпадъчни води, относно изпълнение условията в разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г. за воден обект от ПСОВ „Варна“.

В хода на образуваното въз основа на подаденото искане административно производство с писмо рег. № РР-6650/А1/23.04.2025 г. е било изискано становище от Директора на РИОСВ Варна, относно изпълнението на условията в действащото разрешително съгласно определените срокове в него. С писмо с изх. № 24-00-3386/А1/05.05.2025 г. на Директора на РИОСВ Варна е предоставена информация за спазване на индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места за заустване, като по резултати от контролния и собствения мониторинг не са установени превишения на ИЕО на изход ПСОВ. По изпълнение на другите условия от разрешителното за заустване са посочени следните факти: Канално-помпена станция Аспарухова е част от канализационната система на гр. Варна. На 08.11.2019 г. при извършена проверка на КПС Аспарухово и КПС Запад е установено, че отпадъчни води от КПС Аспарухово не постъпват в КПС Запад. Същият ден е извършена нова проверка в КПС Аспарухово, съвместно е Басейнова дирекция „Черноморски район“, при която са дадени предписания на „В и К Варна“ ООД. С писмо от „В и К Варна“ ООД уведомява за установеното местоположението на аварията. След извършена проверка на 06.02.2020 г. на „В и К Варна“ ООД е наложена ежемесечна санкция за заустване на отпадъчни води във Варненско езеро, превишаващи нормите по показатели: БПК5, ХПК, неразтворени вещества и общ азот. При проверка извършена на 18.09.2020 г. е установено, че замърсяването е преустановено, тъй като при изпълнение строителството на проект „Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненско езеро“ е положен временен тръбопровод преминаващ по дъното на Варненското езеро. По време на строителството на напорения тръбопровод, находящ се под дъното на Варненско езеро са установени още три случая на замърсяване – на 25.10.2024 г. на 01.11.2024 г. и на 31.10.2024 г., като фактите по тях са подробно описани в писмото.

Директорът на БД „Черноморски регион“ издава Решение № 92 / 17.06.2025 г. за продължаване срока на действие на разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г., изменено и продължено с Решение № 78/29.05.2019 г., изменено с Решение № 112/02.08.2019 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с което на основание чл. 78, чл. 46, ал. 1, т. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е:

1. продължен е срока на действие на Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г., изменено и продължено с Решение № 78/29.05.2019 г., изменено с Решение № 112/02.08.2019 г. за ползване на воден обект, за заустване на отпадъчни води, за експлоатация на „Канализационна система за битово-фекални, промишлени и дъждовни води на град Варна“ до 30.06.2028 г.

2. актуализирано е Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г., както следва:

2.1. В раздел „Дати за водния обект й водното тяло - предмет на ползване в подраздел „ Място/места за собствен мониторинг " са добавени два нови пункта, с посочени географски координати на точките на мониторинг, с посочен срок – до въвеждане в експлоатация на напорния тръбопровод Ф 500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненско езеро.

2.2. В раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване, подраздел „Задължения за плащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“, условия 2 е променена банковата сметка.

2.3. В раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата мониторинг“ е актуализирано условие 6 „Планът за собствен мониторинг да бъде актуализиран в съответствие с чл. 69 и чл. 70 от Наредба 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите и условията в настоящото решение. Актуализираният план да се представи за одобрение в Басейнова дирекция „Черноморски регион“. Предоставен е тридесет дневен срок от дата на влизане в сила на решението.

Добавено е условие 7 - Титулярят на разрешителното да извършва ежемесечен собствен мониторинг в Пункт № 3 и Пункт № 4 по показатели активна реакция, разтворен кислород, БПК5, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, общ азот, общ фосфор и ортофосфати като фосфор.

Мотивите на административния орган за добавяне на нови две места за собствен мониторинг са установените три случая на замърсяване на Варненското езеро от канализационната система на гр. Варна, в частност от КПС Аспарухово и наложените санкции на Община Варна от РИОСВ, както и извършените проверки от БДЧР с констатирани нарушения.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите – Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район", при спазване на установените изисквания за форма.

Съдът обаче намира, че решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Производството по изменение и продължаване на издадено разрешително е регламентирано в Раздел III на Глава четвърта от Закона за водите (чл. 72 и сл.). Съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗВ - Органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е титуляр на Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г., изменено и продължено с Решение № 78/29.05.2019 г., изменено с Решение № 112/02.08.2019 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, за експлоатация на „Канализационна система за битово-фекални, промишлени и дъждовни води на град Варна“.

Община Варна, преди изтичането на срока на Разрешително № 2374 0047/31.03.2014 г., е подала заявление за продължаване срока му на действие по чл. 78 от ЗВ. От приложените по делото писмени доказателства, а и страните не спорят, че условията в разрешителното се изпълняват, предоставени са всички изискуеми документи и са налице основанията за продължаване на срока му.

В случая предмет на оспорване е административен акт, издаден в производство по чл. 78 от ЗВ, при което само се продължава срокът на действие на издадено разрешително, а не се изменят параметрите на разрешеното. В хипотезата на чл. 78, ал. 3, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ЗВ, в случаите, когато не се засягат параметрите на разрешеното използване на водите, производството се развива само между молителя и административния орган. За разлика от процедурата по чл. 78, ал. 1 от ЗВ за продължаване на срока на разрешение, изменението на съществени параметрите на разрешеното, съгласно чл. 75 от ЗВ се обявява по реда на чл. 62а, когато изменението е по молба на лицето, в полза на което е предоставено или по реда на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Според приложимия закон, "параметрите на разрешеното използване на водите" са онези важни и определящи условия на вече разрешеното, чиято промяна изисква обявяването им по реда на чл. 62а от ЗВ, за да бъде дадена възможност на заинтересованите лица за участие в производството. Срокът на действие на разрешителното законодателя не възприема, като параметър, тъй като е предвидил провеждане на конкретна процедура за изменението му-служебно или по молба.

В конкретния случай органът, в обжалваната част, се е произнесъл за съществени параметри на разрешителното, без това да е поискано от заявителя. В действителност, законодателят е допуснал възможност, в случай че се нарушават обществените интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗВ, компетентния орган служебно да актуализира, допълни или измени условията по издаденото разрешение, но липсват изложени фактически и правни основания в този смисъл. От административния орган не е направено посочване налице ли е нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект – физиологичен, биологичен или химичен, в коя от хипотезите по чл. 49 от ЗВ попада конкретния случай, както и налице ли е потенциална опасност за неблагоприятно въздействие. На практика, в решение органът е посочил извършените проверки от служители на РИОСВ и Басейнова дирекция „Черноморски регион“, но по никакъв начин не е обосновал, нито позовал на обществения интерес.

Спорни в настоящото производство са наложените допълнителни изисквания, а именно – допълнителни места за собствен мониторинг със срок – до въвеждане в експлоатация на напорния тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се под дъното на Варненското езеро. Никъде в преписката не е посочено, къде се намират тези места за мониторинг. Нещо повече, в предходното разрешително от 2014 г. изрично е посочено местонахождението на пунктовете за мониторинг – на входа на ПОСВ за сурови отпадъчни води и на изход ПСОВ за пречистени отпадъчни води. Административният орган не е изложил мотиви в обжалваното разрешително, а и от доказателствата по делото не става ясно как е определено местонахождението на новите два пункта за мониторинг и как те са свързани с разрешителното за заустване на пречистени отпадъчни води от ПСОВ „Варна в обект „Тел дере“. Чл. 35, ал. 10 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване дава възможност на органа да определи допълнителни условия към честотата на пробовземане и вида на пробата в разрешителното за заустване, с които да се осигури представителност на резултатите от провеждания собствен мониторинг, но тези места следва да са съобразени с чл. 36 от същата наредба, съгласно който индивидуалните емисионни ограничения се прилагат за мястото, където пречистените отпадъчни води напускат пречиствателната станция или съоръжение.

Процедурата е започнала по чл. 78 от Закона за водите със заявление за продължаване на срока на издаденото разрешение, а е завършила с решение за изменение на разрешителното, с което обаче не само се удовлетворява искането на заявителя, а наред с това се изменя с допълнителни задължения. Горното представлява смесване на процедурата по чл. 78 от ЗВ за продължаване на срока на разрешението, с процедурата по служебно изменение на разрешението по чл. 73 от ЗВ. С това заявителя е поставен в по- неблагоприятно положение от първоначалното, което е в колизия с принципа чл. 6, ал. 1- 3 АПК.

Доколкото липсват предпоставки за продължаване на процедурата по подаденото заявление по чл. 78 от ЗВ, административната преписка не следва да се изпраща на административния орган за продължаване на административното производство. За административния орган съществува законовата възможност служебно да образува административно производство по изменение на издаденото разрешение при условията на чл. 73 от ЗВ и по реда на чл. 74 и сл. от ЗВ в случай, че прецени, че са налице предпоставките за това.

При този изход на съдебния спор искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. В полза на Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ раздел II от Решение № 92 от 17.06.2025г. за продължаване на действие на Разрешително № 2374 0047 от 31.03.2014г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район" (БДЧР), с който раздел се актуализира Разрешително № 2374 0047 от 31.03.2014г.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.