РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Царево, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Стефка Б. И.
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело №
20252180100228 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от ****против Р. М. А., ЕГН **********,
В. М. А., ЕГН ********** и Н. И. А., ЕГН ********** искова молба, с която са предявени
пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС за признаване за установено, че ответниците не притежават
право на строеж, поради погасяването по давност на ограниченото вещно право в полза на
*** върху следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот **- ** в квартал
**по ***на с. Б., с площ от **кв. м. и с разгъната застроена площ от **кв. м., идент. № ***по
***на с. Б., ***. Ищецът твърди, че е ***на процесния имот, за което се легитимира с АЧОС
№ ***от ****., вписан в *** на ***. под акт № **, том ***, дв. вх. per. № ***. С договор за
замяна от ****., вписан в ****на ***. под акт № **, том **, дв. вх. per. № ***, **** на Е. К.
Ц. право на строеж върху имота, а последната в замяна на прехвърленото й право на строеж,
прехвърлила, от своя страна, на *** учреденото й право на строеж с Договор от ***. върху
следния ****недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ***. /***/ в квартал
**/***/ по ***на с. Б., с площ от ***кв. м. и с разгъната застроена площ от ***кв. м. Твърди
се, че Е. К. Ц. починала на ****., като след смъртта си е оставила като наследници по закон
ответниците. Сочи се, че до настоящия момент ответниците не са реализирали учреденото
ограничено вещно право на строеж в предвидения в чл. 67 от ЗС ****, в резултат на което
същото се погасило по давност в полза на ***.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощник, е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявените искове се признават за основателни. Молят, с оглед
признанието на иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не бъдат осъждани на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба. С оглед заявеното с писмения отговор признание на иска, прави искане за
постановяване на решение при признание на иска
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват. Депозирана е
молба по хода и по съществото на делото, с която упълномощеният им процесуалния
представител поддържа заявеното в отговора на исковата молба признание на
основателността на иска.
1
С протоколно определение от ***. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с
решение, съобразно признанието.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска,
т.е. събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат по същество. Съдът
намира, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Налице е изрично признание от
ответниците на предявения против тях иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 67 от ЗС.
Ответниците са признали иска още с депозирания отговор на исковата молба и поддържат
признанието с депозираната по съществото на делото молба. Не са налице пречките,
визирани в чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави. Признанието на иска е направено от надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 4
от ГПК процесуален представител. В проведеното съдебно заседание ищецът е направил
изрично искане за постановяване на решение, съобразно признатото.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице условията за постановяване на
решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като предявените пасивно субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 67 от ЗС следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК направените от ищеца разноски по делото следва да
останат в негова тежест предвид обстоятелството, че ответниците не са дали повод за
завеждането на делото и признават иска.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 124, ал 1 от ГПК вр. чл. 67 от ЗС
вр. чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *****, с адрес: гр. Ц., ул. „Х.“
№***, представлявана от ****., че Р. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ ****, В.
М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Х.“**** и Н. И. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Г." ****не притежават правото на строеж, учредено в полза на техния
наследодател Е. К. Ц., ЕГН **********, починала на ***. с Договор за замяна от ****.,
вписан в ****на ****. под акт №***, том ***, дв. вх. рeг. №****върху урегулиран поземлен
имот *** в квартал **по *** на с. Б., с площ от ****кв. м. и с разгъната застроена площ от
***кв.м., с идент. №****по ***на с. Б., ****, поради погасяването му по давност вследствие
неупражняването му в предвидения в чл. 67 от ЗС ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
2