Решение по адм. дело №1038/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на Д. К. Ц., подадена чрез процесуален представител адвокат А. И., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1620668/12.07.2025 г. на Т. И. П. - началник група при 02 РУ-СДВР. Релевирани са доводи за нищожност на обжалвания акт, алтернативно незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146 АПК. В съдебно заседание и представени писмени бележки преупълномощеният процесуален представител адвокат К. Д. поддържа жалбата и претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – Т. И. П. - началник група при 02 РУ-СДВР в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Д. И., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1620668/12.07.2025 г. на началник група при 02 РУ-СДВР, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на СУМПС № ********* на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прието е за установено, че на 12.07.2025 г., около 01.50 часа в гр. София, по бул. „Илиянци“ пред № 32, с посока на движение от ул. „Биримирски извор“ по бул. „Илиянци“ към ул. „П.Б.Армия“, Д. Ц. управлява собствения си автомобил след употребата на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер 01440, проба № 196, чиято цифрова скала е отчела 1.63 промила алкохол в издишания от водача въздух. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3673712/12.07.2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 31284100, ведно с осем броя стикери.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Д. К. Ц., данни за собственик на превозно средство, заповед за задържане на лице, протокол за обиск, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, както и протокол от повторна химическа експертиза.

По искане на жалбоподателя е допуснат и изслушан свидетеля Д. С. Д., който посочва, че са били заедно с Ц. в заведение, където последният е изпил една бира и половина. Посочва, че при пристигането на полицаите Ц. не е бил в колата си, а е оставял само чантичката си в нея. Твърди, че не са му извършили проверка за алкохол, не са попълвали документи на място, като са го качили в патрулния автомобил.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил службите за контрол по Закона за движение по пътищата, в т.ч. и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Със Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. на основание чл. 172 ЗДвП, директорът на СДВР е оправомощил полицейските органи от секторите „Охранителна полиция“ в районните полицейски управления при СДВР да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, след успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса на застраховането, в рамките на обслужваната територия. От представената Заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР е видно, че Т. И. П. е издържал изпит по ЗДвП и КЗ. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, началникът на група при 02 РУ-СДВР е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, доколкото същият е запознат със съдържанието на ЗППАМ срещу подпис и е упражнил правото си на жалба в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Административният орган правилно е приложил относимите и приложими материалноправни норми. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото в заповедта МПС, след като е употребил алкохол. Съдържанието на алкохол в издишания въздух е установено по несъмнен начин, чрез техническо средство – Алкотест „Дрегер 7510“, номер ARВА 0098, което е отчело резултат от изследването 1.63 промила алкохол в издишания въздух. Ето защо, съдът приема, че несъмнено в случая е била нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, която регламентира забраната на водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. С това свое действие жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, за което се прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неяснота относно срока на приложената ПАМ. Както изрично е посочено в заповедта, срокът на отнемане на СУМПС е до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, което отговаря на изискването на закона.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание аргументи, обосноваващи незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. С Протокол № 440/14.07.2025 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръв на лаборатория при МБАЛ „Св. Анна“-София е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.31 промила. С повторна химическа експертиза, назначена от разследващ полицай при 02 РУ-СДВР по досъдебно производство № 1098/2025 г. е установен етилов алкохол в кръвта в количество 1,18 промила. Независимо, че в обстоятелствената част на ЗППАМ не е описан резултатът от лабораторното изследване, то същото не представлява съществено нарушение водещо до самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на Ц. е над 0,5 промила, поради което е приложима цитираната в обжалваната заповед разпоредба.

Съдът приема, че процесната мярка е приложена при спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в съответствие със същата. Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за прилагане точно на такава ПАМ, както и че заповедта е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява ППС под въздействие на алкохол, което безспорно обуславя необходимостта от прилагане на ПАМ, за да се преустанови това поведение.

Останалите доводи в жалбата са неотносими към настоящия спор, доколкото производството не е административнонаказателно по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а проверка за законосъобразността на приложената принудителна административна мярка.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода на спора и своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, следва Д. Ц. да бъде осъден да заплати на СДВР сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1620668/12.07.2025 г. на Т. И. П. - началник група при 02 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА Д. К. Ц., [ЕГН], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.