РЕШЕНИЕ
№ 2086
гр. Б., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди Д.десет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа доклаД.ното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105774 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М. М. М. против С. Д. Д..
Ищцата предявява иск по чл.30 от ЗН, а именно за възстановяване на запазената й част от
наследнтвото като наследник по закон на починалата М. К. П., като се намали направеното в
полза на ответника дарение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********
по КККР на гр. Б..
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът намира иска за неоснователен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди на страната направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли
съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Бракът между С. Д. Д. и В. И. Д. е прекратен през 1996 г. В. Д. е дъщеря на М. К. П..
С договор за продажба на недвижим имот № **/19.11.2002 г. по нот. дело № ***/2002
г. по описа на нотариус О. Ж., М. К. П. придобива срещу цена от 17 400 лева собствеността
върху самостоятелен обект в сграда – жилище, представляващо ап., находящо се в гр. Б., със
застроена площ от 40,77 кв.м., ведно с прилежащите части - избено помещение № ** с площ
от 2 кв.м. и 0,710 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Според показанията на свидетеля С. Д. ответникът дава на П. сумата от 6000 долара за
закупуване на имота.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***/****.2014 г., нот. дело № **/2014 г. по описа на нотариус В. Д., М. К. П. дарява на С. Д.
Д. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
1
********** по КККР на гр. Б., с адрес на имота гр. Б., ап., с площ 40,70 кв.м., ведно с
прилежащите части. Дарителят М. К. П. запазва правото си на пожизнено безвъзмездно
ползване върху целия имот, като дареният няма право да го продава, ипотекира, заменя или
извършва други разпоредителни действия с него.
От удостоверение, издадено от ЧСИ Д. Н., се установява, че ответникът е заплатил
дълга по изпълнително дело № ********** по описа на този ЧСИ, по което той, М. К. П., В.
И. Д. и „ФАРМА БГ“ ООД са солидарни длъжници, като е внесъл общо сума от 31267,09
лева.
На няколко пъти през 2014 г. ответникът дава парични средства на М. П. за лечение
общо в размер на 1750 лева, както и закупува бойлер в дарения апартамент в размер на
183,08 лева през 2017 г.
На ****.2024 г. М. К. П. умира, като оставя за свои наследници по закон В. И. Д.
(дъщеря) и М. М. М. (внучка), която е дъщеря на сина на наследндателката М. И. П.,
починал преди нея през 2016 г.
Към датата на смъртта й М. К. П. е титуляр на три сметки в „БАНКА ДСК“ АД, както
следва: разплащателна сметка № ****** с наличност 3,86 лева; спестовен влог № ****** с
наличност 0 лева; срочен депозит № ****** с наличност 810,57 лева.
На ****.2024 г. от сметката на наследодателя е преведена сума по сметка на М. М. М.
(ищцата) в размер на 394,83 лева с основание за плащането „изплащане 1/2 наследнтвен дял
********** М. М. М.“. Цифрата „**********“ е единният граждански номер на ищцата. На
****2024 г. В. И. Д. (дъщеря на наследндателя) тегли на каса от „БАНКА ДСК“ АД сумата
от 394,93 лева и закрива сметката на своята починала майка.
На ****.2024 г. ищцата М. М. М. подава до РС – Б. заявление за приемане на
наследнтвото, оставено от нейната баба М. К. П., по опис. В заявлението госпожа М. твърди,
че доколкото й е известно в наследнтвото не се включват недвижими имоти и не са й
известни движими вещи, които да са част от наследнтвото. Тя заявява, че са й известни
следните права, които са част от наследнтвото – банкова сметка в ДСК. По това заявление е
образувано ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС, като с определение №
****/06.08.2024 г. по това дело, в сила от същата дата, е допуснато приемане на
наследнтвото на М. К. П. от внучка й М. М. М. по опис, както следва: разплащателна сметка
№ ****** с наличност 3,86 лева; спестовен влог № ****** с наличност 0 лева; срочен
депозит № ****** с наличност 810,57 лева. Постановено е приемането на наследството да се
впише в особената книга на съда, което е сторено на ****.2024 г. под номер ***.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза
стойността на подарения имот към 26.06.2025 г. е в размер на 71 564 евро, а към 25.04.2024 г.
е в размер на 64 400 евро.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценъчна експертиза и на показанията на свидетеля С. С. Д.
Представеният от ответника предварителен договор за дарение на недвижим имот от
****.2014 г. не следва да бъде ценен, тъй като по същество той представлява обещание за
дарение, което е нищожно – аргумент от чл. 226, ал. 1 от ЗЗД.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Според разпоредба на чл.30, ал.2 от ЗН когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява правото си на възстановяване на тази част спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследнтвото по опис.
С Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК на ВКС се
обявява за изгубила сила т. 15 от Постановление на пленума на Върховния съд № 4/1964 г.
2
(която приема, че по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН „наследници по закон” са всички лица,
посочени в чл. 5 – 10 от ЗН, т.е. тези, които биха могли да бъдат наследници, независимо
дали са призовани към наследнване), като практиката се връща към тълкуването, дадено в
Тълкувателно решение № 28 от 1962 г. на ОСГК на ВС, че под термина наследници по закон
по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са
призовани да наследнват, а не всички лица по чл. 5 – 10 ЗН.
Безспорно е, че ищцата М. М. М. е наследник по закон на своята баба, а ответникът
Д., който е получил недвижим имот по дарение от наследндателя, не е наследник по закон
на М. К. П..
Според т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГК приемането на наследнтвото по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследнтвото спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследнване. Ответникът Д. е дарен, който не е призован
към наследяване.
Наследнтвото според по българското право се придобива с приемането му, което
може да бъде изрично или мълчаливо. Ако правото на наследнване е вече упражнено чрез
мълчаливо приемане, последното изрично приемане е нищожно поради невъзможен
предмет. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т. нар. мълчаливо
приемане на наследнтво да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за
намерение за приемане на наследнтвото – изразяват непоколебимо намерение /ППВС № 4/64
г., т. 14/. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и
във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника
да приеме наследнтвото /така решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. и
решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ВКС, второ г. о./. Приемането на
наследнтвото следн да се изрази в активни действия, които водят до промяна в
наследнтвеното имущество – прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или
прекратяване на права и задължения на наследндателя. В този смисъл са решение №
429/22.04.1991 г. по гр. д. № 227/1991 г. на І г. о. на ВС, решение № 17/19.01.1994 г. по гр. д.
№ 594/1993 г. на І г. о. на ВС, както и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г.
на ІІ г. о. на ВКС. При мълчаливо приемане на наследнтвото не е налице материалноправна
легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не се е осъществила
предпоставката наследнтвото да е прието по опис.
По делото са налице доказателства, че ищцата съзнава, че в наследнтвото на
починалата й баба се включва единствено вземането й по банкова сметка в „БАНКА ДСК“
АД – изрично в този смисъл заявлението й до съда по чл.61, ал.1 от ЗН. На ****.2024 г.,
много преди да сезира съда със заявление за приемане на наследството по опис, ищцата
получава половината от сумата, която баба й е притежавала по банковата си сметка, като
основанието за това плащане е именно получаване на „наследствен дял“ в размер на
половината от наличната сума, защото ищцата и В. Д. придобиват всяка по 1/2 ид.ч. от
наследнтвото – чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН.
Извършеното от ищцата действие е израз на волята й да приеме наследнтвото, поради
което следн да се приеме, че е налице мълчаливо приемане на оставеното от баба й
наследнтво. Изтеглянето на сумата от 394,83 лева от сметката на наследндателя излиза извън
рамките на управление на наследнтвото и несъмнено предполага намерение за неговото
приемане. Получаването на сумата може да стане единствено в качеството на лицето на
наследник, поради което ищцата е целяла именно да приеме наследнтвото. Ето защо
последното приемане на наследството по опис е нищожно – аргумент от Решение № 10 от
8.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2021 г., II г. о. Като последнца липсва активна
материалноправна легитимация на ищцата по иска и същият следн да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, съдът не следн да се произнася по останалите възражения на
ответника срещу иска, тъй като те не могат да променят крайния правен извод по спора.
По въпроса за разноските:
3
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, в които се
включват адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева и 6 лева, платени по
изпълнително дело за издаване на удостоверение. Съдът намира, че сумата от 6 лева не следн
да се присъжда като разноски, тъй като не е заплатена по настоящото производство, а по
изпълнително дело.
Ищцата е заявила надлежно възражение за прекомерност на изплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Според наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (за краткост наредбата) адвокатските възнаграждения се определят по
свободно договаряне между страните с писмен договор. Предвидените в наредбата размери
на възнаграждения съобразно предмета на делото не са задължителни за съда.
Следва да се има предвид, че предявеният иск по чл.30 от ЗН е неоценяем
(Определение № 60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о.). По делото
са проведени осем открити съдебни заседания, като във всички тях процесуалният
представител на ответника се е явявал, следва да се отбележи обаче, че в част от тях делото е
отложено поради неизготвено заключение, като в същите други искания, респективно
оспорвания не са предявени от нито една от страните. С оглед извършените от адвокат Х.
процесуалния действия и естеството на спора, съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, което следва да се присъди в полза на ответника.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М., ЕГН – **********, против С. Д. Д., ЕГН –
**********, иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследнтвото на М. К. П., ЕГН – **********, починала на 25.04.2024 г., в размер на 1/3 чрез
намаляване на дарение, извършено от наследндателя М. П. в полза на ответника Д., на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********
по КККР на гр. Б., ведно с прилежащите му части - избено помещение № ** с площ от 2
кв.м. и 0,710 % идеални части от общите части на сградата, обективирано в нотариален акт
за дарение на недвижими имот № ***/****.2014 г., нот. дело № **/2014 г. по описа на
нотариус В. Д., с 1/3.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., **********, да заплати на С.
Д. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ул. ******, сумата от 2000 (две хиляди) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4