Определение по адм. дело №2490/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на К. Т., [ЛНЧ], украинска гражданка с предоставена временна закрила, действаща в качеството си на майка и законен представител на Л. К. и М. М., чрез пълномощника ѝ адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/26291 от 02.10.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив към Агенция за социално подпомагане, издадена от упълномощено лице Д. Й., съгласно Заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона, и моли съда да я отмени като такава. Процесуалният ѝ представител излага аргументи, че Т. и децата ѝ са чужди граждани с предоставена временна закрила в Република България, пристигнали след началото на военния конфликт в Украйна, като е представено удостоверение, че едно от децата е записано в българско училище за учебната 2025/2026 г. На това основание е подадено заявление до Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД, което е отказано с процесната заповед. Процесуалният представител счита, че постановеният отказ е в противоречие с Конституцията на Република България, международните договори, Конвенцията за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО и Закона за убежището и бежанците, които гарантират правото на социално подпомагане и равнопоставеност на лицата с временна закрила.

Ответникът е представил пълната административна преписка по оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/26291/02.10.2025 г., както и писмен отговор, в който изцяло оспорва жалбата като неоснователна.

Посочва се, че К. Т. е подала заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/26291/30.09.2025 г., в което е декларирала, че семейството ѝ е с украинско гражданство. Ответникът излага становище, че според чл. 3 от Закона за семейни помощи за деца право на семейни помощи имат само лицата, изрично посочени в т. 1–5 на нормата, като в случая релевантна е т. 5, съгласно която семейни помощи се предоставят на бременни жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна.

Ответникът поддържа, че към настоящия момент не съществува друг закон или международен договор, по силата на който граждани на Украйна да имат право на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД. Счита, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не намира приложение спрямо лица с временна закрила и затова правилно е постановен отказ по чл. 10а ЗСПД.

По отношение на искането за присъждане на разноски ответникът моли съда да го отхвърли поради липса на доказателства за материално затруднение на жалбоподателката. Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице материално затруднение, се иска адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер, съобразно критериите, посочени в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

След извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна. Подадена е против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес. Оспорването е с искане за отмяната му като незаконосъобразен и необоснован.

Предвид всичко изложено, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК и даване на указания по чл. 163, ал. 3 АПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 15.12.2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените адреси.

КОНСТИТУИРА страните, както следва:

Жалбоподател – К. Т.;

Ответник – началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 АПК на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и спазването на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за него правни последици.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните. Призовките, съобщенията и съдебните книжа, ведно с приложенията към тях, да бъдат изпращани преимуществено чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване, ако страните са регистрирани там. Ако има посочен електронен адрес – да се използва редът по чл. 18а и чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.