№ 22453
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
Членове:Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско
дело № 20251100506866 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК и чл. 419 ГПК.
Образувано е по подадени от В. С. С. възражение по чл. 423 ГПК срещу
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 04.03.2015 г. по ч.гр.д. № 9236/2015 г. на СРС, 61 състав и частна
жалба на срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Във възражението, подадено по чл. 423 ГПК, жалбоподателят поддържа,
че заповедта за изпълнение не му е надлежно връчена, нито му е връчен
препис от заповедта за незабавно изпълнение и копие от документа, въз
основа на който е издадена. Твърди, че ЧСИ е следвало да му назначи особен
представител. Сочи, че към момента, в който заявителят е взел изпълнителния
лист е работил във Великобритания. Иска да се приема възражението му и да
се спре изпълнението на заповедта за изпълнение.
Частната жалба по същество съдържа твърдения за нередовно връчване
на заповед за изпълнение и недължимост на дълга.
Ответникът по възражението и по жалбата „Миркат“ ООД не изразява
становище.
Съдът, след като се запозна с доводите във възражението и в жалбата
и приетите доказателства намира следното:
На 04.03.2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.03.2015 г. по ч.гр.д.
№ 9236/2015 г. на СРС, 61 състав, в полза на „Миркат“ ООД, срещу длъжника
В. С. С. за сумата в размер на 5867,02 лева – задължение по запис на заповед,
издаден на 03.01.2012г., в едно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 20.02.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от
117,34 лева – разноски за държавна такса и 440,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
1
Установява се от материалите по изп. дело № 20157900400438 на ЧСИ
Р.М., че същото е образувано по молба от 25.03.2015 г. Поканата за
доброволно изпълнение е изпратена на 23.04.2015 г. на адреса гр. София, ул.
„******** със като на 28.04.2015 г. е залепено уведомление с отбелязване, че
по сведения на съседи, жилището е продадено от адресата преди 1-2 г. На
14.08.2024 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника,
чрез работодателят му „Плежър кампъни“ АД (вречена на 19.08.2024 г.), с
която длъжникът се уведомява, че на 23.09.2024 г. ще се пристъпи към опис и
оценка на движимите вещ, намиращи се в дома му.
На 19.08.2024 г. на работодателя на длъжника е връчено запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на В. С. С..
По частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение
и издаване на изпълнителен лист:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
според разпоредбата на чл. 419, ал.1 ГПК и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Според разпоредбата на чл. 419, ал.2 ГПК съдът отменя
разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките
на чл. 418, ал.2 ГПК – когато документът, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение не е редовен от външна страна и/или не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Длъжникът основава
жалбата си на нередовност на връчването на заповедта за незабавно
изпълнение и на недължимост на вземанията – обстоятелства, които са без
значение в настоящето производство.
Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
По подаденото възражение по чл. 423 ГПК:
Въззивният съд намира възражението, подадено от длъжника В. С. С. за
допустимо, тъй като е подадено в предвидения в закона преклузивен срок,
считано от узнаване за заповедта за изпълнение
Разгледано по същество възражението е основателно.
По делото се установява, че към настоящия момент длъжникът В. С. С.
не е получил редовно покана за доброволно изпълнение с приложена към него
заповед за незабавно изпълнение и копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение.
Съобразно нормата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, липсата на надлежно
връчване на заповедта за изпълнение, е свързано с лишаването на длъжника
от възможност да оспори вземането по заповедта, и е основание за приемане
на възражението на длъжника от въззивния съд. Ето защо на основание чл.
423, ал. 3 ГПК възражението на В. С. С. като длъжник по ч.гр.д. № 9236/2015
г. на СРС, 61 състав срещу издадената по делото заповед за изпълнение следва
да бъде прието и изпълнението по заповедта за изпълнение спряно.
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2302753/12.11.2024
г., подадена от В. С. С. срещу разпореждане за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9236/2015 г. на СРС, 61 състав.
ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК на длъжника В. С. С. срещу
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 04.03.2015 г. по ч.гр.д. № 9236/2015 г. на СРС, 61 състав.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението по издадената на
04.03.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9236/2015 г. на СРС, 61 състав.
ВЪРЩА делото на Софийски районен съд, 61 състав за продължаване
на производството с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК на основание чл. 423, ал. 4
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3