№ 47691
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:РАДОС. Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110157334 по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес -
ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023
г., допълнена с молба с вх. № 365721/13.11.2024 г., допълнена с молба с вх. №
66491/25.02.2025 г. от
1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Р*
2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*,
3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*,
4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република
**********с паспорт № *21.10.2020 г.,
5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*,
всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „И*
срещу
1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „М*,
2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З*
3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З*,
с която са предявени следните искове с правна квалификация:
1
1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР)
на гр. София, с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния
имот, както следва:
1.
1.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-
продажба от Столична общИ., в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО)
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* В.
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от
Столична общИ.
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З*
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на
посочените идеални части.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор * при
квоти, както следва:
ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11
% ид. ч.,
ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч.,
ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч.
и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.
Твърди се, че ищците са учредили на „Б*” АД право на строеж за имота
с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за
самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.
Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото
дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII,
peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите:
заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч.
от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била
въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.
2
Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място,
твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б*” АД,
въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради
това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от
процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху гореописания имот на ищците.
Претендират разноски в производството.
С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява
иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални
части от терена върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.
Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на
основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на
основание наследство от съпруга П* В.; Н. В. Б. - на основание покупко-
продажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от З*;
Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част
от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ
УПИ с идентификатор * като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на
ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект,
а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената
част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би
означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите
60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.
Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.
С втора уточнителна молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. ищецът
посочва, че ответниците са се снабдили с н.а. за тераса с площ от 68.71 лева.
Твърдят, че тази тераса не е част от сградата, а от УПИ. Правният спор е
именно за част от дворното място, върху което е построената терасата.
Твърдят, че тази тераса е част от терена и ищците са собственици на тази част.
Твърдят, че правото на собственост върху терена е на ищците
Формулират следния петитум: да бъдат признати за собственици на
съответните идеални части от УПИ с идентификатор * г., както и ответниците
3
да бъдат осъдени да предаден владението върху същите идеални части.
Изрично твърдят, че не претендират реална част от недвижимия имот.
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2. Заповед от
05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4. Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5.
Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6. Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за
наследници от 07.09.2016 г.; 8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100
от 2016 г.; 10. Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.
Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните
площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на сградата, дали т.
нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия имот и дали при нейното
съществуване са изпълнени параметрите за озеленяване и изобщо дали обособяването на
такава противоречи на закона и строителните разпоредби.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение за
размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място, които се ползват в
момента от ответниците, към който наем се приравнява размерът на присъжданите
обезщетения.
Моли ВЛ да изчисли размера на обезщетението, дължимо на всеки един от
ищците, на база техните квоти от притежанието на идеалните части от терена.
В срок по чл.131 ГПК, ответниците подава отговор. Изцяло оспорва
ревандикационния иск. Не оспорват, че ищците са собственици на идеални
части от терена, представляващ ПИ *. Твърди, че този иск е лишен от правен
интерес. Твърди, че искът за предаване на владението върху ид. ч. от УПИ е
лишен от правен интерес, защото спорът е за реална част от терена – терасата,
а не за целия УПИ. Твърдят, че владеят на годно правно основание терасата, а
не изобщо идеалните части на ищците върху терена. Твърдят, че ищците и
ответниците притежават по 12.98 % ид. ч. от земята за всяка страна.
По същество считат исковете за неоснователни, защото са придобили
терасата на годно правно основание – покупко-продажба от 19.06.2017 г. която
е прилежаща към заведение за бързо хранене № 1, заедно с 3.30 % ид. ч. от
общите части на сградата, с прилежащите към заведението за бързо хранене,
равняващи се на 16.23 кв. м. и заедно с 2.87 % ид. ч. от правото на строеж
4
върху ПИ. Твърдят, че след въвеждане в експлоатация на сградата са
придобили 12.98 % ид. ч. от правото на собственост върху ПИ. Позовава се на
технически проект, част „Архитектурен“, съгласно който терасата е нанесена
като прилежаща част към заведението. Подът на терасата е изпълнен по
проект с каменна настилка и общата площ е 68.71 кв. м. Терасата е била
включена в площоопределянето. Позовава се на т.59 от § 5 от ДР на ЗУТ,
съгласно която терасата представлява обект на строежа по ЗУТ и е изпълнена,
съгласно одобрения проект. Твърди, че процесната тераса не представлява
обща част, а площ от терена, която е самостоятелна обособена. Твърдят, че
ищците имат право да ползват единствено частта от терена, отбелязана в
приложения технически проект част „Архитектура“, като тераса ОЧ-08,
граничеща с процесната тераса, тъй като само тази част представлява обща
част. Твърди, че съгласно договора за суперфиция, терасата е част от
построеното и строителят е собственик на нея. Твърди, че процесната тераса
представлява тяхна индивидуална собственост. Твърди, че процесната тераса
и общата тераса ОЧ-08 са разделени с поставена ниска ограда, която
разграничава двата обекта. Твърди, че незастроената част от ПИ представлява
част от строеж по смисъла на ЗУТ, определена още при учредяване на ЕС като
тераса, която е индивидуална, а не обща. Твърди, че е идентична ситуацията с
терасата към обект *.6.3. Само ОЧ 08 е обща тераса.
Считат, че претенциите на ищците да ползват терасата на ответниците е
неоснователна. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Не се противопоставя на представените доказателства, както и по
назначаване на СТЕ.
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Технически проект, част „Архитектура“, одобрен на
27.02.2015 г., 2. Таблица за площообразуване на сградата от 04.10.2015 г.; 3. Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том VIII, рег. № 13917, дело 1123 от
19.06.2017 г. на нотариус М* Г.; 4. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 78, том XVIII, рег. № * дело 3080 от 19.02.2022 г. на нотариус М* Г.;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
5
Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „И*, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).
Ответниците се представляват от адв. С. Х., Д* и адв. Г*, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „В* *, ********************@*****.***, която
представителна власт важи за всички инстанции (л. … от делото).
По държавната такса
По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Данъчната оценка на УПИ с идентификатор * е 53539.20 лева, съгласно
Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № **********/16.05.2024 г.
На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към
недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. –
тераса с площ от 68.71 кв.м.
Дължимата държавна такса, която е която е 1 % от цената на иска, се
определя съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците
идеални части от ПИ с идентификатор * (в случай че претендират да са
собственици на идеални части от ПИ с идентификатор *), или съобразно
данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от
прилежащата към недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай
че претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот –
тераса).
Данъчната оценка на терена е 53 539.20 лева. Площта на терена 650 кв.
м. Площта на спорната „тераса” е 68.71 кв. м., тоест, данъчната оценка е 6
188.05 лева (68.71/650 х 53 539.20). Държавната таса е 61.88 лева (1 % от 6
188.05).
С молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът представя документ в
6
размер на 61.88 лева за ревандикационния иск.
По редовността на ИМ и доклада
Следва да се отбележи, че Съдът е постановил второ прекратително
определение № 10002/28.02.2025 г., като се е позовал на втората уточнителна
молба с вх. № 66491/25.02.2025 г.
С второ определение по реда на Глава XXI ГПК въззивният съд по в. ч.
гр. д. № 3672/2025 г. по описа на СРС, указва на първоинстанционния да
обездвижи исковата молба за пореден път, като укаже на ищеца, че е предявил
иск за идеални част (петитум), а в обстоятелствената част излага твърдения за
реални части.
Настоящият съдебен състав приема, че с Разпореждане
153562/23.10.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да посочи дали предявява
иск за реална или идеална част (л.37 от делото). С второ разпореждане съдът
е дал указания на ищеца да посочи върху каква вещ предявява иска и за коя
част (л.59 от делото).
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че два пъти е давал
указания на ищците да посочат какъв е предметът на спора, да
индивидуализират вещта. Даването за трети път на указания би
представлявало нарушение на принципа за безпристрастност.
При нередовна искова молба, съдът няма как да извършва доклад. То и
таксата не е събрана по делото – дали е реална или идеална.
С оглед задължителните указания по 278, ал.3 ГПК съдът следва да
приеме, че исковата молба е редовна, тъй като е мИ.ла проверка по реда на
Глава XXI ГПК, в което производство въззивният съд следи за всички
основания за прекратяване.
С определение № 15883/22.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3672/2025 г. по
описа на СГС, въззивният съд дава отново указания СРС да обездвижи за
трети път исковата молба, с която ищците да уточнят за какво предявяват иска
– за реална част от ПИ (терена) или да ид.ч. от терена. Ето защо исковата
молба следва да бъде обездвижена като се дадат указания по чл.127, ал.1, т.4-5
ГПК. Не е ясен правният интерес, с оглед депозираният от ищците н.а., в който
е определен ид. ч. от ПИ.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
7
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
По свидетелите
С оглед установяване на императивна правна норма, съдът приема, че
следва да задължи страните лично да се явяват в открито съдебно заседание,
на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указания съдът ще
приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата претенция,
респективно за отхвърляне на иска.
По съдебно-оценителната експертиза (СТЕ)
С оглед факта, че определението за прекратяване на делото в частта по
предявения иск за обезщетение е влязло в сила, то искането за съдебно-
оценителна експертиза, не е необходимо и относимо. Ето защо следва да се
остави без уважение.
По съдебно-техническата експертиза (СТЕ)
С оглед даденото в Решение № 408 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
52/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г* на основание чл.195 ГПК, по
почин на съда, с оглед необходимост от специални знания, следва да се
допусне СТЕ, на която вещото лице, след като се запознае с материалите по
делото, извърши необходимите справки в АГКК, общИ., строителни книжа и
архитектурни планове, да отговори на следните въпроси:
1. да направи оглед на имота и да изготви цветен фотоалбум за огледа
2. да отговори дали процесната тераса към заведението за хранене представлява ли
част от строежа.
3. Включена ли е в проекта и в договора за суперфиция.
4. Процесната тераса обособена ли е функционално и фактически от другите части та
сградата? Кои има достъп и от къде до терасата.
5. процесният имот по какъв начин е свързан със сградата, обособен ли е
8
самостоятелно, има ли свободен достъп до него? Кой има достъп до него?
6. процесният имот може ли да се ползва самостоятелно?
7. други констатации и факти, които установи
8. изграждането на сградата има ли отклонения от предвидения архитектурен план
9. при учредяване право на строеж къде се е намирала процесната сграда, според
одобрения проект и план – кое място, кота, с какво граници по архитектурен проект
Искането на ищците за СТЕ е допустимо, необходимо и относимо.
Следва да се уважи.
Експертизата касае основателност на иска, поради което на основание
чл.160 ГПК, разходът по нейното изготвяне следва да се възложи на ищеца.
Следва да се дадат указания за внасяне на депозит, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, като при неизпълнение на
указанията в срок, съдът ще приложи чл.161 ГПК, а именно, че ищците са
създали пречки за установяване на тези факти и обстоятелства.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половИ.та от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
9
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, събиране на доказателства и призоваване на
свидетели, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за
13,01,2026 годИ. от 09.15 часа, за която дата да се призоват страните чрез
техните процесуални представители, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 304200/27.09.2023 г.,
допълнена с молба с вх. № 365721/13.11.2024 г., допълнена с молба с вх. №
66491/25.02.2025 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128
ГПК, като УКАЗВА на ищците в срок до първото по делото съдебно
заседание, с препис за противната страна или устно в о.с.з., следва да
отстранят следните недостатъци, както и в същия срок да представят
доказателства за това, като посочат:
1. да представи доказателства, че искова молба с вх. № 334955/22.10.2024 г.
е вписана в СВ – София
2. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат твърдения за
наличието на правен интерес за предявяване на иск за ид. от УПИ, кой
оспорва и по какъв начин техните ид. ч., с оглед факта на предоставен
н.а., в който са описани ид.ч. на ищците от УПИ и който н.а. носи
подписите на ищците и да заявят дали оспорват този н.а. и какво му
оспорват и защо предявят иск.
3. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат факти и обстоятелства
кой оспорва собствеността им и върху каква вещ (УПИ или тераса) и в
каква част
10
4. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат факти и обстоятелства
на каква вещ (УПИ или тераса) и за коя част иска да бъдат признати за
собственици, като опишат вещта, да я индивидуализират
5. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да формулират точен, ясен и
прецизен петитум поотделно в установителната част и в осъдителната
част на претенцията, който да съответства на твърденията, изложени в
обстоятелствената част - в него да посочат придобивното основание и
индивидуализират имота, съответно да посочат дали претендират да са
собственици на идеални части от същия или на реална част (в последния
случай следва да се очертае нейното местоположение и да се представи
комбинирана скица, в която по цифри следва да се очертаят границите на
реалната част, такива, каквито се твърди да са нарушили владението на
ищците);
6. в случай че се претендира реална част от недвижим имот - заведение за
бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., следва да бъде представена
данъчна оценка за прилежащата част към имота – тераса с площ от
68.71 кв.м., от която да се определи цената на иска, както и скица на
недвижимия имот;
7. на основание чл.128, т.2 ГПК да представят документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 1 % от цената на
иска, който се определя съобразно данъчната оценка на идеалните части
от претендираната вещ. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС термИ.л в касите на съда.
Плащането на каса и чрез ПОС термИ.л в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще се
счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК -
11
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023 г.,
допълнена с молба с вх. № 365721/13.11.2024 г., допълнена с молба с вх. № 66491/25.02.2025
г. от
1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Р*
2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*,
3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*,
4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република **********с
паспорт № *21.10.2020 г.,
5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*,
всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„И*
срещу
1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „М*,
2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З*
3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „З*,
с която са предявени следните искове с правна квалификация:
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, с искане да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от
процесния имот, както следва:
1.
1.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-продажба от
Столична общИ., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО)
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* В.
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от Столична
общИ.
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З*
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на посочените
идеални части.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на идеални части
от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор * при квоти, както следва:
ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11 % ид. ч.,
12
ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч.,
ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч.
и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.
Твърди се, че ищците са учредили на „Б*” АД право на строеж за имота с нотариален
акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за самостоятелни обекти в
новостроящата се сграда.
Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото дружество е
прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII, peг. № 13 917, дело №
1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите: заведение за бързо хранене № 1, с
площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч. от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м.
Посочва се, че сградата била въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.
Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място, твърдейки, че са го
закупили от дружеството, построило сградата - „Б*” АД, въпреки че това дружество не е
било собственик на дворното място и поради това за него не е налице право да продава
посоченото дворно място.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както и
ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху гореописания имот на ищците.
Претендират разноски в производството.
С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява иска си.
Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части от терена върху
който е построена сградата, а не реални част от обекта.
Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на основание покупко-
продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на основание наследство от съпруга
П* В.; Н. В. Б. - на основание покупко-продажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение
от З*;
Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част от заведение
за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ УПИ с идентификатор * като
твърдят, че описаната в Нотариалния акт на ответниците „тераса” не съществува. В
построената сграда няма такъв обект, а същата представлява незаконно присвояване на
терена (незастроената част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”,
това би означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите 60 %,
респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.
Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.
С втора уточнителна молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. ищецът посочва, че
ответниците са се снабдили с н.а. за тераса с площ от 68.71 лева. Твърдят, че тази тераса не е
част от сградата, а от УПИ. Правният спор е именно за част от дворното място, върху което е
построената терасата. Твърдят, че тази тераса е част от терена и ищците са собственици на
13
тази част. Твърдят, че правото на собственост върху терена е на ищците
Формулират следния петитум: да бъдат признати за собственици на съответните
идеални части от УПИ с идентификатор * г., както и ответниците да бъдат осъдени да
предаден владението върху същите идеални части.
Изрично твърдят, че не претендират реална част от недвижимия имот.
В срок по чл.131 ГПК, ответниците подава отговор. Изцяло оспорва
ревандикационния иск. Не оспорват, че ищците са собственици на идеални части от терена,
представляващ ПИ *. Твърди, че този иск е лишен от правен интерес. Твърди, че искът за
предаване на владението върху ид. ч. от УПИ е лишен от правен интерес, защото спорът е за
реална част от терена – терасата, а не за целия УПИ. Твърдят, че владеят на годно правно
основание терасата, а не изобщо идеалните части на ищците върху терена. Твърдят, че
ищците и ответниците притежават по 12.98 % ид. ч. от земята за всяка страна.
По същество считат исковете за неоснователни, защото са придобили терасата на
годно правно основание – покупко-продажба от 19.06.2017 г. която е прилежаща към
заведение за бързо хранене № 1, заедно с 3.30 % ид. ч. от общите части на сградата, с
прилежащите към заведението за бързо хранене, равняващи се на 16.23 кв. м. и заедно с 2.87
% ид. ч. от правото на строеж върху ПИ. Твърдят, че след въвеждане в експлоатация на
сградата са придобили 12.98 % ид. ч. от правото на собственост върху ПИ. Позовава се на
технически проект, част „Архитектурен“, съгласно който терасата е нанесена като
прилежаща част към заведението. Подът на терасата е изпълнен по проект с каменна
настилка и общата площ е 68.71 кв. м. Терасата е била включена в площоопределянето.
Позовава се на т.59 от § 5 от ДР на ЗУТ, съгласно която терасата представлява обект на
строежа по ЗУТ и е изпълнена, съгласно одобрения проект. Твърди, че процесната тераса не
представлява обща част, а площ от терена, която е самостоятелна обособена. Твърдят, че
ищците имат право да ползват единствено частта от терена, отбелязана в приложения
технически проект част „Архитектура“, като тераса ОЧ-08, граничеща с процесната тераса,
тъй като само тази част представлява обща част. Твърди, че съгласно договора за
суперфиция, терасата е част от построеното и строителят е собственик на нея. Твърди, че
процесната тераса представлява тяхна индивидуална собственост. Твърди, че процесната
тераса и общата тераса ОЧ-08 са разделени с поставена ниска ограда, която разграничава
двата обекта. Твърди, че незастроената част от ПИ представлява част от строеж по смисъла
на ЗУТ, определена още при учредяване на ЕС като тераса, която е индивидуална, а не обща.
Твърди, че е идентична ситуацията с терасата към обект *.6.3. Само ОЧ 08 е обща тераса.
Считат, че претенциите на ищците да ползват терасата на ответниците е
неоснователна. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
14
Ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, с
искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на идеални части от процесния имот, както следва:
2.
2.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-продажба от
Столична общИ., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО)
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* В.
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от Столична
общИ.
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З*
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на посочените
идеални части.
ПРОЦЕСЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор *
Възражения на ответника:
Възраженията на ответника касая основателността на иска – правопридобиващо
възражение – придобито на основание покупко-продажба на заведение за бързо хранене,
описан нотариален акт № 114, том VIII, рег. № 13917, дело № 1123/2017 г. по описа на
Нотариус М* Г., а по описа на СВ – вх. № 38103, акт № 122, том LXXXV, дело 27112/2022 г.
и покупко-продажба на ид. ч. от ПИ, описан в н.а. № 78, том XVIII, рег. № * дело №
3080/2022 г. по описа на Нотариус М* Г., а по описа на СВ – вх. № 97900, акт № 188, том
CCXLVIII, дело 75700/2022 г., № на имотна партида 416503.
1. Правоизключващи – терасата е част от построеното. Не е обща част, т.е. от
терана, а индивидуална собственост на ответниците.
2. Правоотлагащи – няма
3. Правопогасяващи – няма
4. Правопридобиващо –
-деривативно основание
- нотариален акт покупко-продажба на заведение за бързо хранене № 114, том VIII,
рег. № 13917, дело № 1123/2017 г. по описа на Нотариус М* Г., а по описа на СВ – вх. №
38103, акт № 122, том LXXXV, дело 27112/2022 г.
- нотариален акт покупко-продажба на ид. ч. от ПИ № 78, том XVIII, рег. № * дело №
3080/2022 г. по описа на Нотариус М* Г., а по описа на СВ – вх. № 97900, акт № 188, том
CCXLVIII, дело 75700/2022 г., № на имотна партида 416503.
15
чл.146, ал.1, т.3-4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Няма такива
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
В тежест на ищците, при условията на пълно и главно доказване, е да установят
правото си на собственост върху процесния недвижим имот (тераса/УПИ), на въведеното от
тях придобивно основание – покупко-продажба, наследство, построяване в собствен имот
(суперфиция), приращение като собственици на терена, както и да установят, че
предишните собственици преди тях са били собственици на процесния имот. Ищците следва
да установят, че ответникът владее имота.
Ответникът, при условията на насрещно и пълно доказване, следва да установи
основанието, на което владее имота: покупко-продажба на заведение за бързо хранене,
покупко-продажба на ид. ч. от ПИ. Ответникът следва да докаже, че неговият праводател е
бил собственик на процесния имот.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателствени средства следните
документи: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2. Заповед от 05.05.2015 г.; 3.
Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4. Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт
№ 92 от 1985 г.; 6. Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от
07.09.2016 г.; 8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.
Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12. Кадастрална скица;13.
Данъчна оценка.
16
1. Технически проект, част „Архитектура“, одобрен на 27.02.2015 г., 2. Таблица за
площообразуване на сградата от 04.10.2015 г.; 3. Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 114, том VIII, рег. № 13917, дело 1123 от 19.06.2017 г. на нотариус М*
Г.; 4. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том XVIII, рег. № *
дело 3080 от 19.02.2022 г. на нотариус М* Г.;
ЗАДЪЛЖАВА страните лично да се явяват в първото по делото открито
съдебно заседание, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указания в срок, съдът
ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата
претенция, респективно за отхвърляне на иска на основание чл.176 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за съдебно-оценителна
експертиза.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза (СТЕ), на която вещото лице, на която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите
справки в АГКК, общИ., строителни книжа и архитектурни планове, да
отговори на следните въпроси и да извърши следните задачи:
На въпроси на ищеца
1. 1.Дали процесните площи представляват „тераса” на заведение или са дворното
място на сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от
недвижимия имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за
озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и
строителните разпоредби.
На въпроси на съда
1. да направи оглед на имота и да изготви цветен фотоалбум за огледа
2. да отговори дали процесната тераса към заведението за хранене представлява ли
част от строежа.
3. Включена ли е в проекта и в договора за суперфиция.
4. Процесната тераса обособена ли е функционално и фактически от другите части та
сградата? Кои има достъп и от къде до терасата.
5. процесният имот по какъв начин е свързан със сградата, обособен ли е
самостоятелно, има ли свободен достъп до него? Кой има достъп до него?
6. процесният имот може ли да се ползва самостоятелно?
7. други констатации и факти, които установи
8. изграждането на сградата има ли отклонения от предвидения архитектурен план
9. при учредяване право на строеж къде се е намирала процесната сграда, според
одобрения проект и план – кое място, кота, с какво граници по архитектурен проект
17
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищците, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. НА*, което да се призове след внасяне
на депозит
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половИ.та
от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Б. III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
18
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбИ., е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
19
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и фИ.нсови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13,01,2026 годИ. от 09.15
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищците чрез
техния общ процесуален представител.
20
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21