Решение по КНАХД №1720/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], със съдебен адрес в [населено място], [улица], етаж 1 апартамент 2, чрез адвокат Е. П., АК - Бургас, против решение № 38/27.07.2025 година по н.а.х.д. № 303/2024 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 8826/10.09.2024 година на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] (НП).

С НП, на П., на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предложение 2 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а“ предложение 2 от ЗП във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 5 буква „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 предложение 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.

Касаторът претендира, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Твърди, че РС не е анализирал по същество начина на извършване на измерването на натоварването на ППС и неговото съответствие с действащите към момента на деянието нормативни изисквания. Сочи, че установеното надвишение е недоказано, тъй като измерването е извършено в нарушение на законово регламентирания ред.

Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Иска отмяна на решението и на НП, а при евентуалност - наложената глоба да бъде намалена до установения минимум.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирани са отговор на касационната жалба (наименуван „касационна жалба“) и становище от процесуален представител, с които се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

С обжалваното НП, П. е санкциониран затова, че на 07.08.2024 г. в 16:48 часа, на път І-6, км 445+500, на отбивна площадка в посока [населено място] – [населено място] е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси „Мерцедес Арокс“ с регистрационен № [рег. номер] (с лизингополучател „Бенмар агро 2“ ЕООД), като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на бетонна смес, съгласно експедиционна бележка № В **********/07.08.2024 година, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При направеното измерване с електрона мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м е констатирано, че при разстояние между осите 1,42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28,050 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 9,050 т.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съблюдаване на приложимото материално право.

Жалбата е основателна, но не и по мотивите, изложени в нея.

В посочената като нарушена разпоредба на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП законодателят е предвидил, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За нарушение на посочената забрана в нормата на чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП е предвидена глоба [рег. номер] 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Под „специално ползване на пътищата“, съгласно § 1 т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗП, следва да се разбира използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Според чл. 18 ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определен с наредба на Министерския съвет, издадена на основание чл. 18 ал. 5 от ЗП. Това е Наредбата за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/04.07.2001 г. (обн. ДВ, бр. 62/13.07.2001 година, последно изм. ДВ, бр. 9/27.01.2023 година). В § 2 от преходните и заключителни разпоредби на тази наредба е посочено, че специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата, издадена на основание чл. 139 ал. 3 от ЗДвП - Наредба № 11/03.07.2001 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 година е предвидена възможност за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, с разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя.

Съгласно нормата на чл. 15 ал. 3 от същата наредба, лицата, които са задължени да подадат заявление до Агенция „Пътна инфраструктура“ или до съответното областно пътно управление или община (в зависимост от това коя е администрацията, управляваща пътя) за издаване на необходимото разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, са собствениците на такива ППС или лицата, които извършват превозите. Собственик на ППС е лицето, което го притежава, съгласно разпоредбите на Закона за собствеността и е вписано като такъв в свидетелството за регистрация на ППС, както е указано в чл. 19 от Правилника за приложение на ЗДвП.

Според легалното определение, дадено в чл. 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗАП, „превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

Следователно, под „лицата, извършващи превоза“ следва да се разбират тези физически или юридически лица, които осъществяват транспортна дейност по занятие, регистрирани по съответния ред като такива. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 11 т. 3 и т. 4 от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ предвиждаща, че лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни да възлагат превозването на водачи, притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с трудов стаж като водач на товарен автомобил от категория „С“ не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е длъжен да се съобразява. Посочената разпоредба ясно разграничава водача, извършващ фактическите действия по управление на извънгабаритно и/или тежко ППС, от „лицата, извършващи превоза“.

Изложеното обуславя заключението, че лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид.

Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15 ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8 ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14 ал. 3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно, не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП. В този смисъл тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 година на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 година, П. и Втора колегия на Върховния административен съд.

В настоящия случай се касае за извършено нарушение от И. Г. П. в качеството му на водач, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, поради което същият следва да отговаря само по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП.

С оглед на изложеното и задължителната тълкувателна практика, настоящият състав приема, че РС – Несебър е постановил неправилен съдебен акт, който следа да бъде отменен и да се постанови друг, с който се отмени обжалваното наказателно постановление.

При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски. В касационното производство не са представени доказателства за сторени разноски, но такива доказателства се съдържат в делото на РС – за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, съгласно договор за правна помощ и списък на разноските (лист 78 – 79 от н.а.х.д. № 303/2024 година). З. А. „Пътна инфраструктура“, част от която е наказващият орган, следва да заплати на И. П. сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски по делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 38/27.07.2025 година по н.а.х.д. № 303/2024 година на Районен съд – Карнобат.

Вместо него постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8826/10.09.2024 година на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И. Г. П. с [ЕГН] сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.