РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. В., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20221420100953 по описа за 2022 година
Х. И. В. от гр.В., ул.“Ч.“ № 3 с ЕГН ********** чрез адвокат М. Г. от АК-В. с адрес на
призоваване и съобщения : гр.В., ул. „Л.“ ** е предявил против И. И. В. от гр.С., жк.М. бл.**
с ЕГН ********** чрез адвокат В.Д. от АК - гр.В. с адрес на призоваване и съобщения :
гр.М., община М., ул.“Св.св. К и М.“ ** иск за намаляване с 1/3 идеална част на завещателно
разпореждане от 19.11.2010 г. вписано с акт №163, т.6 нот. дело №4080/2021 от 22.12.2021 г.
в Служба по вписванията гр.В., обявено на 04.11.2021 г., извършено от майката на ищеца-
Д.Ц. И.а в полза на ответника И. И. В. и за възстановяване на запазената наследствена част
на ищеца в размер на 1/3.
Предявеният иск е с правно осн.чл. чл. 30, ал.1 от ЗН.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2021 година починала общата наследодателка на
страните по делото - Д.Ц. И.а и нейни законни наследници са страните по делото Х. И. В. и
И. И. В..
Поддържа се, че към момента на смъртта наследодателката на страните по делото е
притежавала самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1026.142.80 по
кадастралната карта и регистири на град В., одобрени със Заповед РД - 18-43/16.09.2005
година на Изпълнителният Директор на АК,с адрес на имота : гр.В., ж.к М. **, с
предназначение : Жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 58.43 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение 29 - 2.56 кв.м. и 0.98% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж при съседи : на същият етаж : 12259.1026.142.2.79,
подобекта : 12259.1026.142.2.76, над обекта : 12259.1026.142.2.84 и в това жилище е живеела
до смъртта си наследодателката, заедно с внука си - син на И. И. В., който след смъртта й
1
продължил да живее в това жилище.
Твърди се, че е образувано дело за съдебна делба на процесният имот № 4636/2021 година по
описа на ВРС като с отговора на исковата молба ответникът е предствил саморъчно
завещание от Д.Ц. И.а, с дата на изготвяне 19.11.2010 година, с което същата е завещала на
И. И. В. собственото си жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 58.43 кв.м.- обща площ от 64.65 кв.м. Завещанието е обявено на
04.11.2021 година в канцеларията на нотариус С.П. от И. И. В. и вписано с акт № 163 т. 6
н.дело№ 4080/2021 г. от 22.12.2021 година в Служба по вписванията гр.В..
Твърди се, че преди смъртта си през месец октомври 2021 година, Д.Ц. И.а е споделила с
племеника си Д., че възнамерявала да оттегли направеното завещание в полза на И. В., но
смъртта й е била внезапна.
В срочно подаденият отговор се оспорва като невярно твърдението на ищеца, че
саморъчното завещание от 19.11.2010 г. направено от Д.Ц. И.а нарушава запазената му част
от наследствотона ищцата. Оспорва се твърдението на ищецът, че същият не е знаел за това
завещание. Поддържа се, че до смъртта на наследодателката, ищецът не имал никакви
претенции срещу така извършеното разпореждане с процесния недвижим имот.
Поддържа се, че ответникът е бил в много добри отношения с майка си, винаги й е помагал
и се е грижил за нея, така че тя са се чувства комфортно и уютно. Твърди се, че ответникът е
единственият, който е помагал на наследодателката финансово при нужда от средства,
предвид ниския размер на получаваната от нея пенсия и факта, че е имала задължения по
отпуснати и усвоени банкови кредити. Поддържа се, че ответникът е поел всички разходи по
погребението на Д. И.а.
На следващо място се излагат съображения, че лек автомобил Ф.Т. с per. № *** не е част от
наследството на Д.Ц. И.а, тъй като същият е изключителна собственост на И. В., който го е
закупил с договор за покупко-продажба от 12.09.2019 г. срещу цена в размер на 3000 евро,
заплатена с негови лични парични средства като за установяване на правата си ответникът е
предприел съответните действия по сезиране на съда в отделно производство, с оглед
избягване затормозяването на настоящето исково производство. Поддържа се, че в
наследствената маса по чл. 31 ЗН следва да бъдат включени и наличните парични средства
на наследодателя по банкова сметка към датата на смъртта, и съответно да бъдат извадени
задълженията по отпуснати кредити от "Б.ДСК" АД, за точния размер на които, следва да се
извърши справка в банката, тъй като към настоящия момент ответникът не разполага с
извлечение от банковата сметка на Д. в "Б.ДСК" АД с пълна информация за движенията по
сметката й, но е депозирал заявление за издаване на такова. Твърди се, че с банково
извлечение за периода 01.10.2020 г. до 04.11.2021 г. на 10.08.2021 г. наследодателката е
наредила към друга банкова сметка банков превод в размер на 14 000 лв. с основание
"трансфер", за който се твърди, че вероятно се касае за дарение, което дарение също
подлежи на отмяна и следва да бъде прибавено към масата по чл. 31 ЗН.
Твърди се, че предвид площта и разпределението на завещаното жилище не е възможно
отделяне на част от него за допълване на запазената част на ищеца, в случай че такава бъде
отделена, поради което се поддържа, че ответникът има право да задържи целия имот в
2
хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
От удостоверение за наследници, издадено на 17.12.2021 г. от Община В. се установява, че
на 30.10.2021 г. Д.Ц. И.а е починала и е оставила за свои законни наследници синовете си Х.
И. В. и И. И. В..
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, Д. И.а е придобила апартамент **аходящ се в жк.М., блок ** със застроена площ от
58.43кв.м.
По делото е представено саморъчно завещание от Д. И.а подписано на 19.11.2010 г. вписано
с акт №163, т.6 нот. дело №4080/2021 от 22.12.2021 г. в Служба по вписванията гр.В.,
съгласно което Д. И.а се е разпоредила с притежаваното от нея имущество, а именно
завещала е на сина си И. И. В. собственото си жилище състоящо се от две стаи, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 58.43кв.м./обща площ 64.65 кв.м./
Завещанието е обявено на 04.11.2021 г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание
оставено за съхранение в канцеларията от нотариус С.П. в присъствието на И. И. В..
По делото е приложена справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до
13.05.2022 за лицето Х. И. В..
Приложено е още извлечение от Б.ДСК АД за периода от 01.10.2020 г. до 04.11.2021 г. на
титуляра Д.Ц. И.а, както и писмо от 16.06.2022 г. на Б.ДСК до И. В..
С определение №633 от 27.09.2022 г. съдът е спрял производството по делото до
приключване на производството по гр.д.№1916 на ВрРС по което е имало висящ спор във
връзка със собствеността на лек автомобил, а именно дали същият е собственост на общата
наследодателка Д. И.а или на И. В., което е съществено значение за произнасяването по
настоящото делото.
С решение №469 от 25.07.2024 г. по гр.д.№87/2023 г. Окръжен съд В. е отменил решение №
692/23.11.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г. по описа на Районен съд-В. и вместо това е признал
за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Х. В., че И. В. е
изключителен собственик на лек автомобил марка "Ф.", модел "Т.", с рег.№ ***, рама № **,
двигател № **
С определение №2659 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр.д.№4504/2024 г. съдът не е допуснал
касационно обжалване на решение №469 от 25.07.2024 г. по гр.д.№87/2023 г. Окръжен съд
В..
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник, с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
3
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Ищец по иск с правно основание по чл. 30, ал.1 от ЗН, при направено саморъчно
завещание, доказвайки накърняването на запазената си част, следва да установи, че е от
кръга на наследниците по чл. 29 от ЗН. Ответникът, при такъв иск, е длъжен да докаже, че е
налице достатъчно имущество или че ищецът следва да прихване направените в негова
полза завети и дарения /ако има такива/, които покриват запазената част от наследството,
както и да посочи цялото имущество на наследодателя при откриване на наследството в
случаите на частно завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на чл. 31 от
ЗН.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две
и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
Запазената част от наследството е онова имущество от наследството, което законът "пази"
за низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се
разпорежда чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или дарения приживе. А
доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква
субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното
разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
Т.е., съгласно закона, наследодателят може да се разпорежда с имуществото си както намери
за добре, но ако след смъртта му се окаже, че той е извършил безвъзмездни разпореждания -
завещания и дарения, така че наследниците с право на запазена част не могат да получат
гарантираната им от закона част от наследството, то за тях е налице възможността,
предвидена в чл.30 от ЗН - да искат намаляване на извършените завещания и дарения до
размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.
В случая, след смъртта на Д. И.а същата е оставила свои наследници – синовете си Х. И.
В. и И. И. В.. Същите са приели наследството видно от определение от 466 от 06.07.2022 г.
по гр.д.№1292 на Районен съд В..
Не се установи по безспорен начин наследодателката Д. И.а е да имало друго
имущество към датата на смъртта освен това предмет на дарението.
Видно от писмо от Б.ДСК до И. В. от 16.06.2022 г., Д. И.а към датата на смъртта си -
30.10.2021 г. е била титуляр на разплащателна сметка №2689958 с налична сума в размер на
4178.19 лева и кредитна линия №28543417 с дължима сума в размер на 496.81 лева.
В същото време обаче видно от извлечение от Б.ДСК за периода от 01.10.2020 г. до
04.11.2021 г. крайното салдо на Д. И.а е 496.81 лева.
При това положение не може да се установи по несъмнен начин наличността на сметката на
Д. И.а към 30.10.2021 г.
Не се установи и друго имущество притежавано от наследодателката, при което съдът
приема с приложеното по делото неоспорено завещание, И.а се е разпоредила със завещание
с единственото си имущество, което е имала към датата на смъртта си .
По реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. №
№825/2012г. на ІІ г.о., в което е прието, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в
4
случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен,
наследодателят е изчерпал цялото наследство; хипотезата е аналогична на тази на
разпореждане с универсално завещание - и в този случай липсват свободни имущества, от
които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена
част от наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса
по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.29 ЗН, съставляваща размера
на запазената част.
Горното разрешение следва да се приложи и за настоящия спор, който се развива при
същата фактическа обстановка. След като е установено, че наследодателката се е
разпоредила в полза на ответника с единственото си имущество, то това е равнозначно на
универсално разпореждане, за което няма да е приложимо изискването на чл. 30, ал.2 ЗН за
приемане на наследството по опис. Ищеца е наследник с право на запазена част, чийто
размер съгласно чл.29, ал.1 ЗН е 1/3. Възстановяването на запазената част следва да се
извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН, направо в дроб, равняваща се на
запазената част.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 30, ал.1 ЗН е основателен и следва да бъде
уважен като се намали извършеното завещание с 1/3 ид. част, колкото е размера на
запазената част и тя да се възстанови на ищеца.
Следва да се посочи, че приложените фактури за заплатено от И. В. погребение на Д. И.а и
за поддръжка на гробно място не касаят наследствената маса, а са изпълнение на нравствен
дълг от страна на нейният законен наследник.
При този изход на спора ищцата има право на сторените разноски за водене на делото в
трите инстанции, за държавни такси и адвокатско възнаграждение, които възлизат на 550
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 от ЗН завещателно разпореждане от 19.11.2010 г. вписано
с акт №163, т.6 нот. дело №4080/2021 от 22.12.2021 г. в Служба по вписванията гр.В.,
обявено на 04.11.2021 г., извършено от Д.Ц. И.а с ЕГН ********** в полза на И. И. В. ЕГН
********** на следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1026.142.80 по кадастралната карта и регистри на град В., одобрени със Заповед РД -
18-43/16.09.2005 година на Изпълнителният Директор на АК,с адрес на имота : гр.В., ж.к М.
**, с предназначение : Жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 58.43 кв.м., ведно с
прилежащи части: избено помещение 29 - 2.56 кв.м. и 0.98% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж при съседи : на същият етаж : 12259.1026.142.2.79, под
обекта : 12259.1026.142.2.76, над обекта : 12259.1026.142.2.84 до размер на 1/3 ид. част
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Х. И. В. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Ч.“ № 3 от
наследството, оставено след смъртта на Д.Ц. И.а с ЕГН**********, починала на 30.10.2021
5
г. в размер на 1/3 ид.част.
ОСЪЖДА И. И. В. с ЕГН ********** от гр.С., жк.М. бл.** да заплати на Х. И. В. с ЕГН
********** от гр.В., ул.“Ч.“ *** съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в
размер на 550 лева представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6