№ 3295
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110207568 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от пълномощник на А. П. А., ЕГН:
**********, срещу Наказателно постановление (НП) № ***/23.02.2024 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени следните наказания:
1. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на
движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП;
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право на управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че не спира и не установява последиците от ПТП;
3. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и не изпълнява предписания за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му;
1
4. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози;
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, защото
описаната в него фактическа обстановка не съответства на действителността.
В подкрепа на този довод са посочени данни за това, че жалбоподателят не е
управлявал МПС в момента на ПТП-то, а е имало друг водач, който е непознат
за жалбоподателя и който е избягал от местопроизшествието, но не бил
установен от органите на МВР по съответния ред. Поддържа, че не са верни
твърденията в НП, че не е спрял, както и че е отказал проверка с техническо
средство за алкохол и за наркотици. Твърди, че на място е бил спрял от
полицейски патрул на жандармерията, а не от ОПП СДВР, поради което не
било инициирано извършването на такива проверки. След като бил отведен в
лечебно заведение, за да даде кръв, той пожелал да даде кръв само за
наркотици, но това му било отказано с аргумента, че няма възможност да даде
кръв само за изследване употребата на наркотици, а не и на алкохол, трябвало
да даде и за двете изследвания.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се
представлява от адв. Т. Р., които поддържат жалбата и искането за отмяна на
НП. Претендират разноски.
Въззиваемата страна, Началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител, в които
се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление, въз основа на които се отправя искане до съда да остави
депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по
същество е неоснователна.
При оценката и анализа на доказателствената съвкупност по делото се
установява, че на 11.02.2024 г., около 22:30 часа, в гр. София, на ул. Йоаким
Груев, като водач на лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, А.
П. А., ЕГН: **********, управлявал автомобила с несъобразена скорост с
интензивността на движението, поради което реализирал ПТП с паркираните
автомобили, а именно лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № *** и
лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, след което напуснал
мястото на ПТП и е спрян принудително от екип на ОСПС ППГ 123 на ул.
2
„Теодорини кукли” до номер 3. На място към водача била отправена покана да
бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с номер 0138, на което водачът категорично отказал да бъде проверен.
При покана да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер 0002, водачът
категорично отказва да бъде проверен. На водача А. П. А. е издаден талон за
медицинско изследване с номер 0174419 за ВМА – гр. София, като е
предупреден, че до вземане на биологични проби за установяване на алкохол,
наркотични вещества и техни аналози, не трябва да употребява алкохол,
наркотични вещества и техни аналози, след което А. отказал да даде кръвна
проба за медицинско изследване. На А. П. А. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № *** от 12.02.2024 г., но А. е отказал
да получи екземпляр от същия, като отказът е удостоверен с подписа на двама
свидетели. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № ***, което е
връчено на А. на 29.04.2024 г. На 13.05.2024 г. е подадена жалба срещу НП, по
повод на която на 31.05.2024 г. е образувано настоящото съдебно
производство.
Описаната фактическа обстановка се установява без съмнение при
анализа на достоверните доказателства по делото. В хода на
административнонаказателното производство и в хода на съдебната процедура
са събрани следните доказателства:
Гласни доказателствени средства:
Показания на свидетелите А.И.Й. /л. 97-98/; Р. П. Р. /л. 98/; Ж. И. Л. /л.
122-123/; А. Л. М. /л. 123-124/;
Обяснения на А. П. А. /л. 134/;
Писмени доказателства: Талон за медицинско изследване № 0174419
/л. 9/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества /л. 10/; скица на ПТП /л. 10а/;
протокол за ПТП № 1889362 /л. 11/; протокол за ПТП № 1889363 /л. 12/;
заповед за задържане по реда на ЗМВР /л. 14/; декларация за правата на
задържано лице /л. 15-16/; протокол за обиск /л. 17/; докладна записка /л. 18/;
докладна записка /л. 19/; докладна записка /л. 20-21/; справка картон на водача
/л. 24-27/; заповед № 513з-2629 от 03.04.2018 г. /л. 28/; заповед № 8121К-13180
от 23.10.2019 г. /л. 29/; акт за встъпване в длъжност /л. 29 гръб/; заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. /л. 30-31/; СМУ № 105/2024 г. /л. 61-63/; справка 05
РУ СДВР /л. 67/; докладна записка 05 РУ СДВР /л. 68/; справка 05 РУ СДВР
/л. 130/; АУАН Серия GA № ***.
Показанията на свидетелите А.И.Й., Р. П. Р., Ж. И. Л. и А. Л. М. са
достоверни гласни доказателствени средства, тъй като не съдържат вътрешни
противоречия и неясноти и напълно кореспондират, както помежду си, така и
с писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля Р. П. Р. се
установява, че при изпълнение на служебните си задължения, заедно с
неговите колеги Ж. Л. и А. М. се намирали в гр. София, ж. к. „Сухата река”,
където спрели водач на МПС, видимо употребил алкохол. Свидетелят
разяснява, че преди да спрат водача на автомобила, полицейските служители
3
са били изпратени по сигнал пред блок, където установили лице от мъжки
пол, което видимо било употребило алкохол и имал рана на главата, за която
обяснил, че му е нанесена от друго лице, което не било на мястото. До това
лице имало автомобил с работещ двигател, за който мъжът заявил, че е негов,
поради което бил предупреден от полицейските служители да угаси двигателя
на автомобила и да се прибира пеша, тъй като не живеел там. След около 20-
30 мин полицейските служители забелязали същия автомобил, марка „***” с
въпросното лице в движение, като същият мъж управлявал автомобила, а
самият автомобил бил със спукана гума и ударена предна броня, при което
спрели автомобила на ул. „Тодорини кукли”, при което установили, че същото
лице управлява автомобила, което установили преди това при посещение пред
блок по сигнал. Полицейските служителя уведомили за случая дежурната
част, след което единият от тях – Ж. Л. се върнал по улицата от където
преминал спрения за проверка автомобил и установил, че два от паркираните
автомобили са ударени. За случая бил уведомен дежурният на 05 РУ СДВР и
на място бил изпратен екип на ОПП СДВР, след което водачът отказал да бъде
проверен за алкохол. Свидетелят разяснява, че при спиране на автомобила,
марка „***”, водачът е бил видимо в нетрезво състояние и не изпълнявал
полицейските разпореждания, което наложило да бъда поставени белезници.
От показанията на свидетеля Ж. И. Л. се установява, че през 2024 г. в гр.
София патрулирали нощна смяна в кв. „Сухата река”, заедно с неговите колеги
М. и Р.. Било в тъмната част на денонощието, около 22:00 часа, когато
получили сигнал от дежурната част на 05 РУ СДВР за лице, което е било
нападнато от негов познат. Полицейските служители се отзовали на
въпросния сигнал и посетили адрес, представляващ паркинг пред блок в кв.
„Сухата река”, където никой не потърсил тяхното съдействие. Там забелязали
автомобил с работещ двигател, поради което отишли при този автомобил и
установили в него лице с видими следи от наранявания и видимо употребил
алкохол, вкл. забелязали, че до него има бутилка с алкохол. Мъжът им
обяснил, че отишъл на адреса, за да си вземе някаква сума пари от приятел, но
вместо да му върне парите, те се скарали и този негов приятел му нанесъл
побой. Мъжът отказал съдействие от страна на полицейските служители и бил
предупреден от тяхна страна да не тръгва с автомобила, а да се прибере пеша,
с което той се съгласил. Свидетелят разяснява, че в случая установеният мъж е
жалбоподателят А. А., както и че същият бил употребил алкохол и се намирал
в автомобил с работещ двигател, което било достатъчно основание за
санкционирането му, но те не го санкционирали, защото преценили, че не
създавал никаква опасност, а и получили уверение от негова страна, че ще си
тръгне пеша и ще се прибере в ж. к. „Хаджи Димитър”, където живеел.
Докладвали за случая и се върнали да патрулират в района. Около 30-40 мин
след проверката пред въпросния блок, полицейските служители забелязали
същия човек – жалбоподателя А., да се движи със същия автомобил по ул.
„Тодорини кукли” с видими щети по автомобила, които преди това, на
паркинга пред блока липсвали. Полицейските служители спрели автомобила
и установили, че водач е същият мъж, който преди това установили на
паркинга пред блок, като свидетелят сочи, че това е именно жалбоподателят
4
по делото – А. А.. Извикали за съдействие екип на ОПП, който пристигнал на
място, за да извършат проверка за алкохол. След като А. бил спрян за
извършване на проверка, свидетелят Л. оставил неговите колеги Р. и М. да
работят по случая, а той се върнал пеша и обходил маршрута от мястото,
където автомобилът бил спрян до мястото, където преди това се намирал на
паркинг пред блок, при което установил по този маршрут два автомобила,
които били паркирани и с нанесени щети. Тези автомобили се намирали в
улица, представляваща малка пряка на ул. „Тодорини кукли”. След това
свидетелят се върнал при колегите от патрула на мястото, където А. бил спрян
за проверка, при което установил, че А. е задържан от другите полицейски
служители, защото проявил агресия, като свидетелят Л. непосредствено
възприел, че А. обиждал полицейския служител М., като я наричал „курва”.
Свидетелят споделя впечатления и за това, че А. искал да го оставят да си
допие алкохола и заради агресивно поведение бил поставен да седне на
тротоара с поставени белезници, при което започнал да крещи, че го бият и му
нанасят побой. Полицейският екип сигнализирал ЦСМП и на дежурната част,
при което на място се отзовал медицински екип и екип на ОПП СДВР. На
медицинския екип А. обяснил произхода на нараняванията му, а именно че го
пребил негов познат. На място не бил направен тест за алкохол, но А. бил
отведен до медицинско заведение, където трябвало да даде биологична проба
за алкохол. Свидетелят Л. бил свидетел и на съставянето на АУАН по
отношение на А., а именно на АУАН № ***.
От показанията на свидетеля А. М. се установява, че познава
жалбоподателя А. А. във връзка със случай, при който го спрели за проверка
при управление на МПС, което било ударено и със спукана гума.
Свидетелката М. заедно с нейния колега Р. предприели действия по проверка
на лицето, а техният колеги Л. отишъл да провери по улицата дали не се е
случило нещо. При извършване на проверката А. не изпълнявал полицейските
разпореждания, поради което бил задържан и бил извикан екип на ОПП
СДВР, които дошли на място, за да го тестват за алкохол и за наркотици, но
той отказал. Колегите от ОПП съставили документите си, а полицейският
екип, в който била и М. отвели А. до ВМА, за да даде биологични проби, но
той отказал да даде кръв и урина, след което бил отведен в сградата на 05 РУ
СДВР. Свидетелката споделя, че запомнила случая, тъй като А. А. се държал
отвратително, не спирал да я обижда. На мястото на проверката А. не казал
нищо относно щетите по неговия автомобил, но полицейският служител Л.
установил, че два паркирани в близост автомобили са ударени.
Обясненията на А. А. са недостоверен доказателствен източник, тъй
като прави впечатление, че относно неизгодните за жалбоподателя факти,
липсва спомен, а относно заявени от него обстоятелства, подкрепящи
твърдението му за осъществено полицейски насилие спрямо него, паметта на
жалбоподателя А. се проявява безупречно. При това положение и с оглед
безспорно установеният факт, че към инкриминираната дата жалбоподателят
А. е бил във видимо нетрезво състояние, вкл. провокирало агресивно
поведение спрямо полицейските служители и то след като той е реализирал на
два пъти ПТП с два паркирали в близост автомобили, съдът не приема за
5
достоверни обясненията на жалбоподателя А.. Единствената част от
обясненията на жалбоподателя, която съдът приема за достоверна е тази, в
която заявява, че се е намирал пред блоково пространство в ж. к. „Сухата река”
във връзка със среща с негов познат, с когото възникнал конфликт, вкл. това
било причина за наличието на травматични увреждания по А..
Заявените от свидетелите обстоятелства по случая се подкрепят от
писмените доказателства по делото, което не може да се каже за обясненията
на жалбоподателя А.. Ето защо, за да формира изводите си относно значимите
факти, съдът взима предвид показанията на свидетелите по делото и
приобщените писмени доказателства.
Установява се, че жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в
законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за
това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.
Компетентността на органите, издали двата основни за производството акта –
АУАН и НП, се установява по безспорен начин от представените по делото
заповеди за компетентност, с оглед на което наведеното с жалбата твърдение
за липса на компетентност се явява неоснователно. Същите са издадени в
сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, предвид което
наведеното от жалбоподателя твърдение, че не са спазени сроковете се явява
неоснователно. Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно
пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на
нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в
случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от
административнонаказващия орган правна квалификация на нарушенията. От
НП се установява описание на фактическа обстановка, която кореспондира с
изводимата от доказателствата по делото, респ. с обективната действителност.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”.
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.”.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява без
6
съмнение, че на посочените в НП дата, време и място, жабоподателят, в
качеството му на водач на посочения в НП лек авотомобил не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и това
е довело като резултат до реализиране на ПТП с два паркирали автомобила.
Фактът на ПТП се установява несъмнено с оглед гласните доказателства, от
които става ясно, че при посещение на полицейските служители при първия
сигнал и установяване на жалбоподателя и на същия автомобил, по
автомобила не е имало каквито и да е щети, а след около 30 мин. А. А. е спрян
за проверка, при което е установена спукана гума и ударена броня, а по
маршрута по посоката, от където е минал автомобила на жалбоподателя са
установени ударените автомобили. Всичко това ясно сочи, че поведението на
А. и неизпълнението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е довело до резултат настъпване
на двете произшествия. За това нарушение на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба” 200 лева, което съответства на закона и на обществената
опасност на установеното поведение.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието”.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП гласи, следното: „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:”.
Фактите по делото сочат, че жалбоподателят А. е реализирал състава на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като след като е реализирал
ПТП с два паркирани автомобила, не е спрял, за да установи какви са
последиците от поведението му и от настъпилите произшествия. Ето защо
законосъобразно е санкциониран по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Наложените административни наказания в максимален размер са справедливи
и съответни на отегчаващите вината на жалбоподателя обстоятелства, вкл. с
оглед на това, че е управлявал МПС в неадекватно състояние, под
въздействието на алкохол и е причинил ПТП с два автомобила.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.”.
7
Установено без съмнение е, че на посочените в НП дата, време и място,
жалбоподателят А., в качеството си на водач на МПС е отказал спрямо него да
бъде извършена проверка относно употреба на алкохол, на наркотични
вещества и на техни аналози. При това поведение законосъобразно е
санкциониран по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а с оглед отегчаващите
обстоятелства по делото, справедливо са му наложени административни
наказания в максимален размер. Установеното поведение на жалбоподателя от
11.02.2024 г., около 22:30 часа, разкрива много висока обществена опасност и
не търпи каквото и да е снизхождение, поради което следва да се санкционира
с налагане на съответните административни наказания в максимален размер.
В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за
отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на
жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за
които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване
на нарушенията и относно санкционирането им.
При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП
следва да се потвърди като законосъобразно.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна е
разполагала с правото да претендира юрисконсултско възнаграждение и го е
упражнила. Ето защо в полза на СДВР следва да се присъди сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № ***/23.02.2024
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
А. П. А., ЕГН: ********** са наложени следните наказания:
1. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на
движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП;
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право на управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че не спира и не установява последиците от ПТП;
3. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в
8
това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и не изпълнява предписания за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му;
4. На основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер
на сумата от 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. П. А., ЕГН: ********** да заплати в полза
на СДВР сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9