№ 265
гр. Айтос, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100630 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на Н. И. Л.,ЕГН: **********, адрес: *** чрез адв. Е, И.
,съдебен адрес: ***, срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.София,
ул.“Цариградско шосе“ №115е, ет.5.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
от 11.06.2024 г., с който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 2600 лв.,
при фиксиран годишен лихвен процент от 47% и годишен процент на разходите от 57,54%.
Сочи се, че в договора е включена неустойка в размер на 1460,31 лв., уговорена в случай на
непредоставяне на обезпечение, с изключително завишени изисквани и кратък срок за
изпълнение, която неустойка не е включена в размера на годишния процент на разходите по
договора с цел заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Поради това според ищцата договорът е недействителен и по него се дължи само
чистата стойност, без лихви и други разходи. Изтъква се, че възнаградителната лихва по
кредита е в размер на 1845 лв., който размер противоречи на добрите нрави, защото е почти
равен на главницата и надхвърля почти десет пъти законната лихва за забава. Иска се да бъде
прогласена недействителността на договора за кредит.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Сочи, че нищожната на клаузата за
неустойка не влече недействителност на целия договор. Дори неустойката да се приемела за
нищожна, то тя следвало да се счита за изначално неуредена между страните, т.е.
неподлежаща на включване в ГПР. Освен това в ГПР се включвали само компонентите му
към датата на сключване на договора, а не и разходи, възникнали вследствие на
неизпълнение на задължения. Сочи се, че е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на
1
лихвата се излага, че клаузата за възнаградителна лихва отговаря на всички критерии по
ЗПК. Според ответника размерът на възнаградителната лихва не нарушава добрите нрави,
ако не се надвишава предела по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че клаузата за неустойка е
действителна. В отговора се изтъква, че ищецът е сключил последователно осем договора за
кредит с ответника. От това ставало ясно, че целта му е само да вземе парите и после да
заведе иск за нищожност.Ответникът признава, че неустойката не е включена в ГПР.
Ответникът моли съдът да отхвърли иска.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на
страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
На 11.06.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1089004, по силата на който
„Кредирект“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, се е задължило да предостави на Н.
Л., в качеството й на кредитополучате, потребителски кредит под формата на кредитна
линия в размер на 2700 лв. със срок на ползване 3 месеца от датата на сключването на
договора
Общата сума по кредита заедно с уговорената възнаградителна лихва е 2914,20 лв. (л.39)
Според договора годишният процент на разходите е 57,54%, а фиксирания годишен лихвен
процент е 47 % (л.39гръб). В стандартният европейски формуляр за предоставяне на
информация е посочено, че при непредоствяне на обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора заемателят дължи неустойка в размер на
977,33лева. Поради кратките срокове по договора ищцата не е търсила обезпечение по
кредита. В резултат на това неустойката е начислена към погасителните вноски по кредита.
Този факт не се отрича от ответното дружество.
Относно недействителността на договора за кредит поради невярно посочен %ГПР:
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
2
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.4.3 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.
По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по
договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на
разходите надхвърля посочения в договора – 57,54 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка. По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото
изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от
действителния. Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е
формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от
действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита.
Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. Относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за
информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите
права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит. Неточното посочване на компоненти от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването
им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от
5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., IIт. о., ТК/. По делото е установено неточното
посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за неустойката за
непредоставено обезпечение/ и това обуславя недействителността на процесния договор за
кредит по смисъла на чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.
Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция
за прикриване на допълнително възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва).
Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание. Това от своя страна означава, че
% ГПР е неточно посочен в договора. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на
СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
3
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето
законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до
връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Вж. в този
смисъл Решение № 75 от 18.04.2024 г. в. гр. д. № 99/2024 г. на Окръжен съд – Смолян.
Неустойката подлежи на включване в ГПР, независимо че е изначално нищожна.
Разпоредбите на чл. 19, ал. 5 ЗПК или чл. 21, ал. 1 ЗПК няма как да обуславят извод, че
договорът като цяло запазва действието си. В Решение от 13.02.2025 г. по дело C‑472/23, т.
34-35, съдът е приел, че задължението за посочване на ГПР, предвидено в член 10, параграф
2, буква ж) от Директива 2008/48 е изпълнено, ако посоченият в съответния договор ГПР
съответства на ГПР, изчислен съгласно математическата формула, съдържаща се в част I от
приложение I към посочената директива, въз основа на „общите разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от същата директива, които включват
разходите, които потребителят следва да плати въз основа на клаузите на този договор,
включително тези, които впоследствие се оказват неравноправни и не обвързват
потребителя. СЕС напомня, че съгласно чл. 19, § 3 от Директива 2008/48 изчисляването на
ГПР се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за
уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване
на условията и в сроковете, предвидени в договора за кредит. Нужно е да се отбележи, че
приетото от СЕС тълкуване в Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 касае всяко невярно
посочване на ГПР, независимо дали при формирането на последния е взета предвид
нищожна клауза. Това е така, доколкото средният потребителят не би могъл да направи сам
преценката относно действителността на клаузата. Освен това, ако се изключи само клаузата,
би се игнорирал изцяло възпиращият характер на санкцията за допуснатото от страна на
търговците нарушение. В тази връзка СЕС е имал поводи да се произнесе, че в тези случаи
съдът следва да признае целия договор за недействителен, независимо че теоретично може
да съществува без отделни свои клаузи. За да аргументира тази теза, съдът се позовава на чл.
7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка със съображение 24 от нея, според които
директивата има за цел и да разубеди продавачите или доставчиците да използват
неравноправни клаузи в потребителските договори. СЕС сочи, че при запазване на целия
договор би могло да се стигне до премахване на възпиращия ефект, който се упражнява
върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи
спрямо потребителя, доколкото продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
4
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и въпросните клаузи да бъдат обявени за
нищожни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така
че да се съхранят интересите им. В този смисъл са Решение от 15.06.2023 г. по дело C-
520/21, т. 66; Решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, т. 69.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен на това основание, но
с оглед изчерпателност съдът следва да направи проверка и за други нищожни клаузи.
Относно недействителността на договора за кредит поради непосочване на
компонентите на ГПР:
Само за пълнота съдът намира, че договорът ще е недействителен и поради непосочване на
компонентите на ГПР в договора за кредит. Аргументите за това са следните:
Съдът констатира, че в договора за кредит липсва посочване от какви компоненти се състои
ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на
основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл
са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от
22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС –
Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч.
гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен
съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17
г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани
„изчислителните данни“.
По изложените съображения искът е основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
Адвокатът на ответника моли да му бъде присъдено възнаграждение за правна помощ чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв (л.10). Съдът като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото
– често срещан казус, по който е натрупана трайна и непротиворечива съдебна практика;
освен това е проведено само едно открито съдебно заседание и са събрани малко на брой
писмени доказателства, прецени че на адв.И. следва да се присъди възнаграждение в размер
на 400лв.
Сумата следва да се присъди директно на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
5
адвокатурата (ЗАдв), тъй като е направено такова искане и е представен договор, в който е
уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
(л.10).
На следващо място с оглед изхода на спора ,ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Айтос ДТ за образуване на дело в размер на 177,80лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 22 ЗПК за недействителен Договор за кредит №
1089004/11.06.2024., сключен между Н. И. Л.,ЕГН: **********, адрес: *** и „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, ЕИК: *********, гр.София, ул.“Цариградско шосе“ №115е, ет.5
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. чл. 78, ал. 1 ГПК „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, гр.София, ул.“Цариградско шосе“ №115е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е, И.
ЕИК: *********, адрес: ***, *** адв.възнаграждение в размер на 400лв./четиристотин лева/
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.София, ул.“Цариградско шосе“
№115е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Айтос ДТ в размер на 177,80лева /сто
седемдесет и седем лева и 80 ст./
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6