№ 70
гр. С.З., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001237 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260370/22.04.2021г., постановено по гр.д. №
2726/2020г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за
установено по отношение на СТ. ИЛ. СТ., че дължи на „Е.” 1 ЕАД, сумата от
107,56 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена
електрическа енергия за обект в гр.С.З., ул.***, с ИТН 2040328 за периода от
23.09.2018г. до 14.11.2018г., за която са издадени от ищеца фактури
№**********/31.10.2018г. и №**********/30.11.2018г., сумата от 16,46 лв. -
обезщетение за забава за периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до изплащането й, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Е.” ЕАД
против СТ. ИЛ. СТ., заповед № 698/02.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1629/2020г. по описа на Районен
съд - С.З. и са присъдени разноските по делото съобразно изхода на спора.
Във въззивната жалба въззивникът, чрез особения си представител излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
решение, както и за нарушение на съдопроизводствените правила и
1
материалния закон. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло решението
на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете като
неоснователни и недоказани. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявен искове с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Е.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на СТ. ИЛ. СТ. съществуване на вземането на
„Е.” ЕАД за 107, 56 лв., представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.09.2018г. до
14.11.2018г. и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г. в размер на 16,46
лева; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.05.2020г., до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съда в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ч. гр. д. № 1629/2020г. по описа на
Районен съд - С.З. разноски в размер на 75 лева.
В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал
писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са
неоснователни, като излага съображения.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1629/2020г. по описа на Районен
2
съд - С.З. се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение №
698/02.06.2020г., с която е разпоредил длъжникът СТ. ИЛ. СТ. да заплати на
кредитора „Е.” ЕАД, сумата от 107,56 лв. главница, представляваща
неплатена цена за доставена електрическа енергия за обект в гр.С.З., ул.***, с
ИТН 2040328 за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г., сумата от 16,46 лв.
обезщетение за забава за периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до изплащането й, както и
сумата от 75 лв, - разноски по делото.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид връчване на заповедта
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК с разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване
на съобщението. В законоустановения срок по чл.415 ал. 1 ГПК заявителят е
предявил иск за съществуване на вземането си, предмет на настоящото
производство.
Безспорно е, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа
енергия.
По делото е представено писмо с изх. №10-11-12522/13.11.2018г. на
Община С.З., от което се установява, че незаконни строежи, находящи се в
кв. 5150, кв. К.Г. предстоят да бъдат премахнати.
По делото е представен протокол за демонтаж от 14.11.2018г.,видно от
който е закрита партидата на клиента СТ. ИЛ. СТ. с клиентски номер
№**********, с ИТН 2040328, на адрес: гр. С.З., ул.***, *** във връзка с
процедура на Община С.З. за премахване на незаконна постройка.
Видно от писмо изх. № 10-32-117/11.03.2021 г. изпратено от Община
С.З., няма данни кои лица са обитавали незаконни постройки в кв. 5150, кв.
К.Г., както и за лицето СТ. ИЛ. СТ..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са
дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В
3
случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа
енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са
договорили различни условия от общите.
За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа
енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор.
Видно от разпоредбата на чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ,
където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване.
В случая е безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия за
битови нужди и следователно ответникът следва да има качеството на битов
потребител/клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електрическа енергия за
ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа
за ниско напрежение. Поради това същите трябва да са собственици или
носители на ограничено вещно право на присъединените към мрежата имоти.
Въззивният съд намира, че представените доказателства по делото не
установяват, че ответникът СТ. ИЛ. СТ. е собственик или ползвател на
електрифицирания имот, което да обуслови извод за наличието на
облигационно правоотношение през исковия период. Фактът, че при ищеца
има открита партида на името на ответника не означава непременно, че са се
осъществили предпоставките, по силата на които същият да придобие
качеството на потребител на електрическа енергия. Договорът при общи
условия, на който се позовава ищецът за установяване на това обстоятелство
и фактурите, не представляват титул за собственост или доказателства, от
които може да се установи основание въз основа на което ответникът дължи
4
претендираните суми. В едностранно подписаните от ищеца фактури са
обективирани претендираните вземания за доставена електрическа енергия,
но те не установяват нито наличието на електрическо захранване в имота през
процесния период, нито извършването на доставка на електрическа енергия
до имота, а още по-малко – в твърдяното от ищеца количество. Следва да се
посочи, че фактурите не доказват удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства, тъй като са частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за техния издател факти, поради което не притежават материална
доказателствена сила.
Доколкото по делото не се установява наличието на правнорелевантна
връзка на СТ. ИЛ. СТ. със собствеността или ползването на процесния имот в
исковия период, не може да се приеме, че същият има качеството на битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ. на потребител на енергийни
услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ. Ето защо съдът счита, че от
събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен и
безспорен извод, че между страните в настоящото производство е
съществувало правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия през исковия период поради което предявените
искове се явяват неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от “Е.” ЕАД против
СТ. ИЛ. СТ. за признаване на установено, че СТ. ИЛ. СТ. дължи на „Е.” ЕАД
сумата от 107,56 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена
електрическа енергия за обект в гр.С.З., ул.***, с ИТН 2040328 за периода от
23.09.2018г. до 14.11.2018г., за която са издадени от ищеца фактури с номера:
**********/31.10.2018г.,**********/30.11.2018г. и сумата от 16,46 лв. -
обезщетение за забава за периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до изплащането й, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Е.” ЕАД
против СТ. ИЛ. СТ., заповед № 698/02.06.2020г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1629/2020г. по описа на Районен
5
съд - С.З. като неоснователни.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна,
съобразно изхода на делото. Ето защо, тъй като подадената въззивна жалба се
явява изцяло основателна, то дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лв. следва да бъде възложена в тежест на “Е.”
ЕАД.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260370/22.04.2021г., постановено по гр.д. №
2726/2020г. по описа на Районен съд – гр.С.З. като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Е.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.П., ул.*** против СТ. ИЛ. СТ. с ЕГН **********,
от гр.С.З., ул.*** за признаване на установено, че СТ. ИЛ. СТ. дължи на „Е.”
ЕАД сумата от 107,56 лв. - главница, представляваща неплатена цена за
доставена електрическа енергия за обект в гр.С.З., ул.***, с ИТН 2040328 за
периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г., за която са издадени от ищеца
фактури с номера: **********/31.10.2018г.,**********/30.11.2018г. и сумата
от 16,46 лв. - обезщетение за забава за периода от 13.11.2018г. до
27.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до
изплащането й, за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „Е.” ЕАД против СТ. ИЛ. СТ., заповед № 698/02.06.2020г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1629/2020г.
по описа на Районен съд - С.З. като неоснователни.
6
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.”***” 37 да заплати в полза на държавата, по бюджета на ОС С.З.,
държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лв.. /двадесет и пет
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7