№ 176
гр. В., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ВБЙ
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500173 по описа за 2025 година
Производството е въззивно.
С решение №759/31.12.2024г. постановено по гр. д. № 3014/2024г. Районен
съд-В. е отхвърлил иска на В. Д. Р. с ЕГН: ********** против Р. П. П. с
ЕГН:********** с правно основание 127б , ал.1 СК по отношение на детето
Л. В.ова Д.а с ЕГН: **********.
Решението е обжалвано от ищеца, който е останал недоволен. Поддържа,
че изявленията на ответницата имат декларативен характер и нямат никаква
правна стойност по отношение на детето му.
Сочи, че по никакъв начин не възпрепятства връзката на детето с
майката, няма намерение да го прави и в бъдеще или да се опитвам да
отчужди детето от майката. Когато майката се намира в Р България, детето
винаги е с нея и контактите им не са ограничавани.
По делото не били представени никакви доказателства и не било
установено при какви условия живее майката в Испания, има ли възможност
детето да живее при нея, какви доходи получава и има ли възможност да
осигури временен престой на детето.
1
Неправилен бил извода на съда, че детето не можело да напусне
страната тъй като нямало международен паспорт. С приемането на България в
Шенгенското пространство от 01.01.2025г. това можело да стане и през всяко
ГКПП на суха граница. При разговорите с детето , ответницата я уверявала, че
в Испания ще може да работи като сервитьорка и да си изкарва лични пари, с
които да разполага самостоятелно. Това влияело на психиката на детето, което
е на 14 години и лесно можело да бъде манипулирано. Съдът не бил обсъдил
обстоятелството, че извеждането на детето извън страната и установяване на
същото в Испания, би нарушило правото на жалбоподателя ефективно да
упражнява родителските права, предоставени от съда.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна: Между страните в
първоинстанционното производство не е спорно, че са родители на
непълнолетното дете Л. В.ова Д.а, като тримата са живели в Испания от 2014
до 2016г. След раздялата на страните, майката е останала в Испания,
родителски права върху детето упражнява бащата по силата на влязло в сила
на 04.03.2017г. съдебно решение по гр.д.№ 2425/2016г. по описа на ВРС. По
силата на същото, местоживеенето на детето е при бащата, на майката Р. П. П.
е предоставено право на лични контакти с детето, и същата е осъдена да
заплаща издръжка на детето до изменение, прекратяване или отпадане на
основанието за това. Видно от социален доклад, изготвен от О ЗД при Д СП В.,
детето и бащата, подпомаган от съжителката си живеят в гр.***, обл.В..
Не се спори, и че местоживеенето на майката Р. П. П. е в Испания. При
проведената индивидуална среща на детето със социален работник същото
споделя, че никога не е прекъсвала контакта с майка си, ежедневно се чуват по
телефона, винаги ,когато майката идва в България прекарват цялото време
заедно. Искала да прекара Коледните празници през 2024г. с майка си в
Испания за 10 дни ,но баща и не позволил. Момичето заявява, че желае да
завърши средното си образование във В., но желае за празници и ваканции да
пътува и гостува на майка си. Л. е отличничка в училище, има възможност да
пътува с образователна цел по международни програми. В съдебно заседание
2
излага, че няма намерение и никога не е имала да остане при майка си в
Испания. Преди няколко години майка и предложила да вземе правата върху
нея и отиде да живее в Испания. Л. отказала и повече не били водили разговор
на тази тема. Не желае да живее в Испания, иска само да гостува на майка си
през празници и ваканции.
При разговор на социалния работник с майката, последната заявява, че никога
не е прекъсвала връзка с дъщеря си, не е била съгласна детето да остане в
България, но баща и я е отвел, когато била на 6 години, за което е имало
образувано дело за отвличане в Испания. Винаги , когато има възможност
идва в България, за да прекарва време с дъщеря си.Няма намерение да
възпрепятства упражняването на правото на родителски права на бащата. Иска
детето да завърши средното си образование във В., има желание само да и
гостува през ваканции. Същите обстоятелства потвърждава и в съдебно
заседание.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.
269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище;
3
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 127б, ал.1 СК.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС В.. С оглед събраните доказателства,
законосъобразно и правилно от първата инстанция е отхвърлен предявеният
иск за налагане на забрана за извеждане на детето.
Въззивният съд не установява нарушение на императивни материално
правни разпоредби предвид задълженията му в тази насока.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира същите за
неоснователни. Съгласно чл. 127б, ал. 1 и ал. 2 от СК забрана за напускане на
страната на дете се налага по молба на родител, настойник или попечител, при
наличие на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от другия
родител, настойник, попечител или от роднина. Целта на производството е
децата, които са реално застрашени от отвличане от родител, роднина или
настойник, да бъдат вписани в Шенгенската информационна система по чл.
32, пар. 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и
на Съвета от 28.11.2018 г. за създаването, функционирането и използването на
Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското
сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси,
за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и
Решение 2010/261/ЕС на Комисията. "Незаконно" е извеждането на дете с
обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение
на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения,
придобити по силата на решение, на закона или на споразумение. Под
4
"конкретен и явен риск" следва да се разбира наличието на такива фактически
обстоятелства, които водят до несъмнения и еднозначен извод за реална
готовност, желание и намерение на ответника по делото да извърши
незаконно извеждане на детето. Абстрактната, предполагаемата или
индикативната възможност (вероятност) родителят или близкият да изведе
детето от страната не е съставомерна по чл. 127б от СК, доколкото целта на
регулацията е защита срещу "родителското отвличане" на децата по смисъла
на Хагската конвенция от 1980 г. От последното следва и необходимостта
"извеждането" по чл. 127б от СК да е с продължителен характер, като то не
включва случаите на кратковременно пътуване (за почивка, екскурзия,
посещение на спортно, музикално или друго събитие и т. н.). Поради това и
превентираният риск съставлява опасността от трайното установяване на дете
извън територията на страната в нарушение на параметрите на упражняване
на родителските права. Забраната по чл. 127б от СК се налага единствено по
съображения относно сигурността и най-добрия интерес на детето и
съобразно с принципа на пропорционалността, като се основава изключително
на личното поведение на ответната страна по делото, представляваща
истинска, реална и сериозна заплаха от трайно извеждане на детето.
Преценката е винаги конкретна за всеки случай, а доказването на
изискуемите предпоставки се дължи от иницииралия делото родител.
В случая, изложените от ищеца твърдения не се установяват от събраните по
делото доказателства. За да е налице правното основание на чл.127б СК,
следва да е установен по безспорен начин риск от незаконно извеждане на
детето, който да е явен, несъмнен, реален, конкретен и непосредствен. За
наличие на такъв риск не са събрани доказателства- не се установява да е
правен опит, да е подготвяно извеждане, нито да е споделяно намерение,
желание или възможност както у майката ,така и у детето. Не са събрани
доказателства и между родителите да е налице конфликт, трайно влошени
взаимоотношения, а и не се твърдят от ищеца такива обстоятелства.
Не се установява и твърдението за манипулиране на детето от майката, и за
разговори между двете за възможността детето да работи като сервитьорка в
Испания.
При така установената по делото фактическа и правна обстановка
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното
5
решение е отхвърлил предявения иск ,като се е произнесъл по спора с правно
основание чл.127б, ал.1 СК.
С оглед на горното настоящия състав на съда счита, че изводите на ВРС
са правилни и се споделят от настоящата инстанция, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Съгласно ТР 3/27.06.2024 по т.д. 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
С оглед изхода на настоящото дело и с оглед обстоятелството, че
въззиваемата страна е представлявана от адвокат, представен е списък по
чл.80 ГПК и е установено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в
размер 300.00 лева, съгласно ДПЗС от 27.08.2025г, следва да бъдат присъдени
разноски в посочения размер за въззивната инстанция.
Воден от горното, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №759/31.12.2024г. постановено по гр. д. №
3014/2024г. Районен съд-В..
ОСЪЖДА В. Д. Р., ЕГН: ********** да заплати на Р. П. П., ЕГН:
********** разноски по делото в размер 300.00 лева.
Да се уведомят органите на МВР- ГД Гранична полиция, за настоящото
решение с изпращане на препис от същото във връзка с предходно изпратения
от ВРС сигнал до ШИС, по арг. от чл. 127б, ал. 7 от СК.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7