№ 3602
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110113918 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. П. И. срещу
„К.“ ЕООД, съединени в условията на кумулативност искове, както следва: иск
за прогласяване нищожността на разпоредбата по чл. 18, ал. 4 от договор за
потребителски кредит № 1113470 от 22.07.2024 г., сключен между страните,
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, кумулативно съединен с иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора, поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК.
В исковата молба ищцата излага, че на 22.07.2024 г. е сключила
договор за потребителски кредит с ответника за сумата от 1000 лева, като
обаче следва да върне сумата 1563 лв. Твърди, че съгласно чл. 18 от договора е
използвала услуга за експресно разглеждане на искане за кредит, таксата за
която услуга не била включена в ГПР. Счита, че клаузата противоречи на чл.
10 а от ЗПК, доколкото кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни, свързани с усвояване на кредита. Излага доводи, че при
невключването на разходите за тази услуга в ГПР се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че размерът на таксата от 50% от размера на
получения заем води до скрито оскъпяване и нарушава принципа за
1
добросъвестност. За нищожна намира и клаузата по чл. 13, ал. 2 от договора за
заем, свързана с разходите за извънсъдебно събиране на вземания. Излага
доводи, че същата по своя характер представлява неустойка. Сочи, че
събирането на тези такси касае управление на кредита, което противоречи на
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК. Моли за уважаване на исковете.
Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2, т. 3, предл. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „К.“ ЕООД, в който се оспорват наведените от ищцата доводи за
недействителност на клаузи от сключения между страните договор за
потребителски кредит. Сочи, че недействителността на отделни клаузи не
влече нищожност на целия договор. Излага доводи, че дружеството е
изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Сочи, че
страната е запозната с цената на услугата. Твърди, че при формирането на ГПР
са спазени изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като не е налице
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото ГПР е под нормативно
определения лимит от 68.15 %. Сочи, че таксата за експресно разглеждане на
кредит не е свързана с усвояването и управлението на кредита. Излага доводи,
че разходите за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита не
представляват такси по договора, а са разходи по повод неизпълнение на
договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „К.“ ЕООД депозира
насрещни искове срещу ищцата по първоначалния иск Р. П. И., първият в
условията на кумулативност с вече предявените от ищцата искове, а именно:
за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата 700 лв.,
като част от 1000 лева, представляваща главница по сключения между
страните договор за кредит от 22.07.2024 г., на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба – 30.12.2024 г. до
окончателното й изплащане, а вторият – в условията на евентуалност /в
случай, че се приеме, че договорът е недействителен в цялост/ за заплащане на
сумата 700 лв., представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на
основание чл. 23 от ЗПК, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната
2
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба – 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба по
насрещните искове ищецът „К.“ ЕООД твърди, че към настоящия момент
ищцата е заплатила частично само една погасителна вноска по сключения
между страните договор за кредит в размер на 300 лева на 20.09.2024 г. Сочи,
че плащането на сумата от 300 лева не е съотнесено към погасяване на
главницата, а само за първа вноски и такси. Сочи, че е настъпил крайният срок
на договора-05.09.2024 г., поради което са дължими следните задължения:
1000 лева –главница, 62.50 лева – възнаградителна лихва, 220.50 лева – такса
за експресно разглеждане и 287.15 лева – такси.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от Р. П. И. на насрещната искова молба. В същия се излагат доводи за
допустимостта и неоснователността на исковете. Сочи, че договорът за кредит
е недействителен, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Твърди, че ГПР надвишава двукратно допустимите размери по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Излага доводи, че договорът за заем е недействителен на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото е него не е посочен
действителен годишен процент на разходите. Моли за отхвърляне на
насрещните искове. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2
от ЗПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
За успешното провеждане на предявените главни искове ищцата следва
при условията на пълно и главно доказване да установи: наличието на
облигационна връзка по договор за кредит, сключен на 22.07.2024 г. съответно
с ответника „К.“ ЕООД; твърденията си, водещи до недействителност на тези
договори, в това число: че клаузите по чл. 18, ал. 4 и чл. 13, ал. 2 от договора,
противоречат със законовите изискания на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК. В тежест на
ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, в това число: че ответникът „К.“ ЕООД е
предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при
3
сключването на договора за кредит; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП
са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително.
В производството с проекта за доклад по делото, допълнен и обявен за
окончателен в о. с. з. от 09.10.2025 г. е прието за безспорно между страните, че
между „К.“ ЕООД и Р. П. И. е сключен договор за потребителски кредит №
1113470/22.07.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен
заем в размер на 1000 лв.; че ищцата е заплатила сумата от 300 лева на
ответника, както и че незаплатената главница по кредита е в размер на 700
лева.
В чл. 18, ал. 4 от процесния договор за кредит страните са уговорили
такса за експресно разглеждане на искането за кредит от 1563 лева.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК допуска
кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно
императивната норма, съдържаща се в ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Процесната такса е уговорена за
„експресно разглеждане“ на искането за предоставяне на кредит. Безспорно
дейността по разглеждане на искането за отпускане на кредит е неразривно
свързана с усвояването му. Касае се за дейност, която се извършва във всички
случаи при сключването на договор за потребителски кредит и в този смисъл
съставлява присъщ на основния предмет на договора разход. ЗПК допуска
събирането на такси единствено за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, но не и за основните дейности на кредитора, изразяващи се в
отпускане и управление на кредита. В този смисъл, договарянето на подобна
такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е
нищожна поради противоречие със закона.
Поради горните съображения, настоящият съдебен състав намира за
основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за
заплащане на „такса за експресно разглеждане“ по Договор за паричен заем №
1113470/22.07.2024 г., поради противоречието й със закона, на основание чл.
4
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Нищожна е и клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора, предвиждаща
начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземания, доколкото
противоречи на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която разпоредба забранява
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски
безспорно е действие по управление на кредита.
В случая е без значение на какво основание по чл. 26 от ЗЗД са
предявени исковете, доколкото съдът извършва служебна проверка за
нищожността на клаузите и на целия договор за кредит от външна страна /ТР
№ 1/2020 г., ОСГТК на ВКС/. Доколкото е прието, че тази проверка се
извършва в мотивите на решението, а в случая изрично са предявени искове
само за нищожност на конкретни основания, то и диспозитивът на решението
следва да е в този смисъл, макар и да се установява и противоречието на
клаузите със закона, което основание има превес над останалите, съобразно
съдебната практика. За потребителя е ирелевантно основанието за
нищожност, щом се постига целения резултат – оспорваните клаузи да не го
обвързват.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
5
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
Умишленото невключване в посочения по кредита ГПР на изначално
дължими суми води до нищожността на целия кредит, на основание чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Пороците на договора са многобройни и съществени, поради което
следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен в
своята цялост, на основание чл. 22 от ЗПК. В отговора на насрещния иск е
направно възражение от страна на потребителя за нищожност на целия
договор за кредит. Доколкото обаче изрично е посочил, че не предявява иск за
прогласяване на нищожността на договора за кредит, то съдът следва да
ограничи произнасянето си в диспозитива съобразно сезирането му.
С оглед на горното, предявените кумулативно съединени установителни
искове от страна на Р. П. И. се исковете за прогласяване нищожността на
оспорение договорни клаузи по чл. 18, ал. 4 и по чл. 13, ал. 2 от договора се
явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Доколкото се установи, че процесният договор за потребителски кредит
е нищожен, то съдът следва да отхвърли предявения насрещен иск за
осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата 700 лв., като
част от 1000 лева, представляваща главница по сключения между страните
договор за кредит от 22.07.2024 г., на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, предвид липсата на валидно договорно правоотношение между
страните и да разгледа предявения евентуален насрещен иск по чл. 23 от ЗПК,
вр. с чл. 55 от ЗЗД от страна на заемодателя за осъждане на потребителя да му
върне платената без основание сума от 700 лева по нищожния договор за
кредит.
По предявения насрещен иск ищецът „К.“ ЕООД следва да установи, че
е дадена, респ. получена сумата от 700 лева на потребителя. Ответницата по
следва да установи твърденията си за нищожност на договора за
потребителски кредит поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, респ. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
6
В производството не се оспорва, че главницата по договора за кредит от
1000 лева е усвоена от потребителя, както и че последният е заплатил на
дружеството сумата от 300 лева на 20.09.2024 г. Безпорно е обстоятелството,
че е останала невърната главница по договора за кредит от 700 лева. Същата
се явява престирана без правно основание във връзка с нищожен договор за
кредит, поради което длъжникът дължи връщането й на основание чл. 23 от
ЗПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба – 30.12.2024 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора съдебно-деловодни разноски са дължими в
полза на ищеца по главния иск, както и в полза на дружеството по повод на
насрещния иск.
Във връзка с установителните искове потребителят претендира
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. Г. за оказана безплатна правна
защита и съдействие в производството, съобразно представения договор
между страните, както и за заплащане на държавна такса от 100 лева.
От насрещната страна е наведено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Производството пред настоящата
инстанция има за предмет установителни искове за прогласяване нищожност
на две договорни клаузи. Делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, не са предприети редица процесуални действия за доказване на
правно релевантните факти, а единствено са представени писмени
доказателства, които са приети. Проведено е едно съдебно заседание, като
извършената работа е една и съща, доколкото исковете почиват на един и същ
правопораждащ факт – сключването на един и същ договор, ангажирани са
едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от
пълномощника, а спорът макар и потребителски такъв се характеризира с
типичните възражения, по отношения на които има многобройна, константна
съдебна практика. Следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024
г. по дело Ц-438/22, което има задължителен характер, и съгласно което съдът
не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения досежно дължимото
адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и определение № 20021 от
05.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и определение № 959
7
от 05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Въведеният с
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в
Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на
целта му по смисъла на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Затова и в полза на адв. Г.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 лева,
респ. 480 лева с ДДС.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че не следва да се съобразяват възраженията на ответника за служебна
проверка наличието на предпоставки за оказване на безплатна правна помощ в
полза на ищеца като материално затруднено лице. Съгласно трайната съдебна
практика на касационната инстанция договарянето на безплатна правна
помощ не подлежи на контрол от страна на съда, който присъжда разноски,
респ. адвокатско възнаграждение /така определение № 731/09.10.2014 г. по ч.
гр. д. № 5256/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение от 02.10.2015 г. по ч. гр.
д. № 2340/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т.
д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. №
195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018
г., ІІ т. о., определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022
г. и др. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е достатъчна
за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже
безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
В полза на „К.“ ЕООД следва да се присъдят разноски по насрещния иск
в общ размер на 530 лева, от които 480 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение и 50 лева – държавна такса, съобразно представен списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречието й със закона
клаузата на чл. 18, ал. 4 от Договор за потребителски кредит № 1113470 от
22.07.2024 г., предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане“,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК по иска на Р.
8
П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречието й със закона
клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 1113470 от
22.07.2024 г., предвиждаща „разходи за извънсъдебно събиране на вземания",
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК по иска на Р.
П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********.
ОТХВЪРЛЯ иска на „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ********** за осъждане на Р. П. И., ЕГН: **********, с адрес:
****** да заплати сумата 700 лв., като част от 1000 лева, представляваща
главница по сключения между страните договор за кредит от 22.07.2024 г., на
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба – 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „К.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: **********
сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща платена без основание
сума по нищожен договор за кредит от 22.07.2024 г., на основание чл. 23 от
ЗПК, вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 30.12.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ********** да заплати на Р. П. И., ЕГН: **********, с адрес:
****** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
9
управление: ********** да заплати на адв. Д. Г., личен № ********** от АК-
Ловеч сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита и съдействие на Р. П. И. в настоящото производство, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА на Р. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на
„К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
********** сумата от 530 лева /петстотин и тридесет лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство по насрещния иск,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените суми в полза на „К.“ ЕООД могат да бъдат заплатени по
банкова сметка с IBAN: **************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10