Решение по КНАХД №1478/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, подадена чрез процесуален представител юрк. Карастанчев, против Решение № 479 от 01.07.2025г., постановено по АНД № 1430/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-711/06.03.2025г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на К. И. С. е наложена глоба в размер на 3 561 лв. за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ във вр. с ал. 2 и чл. 18, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.

Касационният жалбоподател – Директорът на АДФИ излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В касационната жалба се сочи, че са неправилни изводите на районния съд относно приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, както и че фактическият състав на нарушението по чл. 250 и чл. 250а ЗОП се изразява в сключването на договор в резултат на неоснователно проведено договаряне. Изразява несъгласие с изводите на съда, че не е налице нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗОП. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Карастанчев, който поддържа жалбата. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски по делото.

Ответникът - К. И. С., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Бургаският административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с Решение №[рег. номер]/11.04.2023г. на К. И. С., в качеството му на заместник-кмет „Финанси, бюджет и икономика“ в Община Бургас, на основание чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ ЗОП е обявена процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка чрез „договаряне без предварително обявление“, с предмет: „Доставка чрез покупка на 1 брой нов лек автомобил тип „Джип“ “SUV”, чрез изкупуване на стар лек автомобил тип „Джип“ “SUV” за нуждите на Община Бургас, с прогнозна цена – 70 000лв. без ДДС и продължителност на поръчката – 90 дни. Поканен е участникът „ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС КО“ ЕАД, с когото е сключен договор №93-ОП23-23(2)/12.05.2023г. на стойност 59 350лв. с ДДС.

Първостепенният съд приел от правна страна, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на законоустановените срокове и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложил мотиви, че към момента на извършване на деянието е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията и в сила от 15.04.2016г. Законът е предвиждал, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл.18 ал.1 т.8 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. Приел, че е осъществена хипотезата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН – преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца – отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние.

На следващо място районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се доказало, че дружеството, с което е сключен договор е титулярът на правата да предлага за продажба съответната марка моторни превозни средства, поради което не се констатира достатъчно добра алтернатива или заместител, нито изкуствено стесняване на параметрите на поръчката, поради което счел за неправилно НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. И. С., в качеството му на заместник-кмет „Финанси, бюджет и икономика“ в Община Бургас за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗОП.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда.

Изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са обосновани и се споделят от настоящата инстанция.

Настоящият състав приема за неоснователни доводите, изложени с касационната жалба относно несъобразяване на районния съд с доводите на административнонаказващия орган във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. В касационната жалба е налице противоречие в становището веднъж, че хипотезата на чл.3, ал. 2 ЗАНН е неприложима и втори път, че при прилагането й административнонаказващият орган е наложил административно наказание по реда на чл. 250 ЗАНН в редакцията му към 2016г. Към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията й в сила от 15.04.2016г. Законът е предвиждал, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18 ал. 1 т. 8 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. От 01.01.2024г. е влязло в сила изменение на чл. 250 от ЗОП и съгласно него тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, т.е. на договаряне без предварително обявление. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че преди влизането в сила на процесното наказателно постановление е настъпила законодателна промяна, като е влязъл в сила по–неблагоприятен за дееца закон, поради което на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН приложима е разпоредбата на чл. 250 ЗОП в редакцията й в сила от 15.04.2016г.

На следващо място неоснователно с касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са налице необходимите условия за провеждане на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, на основание чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗОП. От доказателствата по делото се установява, че с „ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС КО“ ЕАД е сключен договор №93-ОП23-23(2)/12.05.2023г. въз основа на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка чрез „договаряне без предварително обявление“, открита с Решение № [рег. номер]/11.04.2023г. на К. И. С., в качеството му на заместник-кмет „Финанси, бюджет и икономика“ в Община Бургас. Поръчката е избрана във връзка с предходно проведена процедура за избор на изпълнител с предмет: „Доставка при условията на финансов лизинг, за срок от две години, на нови транспортни средства за нуждите на Община Бургас, по две обособени позиции: Обособена позиция № 1: „Доставка на 1 брой лек автомобил, тип „Джип“ „SUV”, въз основа на която с Решение № 1327 от 08.06.2020 г. на Възложителя и на основание чл. 112 от ЗОП е сключен Договор № 93-ОП20-13(2)/22.07.2020 г. с избрания за изпълнител „ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС КО" ЕАД, [ЕИК].

По делото е представено и писмо от Х. М. Е., че официалният представител на Hyundai Motor Company за България на този вид лек автомобил е именно дружеството, с което е сключен договор №93-ОП23-23(2)/12.05.2023г.

Вменената за нарушена разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗОП предоставя възможност на публичните възложители да приложат процедура на договаряне без предварително обявление (чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП) в случай, че поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител при липса на конкуренция поради технически причини. За приложението на тези случаи чл. 79, ал. 2 от ЗОП въвежда допълнителни изисквания - да не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция да не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на поръчката. Последното изискване е неприложимо към процесната обществена поръчка, доколкото тя има своето логично развитие в предходни отношения между възложителя и изпълнителя.

Касаторът не е ангажирал конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си за правилно извършена преценка относно наличието на съставомерните елементи от състава на деянието на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП. Или иначе казано, административният орган не доказва по делото обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б“ във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, макар това да е в негова тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, поради което следва и че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 250 ЗОП в относимата редакция.

По изложените съображения и като е приел надлежното изпълнение на предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. "б" и ал. 2 от ЗОП по процесната обществена поръчка и липсата на осъществено административно нарушение, районният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона.

Не е допуснато визираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

По тези съображения, с оглед приетото от касационната инстанция по настоящото решение, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, XV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 479 от 01.07.2025г., постановено по АНД № 1430/2025г. по описа на Районен съд – Бургас,.

Решението е окончателно.