№ 3512
гр. В., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110112955 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Еднолично Адвокатско Дружество А.“,
Булстат № ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. И.”, **** срещу ЗП В. М.
М., Булстат № **** със седалище и адрес на управление гр. Д. Ч., ул. „К.” № 9“ обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 286 и чл.
86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1800лева, представляваща дължимо незаплатено
възнаграждение по договор за процесуално представителство, осъществено по гр.дело №
6883/2023г. по описа на РС – В., за което вземане е издадена фактура с №
**********/25.03.2024г.; 79,84лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 25.03.2024г. до 18.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 4059/22.07.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9067/2024г. по описа на ВРС, 19 състав.
Претенцията се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца
в исковата молба: Страните били обвързани по силата на договор за правна помощ, като в
тази връзка ищецът оказал такава на ответника, вкл. защита и пр. представителство по гр.
дело № 6883/2023г. по описа на РС – В.. Във връзка с договореното и дължимо
възнаграждение, ищецът издал фактура с № **********/25.03.2024г. Въпреки, че същата
била осчетоводена от ответника, същата била неплатена до момента. За реализирани на
правата си ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, като в законоустановения срок,
длъжникът подал възражение и оспорил задължението си. Искането е за уважаване на
претенцията и присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно исковата молба се поддържа от представляващия дружеството.
Ответникът се явява лично и оспорва исковите претенции, като неоснователни, с
молба същите да бъдат отхвърлени.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция по установителния иск са суми за дължимо и
незаплатено възнаграждение по договор за процесуално представителство, осъществено по
гр.дело № 6883/2023г. по описа на РС – В., за което вземане е издадена фактура с №
**********/25.03.2024г. и дължимо обезщетение за забава.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 9067/2024г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и по което длъжникът е вързал в срока по чл. 414 ал.2 ГПК.
Основателността на заявената претенция, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за процесуално
представителство по гр.д. № 6883/2023г. по описа на РС – В.; изправността си по договора;
изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение по договора и
изпадането в забава на ответника.
При успешно проведено доказване на тези обстоятелства, ответникът носи тежестта
по доказване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност
твърденията, даващи му основание за лишаване на адвоката от правото му на
възнаграждение.
Между страните не се спори, а и видно от представената фактура с №
**********/25.03.2024г., същата е с издател ЕАД“А.“ и с получател ЗП В. М., на стойност
1800лева с вкл. ДДС и с основание – процесуално представителство по гр. д . №
20233110106883 по описа на ВРС.
По делото са приобщени още следните писмени доказателства: отговор на искова
молба от адв. Г. А., ВАК, като пълномощник на В. М. с вх. № 53688/17.07.2023г., депозиран
по гр.д. № 20233110106883 по описа на ВРС, 40 с-в, ведно с приложено пълномощно за
учредено процесуално представителство от В. М. към адв. Г.А.; протокол от о.с.з. №
1372/07.03.2024г. и последващ протокол № 4253/11.07.2024г., с който съдът по
горепосоченото дело е обявил устните състезания за приключили, както и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Между страните няма спор, че адв. Г. А. действително е представлявал ответника по
посоченото гражданско дело. Спорът се свежда до единствено до това налице ли е
изискуемост на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение по договора,
респ. основания, даващи право на ответника да го лиши от правото му да получи такова.
Съгласно чл. 280 ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия. Константна е съдебната
практика, че по своята същност договорът за правна помощ има характеристиките на
договор за поръчка с продължително изпълнение. /така решения № № 495 от 25. 06. 2010 г.
по гр. д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., 623 от 1. 12. 2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г., ІV г. о.,
2ЗЗ от 17. 05. 2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г., ІV г. о. и По 224 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. №
371/2010 г., ІV г. о./ Отношенията между адвокат и клиент обаче са предмет на специална
регламентация по Закона за адвокатурата. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждението за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено, възнаграждението по договор за адвокатска защита, съдействие и процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗА. По правило
2
договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение.
Плащането на възнаграждение, когато е уговорено, подлежи на доказване от довереника и
той може да го установи с всички доказателствени средства. В случая страните не спорят, че
е уговорено възнаграждение в размер на търсената сума.
С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства следва да се приеме, че между
страните е бил сключен договор за поръчка - за процесуално представителство, защита и
съдействие по гр. д . № 20233110106883 по описа на ВРС. В конкретния случай, по
представения договор са възникнали задължения за довереника – адв. А. да извърши
определени правни действия и за доверителя – В. М. да му заплати уговореното в абсолютна
сума възнаграждение. Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката
от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА, в случаите
когато водено съдебно производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност
същото да продължи, но това прекратяване логично трябва да е в ущърб на
представляваната страна. Законът за адвокатурата като специален закон не предвижда
никакви други имуществени последици, свързани с намаляване, връщане или неплащане на
възнаграждение на адвоката при различните форми на пълно или частично и/или
некачествено изпълнение на задължението му. Възможност за редуциране на адвокатското
възнаграждение до размера на положения труд е предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал.
2 от ЗА, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя. При
некачествено изпълнение отговорността на адвоката се реализира по друг ред. Същият
отговаря дисциплинарно по реда на чл. 131 и следващите от ЗА и имуществено спрямо
клиента си за обезщетяване на вреди от неизпълнен договор. Това са евентуални последици
от неизпълнението, които не влияят на възникването на задължението на доверителя за
заплащане на уговореното в абсолютна сума, дължима при сключване на договора,
адвокатско възнаграждение.
Ответникът в о.с.з. възразява и твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора, като се е отказал от учредения в негова полза мандат и не е представил писмена
защита и съдебна практика по делото.
Съдът не намери опора в тези възражения, доколкото анализа на писмените
доказателства води до извода, че: ищецът е изготвил писмен отговор на искова молба, като е
релевирал доводи и е направил доказателствени искания. Няма спор и че ищецът е
представлявал ответника по гр.д. № 20233110106883 пред ВРС в две открити по ред съдебни
заседания, изразявал е становища, представял е документи. Впрочем търсената от него сума
не е единствено за процесуално представителство, тя касае и подготвителната дейност –
изготвяне на книжа и други. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението, че
ищецът не е положил дължимата грижа при изпълнението на договорните си задължения.
Не представянето на писмени бележки или съдебна практика не е елемент от
осъществяването на пр. представителство и се извършва само и единствено по преценка на
упълномощения защитник. А последващ отказ от представителна власт от ищеца, дори и да
се е осъществил, е неотносимо и ирелевантно обстоятелство за делото, доколкото безспорно
се установи, че ищецът в качеството си на пр. представител е изпълнил в цялост
задълженията си по договора за оказване на правна помощ и е участвал в производството по
гр.д. до обявяване на устните състезания за приключили. От страна на ответника не се
твърди, а и не се доказва същият да е изпълнил поетото с договора задължение, и да е
заплатил изцяло или отчасти адвокатско възнаграждение на довереника си. По делото са
налице всички елементи от фактическия състав на посочените разпоредби, позволяващи да
се ангажира отговорността на ответника, а именно: валиден договор за поръчка между него
и ищеца, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати в полза на довереника си дължимото адвокатско
възнаграждение в уговорения размер, за което е издаден и съответния счетоводен документ,
- фактура с № **********/25.03.2024г. Сумата за главница следва да се присъди ведно със
3
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2024г, така както е
било поискано.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата обаче следва да
се начисли върху главницата за периода не от датата на самия падеж – 25.03.2024г., а от
датата следваща падежа на задължението – или от 26.03.2024г. до 18.07.2024г. вкл. Съдът
намира, че не са нужни специални знания за изчислението на лихвата на забава за процесния
период, която е в размер на законната такава. Използвайки програма Апис Финанси, съдът
изчисли дължимата лихва за забава, както следва: за главница 1800лева лихва за забава за
периода 26.03.2024г. до 18.07.2024г. вкл. - в размер на 79,15лева. Следователно акцесорния
иск е основателен до тази сума и над нея до заявения размер от 79,84лева и за датата
25.03.2024г., като несонователен, следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Еднолично Адвокатско Дружество А.“, Булстат № ****, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Г. И.”, **** съществува вземане срещу ответника ЗП В. М. М.,
Булстат № **** със седалище и адрес на управление гр. Д. Ч., ул. „К.” № 9 в размер на
сумите, както следва: 1800лева, представляваща дължимо незаплатено възнаграждение по
договор за процесуално представителство, осъществено по гр.дело № 6883/2023г. по описа
на РС – В., за което вземане е издадена фактура с № **********/25.03.2024г.; 79,15лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 26.03.2024г. до 18.07.2024г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 11.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 4059/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 9067/2024г. по описа на ВРС, 19 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
за разликата над 79,15лева до 79,84лева и за датата 25.03.2024г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4