№ 169
гр. Разград, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20253300100302 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Агроера 22“ ООД, ЕИК *********, гр.
Добрич, представлявано от Р. Т. Д. против А. С. и А. С., с която се прави изявление за разваляне на
договор за покупко - продажба на МПС от 05.09.2023 г., нотариално заверен /рег. № 8627/2023 г./ от
Пом. нотариус по заместване Ц. Ц. при нотариус Н. С. с район на действие РС – Разград, с рег. №
*** на нот. Камара на РБ за закупуване на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег.
№ ***, рама № VF1FL000266097580, номер на двигател C103587 за сумата от 31 000 лв., изплатена
напълно от купувача по банков път, поради осъществено отстраняване по реда на чл. 84, ал. 2 от
ЗМВР. С исковата молба се предявява и претенция за заплащане в условията на солидарност на
сумата от 31 000 лв., претендирана като платена цена по сключения договор за покупко-продажба
на МПС от 05.09.2023 г., както и за заплащане в условията на солидарност на сумата от 548,88 лв.
/403,80 лв. нот. такси; 58,04 лв. пререгистрация на МПС, 87 лв. годишна винетна такса/,
претендирана като част от сумата 14 824,05 лева, представляващи разноски във връзка с
нотариалната заверка на договор за покупко-продажба на МПС от 05.09.2023 г., разходи за
застраховки, паркинг, данък, техническо обслужване и ремонти за 2023 г. /2752,22 лв./, 2024 г.
/10339,43 лв./ и 2025 г. /1184,32 лв./. Претендира се заплащане на сторените разноски. Представят
се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 05.09.2023 г. в гр.
Разград между ищеца и ответниците е сключен договор за покупко-продажба на МПС на т.а. марка
„Рено“, модел „Трафик“ с рег. № ***, рама № VF1FL000266097580, номер на двигател C103587 за
сумата от 31 000 лева, платена по банков път. Твърди се, че след закупуване на автомобила и
регистрацията му в гр. Добрич, ищцовото дружество е заплатило разходи в общ размер на
14 824,05 лева, подробно описани и включващи нотариални такси, както и такива за
пререгистрация на автомобила, годишни пътни такси /винетка/, разходи за застраховки, паркинг,
местни данъци, техническо обслужване и ремонти. Твърди се, че дружеството към настоящия
момент заплаща по 280 лева месечно за наем на друг товарен автомобил, за да може да осъществява
търговската си дейност. Сочи, че на 16.05.2025 г., управителят на дружеството бил поканен в
Сектор „Пътна полиция“ – Добрич, за предаване на основание чл. 94, ал. 2 от ЗМВР закупения
автомобил, тъй като същият бил обявен за издирване от чужбина. Твърди, че по този начин
ищцовото дружество е лишено да се ползва от закупения товарен автомобил, от което търпи вреди,
изразяващи се в стойността на закупения автомобил, както и сторените разходи във връзка с
продажбата на автомобила, както и разходите във връзка с експлоатацията на същия. Твърди се, че
поради настъпилата пълна евикция ответниците са в неизпълнение на задължението си да
1
прехвърлят правото на собственост на процесното МПС, поради което дължат връщане на
платената цена, както и сумите заплатени във връзка със сключване на договора и за
експлоатацията на автомобила. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания. Прави се искане за присъждане на сторените в производството съдебни и деловодни
разноски.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което
препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците А. С. и А. С., чрез пълномощник, с
който се заявява становище за неоснователност на предявените претенции. На първо място се
изтъква, че за да бъде ангажирана отговорността на ответниците е необходимо ищецът да е бил
съдебно отстранен, а към исковата молба липсвали такива доказателства. На следващо място се
изтъква, че дори да е бил съдебно отстранен, ищецът не може по извънсъдебен ред да развали
договора. Сочи се в отговора, че ответниците са придобили посочения в исковата молба товарен
автомобил чрез покупко-продажба в страната и същият е бил регистриран в КАТ – Разград.
Впоследствие са се разпоредили с товарния автомобил в полза на ищеца, при спазване на всички
законови изисквания. Сочи, че ищецът след покупката на товарния автомобил успешно го е
регистрирал в КАТ и никой не е предявил претенции, нито е получил отказ от регистрация. Едва
две години след покупката и регистрацията се е появил спор за собственост по отношение на
процесния товарен автомобил, но това не означавало, че ответниците са знаели и са укрили тази
информация. Сочи в допълнение, че претенцията на трето лице не е равнозначно на влязло в сила
съдебно решение относно правото на собственост върху този автомобил. Сочи се още, че ищецът е
имал възможност, предвид публичността на регистрациите в КАТ, да извърши проверка дали трети
лица са имали права върху процесния автомобил и след като не го е направил, то не можел да иска
разваляне на сделката за покупко – продажба и връщане на платената цена и разноските. В
обобщение се отправя искане за отхвърляне на предявените против тях претенции.Страната е
представила писмени доказателства, направила е и доказателствени искания.
Съдът при съобразяване на твърденията и възраженията на страните, в проведеното по
делото открито съд.заседание на 01.10.2025г. е разграничил спорните и безспорни релевантни за
спора факти и е разпределил тежестта за тяхното доказване с доклада по делото в присъствието на
процесуалните представители на страните, които са заявили и претенции за разноски в
производството.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства , намери за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно ,че страните са сключили договор за покупко - продажба на МПС от 05.09.2023 г.,
нотариално заверен /рег. № 8627/2023 г./ от Пом. нотариус по заместване Ц. Ц. при нотариус Н. С. с
район на действие РС – Разград, с рег. № *** на нот. Камара на РБ за закупуване на товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № ***, рама № VF1FL000266097580, номер на
двигател C103587 за сумата от 31 000 лв., изплатена напълно от купувача - ищец по банков път в
полза на ответниците –съпрузи.Не е спорно предвид и представения с исковата молба протокол за
доброволно предаване на вещи от 16.05.2025г. , съставен по реда на чл.84,ал.2 от ЗМВР, че
ищцовото дружество е било отстранено от автомобила, предмет на договора за покупко - продажба
между страните.
Ответниците, А. С. и А. С. представят с отговора на исковата молбат договор за покупко-
продажба на процесното МПС, сключен на 03.04.2023 г. с трети за спора лица , Ю. Ш. А. и А. М.
А.,Видно от представената по делото докладна записка по Началника на Второ РУ-Добрич
процесният автомобил дори вече е върнат в Белгия, поради това че е бил обявен за издирване във
връзка с извършено престъпление на територията на посочената държава в системата АИС ИД
ШИС. Със заповед от 25.06.2025г. на посоченото РУ - Добрич процесният автомобил е предаден на
упълномощено лице/К. К./, представител на "Плам" ЕООД, Добрич. за връщането му в държавата
Белгия.Видно от уведомително писмо от 02.09.2025г. на Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Добрич процесният автомобил с рег.№ТХ 1014 ТМ вече е дерегистриран в България. Районна
прокуратура - Добрич е отказала да образува досъдебно производство срещу Р. Т. Д. , управител на
ищцовото дружество за извършено престъпление от общ характер във връзка с МПС, предмет на
договора за покупко-продажба.
Видно от постановлението в рамките на обмена на допълнителна информация между Бюра
2
Sirene в България и Белгия е уточнен законния собственик на автомобила – дружество,
регистрирано в Белгия, „EOS AREMAS BELGIUM със седалище в Брюксел, което предоставило
процесния автомобил на друго дружество, регистрирано в Белгия, „YES – TERA“ на лизинг.
Договорът между двете бил прекратен, но МПС не било върнато на собственика.
При установеното по-горе от фактическа страна, този съд направи следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 55, ал.
1, пр. 3-то във вр. с чл. 87 и чл. 189, ал. 1 от ЗЗД.
Между ищццовото дружество и ответниците - съпрузи е сключен договор за покупко-
продажба на лек автомобил. По силата на изключението въведено с чл. 318, ал. 2 от ТЗ сделката не
е търговска продажба. Приложими са общите разпоредби на гражданското законодателство.
Разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД сочи, че основното задължение на продавача е да прехвърли на
купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да
му заплати. Чл. 24, ал. 1 от ЗЗД предвижда вещноправно действие на договорите за прехвърляне на
собственост, т. е. собствеността се прехвърля със сключването на договора без да е необходимо
предаване на вещта като елемент от фактическия състав на сделката. Съгласно чл. 144, ал. 2 от
ЗДвП формата за валидност на сделката за прехвърляне на собствеността на регистрирани
автомобили е писмена с нотариална заверка на подписите на страните.
В случая, видно от представения договор от 05.09.2023г., между ответниците като продавачи
и ищцовото дружество като купувач е постигнато съгласие в установената от закона форма за
прехвърляне на правото на собственост на процесния товарен автомобил.
Покупко-продажбата е транслативен способ за придобиване на право на собственост. За да
настъпи прехвърлителния ефект на сделката е необходимо продавачът да е собственик на вещта. В
противен случай, макар договорът да е действителен, същият не поражда целената правна
последица – преминаване на правото на собственост от продавача към купувача, тъй като никой не
може да прехвърли повече права отколкото сам притежава.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства става ясно, че към момента на
извършване на сделката продавачите А. А. С. и А. И. С. не са били собственици на процесния
автомобил. Същите черпят правата си от договор за покупко-продажба, сключен на 03.04.2023 г. с
трети за спора лица, които не са привлекли като подпомагаща странаи не са предявили искове
срещу тях, Ю. Ш. А. и А. М. А., които установява се също не са били собственици на вещта.
Ответниците не ангажират доказателства, които да опровергават посоченото в
постановлението на прокуратурата, чия всъщност е собствеността върху превозното средство, а в
случая тя принадлежи на трето за спора лице, белгийското дружество „EOS AREMAS BELGIUM“
със седалище в Брюксел.
Съгласно чл. 189 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът
може да развали продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне
на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и
полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за
неизпълнение на задължението.Без значение е в случая знанието или незнанието на продавача за
правата на третото лице, поради което възраженията в този смисъл на ответниците подлежат на
отхвърляне.
Ищецът отправя в случая изявление за разваляне на договора с исковата молба, препис от
която е получен от ответниците на 01.07.2025г., когато този съд приема, че до тях е достигнало
изявлението за разваляне на договора.Ищцовото дружество е изправна страна по договора, тъй
като е заплатило продажната цена. Ответниците - продавачи са неизправна страна, тъй като не са
изпълнили задължението си да прехвърли правото на собственост върху вещта. Даването на срок за
изпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост е безпредметно, тъй като
изпълнението на това задължение е било невъзможно – чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Следователно,
фактическият състав на потестативното право за разваляне на двустранен договор е осъществен.
При посоченото по-горе изявление за разваляне, то действието на договора следва да се счита
прекратено на 01.07.2025г., датата на връчване на препис от исковата молба на ответниците.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е заплатило по банков път сумата 31 000, 00
лева, за покупката на автомобила и същата подлежи на връщане.
На връщане подлежи и заплатената от купувача- ищец нотариална такса в размер на 403, 80
3
лева, както и сумата 58,04 лв. за пререгистрация на автомобила.
В тази част исковете са основателни и ще бъдат уважени.
Платената винетка в размер на 87 лв., годишна такава е свързана с неговото ползване и се
изисква за движението му по републиканските пътища. Автомобилът е ползван от 08.09. 23 г. със
същата винетка за срок от една година.Дружеството е дължало заплащането на сумата , с цел
ползване на автомобила и тази сума не съставлява вреда, произтичаща от неизпълнението на
договора. В тази част искът е неоснователен и ще се отхвърли.
По силата на чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите - ответници А. С. и А. С. са солидарно отговорни.
Ще се следва тяхното осъждане да заплатят в полза на дружеството- ищец обща сума в
размер на 31 461,84 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата
молба, 23.06.2025г. до окончателното й заплащане, така както е заявена претенцията за законна
лихва.
По разноските:
С оглед на изхода от спора в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, същите възлизат на 4 370 лева, от които ще се присъди сумата
4 358,06 лева.
В полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски , съобразно отхвърлената част от
исковете, а именно 2,74 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА съпрузите А. А. С., ЕГН ********** и А. И. С., ЕГН **********, двамата от
с.Раковски, община Разград, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Агроера 22“ ООД, ЕИК *********,
гр. Добрич, представлявано от Р. Т. Д. обща сума в размер на 31 461,84 лв., включваща 31 000 лева
заплатена цена за закупуване на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № ***,
рама № VF1FL000266097580, номер на двигател C103587, последващ рег.№ТХ 1014 ТМ по
развален договор за покупко-продажба от 05.09.2023г., нотариално заверен /рег. № 8627/2023 г./ от
Пом. нотариус по заместване Ц. Ц. при нотариус Н. С. с район на действие РС – Разград, с рег. №
*** на нот. Камара на РБ., 403,80 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване
на посочения договор и сумата 58,04 лева, за пререгистрация на автомобила, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2025 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агроера 22“ ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, за осъждане на
съпрузите А. А. С. и А. И. С., двамата от с.Раковски, община Разград да заплатят на дружеството
сумата 87лева, представляваща стойността на годишна винетка, от 08.09.2023г.като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН ********** и А. И. С., ЕГН **********, двамата от с.Раковски,
община Разград, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Агроера 22“ ООД, ЕИК *********, гр. Добрич,
представлявано от Р. Т. Д. сторените в производството разноски в размер на 4 358,06 лева,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Агроера 22“ ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, представлявано от Р. Т. Д. да
заплати на А. А. С., ЕГН ********** и А. И. С., ЕГН **********, двамата от с.Раковски, община
Разград, сумата 2, 74 лева разноски върху отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4