Решение по КНАХД №740/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №36 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 202555540200102 по описа за 2025 г. на Районен съд Чирпан, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10237276 на ОД на МВР - Стара Загора, за наложено на А. Д. М. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл.182 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.3 за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение като допуснато при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.15 от НПК – съдът е игнорирал точното съдържание на втори кадър от общо пет, изготвени от АТСС и представляващи веществено доказателствено средство за датата, мястото, скоростта на движение и регистрационния номер на моторното превозно средство като е приел, че няма доказателства за измерената скорост на движение. В подкрепа на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК представя писмени доказателства – всички пет кадъра, съставящи изготвеното от АТСС веществено доказателствено средство. Поддържа се и касационно оплакване за неправилно приложение на материалния закон спрямо установените в хода на производството по ЗАНН и пред въззивния съд факти, представляващи състава на нарушението по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, извършено в условията на повторност, обусловила налагане на двойния размер на предвидената за нарушението глоба. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди Електронен фиш №К 10237276. Иска се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в условията на евентуалност.

Ответникът по касационната жалба - А. Д. М., иска от съда да остави без разглеждане касационната жалба с доводи за нейната нередовност, поради подаването й от името на директора на ОД МВР Стара Загора, чрез упълномощен от него юрисконсулт без този орган да има качеството на административно-наказващ и да е бил страна по делото пред въззивния съд. По същество поддържа доводи за нейната неоснователност поради това, че представените пред въззивния съд кадри не съдържат всички елементи, посочени в чл.189 ал.15 от ЗДвП, от които зависи и тяхната оценка на доказателства за съставомерните факти. Не е доказано и нарушението по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП да е извършено в условията на повторност, защото освен разпечатка от АИС „АНД“, която е само доказателство за вписани в регистъра факти, не са представени доказателства за датата на връчване на ЕФ серия К/7667885, от която да се направи извод за влизането му в сила с изтичане на срока за неговото обжалване. По тези доводи се иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение като осъди ОД на МВР Стара Загора да му заплати възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Във въззивното съдебно производство е конституирана и участвала като страна съответната ОД на МВР Стара Загора, която по закон се представлява от директора си, поради което и само той може да упълномощи лице, което да представлява ръководената от него административна структура. Жалбата е подадена от юрисконсулт, който е упълномощен да представлява Областна дирекция на МВР Стара Загора, без да съдържа упълномощаване за процесуално представителство и на Директора, поради което допуснатата неточност в заглавната й част не може да се счита за упражняване право на касационно обжалване от страна, за която решението няма сила и която не е участвала в производството по неговото постановяване. Жалбата е редовно подадена от юрисконсулт – подписана е от лицето, заемащо тази длъжност, който е упълномощен да представлява ОД на МВР Стара Загора и следователно процесуалното действие е годно да образува производство пред касационната съдебна инстанция.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред Районен съд Чирпан се е развило по жалба на А. Д. М. против Електронен фиш серия К № 10237276, издаден от ОД на МВР - Стара Загора, с наложена на А. Д. М. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата, за това че на 07.10.2024 г., в 15:37 ч., в общ. Стара Загора, общ. Б. Д. на автомагистрала Тракия км.170 посока запад-изток при ограничение от 140 км. в час, въведено за автомагистрала, управлява притежавания от него лек автомобил [Марка], с рег. номер [рег. номер], със скорост от 167 км/ч. Нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1 и е отчетен толеранс от 3 %. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ К/7667885 на 10.10.2023 год.

С въззивната жалба е поискано от съда да провери дали са спазени правилата за използване на мобилно АТСС като е поддържано твърдение, че не може да се издаден ЕФ, ако при използването му са присъствали контролни органи. Посочено е, че няма справка за собственост и доказателства за одобрен тип, техническа годност и изправност на автоматизираното техническо средство. Във връзка с тези оплаквания са направени и доказателствени искания.

Въззивният съд е задължил ОД на МВР първо да представи цялата административно наказателна преписка по издаване на електронния фиш, а с повторно разпореждане и посочените от жалбоподателя документи – Протокол от проверка №099-СГ-ИСИ/09.07.2024г на БИМ за резултатите от проверка на техническото средство, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126/07.09.2017г, ведно с инструкция за експлоатация – приложение към същото удостоверение. В преписката са представени обжалвания електронен фиш, един кадър – снимка на извършеното нарушение, заверено копие на протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, протокол за използване на АТСС на 08.10.2024г., Справка за нарушител и Удостоверение за допълнително обучение – актуализация на професионалната [жк], които са използвали техническото средство.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител, а вместо това е подадена писмена защита, в която е оспорил доказателствената стойност на Справката от АИС „АНД“ като документ, съдържащ доказателства за влизане в сила на 10.10.2023г на ЕФ К/7667885, без да твърди, че същият не му е връчен.

Въззивният съд е отменил обжалвания ЕФ по съображения за недоказаност на административнонаказателното обвинение от обективна страна. В мотивите към въззивното решение съдът е приел, че от материалите по преписката се установява управление на моторното превозно средство със скорост от 167км/ч при ограничение от 140км/ч, което е собственост на жалбоподателя, което е превишение от 27км/ч, установено и заснето с АТСС №ARH CAM S1-120 сссеф.7., извършено повторно и видно от представения с преписката снимков материал. Въпреки това от представения и приобщен снимков материал не се установява скоростта на движение, защото на приложения кадър не е отразена отчетена скорост от техническото средство.

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, възпрепятстващо проверката за материалната му законосъобразност.

В случая изводът на районния съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение е изграден изцяло въз основа на снимка на нарушението – разпечатка от АТС, с което то е заснето, която обаче е непълна, тъй като липсва отразена скорост на движение на заснетия автомобил. При тези данни, в изпълнение на служебното начало за разкриване на обективната истина – чл. 13, ал. 1 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да изиска от ОД на МВР – Стара Загора да бъдат представени всички изготвени с АТСС снимки на заснетото нарушение, при разпечатване на заснетите кадри, които видно от приложените към касационната жалба доказателства са били общо 5 кадъра и представляват едно изготвено от АТСС веществено доказателствено средство по см. на чл.149, ал.15 от ЗДвП. Съдът обаче не е сторил това, в резултат на което е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не може да бъде отстранено от касационната съдебна инстанция, тъй като касае установяване на главното съставомерно обстоятелство, което не следва да бъде коментирано за първи път в мотивите на окончателно съдебно решение. Освен това отново във връзка с годността на вещественото доказателствено средство е и приетото от съда, че АТСС е измервало скоростта на отдалечаващи се МПС, но без обсъждане е останал в тази връзка представения по делото Протокол за използване на АТСС от 08.10.2024г., който съдържа данни за посоката на движение на контролираните автомобили.

По тези съображения касационната инстанция намира, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на процесуалните правила, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното дирене. При установяване годността на вещественото доказателствено средство, представено в цялост пред настоящата съдебна инстанция, въззивният съд следва да съобрази материалноправната императивна норма на чл.3 ал.2 от ЗАНН във връзка с изменението на чл.182, ал.4 от ЗДвП и отпадане на предвиденото по-тежко по размер административно наказание за нарушението по чл.182, ал.2, т.3 от същия закон, извършено в условията на повторност, и да упражни правомощията си по чл.63, ал.7, т. 1 предл първо от ЗАНН.

При този изход от спора и съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, по направените до момента разноски, включително за воденето на делото пред касационната инстанция, следва се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото в зависимост от неговия изход.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 36 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 2024553020102 по описа за 2025 г. на Районен съд Чирпан.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.