№ 591
гр. Плевен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430201530 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НИ-1-14-02029957 от
18.07.2025 година на Ръководител на ТП на НОИ - Плевен, с което на
основание чл. 349 ал. 3 КСО на Дирекция „Бюро по труда“, представлявано от
В. И. Г. от същия град е наложено наказание имуществена санкция в размер на
500 лева за извършено административно нарушение по чл. 40 а т. 1 КСО.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява от
юрисконсулт Г. В.. Ангажира становище, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а именно: актът
за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
нарушителя, без същият да е уведомяван по никакъв начин за тази част от
административно наказателното производство в разрез с правилата на чл. 40 и
следващите от ЗАНН; квалифицираното като нарушение от страна
наказващият орган бездействие по своевременното отразяване на посочените
болнични листове се дължи на технически пропуск, което по никакъв начин не
е увредило чиито и да било интереси. Счита, че наказващият орган е нарушил
и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН кат опреди да издаде наказателното
постановление не е направил подробна и обоснована преценка на всички
1
относими доказателства по преписката. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Ако съдът се пак намери, че констатираното деяние съставлява
нарушение по чл. 349 ал. 3 КСД, моли да приеме че същото представлява
маловажен случай. В случай на отмяна на наказателното постановление
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът по жалбата редовно призован се представлява в съдебно
заседание от старши юрисконсулт З. С.. Последната взема становище, че
жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Намира направените
възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
възражения за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон за
неоснователни и некореспондиращи с доказателствата по делото. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление
изцяло, както и да присъди в полза на наказващият орган разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Съгласно разпоредбата на чл. 350 ал. 2 от КСО
ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен
институт са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по КСО.
На 04.06.2025 година Началника на сектор „КП“ на ТП на НОИ Плевен
сигнализирала Началника на отдел „ Краткосрочни плащания „ с искане за
иницииране на проверка във връзка с установени от служители в сектора
нарушения във връзка със сроковете за подаване на удостоверения,
приложения № 9 и 10 с данни относно правото на парично обезщетение при
осигурители във връзка с Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
ДОО.
2
Въз основа на горния сигнал, на 10.06.2025 година със Заповед № ЗР –
5-14-01922322/10.06.2025 година на Ръководителя на ТП на НОИ Плевен на Д.
П. – старши инспектор по осигуряването, било възложено извършването на
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Дирекция
„Бюро по труда“ град Плевен с ЕИК ***.
Проверката била извършена през периода 11.06.2025 година – 17.06.2025
година въз основа на представени от Дирекция „ Бюро по труда „ Плевен
писмени документи, а именно: дневник на предадените болнични листове по
реда на чл. 6 ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване за 2024 година и 2025 година.
В хода на проверката и въз основа на представените и писмени
документи, свидетелката Д. П. установила следните обстоятелства:
В.И. П. – служител в „ Бюро по труда“ Плевен ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност през периода 15.02.2025 година - 21.02.2025
година включително, въз основа на издаден и на 14.02.2025 година болничен
листа № Е20250196298. П. представила на работодателя си същият болничен
лист на 21.02.2025 година и същият бил входиран под № 23/21.02.2025 година.
Работодателят и „ Бюро по труда“ Плевен представил пред ТП на НОИ
Плевен Приложение № 9 с данните относно правото на изплащане на парично
обезщетение по същият болничен лист на 15.05.2025 година и това
приложение било входирано с номер №Р14-14-000-00-**********/15.05.2025
година.
Д.И.Х. – служител в „ Бюро по труда“ Плевен ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност през периода 03.12.2024 година - 06.12.2024
година включително, въз основа на издаден и на 02.12.2024 година болничен
листа № Е20233129965. Х. представила на работодателя си същият болничен
лист на 03.12.2024 година и същият бил входиран под № 28/03.12.2024 година.
Работодателят и „ Бюро по труда“ Плевен представил пред ТП на НОИ
Плевен Приложение № 9 с данните относно правото на изплащане на парично
обезщетение по същият болничен лист на 20.05.2025 година и това
приложение било входирано с номер №Р14-14-000-00-**********/20.05.2025
година.
За горните обстоятелства свидетелката Й. съставила Констативен
протокол № КП -5-14-01985833/17.06.2025 година, в който отразила и
3
констатацията, че е и в двата случая следващото се Приложение № 9 с данните
относно правото на изплащане на парично обезщетение двата болнични листа
били представени в ТП на НОИ - Плевен извън рамките на срока ,предвиден в
разпоредбата на чл. 40 а от КСД, именно: след 10 – то число на месеца,
следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за
изплащана не обезщетение пред осигурителя.
Въз основа на така установените факти, в същия ден на 17.06.2025
година, в присъствието на свидетелите А. П. и Т. Л. – служители на ТП на
НОИ Плевен, Старши инспектор по осигуряването Д. Й. съставила Акт за
установяване на административно нарушение, извършено от „ Бюро по труда
Плевен“ представлявано от В. И. Г., а именно такова по чл. 40 а т. 1 от КСО.
На 17.06.2025 година, представляващата „ Бюро по труда“ Плевен В. Г.
била поканена в ТП на НОИ Плевен и същата се явила лично. Г. се запознала
със съдържанието на акта, след което същият и бил връчен. Г. го подписала с
възражението, че допуснатото нарушение било установено от самите тях и
коригирано навреме.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 349 ал. 3 КСО на Дирекция „Бюро по труда“,
представлявано от В. И. Г. от същия град е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 40 а т. 1 КСО.
В подкрепа на изложените по горе факти са приложените и приети като
доказателства по делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № НИ-1-14-02029957 от 18.07.2025 година на Ръководител на
ТП на НОИ; акт за установяване на административно нарушение № АИ-1-14-
01985853 от 17.06.2025 година на старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Плевен; придружително писмо с изходящ № 1025-14-4# 1 от 18.07.2025
година, ведно с известие за доставяне;; констативен протокол № КП-5-14-
01985833 от 17.06.2025 година; дневник за болничните за периода 01.12.2024
година - 31.12.2024 година; дневник за болничните за периода 01.12.2024
година - 01.03.2025 година; Заповед № ЗР-5-14-01922322 от 10.06.2025 година;
Заповед № РД-11-00-4640 от 04.11.2024 година на Изпълнителен директор на
Агенция по заетостта; Заповед № РД-11-00-2422 от 31.05.2025 година на
Изпълнителен директор на Агенция по заетостта и Заповед № 105 от
4
31.05.2024 година на Изпълнителен директор на Агенция по заетостта.
В насока на същите фактически обстоятелства са и показанията на
разпитаните двама свидетели Д. Й., А. П. и Т. Л., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие
намери така депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от важно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН. Наказателното
постановление и издадено в съответствие с процесуалния закон.
Съдът намери, че актът за установяване на административно нарушение
е съставен в съответствие с процесуалните правила. Описаното в акта
нарушение по чл. 40 а КСЗ е установено изцяло въз основа от представени от
5
страна на жалбоподателя писмени официални документи. Безспорно е, че
физическото изписване на съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и извършено в офис на ТП на НОИ Плевен в
присъствието само на свидетели, служители на поделението на 17.06.2025
година. Безспорно по делото е и, че в същия ден – 17.06.2025 година на
представляващата жалбоподателя в настоящото производство е била
осигурена възможност да се запознае лично със съдържанието му, което тя е
сторила и дори е депозирала своите възражения. Ето защо съдът прие, че
правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство е било
гарантирано в пълен обем и същият е реализирал своевременно това си право
спрямо констатациите на съставеният акт, впоследствие и срещу изводите на
констатиралите го. В подкрепа на този факт е приложеното в заверено копие
писмено възражение вх. № 1054-14-7/23.06.2025 година/ стр. 6 от материалите
по делото/.Ето защо съдът прие, че в случай липсва нарушение на
процесуалния закон в процеса на съставяне и връчване на акта за установяване
на административно нарушение.
Съдът намери, че наказателното постановление е издадено и в
съответствие с материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Фактическото съставомерно обстоятелство, посочено в състава на
разпоредбата чл.349 ал.3 предложение първо от КСО, което квалифицира
бездействието на осигурителя и на виновното длъжностно лице в
административно нарушение е изтичането на срока по чл.40а т.1 от КСО:
„Документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните
срокове: 1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните
каси - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е
представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя“.
Задължението по чл.40а т.1 от КСО възниква на датата, на която
осигуреното лице представи документите за изплащане на обезщетение и се
6
изпълнява в срок до 10-то число на следващия месец. Когато осигурителя
бездейства в посочения срок, неговото поведение не изпълнява нормативно
вмененото му задължение за действие в срок и съответства на описаното в
чл.349 ал.3 предложение първо от КСО деяние, за което е предвидено
административно наказание в условията на субсидиарност – ако не подлежи
на по-тежко наказание. Срокът по чл.40а т.1 от КСО е възпроизведен и в чл. 12
т.1 от НПОПДОО : Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с
данни относно правото на парично обезщетение се представят в НОИ в
следните срокове: 1. от осигурителите, техните клонове и поделения и
осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който
осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението
на осигурителя. Налага се извода, че чл.349 ал.3 предл. първо от КСО визира
деяние, състоящо се в съставомерно бездействие да се изпълни в срок
задължението за подаване на документите, вменено на осигурителите с
разпоредбата на чл.40а т.1 от КСО и чл.12 т.1 от НПОПДОО.
Събраните по делото гласи и писмени доказателства установяват по
несъмнен начин факта на извършване на нарушение по чл. 349 ал. 3
предложение първо от КСО във вр. чл. 40 а ал. 1 т. 1 КСО от страна на „Бюро
по труда“ – Плевен. В качеството си на „ осигурител“ същото не е
представило в ТП на НОИ - Плевен в законоустановения срок необходимите
документите за изплащане на следващото се обезщетение на служителите си
В. П. и Д. Х.. Същото е направено далеч след изтичането му съответно на
15.05.2025 година и на 20.05.2025 година.
Ето защо съдът възприе изводите на наказващият орган за извършено
нарушение за правилни и законосъобразни, основаващи се на доказателствата
по административно наказателната преписка и в съответствие с разпоредбата
на чл. 52 ал. 4 ЗАНН.
Съдът не възприе възражението на процесуалният представител на
жалбоподателя, че с не спазване на срока за подаване на документи по чл.40а
т.1 от КСО не е нанесъл вреди на ничия имуществена сфера/ в подкрепа на
което прилага писмени становища от лицата В. П. и Д. Х./ и следва
нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Съдът счита, че този
факт не може да бъде възприет като основание по чл.28 от ЗАНН, което също
е нормативно установено в чл.9 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Нарушението
7
на установения ред на държавно управление не може по определение да
засяга личната сфера на нарушителя. Конкретния състав по чл.349 ал.3 предл.
първо от КСО е формален, поради което с извършването му, а не поради
настъпване на съставомерни последици, деянието нарушава установения ред.
Следователно, за да бъде подведено под чл.28 от ЗАНН е необходимо на
основание чл.9 ал.2 предл. второ от НК засягането на установения ред да е
явно незначително. Констатираното забавяне в случая обхваща много дълъг
период от време, което само по себе си извода, че случаят е маловажен.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери,
че Наказателно постановление № НИ-1-14-02029957 от 18.07.2025 година на
Ръководител на ТП на НОИ - Плевен, с което на основание чл. 349 ал. 3 КСО
на Дирекция „Бюро по труда“, представлявано от В. И. Г. от същия град е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 40 а т. 1 КСО е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено. Същото е издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, приложена е съответната санкционна разпоредба,
наложеното административно наказание е правилно определено като вид и в
размер, отговарящ на конкретната тежест на извършеното нарушение към
минимума на предвиденото в закона.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 4 ЗАНН на ТД на
ТП на НОИ - Плевен, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на Дирекция „Бюро по труда“, ЕИК ***, представлявано от В. И. Г..
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НИ-1-14-02029957 от
18.07.2025 година на Ръководител на ТП на НОИ - Плевен, с което на
основание чл. 349 ал. 3 КСО на Дирекция „Бюро по труда“, представлявано от
В. И. Г. от същия град е наложено наказание имуществена санкция в размер на
500 лева за извършено административно нарушение по чл. 40 а т. 1 КСО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 Д ал. 4 ЗАНН ОСЪЖДА „Дирекция „Бюро по
труда“, ЕИК ***, представлявано от В. И. Г. да ЗАПЛАТИ ТП на НОИ –
Плевен сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
8
по НАХД № 1530/2025 година на РС- Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9