№ 6888
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100513302 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8626/13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 46474/2023 г. на
Софийски районен съд, 156 състав, съдът е осъдил Столична община да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 410
КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 180,14 лева, представляващи регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение за това, че на 25.04.2023 г. лек автомобил
„Тойота Айго“, рег. № ********, се движи по ул. „Шипченски проход“, в посока ул.
„Коста Лулчев“, където преминава през необозначена дупка на пътното платно,
вследствие на което на автомобила са нанесени имуществени вреди по предна и задна
лява гума, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, ведно със
законната лихва от 18.08.2024 г. до окончателното плащане.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Столична община срещу
„Хидрострой“ АД, ЕИК *********, обратен иск за осъждане на „Хидрострой“ АД,
ЕИК *********, да заплати на Столична община сумата от 180,14 лева,
представляващи имуществени вреди под формата на претърпени загуби поради
виновното неизпълнение на Договор от 11.06.2019 г., сключен между Столична община
и „Хидрострой“ АД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Столична община да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 755 лева,
представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Горепосоченото решение е постановено при участието на третото лице помагач
1
на ответника – „Хидрострой“ АД, ЕИК *********.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е немотивирано, а СРС
не е обсъдил доводите на страните, както и всички събрани по делото доказателства.
Поддържа се, че съдът е длъжен да установи действителното състояние на правото
към момента, в който е даден ход на устните състезания. Твърди се, че по делото е
допуснат свидетел, но същият не е разпитан, защото не се е явил, поради което е
останал недоказан твърденият от ищеца механизъм на процесното ПТП. Заявява се, че
по делото не е представена административна преписка от СДВР, респ. не е представен
надлежно попълнен протокол за ПТП. Излагат се съображения, че не се установява
наличието на дупка с посочените размери. Поддържа се, че съдът не е обсъдил
възраженията на ответника срещу формата на застрахователния договор и общите
условия към същия. Твърди се, че в случая изобщо не са представени застрахователен
договор и общи условия. Твърди се, че Столична община е предприела всички
необходими действия за привеждане на пътната настилка в съответствие с
изискванията, което се доказва от Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. Твърди
се, че по силата на този договор е възложено на „Хидрострой“ АД да извършва
ремонтни дейности и дейности по поддръжка на пътната мрежа в зоната, където се
намира процесната улица. Твърди се, че от договора е видно чия е отговорността за
неизпълнението на възложената работа. Заявява се, че Столична община има право на
рекламации по изпълнението, което не е взето предвид от СРС. Предвид изложеното
се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да отхвърлят
уважените от първоинстанционния съд искове. При условията на евентуалност се моли
да се намалят присъдените суми поради съпричиняване. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание от 03.11.2025 г. процесуалният представител на Столична
община е уточнил, че жалбата е насочена и срещу частта от първоинстанционното
решение, с която е отхвърлен обратният иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че по делото е
представена застрахователна полица, от която е видно увреденото имущество. Заявява
се, че попадането в необезопасено препятствие представлява ПТП. Заявява се, че е
невярно твърдението, че по делото не са представени общи условия. Поддържа се, че
безспорно е установено, че ПТП е настъпило на участък от пътната мрежа, за чиято
поддръжка е отговорна Столична община. Поддържа се, че механизмът на ПТП е
установен от САТЕ. Излагат се подробни съображения за това, че възражението за
съпричиняване е неоснователно. Предвид изложеното се моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от третото лице
помагач „Хидрострой“ АД. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на „Хидрострой“ АД е оспорил жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
2
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт
намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на първоинстанционното решение в частта, в
която е разгледан главният иск:
Софийски районен съд е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС,
произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ настъпване на
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което
събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера
на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на
задълженията по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5/ причинна връзка
между настъпилите вреди и неизпълнението на задълженията на ответника за
обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6/ възложена от
ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която
изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че с конкретно
свое поведение пострадалият е причинил или е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Въззивният съд намира за несъстоятелни доводите на въззивника Столична
община, че СРС не се е произнесъл по наведени възражения за недействителност на
договора за застраховка и общите условия към него. Столична община като трето за
застрахователния договор лице не може да оспорва валидността му, след като
съконтрахентите не спорят, че са обвързани от застрахователно правоотношение.
От друга страна, по делото е представена застрахователна полица №
4704230200008721, от която се установява, че е сключен договор за застраховка
„Каско” на лек автомобил „Тойота Айго”, рег. № ********, рама №
JTDKGNEC00N398298. Покритието по договора за застраховка е за периода
29.03.2023 г. – 28.03.2024 г. Противно на твърденията във въззивната жалба, по делото
са представени и общи условия на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Следователно по делото безспорно се установява наличие на застрахователно
правоотношение между „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД и собственика
на увреденото МПС към датата на процесното ПТП.
Необоснован е доводът на Столична община, че в случая не е установен
механизмът на процесното ПТП.
Към исковата молба е представен нечетлив и значително избледнял препис от
протокол за ПТП. В тази връзка на ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД е издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с цялата
административна преписка от МВР относно процесното ПТП. Първоинстанционният
съд не е определил на основание 158 ГПК краен срок за събиране на доказателствата
по издаденото съдебно удостоверение. В този смисъл съдът е допуснал съществено
3
процесуално нарушение, като е отказал да приобщи като доказателство по делото
представената от „ЗЕАД Виена Иншурънс Груп“ ЕАД в последното съдебно заседание
от 15.04.2024 г. преписка на МВР относно процесното ПТП. На основание чл. 266 ГПК
въззивният съд е поправил допуснатото от СРС нарушение.
Установява се от Протокол за ПТП № 1834593 от 25.04.2023 г., съставен от
М.Ж., служител на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, че лек автомобил „Тойота Айго”,
рег. № ********, рама № JTDKGNEC00N398298, е попаднал в необезопасена и
необозначена дупка. Служителят на СДВР е посочил, че събитието е настъпило, докато
МПС се е движело по ул. „Шипченски проход“ в посока от ул. „Калина Малина“ към
ул. „Коста Лулчев“. Дупката се намира според записаното от служителя на СДВР на ул.
„Шипченски проход“, пред № 6. Служителят на СДВР е изготвил схема на възприетото
от него местоположение на дупката и процесното увредено МПС. Служителят на
СДВР е вписал, че вреди са констатирани по МПС в областта на предна и задна леви
гуми и джанти.
Според трайната съдебна практика протоколът за ПТП, съставен от полицейски
служители, представлява официален удостоверителен документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като се съставя от длъжностно
лице, в кръга на правомощията ме, по предвидени в закона ред и форма и
удостоверява обстоятелства, възприети от длъжностното лице. Протоколът за ПТП има
характер на официален документ в частта, в която се установява от полицейския
служител мястото на настъпване на ПТП, участвалите МПС и водачите им,
настъпилите видими щети по МПС, наличните пътни знаци, маркировка, неравности
по пътищата. Тоест съдът е длъжен да приеме, че изброените обстоятелства, пряко
възприети от длъжностното лице, са се осъществили така, както е посочено от
полицейските служители, доколкото по реда на чл. 193 ГПК не е била оборена
материалната доказателствена сила на протокола.Аргументи в този смисъл се извличат
от Решение № 136/07.08.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
20/22.03.2017 г. по гр.д. № 50128/2016 г. на III Г.О. на ВКС и др.
В процесния случай не е оборена верността на представения по делото протокол
за ПТП, поради което може да се приемат за установени датата и мястото на ПТП,
участвалото в ПТП превозно средство, настъпилите видими щети по МПС, наличието
на дупка на бул. „Шипченски проход“, пред № 6, в посока към ул. „Коста Лулчев“.
Тоест неоснователни са възраженията на Столична община, че в случая не е
установено наличието на дупка (пътна неравност), в която е попаднал лек автомобил
„Тойота Айго”, рег. № ********. С оглед посочения характер на констативния
протокол за ПТП е ирелевантно дали по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на участвалия в ПТП водач.
В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от
страните автотехническа експертиза на инж. Й., от която се установява, че причините
за процесното ПТП се изразяват в преминаване през необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно. Вещото лице сочи, че причинените вреди, изразяващи се в
увреждане на предна и задна лява гума, се намират в причинна връзка с процесното
ПТП от 25.04.2023 г. на бул. „Шипченски проход“ в посока ул. „Коста Лулчев“. Вещото
лице е изчислило, че средната пазарна стойност на щетите към датата на ПТП
(02.02.2019 г.) възлиза на 185,26 лева.
Тоест от съвкупния анализ на представените писмени доказателства и приета
експертиза безспорно може да се направи извод, че е настъпило застрахователно
събитие, във връзка с което е възникнало задължение за „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД да изплати в съответствие с договора за имуществена
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение.
4
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини, като съгласно чл. 31 ЗП дейностите по изграждане, ремонт и
поддръжка на общинските пътища се извършват от общините.
На основание чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя” е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението .
По арг. от чл. 13, ал. 1 ЗДвП на пътищата следва да се поставят необходимите
пътни знаци и други средства за предупреждаване на участниците в движението за
опасности по пътя.
По делото е безспорно обстоятелството, че пътният участък, на който е
настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа. Тоест именно на
Столична община е вменено задължението да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък чрез своите служители или чрез други лица, на които да възложи
изпълнението. Общината обаче носи обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност за действията и бездействия на лицата, натоварени с изпълнението на
възложената работа по поддръжка на пътя.
В настоящия случай е установено от съвкупните доказателства по делото, че лек
автомобил „Тойота Айго”, рег. № ********, е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано от Столична община.
Следователно Столична община не е изпълнила чрез служителите си или чрез
подизпълнители задължението си по чл. 31 ЗП вр. чл.167 вр. чл. 13 ЗДвП да ремонтира
процесната дупка, както и да предупреди участниците в движението за опасностите по
пътя. В този смисъл следва да се приеме, че са налице предпоставките, за да се
ангажира отговорността на Столична община.
Представените към отговора на исковата молба и към въззивната жалба
Протокол за месечна инспекция от 27.04.2023 г. и Констативен протокол от 27.04.2023
г. не оборват горните изводи. Тези протоколи установява единствено състоянието на
пътната мрежа към датата на съставянето им, т.е. два дена след процесното ПТП от
25.04.2023 г. В този смисъл посочените констативни протоколи няма как да се
разглеждат като доказателство за това дали в предходен момент, към 25.04.2023 г., е
имало неравности по пътното платно на бул. „Шипченски проход”, пред № 6, в посока
ул. „Коста Лулчев“.
Според Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС
съпричиняване е налице, когато пострадалият е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици.
Приносът на пострадалия в настъпването на увреждането трябва да е конкретен. Той
не може да е предполагаем или вероятен. За да се уважи възражение за
съпричиняване, трябва пълно и главно да се докаже от възразилия наличието на
конкретни действия или бездействия на пострадалия. С тези свои действия
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Тоест пострадалият следва да е улеснил настъпването на вредите.
В случая възражението за съпричиняване на Столична община е бланкетно, като
не са представени по делото никакви доказателства за обосноваването му. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за
знание на неравностите по пътя (дупки), респ. за презумирането на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
5
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във връзка с което водачът да избере така скоростта
си на движение, че да е в състояние да спре. Всъщност дупката е непредвидимо
обстоятелство предвид задължението по закон на общините да поддържат безопасното
състояние на пътищата от общинската пътна мрежа.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение срещу възложителя за възложената от него работа, при или по
повод на която са възникнали вреди за застрахования. Обемът на регресното право се
определя от размера на действителните вреди, но същото не може да надвишава
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. В случая според приетото
без възражения автотехническо заключение стойността на щетите по средни пазарни
цени (185,26 лева) е по-високо от определеното от застрахователя обезщетение (180,14
лева), поради което въззивният съд споделя изводите на СРС, че предявеният искът на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, предявен срещу Столична община, е
основателен в цялост. Поради това в тази част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По отношение на обратния иск съдът приема следното:
Не е спорно между страните по обратния иск, а и се установява от Договор №
СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г., че Столична община и „Хидрострой“ АД са постигнали
споразумение, по силата на което Столична община е възложила на „Хидрострой“ АД
да извършва на територията на Столична община – VI зона, включваща райони
„Искър”, „Слатина”, „Изгрев” и „Средец“, дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения. В договора изрично е посочено, че извън
предмета му е поддръжката на светофарните уредби и прилежащата им
инфраструктура, както и зимната поддръжка.
По арг. от чл. 3.1. договорът влиза в сила от датата на регистрационния му
индекс, като на основание чл. 3.2. сделката има действие за срок от 48 месеца, считано
от регистрационния индекс. Тоест срокът на действие по процесния договор за
възлагане на поддръжка и текущ ремонт на улична мрежа, който има характер на
договор за изработка, е до 11.06.2023 г.
На основание чл. 1.1. от договора за посочените в Приложение № 6 към
договора улици и булеварди поддържането се осъществява на база показателите на
изпълнение, определени в приложението. Изпълнителят се задължава да извършва
всички дейности, необходими за постигане на изискуемите стандарти на изпълнение
и качество на състояние на пътя. От друга страна, за останалите улици и булеварди,
които не са включени в Приложение № 6, дейностите по текущ ремонт и поддръжка по
арг. от чл. 1.2. от договора се осъществяват въз основа на конкретни задания,
отправени от Столична община до „Хидрострой“ АД.
Към отговора на исковата молба е представен Протокол за месечна инспекция от
27.04.2023 г., подписан от представители на Столична община и „Хидрострой” АД.
Същият протокол е представен и във въззивното производство. В протокола е
посочено, че е извършена проверка на място на 34 бр. улици и булеварди, включени в
Приложение № 6 към Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. Под № 2 в списъка е
посочен бул. „Шипченски проход”. Следователно за поддръжката на пътния участък,
където е настъпило процесното ПТП, не е било необходимо изрично възлагане за
провеждане на ремонтни дейности и дейности по поддръжка. Напротив, дружеството
изпълнител „Хидрострой” АД е било длъжно по силата на самия договор от 11.06.2019
г., сключен със Столична община, да поддържа бул. „Шипченски проход” в нормално и
безопасно за използване състояние.
6
Във връзка с горното следва да се отбележи, че съгласно чл. 1.2. от договора от
11.06.2019 г. в обхвата на дейностите по поддръжка по чл. 1.1. се включват дейности
по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки, в т.ч. и тротоарите, на цялата
улична мрежа в границите на определената с договора зона на територията на
Столична община.
По арг. от чл. 2.1. за целите на договора поддържането на пътя представлява
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, като с клаузата на чл. 2.2.2. от договора страните
изрично са договорили, че текущото поддържане включва и ремонт на отделни
разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др.
На основание чл. 11.1.15. от договора изпълнителят „Хидрострой” АД е длъжен
да инспектира района, предмет на поръчката, и да набира актуална информация за
състоянието на улиците и пътните съоръжения и необходимите ремонти със
съответните количествени измерители и да предоставя на възложителя Столична
община ежемесечно справка за това.
По арг. от чл. 11.1.2. изпълнителят е длъжен да поддържа уличната мрежа
съгласно изискванията на съответното ниво за поддръжка. А съгласно чл. 11.1.11. в
периода на извършване на ремонтни дейности изпълнителят следва да изготви проект
за временна и/или постоянна организация на движението и да го съгласува с
компетентните органи, както и да организира след това изпълнението на съгласувания
проект.
С клаузата на чл. 16.2. от договора страните са се споразумели, че всички вреди,
понесени от възложителя, които са резултат от грешки, недостатъци и пропуски, както
и резултат от некачественото СМР и неспазването на сроковете, са за сметка на
изпълнителя. Тоест по силата на цитираната клауза изпълнителят „Хидрострой” АД
отговаря спрямо Столична община за претърпените от последната вреди под формата
на изплатени обезщетения за настъпили в пътния участък ПТП, но само когато ПТП са
причинени от неизпълнение или некачествено изпълнение на договора. Изпълнителят
не отговаря, ако е осъществил надлежно всички свои задължения по договора и
въпреки това е била ангажирана отговорността на възложителя пред увреденото лице.
Както се посочи по-горе, от материалите по делото несъмнено се установява, че
към 25.04.2023 г. на бул. „Шипченски проход”, пред № 6 в посока ул. „Коста Лулчев” е
имало дупка. „Хидростой” АД не представя никакви доказателства за това, че към
25.04.2023 г. са били поставени знаци, които да обезопасят движението, като
сигнализират на водачите за наличието на препятствие на пътното платно на бул.
„Шипченски проход”. Тоест при липсата на такава сигнализация и/или ремонтни
дейности съдът следва да приеме, че „Хидрострой” АД не е изпълнило задълженията
си по договора, сключен със Столична община, за осигуряване на поддръжка и текущ
ремонт на бул. „Шипченски проход”, включен в Приложение № 6 към представения по
делото договор от 11.06.2019 г., за който булевард не е необходимо изрично и
конкретно възлагане на ремонтни действия. Несъмнено това неизпълнение на
договорното задължение на „Хидрострой” АД е предпоставка за това да бъде
ангажирана отговорността на възложителя Столична община за причинени вреди на
МПС, попаднало в необезопасената дупка на бул. „Шипченски проход“, пред № 6, в
посока ул. „Коста Лулчев”.
Предвид всичко изложено по-горе съдът приема, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на „Хидрострой” АД по реда на чл. 79,
ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД по предявения от Столична община обратен
осъдителен иск.
7
Поради несъвпадение на изводите на първата и въззивната инстанция
решението на СРС следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен обратният иск на
Столична община срещу „Хидрострой” АД. Вместо това следва да се уважат
претенциите на Столична община срещу „Хидрострой” АД за сумата от 180,14 лева,
ведно със законната лихва от 18.08.2024 г. до изплащане на вземането, при условие че
Столична община заплати тези суми на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД.
По разноските:
Предвид изхода на делото въззиваемият „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД има право на разноски за осъществената защита по неоснователната
въззивна жалба на Столична община срещу частта от първоинстанционното решение, с
която е уважен главният иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
От „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. По делото са представени
доказателства, че тази сума е била заплатена на адв. Д. М.. Поради това на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД следва да се присъдят разноски в пълния
претендиран размер от 400 лева.
Поради основателността на обратния иск в полза на Столична община следва да
се присъдят разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
В производството пред СРС Столична община е претендирала заплатена
държавна такса в размер на 50 лева, както и юрисконсултско възнаграждение.
Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да се
определи на 100 лева.
Тоест на Столична община се дължат за първоинстанционното производство
разноски в общ размер от 150 лева.
За производство пред СГС Столична община е претендирала разноски за
заплатена държавна такса от 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки горепосочените критерии, съдът намира, че за въззивното
производство следва да се определи юрисконсултско възнаграждение на Столична
община в размер на 50 лева. Следователно общият размер на дължимите на Столична
община деловодни разноски за въззивното производство е в размер на 75 лева.
Предвид цената на предявените искове на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8626/13.05.2024 г., постановено по гр.д. №
46474/2023 г. на Софийски районен съд, 156 състав, В ЧАСТТА, в която Столична
община е осъдена да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 180,14 лева,
представляващи регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за това,
че на 25.04.2023 г. лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № ********, се движел по бул.
„Шипченски проход“, в посока ул. „Коста Лулчев“, където пред № 6 е преминал през
необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са му причинени
8
имуществени вреди по предна и задна леви гуми на автомобила, ведно със законната
лихва върху главницата от 18.08.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 8626/13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 46474/2023 г.
на Софийски районен съд, 156 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
Столична община срещу „Хидрострой“ АД, ЕИК *********, обратен иск за осъждане
на „Хидрострой“ АД, ЕИК *********, да заплати на Столична община сумата от
180,14 лева, представляващи имуществени вреди под формата на претърпени загуби
поради виновното неизпълнение по Договор от 11.06.2019 г., сключен между Столична
община и „Хидрострой“ АД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД
„Хидрострой“ АД, ЕИК *********, да заплати на Столична община сумата от 180,14
лева, представляващи дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Тойота Айго“, рег. № ********, попаднал в необозначена дупка на бул.
„Шипченски проход”, пред № 6, в посока към ул. „Коста Лулчев”, които вреди са
причинени поради виновното неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-382 от
11.06.2019 г., сключен между Столична община и „Хидрострой“ АД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.08.2024 г. до окончателното
изплащане, при условие че Столична община заплати тези суми на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 400 лева,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Хидрострой“ АД, ЕИК *********, да заплати на Столична община
сумата от 150 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 75 лева, представляващи деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9