№ 506
гр. Разград , 16.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101118 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА се явява адв. Й., редовно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, не се явява. За същият адв. Ч.
редовно упълномощен и приет от съда.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва постъпилата искова молба искова молба от “Водоснабдяване-
Дунав“ЕООД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че е налице вземане в размер на 1114.75лв.- главница за доставена
питейна вода и отведени пречистени отпадни води по партида с аб.номер
66064 в гр.***** с титуляр Д. И. С.. и сумата 47,85лв. мораторна лихва за
периода 30.09.20г.-04.03.21г., ведно със законната лихва подаване на
заявлението и направените в двете производство разноски. В качеството си на
потребител за ответника е възникнало и съществува задължението по чл. 5, т.
1, б. “а“ и т. 6 от ОУ, а именно да осигурява свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на
водопроводните отклонения, както и да заплаща ползваните ВиК услуги. При
1
проверка в имота на 05.08.2020г. служители на дружеството са извършили
демонтаж на измервателното устройство монтирано в имота и са заменили
същото с оборотно такова. По време на демонтажа е установено и
показанието на измервателното устройство — 1196 куб. м., както и неговото
местоположение и технически спецификации (Протокол 9009853/05.08.20г.).
Така вписаното показание в протокола е разнесено в ел. карнета по партида на
аб. № 66064 и е установено, че са потребени от страна на ответника 438
куб.м. За горното, на основание чл.33, ал.1 от ОУ ищецът е издал фактура №
**********/31.08.2020 г. за доставени и потребени В и К услуги - 438 куб. м.
В срока по чл. 34 от ОУ, не са постъпили възражения по така издадената
фактура. Едва на 22.10.2020г. съпругата на ответника се е явила лично в
адм.сграда на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД и е подписала Споразумителен
протокол от 22.10.20г. за разсрочване на задължението по фактура №
**********/ 31.08.2020. В същото е договорен начина на плащане и
дължимите вноски след разсрочване на задължението. Първата вноска в
размер на 307,12лв. е платена на 22.10.2020 (деня на подписване на
споразумението), но това и единствената вноска която е постъпила като
плащане до 05.04.2021 г., когато е извършено плащане на сума в размер на
100лв. Именно последното плащане е предоставено и на съда, с оглед
образувано пред същия ЧГД 20213330100555/2021 г., като ведно с системния
бон за плащане на сума в размер на 100 лева е подадено и възражение по чл.
414а от ГПК., на което в срока определен от съда е дадено писмено
становище - а имено, че задължението е частично платено. След фактура №
**********/31.08.2020 г. е издадена още една фактура №
**********/30.09.2020 г., за потребени 5 куб. м. в периода от 04.08.2020 г. до
27.09.2020 г., като същата е изцяло неплатена. При така изложеното са налице
просрочени 2бр. фактури (при съобразяване, че по първата от тях са
постъпили две частични плащания в общ размер на 407,12 лв) и същите са
изискуеми съгласно чл. 33, ап. 2 от ОУ. Съгласно чл. 40, ал.1 от ОУ на
потребителя е изпратена покана за доброволно изпълнение на 13.10.2020 г.,
като същата е върната в цялост с отбелязване „непотърсена“. С оглед на
горното и при липса на доброволно изпълнение и спиране на плащания по
разсрочено задължение от страна на г-н С. е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение, като с Разпореждане № 1306 от 20.04.2020 г. е
указан срока за предявяване на иск. В този смисъл възниква и правния
2
интерес на В и К оператора да иска заплащане на дължими суми по издадени
2 броя фактури на обща стойност 1162,60 лева, от които главница в размер на
1114,75 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки
или поотделно по фактура № **********/31.08.2020 г. - главница в размер на
1097,65 лева и по фактура **********/30.09.2020 г. - главница в размер на
17,10 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за просрочие
съгласно чл. 44 от ОУ, в общ размер на 47,85 лева за периода от 30.09.2020 г.
до 04.03.2021 г. или по отделно по фактура № **********/31.08.2020 г. -
лихва 47,26 лева и по фактура № **********/30.09.2020 г. - лихва в размер на
0.59 лева.
Фактурираните услуги са изцяло доставени на клиента - абонат №
66064, като доказателство за горното е справка извлечение от ел. карнет.
Безспорен е и факта, че монтираното измервателно устройство е годно такова
по смисъла на ЗИ, както и се служители на дружеството са правили опити да
преустановят водоподаването до имота, поради неплатени задължения, но
същите не са били допуснати /Протокол № 1103023/07.04.2021г./. Представя
ОУ, справка извлечение от ел.карнет, протокили №№ 909853 и 1103023,
ПДИ, фактури.
Ответникът Д. И. С.. твърди, че иска е неоснователен тъй като на
24.06.2021г- е платил сумата от 1179.06лв. /главница и лихви/ за отчетен
период 19.07.20г.- 04.08.20г. и сумата 18.23лв. за периода 04.08.20г.-27.09.20г.
По претендираните разноски ответникът смята, че следващата се държавна
такса е в размер на 50.40лв., като нее ясно за него защо ищецът е довнесъл
75лв. За претендираното адв.възнаграждение от 450лв. не са представени
доказателства за плащане, а при евентуално представяне прави възражение за
прекомерност.
Исковата молба е редовна и допустима.
Предмет на разглеждане е следователно иск по чл.422 във вр. с чл.415
ГПК за установяване на вземането на ищеца към ответника за дължима сума
от 1114.75лв.-главница за доставена питейна вода и отведени пречистени
отпадни води по партида с аб.номер 66064 в гр.***** с титуляр Д. И. С.. и
сумата 47,85лв. мораторна лихва за периода 30.09.20г.-04.03.21г., ведно със
законната лихва подаване на заявлението и направените в двете производство
разноски.
3
При положителния установителен иск доказателствената тежест е на
ищеца. Той следва да докаже фактите, от които черпи своето право, а именно
наличието на договор между страните /качеството ползвател, респ.собственик
на имота от страна на ответника/; решение на ДКЕВР, публикация на ОУ в
местен в-к; изправност от страна на ищецаизпълнение на договорните
задължения за доставка на питейна вода и отведени пречистени отпадни води,
реално потребление от страна на ответника /наличието на метрологически
годен измервателен уред-водомер/, по обем и стойност и липсата на
заплащане от негова страна. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си.
Ответникът следва да доказва твърдението си, че е платил.
По отношение твърдяната неяснота относно довнесените 75лв.
държ.такса, съдът дължи разяснение на ответника, въпреки че същият се
представлява от адвокат пълномощник.
Ищецът е предявил ДВА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКА с правно
основание чл.422 ГПК: за главница и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, като по всеки един от тях той дължи заплащането на
държавна такса. В случая таксата се определя според цената на иска, съгласно
чл.1 от Тарифата за държ.такси,които се събират от съдилищата по
ГПК,чиито минимален размер е обаче 50лв.
Ищецът следователно дължи държавни такси общо за двата иска в
размер на 100лв. /2х50лв./. Тъй като в заповедното производство е внесъл
25лв., то в исковото следва да довнесе остатъка от 75лв. Пак за яснота на
ответника 2% държавна такса върху заявения интерес /чл.11 от Тарифата за
държ.такси,които се събират от съдилищата по ГПК, а не съобразно броя на
евентуалните бъдещи искове.
ДОКЛАДВА и отговора на ответника с приложените към него писмени
доказателства.
АДВ. Й.: Нямам възражения по доклада. Запознах се с Вашето
определение и отговора. Признаваме изцяло плащането на главницата и
лихвите от ответника. Моля да прекратите производството поради извършено
плащане. То е извършено след образуване на производството, а именно на
24.06. и затова претендираме за разноските. По отношение направените в
4
молбата възражения за не предоставяне на доказателства за извършено
плащане за адвокатско възнаграждение представям платежно нареждане за
кредитен превод за 1060 лв., като в него е включен частично и договора за
правна помощ за това производство. По отношение възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение доколкото Вие сте съобразили
държавната такса 75 лв. и са предявени два кумулативно съединени иска са
налице т.е. предявяване на два самостоятелни иска в едно производство и
съгласно наредбата за минималното възнаграждение чл.7, ал.2, т.1
минималното възнаграждение е 300 лв.и съобразно чл.1, ал.3 от същата
разпоредба предявени са два иска по 300 лв. минимално възнаграждение.
Считам, че не е налице прекомерност за адвокатско възнаграждение.
Прилагам списък с разноските. Няма да соча други доказателства. Отказваме
се от иска и моля да прекратите производството в тази част и да се
произнесете с определение за разноските.
АДВ. Ч.: Ако искането е за отказ от иска, тъй като самото плащане е
основание да се отхвърли иска, а не да се прекрати делото. Следва да се
произнесете съобразно правилата на ГПК, а по отношение на разноските
поддържаме съображенията си в отговора.
ДОКЛАД НА СЪДА: Съдът приема за съвместно разглеждане
направената претенция от ищеца за отказ от иска, поради плащане, като в
този случай както заяви и ответника неговото съгласие не е необходимо.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1118/21 г.по описа на РРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес
пред РОС.
ДОСЕЖНО претенциите за заплащане на съдебни разноски включващи
5
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съдът ще се
произнесе с определение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 9.12 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6