№ 1456
гр. Русе, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520103775 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Йеттел България” ЕАД гр. София (предишно наименование
“Теленор България” ЕАД), представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, чрез пълномощник адв. З. Й. Ц., твърди, че е сключил с Р. М. М. на
11.05.2021г. Договор за мобилни услуги №*********, изменен с
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №********* от
14.06.2021г., с който й е предоставен мобилен номер **********. Ответницата
не е изпълнила задължението си по договора, поради което са й начислени
задължения в общ размер 407.84 лв, от които 121.98 лв незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 285.86 лв,
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя.
На същата дата - 11.05.2021г. мобилният оператор като лизингодател
сключил с ответницата като лизингополучател Договор за лизинг за базови
аксесоари №*********, с който й е предоставено ползването на комплект от 4
бр. аксесоари. Ответницата не е изпълнила задължението си по договора,
поради което са й начислени задължения в общ размер 36.04 лв, от които 8.48
лв общо с включен ДДС (четири лизингови вноски) и предсрочно изискуеми
1
лизингови вноски в общ размер 27.56 лв с включен ДДС.
За посочените парични задължения на ответницата са издадени 5 бр.
фактури за периода от месец ноември 2021г. до месец април 2022г., а именно:
фактура №**********/25.11.2021г., фактура №**********/25.12.2021г.,
фактура №**********/25.01.2022г., фактура №**********/25.03.2022г. и
фактура №**********/25.04.2022г. За събиране на вземането си в общ размер
443.88 лв подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №605/2024г. на Русенски районен съд.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, моли да се признае за установено по отношение на Р. М. М.,
че му дължи сумата в общ размер 443.88 лв, представляваща общ сбор на
дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги
№*********/11.05.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари
№*********/11.05.2021г. и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги №*********/14.06.2021г., за които суми са издадени фактури
№**********/25.11.2021г., №**********/25.12.2021г.,
№**********/25.01.2022г., №**********/25.03.2022г. и
№**********/25.04.2022г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело
№605/2024г. на РРС и разноските по настоящото производство.
Ответницата Р. М. М. чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен
представител заявява, че искът е вероятно основателен, поради което моли
съдът да постанови решение при признание на иска, като разноските по
делото да се възложат на ищеца.
В съдебно заседание на 25.09.2025г. особеният представител на
ответницата заявява, че предявеният иск е доказан и основателен. Моли съдът
да възложи разноските по делото на ищеца, тъй като тя не е дала повод за
предявяването му.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ЧГД
№605/2024г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по ч. гр. дело №605/2024г., че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично
2
задължение №336/05.02.2024г. срещу Р. М. М. за сумите 443.88 лв главница,
представляваща общ сбор на дължимите суми по сключените между страните
Договор за мобилни услуги №*********/11.05.2021г., Договор за лизинг за
базови аксесоари №*********/11.05.2021г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги №*********/14.06.2021г., заедно със законната
лихва от 02.02.2024г. до окончателното изплащане, направените по делото
разноски в размер на 25 лв заплатена държавна такса и 480 лв адвокатско
възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Видно от представените по делото договори и допълнително
споразумение, сключени с мобилния оператор “Теленор България” ЕАД гр.
София, ответницата Р. М. М. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер *********.
Установено е, че между Р. М. М. и “Йеттел България” ЕАД, с предишно
наименование “Теленор България” ЕАД гр. София, са сключени два договора:
Договор за мобилни услуги №*********, сключен на 11.05.2021г. за
мобилен №**********, при уговорените в чл.4 условия за абонаментен план
Тотал+ и месечен абонамент 18.99 лв за първоначалния срок на договора – 24
месеца. На 14.06.2021г. страните сключили Допълнително споразумение за
изменение на Договора за мобилни услуги с мобилен №+359********* относно
размера на месечния абонамент, който за първоначалния срок на договора
става 31.99 лв (л.18-21) и
Договор за лизинг за базови аксесоари №*********, сключен на
11.05.2021г., съгласно който лизингодателят се задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване пакет, състоящ се от 4
бр. аксесоари на обща цена 50.97 лв с включен в нея ДДС, платима на 23
месечни лизингови вноски, съгласно Погасителен план, който е неразделна
част от договора.
Ответницата не е изпълнила паричните си задължения, поради което
ищецът е издал 5 бр. фактури за периода от месец ноември 2021г. до месец
април 2022г., а именно: фактура №**********/25.11.2021г., фактура
№**********/25.12.2021г., фактура №**********/25.01.2022г., фактура
3
№**********/25.03.2022г. и фактура №**********/25.04.2022г., в които са
начислени вземанията на мобилния оператор, произтичащи от посочените
договори.
По Договор за мобилни услуги №*********, с който й е предоставен
мобилен номер **********, изменен с Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 14.06.2021г., на ответницата са начислени
задължения в общ размер 407.84 лв, от които 121.98 лв незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 285.86 лв,
еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя.
По Договор за лизинг за базови аксесоари №*********, с който на
ответницата е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари,
начислените й задължения са в общ размер 36.04 лв, от които 8.48 лв общо
лизингови вноски с включен ДДС, всяка по 2.12 лв и предсрочно изискуеми
лизингови вноски в общ размер 27.56 лв с включен ДДС (13 бр. лизингови
вноски по 2.12 лв).
Общо размерът на задължението на ответницата, съобразно
използваните от нея услуги и начислена от мобилния оператор неустойка,
възлиза на 443.88 лв, посочено във фактура №**********/25.04.2022г. – л.26.
По делото липсват доказателства ответницата Р. М. М. да е платила
задълженията си към ищеца.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца към ответницата за сумата 443.88 лв,
представляваща общ сбор на дължимите суми по Договор за мобилни услуги
№*********/11.05.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари
№*********/11.05.2021г. и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 14.06.2021г., за които суми са издадени фактури №№
**********/25.11.2021г., **********/25.12.2021г., **********/25.01.2022г.,
**********/25.03.2022г. и **********/25.04.2022г., заедно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 02.02.2024г. до окончателното изплащане.
Ответницата дължи на ищцовото дружество разноски по ЧГД
№605/2024г. на РРС в общ размер 505 лв.
4
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 25 лв
държавна такса по делото, 480 лв адвокатско възнаграждание и 200 лв
възнаграждение за особен представител - общо 705 лв разноски по делото по
представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Йеттел
България” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Младост, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, ЕИК *********, към Р. М. М. от гр.
Русе, бул. “***” №14, вх.1, ет.1, ап.1, ЕГН **********, за сумата общо 443.88
лв, представляваща общ сбор на дължимите суми по Договор за мобилни
услуги №*********/11.05.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари
№*********/11.05.2021г. и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 14.06.2021г., за които суми са издадени фактури №№
**********/25.11.2021г., **********/25.12.2021г., **********/25.01.2022г.,
**********/25.03.2022г. и **********/25.04.2022г., заедно със законната
лихва от 02.02.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. М. М. да заплати на “Йеттел България” ЕАД сумите 505 лв
разноски по ЧГД №605/2024г. на Русенски районен съд, както и 705 лв
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5