РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202719 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Т. Т., ЕГН: **********, чрез адв,
А. К. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 25-0769-000389/23.04.2025г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 18 месеца.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К.– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 10.07.2025г., а
жалбата е изпратена по пощата на 22.07.2025г). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 1.03.2025г. в 10.44ч. в община Бургас, на път II-79 до „Агро Визе Трейд“ ООД в
посока от ж.к. „Меден рудник“ към гр. Средец, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Ситроен Берлинго“, с peг. № ..., след употреба на алкохол, установено с техническо
1
средство Дрегер 7510, което отчело концентрация от 0.92 промила алкохол в издишания
въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0183198. Водачът се явил в
лечебното заведение и дал кръв за анализ, като съгласно протокол за химическа експертиза
№ 102/05.03.2025 г. се установява концентрация на алкохол в кръвта 0.80 промила.
За това деяние бел съставен АУАН, с който било прието извършено нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление,
в което освен фактите, изложени в АУАН наказващият орган посочил и че в резултат на
извършено медицинско изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.80
промила, както и че деянието е извършено повторно.
Поради това приложил санкционната норма на чл.174, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. От фактическото описание става безспорно
ясно, че е вменено като нарушение управлението на МПС след употреба на алкохол
По същество съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде изменено.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на жалбоподателя по привеждане
на лекия автомобил в движение и придвижването му в пространството по общински път,
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение. Движението на автомобила е било забелязано от свидетелите, поради което и
този признак от обективна страна е безспорно доказан.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил „Ситроен
Берлинго“, с peг. № А7018РМ, който жалбоподателят е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а именно пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Също така, управлението е осъществено с концентрация на алкохол в кръвта 0,80
промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с протокол за химическа експертиза,
издадена въз основа на кръвна проба за изследване.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
2
квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съставът обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на
обжалваното НП. Видно от съдържанието на АУАН, никъде словесно не е описано, че се
касае за случай на повторност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където
именно за повторност, видно от гореописаното, е санкциониран жалбоподателя.
Така съгласно разпоредбата на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП (в приложимата
редакция към датата на нарушението) на жалбоподателя са наложени административни
наказания – глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18
месеца. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв.
В случая, видно от съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано
словесно, че се касае за деяние, което е било извършено при условията на повторност, като
такова описание досежно повторността, липсва а АУАН. Такива констатации в
обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по
надлежния ред и по което не се е защитавал.
Фактът на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което
не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание
чл.53 ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му
е бил предявен фактът на повторност на нарушението, то не може да се защитава против
него.
Изложените в постановлението факти сочат на хипотезата на чл. 174, ал.1, т. 1 от
ЗДвП. Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
доказан, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима
за основния състав на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020
година на Адм. съд- Бургас , Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на
Адм. съд- Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд-
Бургас и др.
На жалбоподателя следва да се наложат наказания съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.174, ал.1, т. 1 ЗДвП, които размери са точно определени в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляването им.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като
неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава
сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние
със завишена обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
3
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва
приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за
разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността
за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от
ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение,
определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 80 лева следва да бъде
намалено съразмерно с изменението на наложената глоба до размер от 40,00 /четиридесет/
лева, доколкото именно размерът на глобата е определящ при преценка за изчисляване на
дължимото адвокатско възнаграждение.Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-000389/23.04.2025г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на Д. Т. Т., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 18 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание „глоба“ от 1500 лева на 500 /петстотин/ лева и размера на наложеното наказание
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 18 месеца на 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в
размер на 40 /четиридесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4