РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. ЛЕВСКИ, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20254410200209 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд Левски е постъпила жалба от ***** ООД срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********.
В жалбата се твърди, че електронния фиш е издаден при нарушение на
процесуалния и материални закон и поради това е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен. Заявява се, че при постановяване на съдебното решение
следва да бъде съобразено произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, с
което СЕС е приел, че принципът на пропорционалност е задължителен за
държавите членки и че не се допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за
освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане
на компесаторна такса с фиксиран размер. Заявява се, че разпоредбите на чл.
179 ал.3-3б от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта
на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне
1
на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен
размер, което противоречи на Директива 1999/62/ЕО, изменена с Директива
2011/76/ЕС и че единственият начин, който гарантира пълната ефективност на
правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти
права, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179 ал.3б
от ЗДвП да бъде оставена без приложение.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени издадения
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция.
Претендират се направените деловодни разноски.
По делото е представена писмена защита от Агенция „Пътна
инфраструктура“, в която е заявено, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Направено е искане да бъде потвърден атакувания електронен фиш като
правилен и законосъобразен.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Видно от представения по делото електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** е,
че същия е издаден затова, че на 26.04.2022 г. в 12.54 часа е установено
нарушение № DD9C9ABAB120564CE053011F160AAE26 с ППС *****, с
регистрационен № *****, с технически допустима максимална маса 19000,
брой оси 2, екологична категория ***** в състав с ремарке, с общ брой оси 5,
с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Л.,
за движение по път I-3 км 53+642, с посока Нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената.
В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с
устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-3 км 53+642.
Посочено е, че собственик на когото е регистрирано ППС е ***** ЕООД
2
със законен представител М.Б.Г., че е извършено нарушение на чл. 102 ал.2 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а ал.2 т.3 във връзка
с чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по пътищата, за което нарушение на
***** ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл.
179 ал.3б от ЗДвП предвижда административно наказание „имуществена
санкция“ във фиксиран размер от 2500 лв и същата противоречи на принципа
на пропорционалност /съразмерност. Налагането на процесната санкция в
предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно
непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на
ЕС, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение
и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията предвидена от законодателя е в абсолютен размер.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границата на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В
този смисъл са решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т.56. Строгостта на
санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.
С решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе, приложената
санкционна разпоредба на чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл. 179 ал.3б от ЗДвП
3
предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във
фиксиран размер от 2500 лв. противоречи на принципа на
пропорционалност/съразмерност. Налагането на процесната санкция в
предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно
непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса. Санкцията се явява в явна колизия с правото на ЕС,
обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и
не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията е предвидена от Законодателя в абсолютен такъв.
Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища в РБългария.
При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното
законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съдът
приема, че оспореният пред РС Левски електронен фиш е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури и следва издадения и обжалван електронен фиш да бъде
отменен.
При този изход на делото и предвид своевременното направено искане
за присъждане на разноски в полза на ***** ЕООД, следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в размер на 400 лв. за която сума е
представено доказателство, че е заплатена като възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с който на ***** ЕООД със законен представител
М.Б.Г., със седалище и адрес на управление: *****, ЕИК ***** за извършено
нарушение на чл. 102 ал.2 от Закона за движението по пътищата на основание
чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл. 179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена
4
санкция в размер на 2500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ да заплати на
***** ЕООД със законен представител М.Б.Г., със седалище и адрес на
управление: *****, ЕИК ***** направените деловодни разноски в настоящото
производство, а именно сумата от 400 лв. – заплатена като възнаграждение за
1 адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5