Р Е Ш Е Н И Е
250/18.4.2019г.
№...................... 18.04.2019
г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и седми март през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 463 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 46-0000354
от 31.12.2018 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на С.В.С., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл. 178б, ал. 6, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
за нарушение по чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002
г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 37 от 02.08.2002 г./. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, се явява лично и с упълномощен
представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това,
депозира писмени бележки, в които сочи
допълнителни аргументи за незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва
жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. В съпроводителното писмо до
съда излага също аргументи за неоснователност на жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
С.В.С. бил управител на учебен център към търговско дружество „Технотранс Шумен“
ЕООД, с ЕИК *********, която притежавала Разрешение за извършване на обучение
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на
територията на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр. Шумен №
3699, издадено на 13.03.2014 г. Същият бил
ръководител и на учебната дейност на учебния център, като ръководел лично
дейността и водел съответната учебна документация, а също така работел и като
преподавател по практическо обучение като провеждал
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
По повод писмо с Рег. № 11-36-11/20.11.2018 г. с указание
за взаимодействие, обмяна на информация и осъществяване на контрол по
противодействие на нарушенията и престъпленията, на 22.11.2018 г. началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” – гр. Шумен съвместно с полицейски служител
от сектор „ПИП“ при ОД на МВР – гр. Шумен и данъчни служители при НАП – гр.
Варна, офис Шумен извършили проверка
на учебен център към фирма „Технотранс Шумен“ ЕООД. В хода на проверката с приемно –
предавателен протокол
били предадени 17 бр. учебни картони на обучени, обучавани и обучаващи се
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, подробно
описани под опис. Цитирания протокол бил връчен на на управителя на учебния
център.
Впоследствие,
по силата на Заповед № 80-00-33-637#1/26.11.2018 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - гр. Шумен на К.Л.К. и И.С.С.
– инспектори в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен било
възложено извършването на комплексна проверка на „Технотранс Шумен“ ЕООД за
периода от 01.01.2017 г. до 01.09.2018 г. Съобразно цитираната заповед била
поставена задача проверката да се извърши при стриктно спазване на изискванията
по част Втора – „Проверки в предприятията“ от Указанията за контролна и
административно-наказателни дейности в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, утвърдени със Заповед № РД – 08-7/16.09.2015 г. В хода на
изпълнение на поставената с цитираната по-горе заповед задача била извършена
фактическа проверка. В рамките на реализираната на 18.12.2018 г. проверка в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен на
редовността на част от водената учебна документация в учебен център „Технотранс
Шумен“ ЕООД било
установено, че преподавателят по практическо обучение С.В.С., не е вписал своевременно в
учебния картон № 3478239
от 11.12.2017 г. на кандидата за
придобиване на категория „В“ Д.Г.Г.
данни за
практическото
обучение на
кандидата, с период на обучение от 11.12.2017 г. до 21.12.2017 г. В посочения учебен картон било
вписано, че кандидата е издържал изпита за придобиване на
правоспособност, както следва: на 21.02.2018 г. – теория, а съответно не е
издържал практическия изпит на 01.06.2018 г. и на 13.06.2018 г. Във връзка с тези
констатации на 18.12.2018 г. на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 259559,
за това, че не е изпълнил задължението си да впише своевременно данните в
учебния картон от практическото обучение на кандидата Д.Г.Г., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002
г. на МТС. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан, сочейки,
че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал
от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 46-0000354
от 31.12.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
С.В.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 178б, ал. 6, т. 3 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 37 от 02.08.2002 г./.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и на свидетеля И.С.С. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите К.К. и И.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 46-0000354 от 31.12.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, съгласно
заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения и Заповед № 194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, и
здадена от министъра на транспорта и съобщенията - преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен своевременно да вписва данните в документите във връзка с обучението.
Съответно според разпоредбата на чл. 178б, ал. 6, т. 3 от ЗДв преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не вписва своевременно данните в документите във връзка с обучението, се наказва със глоба 500 лв.
В
чл. 24а ал. 3, т. 1 от цитираната
Наредба № 37 от 2.08.2002 г. е предвидено общото задължение на преподавателят, а именно „да спазва
изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС по чл.
153, т. 1 от ЗДвП при извършване на обучението“. А по силата на
нормата
на чл.
153, т. 1 от ЗДвП министърът на науката утвърждава учебната документация за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторни превозни средства. Следователно именно при утвърждаването на учебната документация и
разписването на стандартите се посочват конкретните документи, които се водят в
процеса на обучение на кандидати за водачи на МПС, както и данните, които се
вписват в тези документи. В изпълнение на цитираната норма
е издадена Заповед № РД 09-1081/24.08.2007 г. за
утвърждаване на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на моторни превозни средства от различни
категории и подкатегории. Наред
с останалите документи, с посочената заповед е утвърден образец на учебен
картон на кандидат за придобиване на правоспособност, съдържащ графи с
информация, подлежаща на попълване. Следователно
на вписване подлежат датите и часовете на проведеното
практическо обучение, фамилията и подписа на съответния преподавател, както и
подпис на обучавания, а попълването на тези необходими данни в учебния картон е
задължително непосредствено преди започването на съответния учебен час по
практическо обучение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява, че жалбоподателят е бил преподавател по практическо обучение в учебния център, както и че е провел практическото обучение на кандидата за придобиване на правоспособност Д.Г.Г. - обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. В това си качество жалбоподателят е бил задължен, на основание чл. 24а, ал. 3, т. 3 от цитираната Наредба № 37/2002 г., да вписва своевременно в документите данните във връзка с обучението. Съдът намира, че под „своевременно“ следва да се разбира в момента на приключване на съответният час по практическо обучение или в краен случай - до приключването на обучението на кандидата.
Безспорно установено
по делото е, че в учебния картон от на кандидата Д.Г.Г. не са вписани данни за
практическото обучение, въпреки, че обучението е било приключило на 21.12.2017 г. От представеното по делото писмено доказателство /копие на Учебен картон № 3478239 от 11.12.2017 г. на кандидата за
придобиване на категория „В“ Д.Г.Г./ по несъмнен начин се установява, че липсва попълнена
информация за дата, час, фамилия и подпис на преподавателя по
практическо обучение.
Факта на нарушението не се отрича и от страна на самия
нарушител, който в жалбата си излага мотивите, поради които е извършил
деянието. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К.К. и И.С.. Т. е.
по несъмнен начин е установено,
че С. не е изпълнил това свое задължение. Доколкото обучението на кандидата е
приключило на 23.05.2018
г. - много преди датата на проверката,
безспорно надлежният момент за своевременното изпълнение на задължението е бил
изтекъл. По този начин жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37/2002 г. за условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра
на транспорта.
Ето защо,
поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно
- наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на преподавател по
теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 178б, ал. 6, т. 3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с „глоба” в размер на 500 лева преподавател по
теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не вписва своевременно
данните в документите във връзка с обучението.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил
„глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е
предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият
орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното
нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства,
сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните.
Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено
за наказуемо, макар и формално, е свързано с неизпълнение на задълженията на преподавателя за водене на
отчетност при провеждане на обучението и е в пряка връзка с реалното провеждане на теоретичното обучение на кандидат - водачите на МПС, установено с цел да придобият знания и умения за
безопасно управление и да усвоят поведението, изисквано от водачите на МПС от
категорията или подкатегорията, за която се обучават. С оглед на изложеното се налага
извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице
условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. В практиката си ШАС приема, че са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното
административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно
и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на
неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство - обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и
следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен.
Неоснователни
са доводите, изложени в жалбата, за липса на административно нарушение, тъй
като деянието не е извършено виновно, а е резултат от повреждане на картоните
при наводнение, във връзка с което бил предоставен от дружеството срок до
20.12.2018 г. за
тяхното възстановяване. На
първо място, подобни твърдения не са направени при предаването на учебните
картони с приемно – предавателен протокол от 21.11.2018 г.,
а са изложени впоследствие - на 30.11.2018 г.
Едва след образуването на настоящото ВАНД е било представено и Приложение към
Протокол № 6/21.06.2018 г., в което са описани учебните картони,
за които се твърди, че са били унищожени /видно от приложеното на л. 42
от материалите по делото писмо /. В случай, че
такива документи са били налични при предаването на учебните картони, същите
несъмнено биха били представени едновременно с последните. При това положение
не може да се счете за достоверно нито твърдението, че в учебния център е
настъпило форсмажорно обстоятелство, нито че картоните са били унищожени. С
по-съществено значение обаче е обстоятелството, че дори и при настъпването на
подобна ситуация жалбоподателят не е имал задължение да възстановява унищожени
картони, като за това липсва и съответна процедура /видно от показанията на свидетеля К.К./. В случай, че действително са
били унищожени учебни картони на лица, приключили обучението, следвало е единствено
да бъде уведомен Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен
за невъзможността за тяхното съхраняване в установения за това срок, като
самите картони не са подлежали на възстановяване. Също така, неясно остава по какъв начин е щяло да бъде
осъществено възстановяването на картоните, при положение, че съответните дати и
часове на практическото обучение се попълват при провеждането им и няма как
тази информация да бъде осигурена впоследствие, както и не е ясно защо на жалбоподателя е предоставен
срок от половин година за възстановяване на учебни картони, които следва да се
попълват своевременно. Още повече, няма
данни при претендираното наводнение да са били повредени учебни картони, водени
от останалите инструктори в учебния център. При това положение и доколкото в
процесния учебен картон по никакъв начин не е отбелязано, че се касае за
дубликат, съдът приема, че се касае за защитна версия, която не е достоверна в
достатъчна степен, а и по начало не е от естество да обуслови отпадането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. Настоящият съдебен състав не намира основание да се съгласи и с доводите, изложени в жалбата, че датата и мястото на извършване на нарушението са установени неточно и немотивирано. От обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно в напълно достатъчна степен, че за място на извършване на нарушението е приет гр. Шумен. Действително датата на извършване на нарушението не е посочена изрично, но съдът намира, че не е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като същата съвпада с датата на извършване на проверката. Не би могло да се очаква от проверяващите да посочат точните дати, на която е следвало да бъдат извършени съответните вписвания, тъй като предвид естеството на нарушението установяването на това обстоятелство е обективно невъзможно. Достатъчно е, че на датата на проверката нарушението е съществувало и е било съответно констатирано от проверяващите. Това становище се споделя и в практиката на ШАС, като изрично в този смисъл са решенията по КАНД № 342/2016 г. /“за дата на нарушението следва да се приеме датата, на която е извършена проверката, към който момент контролните органи са установили данни за неправомерно поведение от страна на нарушителя“/; по КАНД № 215/2017 г. /“касационната инстанция изцяло споделя доводите на районния съд, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и напълно споделя съдържащите се в съдебното решение мотиви, че датата на установяване на нарушението следва да се счете и за дата на извършване на нарушението, тъй като предвид естеството на нарушението не би могло да се установи точно кога е било осъществено“/ и др. Касационната инстанция по начало трайно приема, че когато изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, датата на нарушението съвпада с датата на проверката /в т. см. Решение по КАНД № 167/2016 г. по описа на ШАС и мн. други/. Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването в наказателното постановление на данните, които е следвало да бъдат попълнени в картона. Учебният картон е с нормативно установено съдържание, добре известно на жалбоподателя в качеството му на преподавател по практическо обучение. При това положение не би могло да се счете, че претендираната липса на конкретизация е накърнила реално процесуалните му права, а се касае само за несъществена непрецизност. По аналогични съображения следва да се приеме, че неизписването на пълното наименование на нарушената наредба /която все пак е издадена от министъра на транспорта и съобщенията, а не от министъра на транспорта, съобщенията и информационните технологии, както твърди процесуалният представител на жалбоподателя/, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др.
Не могат да бъдат
споделени доводите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че
е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актосъставителят и
свидетелят по акта не са присъствали при установяването на нарушението. В
случая нарушението е установено в хода на документна проверка, а именно - проверка на
предадените от жалбоподателя учебни картони. При това положение не е налице
процесуално нарушение, тъй като проверката е извършена и нарушението е
установено именно от актосъставителя К.К.,
в присъствието на свидетелката И.С..
Също така съдът не
кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като по време на извършване на проверката по процесното дело активно е участвал
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, което представлявало
нарушение на административното производство и административните правила. Съдът
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, които да опорочават самото наказателно постановление и да
повлекат неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗАНН не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна
преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а)
е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или
пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта
степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него и в) е
заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя
или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в
неговото безпристрастие. А според ал. 2 на цитираната правна норма при
наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се
отведе. От анализа на разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 от ЗАНН следва, че законодателят определя лицата, които не може да
участвуват в разглеждането на административнонаказателна преписка и в
издаването на наказателно постановление. В случая от съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение става ясно, че макар и присъствал по
време на извъшване на съвместната проверката на 22.11.2018 г. с полицейски
служител от сектор „ПИП“ при ОД на МВР –
гр. Шумен и данъчни служители при НАП – гр. Варна, офис Шумен, в хода
на проверката с приемно – предавателен
протокол били предадени под опис 17 бр. учебни картони, Началника на Областен
отдел “Автомобилна администрация” – гр.
Шумен не е вписан нито актосъставител, нито като свидетел, присъствал при
извършване на нарушението. Още повече, цитирания приемно – предавателен
протокол не е с констативен характер за установено административно нарушение, а
единствено и само документира доброволното предаване на картоните с цел
извършване на по - задълбочена последваща проверка на описаните учебни картони.
Следва да се подчертае също, че учебните картони не са били иззети, а са
предадени с приемо-предавателен протокол лично от жалбоподателя. По тази
причина не е необходимо и в наказателното постановление да бъдат посочени дата,
час и място на изземане на учебните картони, тъй като изземване не е било
извършено. Следва да се отбележи също, че административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /арг. от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН/, а не с предаване или
изземване на документи. Предвид приложения приемо-предавателен протокол за съда
не съществува съмнение, че приложеното по делото копие от учебен картон
възпроизвежда именно документ, предаден от жалбоподателя. Следва да се
отбележи, че нито при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, нито в жалбата са наведени твърдения, че приложеният по преписката
учебен картон е различен от предадения такъв. Впрочем подобно изявление би
противоречало на твърденията в жалбата, че се касае за картон в процес на
възстановяване. Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло
да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При
тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава
друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесното нарушение
е установено по безспорен начин. Санкционната норма
също така е определена
правилно.
Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Последните вписвания в учебния картон е следвало да бъдат направени през месец май 2018 г., когато е приключило обучението на лицето, а нарушението е открито на 18.12.2018 г. - по-малко от една година от извършването на нарушението.
Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния
представител на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено нарушение на
чл. 17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Действително по делото е приложено
Наказателно постановление № 46-0000353/31.12.2018 г., с което жалбоподателят е
санкциониран за това, че в качеството си на ръководител на учебната дейност е
допуснал непопълването на реквизити в учебни картони от обучението по практика
на кандидатите, сред които и учебният картон, визиран в обжалваното наказателно
постановление. Съдът намира, че по този начин
действително е бил нарушен принципът „non bis in idem“, който се прилага при
идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение
за едно и също деяние като „тъждество
или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни“. Съдът приема, че двете
административнонаказателни производства са образувани по повод едно и също
събитие, осъществено
на едно и също място, по едно и също време, и с едно и също бездействие. Според
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, забрана за преследване и
наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет
същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които
по същество са „значително същите“ – сходни. Независимо от изложеното обаче съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение /№ 259564/,
въз основа на който е издадено Наказателно
постановление № 46-0000353/31.12.2018 г., е бил съставен след акта за
установяване на административно нарушение /№ 259559/, по повод на който е издадено
обжалваното наказателно постановление /видно от съответните бланкови номера/.
При това положение и доколкото по
делото не са налични доказателства да
е влязло
в законна сила
Наказателно постановление № 46-0000353/31.12.2018 г., издадено спрямо
жалбоподателя
за същото нарушение, а същото
подлежи на отмяна като постановено в резултат от по - късно образуваното
административнонаказателно производство, поради което съдът намира, че не са
налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление, което е
издадено по-рано,
по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016
г. по к.а.н.д. № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по
к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът
установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно,
като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000354 от 31.12.2018 г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на С.В.С., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл. 178б, ал. 6, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
за нарушение по чл. 24а, ал. 3, т. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002
г. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение,
издадена от министъра на транспорта /Наредба № 37 от 02.08.2000 г./,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: