Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 28.04.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 28.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 737 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. Ю. Р., ЕГН ********** против М.С.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 СК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че с ответницата заживеели на съпружески начала през 2012 г., установили се първоначално да живеят в с. Р.. Имали родени три деца – З. И. Ю., ЕГН **********; Ю. И. Ю., ЕГН ********** и Д. И. Ю., ЕГН **********.
Проблемите в отношенията им започнали през есента на 2020 г., разбрал, че ответницата имала връзка с друг мъж от тяхното село. По-късно научил от майка си, че М.А. й изготвила нотариално заварено пълномощно, с което я упълномощила да я представлява от нейно име пред всички органи, институции във връзка с правата й с трите й деца.
Твърди, че на 25.01.2021 г. ответницата напуснала дома им, като взела личните си вещи, като заявила, че нямало да се върне повече. По-късно разбрал, че тя и мъж на име А. заминали за чужбшна.
Моли съда да постанови решение, с което да определи децата З. И. Ю., ЕГН **********; Ю. И. Ю., ЕГН ********** и Д. И. Ю., ЕГН ********** да живеят при него в жилището му; де предостави на него упражняването на родителските права спрямо тях, като определи режим на лични контакти на ответницата с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения му годишен отпуск; да осъди ответницата да заплаща чрез него като баща и законен представител на децата им месечна издръжка, ккато следва: за З. И. Ю., ЕГН ********** - 190,00 лева; за Ю. И. Ю. – 180,00 лева, ЕГН ********** и за Д. И. Ю., ЕГН ********** – 165,00 лева, считано от депозиране на исковата молба в РС-К. до настъпване на законни основания за нейното измененеие или прекратяване.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. К. – редовно призовани изготвят социален доклад, приложен към
делото.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Децата З. И. Ю., ЕГН **********, Ю. И. Ю., ЕГН ********** и Д. И. Ю., ЕГН ********** са родени от майка М.С.А., ЕГН ********** и са с баща И. Ю. Р., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от 09.05.2013 г., съставен в гр. К., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от 03.10.2014 г., съставен в гр. К. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от 26.01.2018 г., съставен в гр. К. Родителите на децата не са сключили граждански брак.
Ищецът декларира, че за последните 12 месеца е получил средно месечно трудово възнаграждение в размер на 700,00 лева.
Доказателства за доходите на майката на децата не се събраха. Същата не се яви в съдебно заседание, не представи такива.
Детето З. И. Ю. е ученичка в 1-ви клас за учебната 2020/2021 г. в на ОУ „** **********“ с. Р., общ. К., видно от служебна бележка изх № 70/01.02.2021 г., в която е отбелязано, че детето се води и взима от училище от бащата И. Ю. или от неговата баба – З. А. Т..
Децата Ю. И. Ю. и Д. И. Ю. са записани за учебната 2020/2021 г. и редовно посещават ДГ ********** с. Р., видно от служебна бележка изх. № 84/01.02.2021 г., в която също е отбелязано, че децата се водят и взимат от детската градина от бащата И. Ю. или от тяхната баба – З. А.Т..
Видно от нотариално заверено пълномощно от 24.09.2020 г., М.С.А. е упълномощила З. А.Т. да я представлява в качеството на родител на трите деца пред всички държавни и общински органи, администрации, длъжностни лица и др.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че родителите заживели на семейни начала през 2012 г. в с. Р., като от общото им съжителство се родили трите им деца. От раждането им грижи за тях полагали и двамата родители, докато на 25.01.2021 г. майката М.А. си събрала багажа и напуснала дома си. От този момент грижите за децата били поети от изцяло от баща им с помощта на неговите родители. В началото на м.април г-н Р. заминал да работи в Х.. Всяка вечер се обаждал на децата, изпратил им пари.
Децата към момента се отглеждали от своите баба и дядо, към които били силно емоционално привързани, не били лишени от контакти с близки и роднини, ежедневно се чували по телефона с баща си. По данни на бабата на децата, майка им не се е обаждала нито веднъж за последните три месеца, а баба им по майчина линия рядко ги търсила. Родителите също не били общували помежду си от момента, в който майката напуснала семейното жилище.
В заключението на доклада се сочи, че след настъпилата ряздяла на родителите, грижите за З., Ю. и Д. били поети от техните баба и дядо, които качествено задоволявали основните им жизнени потребности и съумявяли да осигурят подходяща среда за тяхното развитие. По отношение на майката, от 25.01.2021 г., тя не участвала в отглеждането на децата си. Г-жа А. не осъществяла контакт с тях и не осигурявала средства за нуждите им, като на този етап семейството не можело да посочи точното й местонахождение.
Сочиалните работници сочат, че с цел защита интересите на децата, е необходимо присъждането на издръжка в размер, реално покриващ месечните разходи за задоволяване на потребностите на децата, както и режим на контакти с родителя, който не упражнява родителските права.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелите З. А.Т. и Ю. И.Р. – родители на ищеца И.Р., желаят да
свидетелстват, сочат, че страните имат 3 деца – З., Ю. и Д., били разделени от
25.01.2021 г. Ответницата избягала с
друг мъж в чужбина. От тогава не търсила децата, не им изпращала фанансови
средства.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете З. е на 7 години, малолетното дете Ю. е на 6 години, я малолетното дете Д. е на 3 години.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката от 25.01.2021 г. не е полагала грижи за тях, самоволно е напуснала семейното жилище. По данни на социалния доклад, от разпита на свидетелите в откритото съдебно заседание, се установи, че същата е напуснала семейството на тази дата и не се е върнала. От този момент не е осъществила контакт с децата си, със семейството си, не изпращала и финансови средства за издържката им.
След напускането на майката на общото жилище, ищецът, с помощта на дядото и бабата на децата, полагал непосредствени грижи за тях. По данни на социалния доклад, същите съумявали да осигурят подходяща среда за тяхното развитие.
По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за децата си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва деца на тази възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха доказателства, че същият има аморално поведение или упражнени прояви на малтретиране.
Но бяха констатирани по категоричен начин тежки провинения от страна на майката, а именно – продължително отсъствие – от януари, 2021 г. Именно с това самоволно напускане на семейството си, майката се е дезинтересирала от децата и не е изпълнявала задълженията си към тях.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал възможността си да отглежда децата си по подходящ начин и при добри условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция, спрямо децата З. И. Ю., Ю. И. Ю. и Д. И. Ю., като предостави на бащата упражняването на родителските права спрямо тях и определи местоживеенето им при него.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.
Тъй като
режимът на контакти между майката и
детето се налага от нуждата да не се
прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата следва да бъде дадена
възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо
съдът счита, че режим на контакти с нея следва да бъде осъществяван по следния
начин, така както е поискан в исковата молба: всяка първа и трета събота от
месеца от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя с преспиване между дните,
както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Ответницата не е взела становище по отношение
на поискания режим на лични контакти между нея и децата.
ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е.
след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано
от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата
за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че гарантираният
от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на
издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за раждане, че ответницата е майка на децата З. И. Ю., Ю. И. Ю. и Д. И. Ю..
С оглед възрастта си, децата са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите им се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
По делото не се установи децата да имат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа децата си. Няма данни по делото да дължи издръжка и на други лица. Ответницата не се яви в съдебно заседание, същата не изпълни и задължението да представи доказателства за трудовите си доходи.
Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близка степен на родство с децата, както и възрастта им, нуждата от храна, облекло и други потребности, както и процесуалното ѝ поведение, настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди ежемесечна издръжка за децата в размер, какъвто е поискан в исковата молба, а именно: за З. И. Ю., ЕГН ********** - 190,00 лева; за Ю. И. Ю. – 180,00 лева, ЕГН ********** и за Д. И. Ю., ЕГН ********** – 165,00 лева, считано от депозиране на исковата молба в РС-К. до настъпване на законни основания за нейното измененеие или прекратяване.
Безспорно по делото се установи, че за периода
от раздялата на родителите, майката не е давала издръжка и не е полагала грижи за децата
си. Ответницата дължи и следва да заплаща месечна издръжка от
момента на подаване на исковата молба – 01.03.2021
г. до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за
присъждане на разноски в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 30,00
лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото.
Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата от 770,40 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдените издръжки.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОСТАНОВЯВА децата З. И. Ю., ЕГН **********, Ю. И. Ю., ЕГН ********** и Д. И. Ю., ЕГН ********** да живеят при баща си И. Ю. Р., ЕГН ********** на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права, спрямо децата З. И. Ю., ЕГН **********, Ю. И. Ю., ЕГН ********** и Д. И. Ю., ЕГН ********** на бащата И. Ю. Р., ЕГН **********, като дава възможност на майката М.С.А., ЕГН ********** да осъществява
режим на лични контакти с децата си, както следва: всяка първа и трета събота
от месеца от 10,00 часа в събота, до 17,00 часа в неделя с преспиване между
дните, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** *** да заплаща на детето З. И. Ю., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител И. Ю. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 190,00 лв. /сто и деветдесет лева и нула ст./, считано от 01.03.2021 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** *** да заплаща на детето Ю. И. Ю., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И. Ю. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева и нула ст./, считано от 01.03.2021 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** *** да заплаща на детето Д. И. Ю., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител И. Ю. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 165,00 лв. /сто и шестдесет и пет лева и нула ст./, считано от 01.03.2021 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 25-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на Районен Съд- К. окончателна
държавна такса за присъдените издръжки в
размер на 770,40 лв. /седемстотин и
седемдесет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** *** да
заплати на И. Ю. Р., ЕГН ********** сумата от 30,00 лв. /тридесет лева и нула стотинки/,
представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: