РЕШЕНИЕ
№ 1206
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502548 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Неткредит“ ООД против Решение №
242/23.06.2025г., пост. по гр.д.№***, КРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на Е. М. Б. сумата 648,86лв., представляваща дадена без основание сума на 03.11.2020
г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.10.2024 г. до
окончателното й изплащане и разноски.
Жалбоподателят „Неткредит“ ООД е останал недоволен от постановеното
решение и поддържа, че същото е неправилно. Счита, че въпреки своевременно
направеното искане за предоставяне на допънителен срок за становище по отношение
на евентуално представени допълнителни доказателства, първоинстанционният съд не
е уважил същото. Счита, че незаконосъобразно съдът не е приел представени от
ответното дружество писмени доказателства, с което е нарушил правото му на защита.
Моли за отмяна на постановеното решение и за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна Е. Б., в който жалбата се оспорва.
Излага съображения, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални
1
нарушения, т.к. съдът е дал срок за становище, но жалбоподателят не е представил
всички доказателства. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск от Е. Б. за връщане на платената
без основание на Неткредит ООД сума от 648,86лв. – иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД. За да
уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че при доказателствена
тежест на ответника, същият не доказва основание за получаване на процесната сума.
Приел е за доказано, че същата сума действително е платена от ищцата на ответника и
като е приложил нормата на чл.55 от ЗЗД е уважил иска.
Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът
относно съществуването на договорна връзка между страните, която да е основание за
извършеното от въззиваемата страна плащане в полза на жалбоподателя.
От фактическа страна по делото се установява от представеното копие от
разписка от Изи пей, че Е. Б. е превела на Нет кредит ООД сумата от 648,86лв. на
03.11.2020г.
Ответникът Нет кредит ООД нито в отговора на исковата молба, нито в първото
съдебно заседание е въвел твърдения относно основанието, на което е получил
твърдяната като платена от ищцата сума. Не е представил в срок и доказателства за
наличие на облигационна връзка помежду им. Едва за второто съдебно заседание
страната излага твърдения за наличието на договорна връзка с ищцата и поддържа, че
извършеното плащане е по този договор. Представеният такъв не е приет от
първоинстанционния съд поради преклузията по чл.131, ал.2 и чл.134, ал.2 от ГПК.
При тази фактическа обстановка предявеният иск за връщане на даденото без
основание се явява основателен и доказан. При доказателствена тежест на ответника,
той не е установил основанието , на което е получил исковата сума. Безспорно се
2
доказва по делото, че тази сума е преведена и получена от ответното дружество. Така
се доказва основанието на предявения иск – за връщане на платеното без основание по
реда на чл.55 от ЗЗД. Платената сума подлежи на връщане. Ето защо предявеният иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн.чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА жалбоподателят ще следва да заплати
на адв. К. К., пълномощник на въззиваемата страна сумата от 400лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие във въззивното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242/23.06.2025г., пост. по гр.д.№***, КРС.
ОСЪЖДА “Неткредит“ ООД, ЕИК 20153421, да заплати на адв. К. Й. К., АК-
Пловдив, личен № ***, да оказана плавна помощ и съдействие на въззиваемата Е. М.
Б., сумата от 400лв., адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3