№ 4420
гр. Варна, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502601 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от адв. Б.Ф., в качеството си на процесуален
представител на К. Б. СТ., с която е формулирано искане по чл. 248 от ГПК за допълване в
частта за разноските на постановеното по делото Определение № 3892/03.11.2021 г., като в
полза на адвоката бъде присъдено възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. Б. К.а,
чрез адв. А.А., с който подадената молба се оспорва като неоснователна и се моли за
нейното оставяне без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Частното производство по делото е образувано въз основа на подадена от С. Б. К.,
чрез процесуален представител адв. А.А., частна жалба срещу Определение №
264977/25.06.2021 г., постановено по гр. дело № 16374/2016 г. по описа на ВРС, с което на
основание чл. 248 от ГПК е допълнено в частта за разноските Решение №
261154/01.04.2021г. по делото, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Б.Ф. от ВАК
сумата от 1349,17 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Предметът на делото обуславя извод за неоснователност на искането за присъждане
на разноски, тъй като в производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство,
а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на
разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт
(така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;
1
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Съответно
произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която
инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат (така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. №
5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази
причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет
на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски
в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК.
Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на
разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за
присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3
ГПК, като в този смисъл е и Определение № 33/06.02.2020 г. по ч.гр.дело № 3952/2019 по
описа на IV г.о. на ВКС.
По изложените съображения молбата за допълване на определението в частта за
разноските се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от адв. Б.Ф., в качеството си на
процесуален представител на К. Б. СТ., с която е формулирано искане по чл. 248 от ГПК за
допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение №
3892/03.11.2021 г., като в полза на адвоката бъде присъдено възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2