№ 607
гр. Варна, 05.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20253000500417 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивните жалби на „Агро Плант Инвест“ ЕООД
ЕИК ********* с вх.№ 14192/19.05.2025г. и на К. Н. К. ЕГН: ********** с
вх.№ 14834/23.05.2025г против решението на ОС-Варна № 441/22.04.2025г по
гр.д.№ 2392/2023, с което „Агро Плант Инвест“ ЕООД и К. Н. К. са осъдени
солидарно да заплатят на А. И. В., ЕГН ********** сумата от 80 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смазване на
подбедрицата, довело до ампутация на ниво средна трета на лявото бедро на
ищеца, причинено от К. Н. К. по непредпазливост, за което последният е
признат за виновен със споразумение, сключено по НОХД № 243/2023 по
описа на РС–Девня, като увреждането е настъпило, докато ищецът е работил
по трудов договор с дружеството – ответник, на осн.чл.200 КТ и чл.45 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането–13.08.2019г до
окончателното изплащане на главницата.
Дружеството-ответник „Агро Плант Инвест“ ЕООД излага в жалбата
си оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по
непредявен иск, както и за неправилност поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Съдът неправилно квалифицирал иска на А. В. по чл.200 КТ, макар да
били наведени конкретни твърдения, съответстващи на иск по чл.49 вр.чл.45
ЗЗД. Неправилната квалификация е предпоставила разглеждането на
недопустим иск.
Пострадалият от трудова злополука работник, какъвто е въззиваемият,
1
не може да търси от работодателя обезщетение за претърпените от него вреди
на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, тъй като договорната отговорност на работодателя
изключва деликтната. Позовавайки се на т. 3 от ТР № 45 по т.д.№ 33/1989,
ОСГК на ВС, въззивникът изтъква, че искът по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД от работник
срещу работодател е недопустим, дори при изтичане на съответния давностен
срок.
При квалифициране на спора като трудов било постановено
недопустимо решение поради неспазване правилото за определяне на родова
подсъдност, съобразно чл.104 т.4 ГПК. Поради неправилно определената
квалификация на иска, въззивникът бил изненадан от последващата такава по
чл.200 КТ, което е възпрепятствало организирането на защитата му.
Твърди, че своевременно било заявено възражението за изтекла
погасителна давност, но въпреки това неправилно не било зачетено от ОС.
Счита също, че съдът неправилно е определил степента на
съпричиняване от 20%, а според него следва да бъде 50% и затова е поискано
редуциране на присъденото обезщетение.
Застъпва и становище за незачитане критериите за определяне размера
на обезщетение като справедлив.
Въз основа на изложеното, макар да липсват ясно формулирани искания,
съдът приема, че се иска обезсилване на атакуваното решение поради
постановяването му от родово некомпетентен съд, а в евентуалност -
определяне на обезщетение в по-нисък размер при прилагане на редукция от
50%, поради съпричиняване.
В жалбата си вторият ответник К. Н. К. излага оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения, необоснованост до степен липса на
мотиви и при превратно тълкуване на събраните доказателствена, както и
поради неговата незаконосъобразност на така обжалваното от него решение.
Незаконосъобразно е прието, че ответникът по иска- физическо лице
носи отговорност наред с работодателя, тъй като е бил признат за виновен за
деянието, за което е било образувано НОХД № 243/2023 на РС–Девня.
Неправилно не е бил разграничен искът по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД от този по
чл.200 КТ, а, напротив, въззивниците били осъдени солидарно да заплатят
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Възразява, че
солидарността не произтича от установена със закона норма, нито от
уговорено между страните. Въззивникът К. бил задължен да репарира
единствено действително причинените от него самия вреди.
Следва да бъдат преценени събраните по делото доказателства и да
бъдат изложени мотиви досежно извършените от работодателят нарушения на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, респ. да бъде
отчетен пропускът му да сключи договор за задължителна застраховка
2
„Трудова злополука“ в полза на работниците, извършващи трудова дейност,
свързана с повишена опасност.
За възникване на солидарната отговорност, предвидена в чл.53 ЗЗД,
сочи, че е необходимо съпричинителите да участват заедно в процеса на
увреждането на пострадалото лице. За първопричина за настъпването на
трудовата злополука е счетено несъобразяването на пострадалото лице със
задълженията си, посочени в длъжностната характеристика за заеманата от
него длъжност и с проведения от друг работник в „Агро Плант Инвест“ ЕООД
инструктаж. Акцентира се върху немарливото изпълнение на трудовите
задължения от А. И. В..
Поради изложеното моли за отмяната на решението в осъдителната му
част и за отхвърляне на предявения срещу К. К. иск в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. В. със
становище за тяхната неоснователност.
Възразява, че злополуката е установена като трудова с разпореждане на
ТП на НОИ. Не са били нарушени правилата на ГПК за определяне на
родовата подсъдност.
Счита за правилно определен процентът на съпричиняване в размер на
20%.
Затова моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД съобрази подадените жалби са постъпили в срок и
от страни с правен интерес от предприетото обжалване.
Същите отговарят на изискванията за редовност и затова следва да
бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
По отношение правната квалификация на иска – същата правилно е била
определена като такава по чл.200 КТ, явяваща се специална спрямо общата по
ч.45 ЗЗД. Такива са наведените с ИМ твърдения и в тази посока са били
заявените от ответното дружество възражение с ПО.
Що се отнася до довода за недопустимост на решението поради
неспазване разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК, съдът ще се произнесе с
окончателния съдебен акт.
Искания по доказателствата не са направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.12.2025 от 9.00ч, за
която дата и час да се призоват страните.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4