Решение по в. гр. дело №197/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 155
Дата: 17 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Васка Динкова Халачева
Дело: 20255100500197
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. К., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500197 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 252/22.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1757/2024 г.,
Районен съд- Кърджали е осъдил Прокуратура на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
да заплати на Р. Р. С. от гр. К., сумата в размер на 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ДП № 548/2023 г. по
описа на РУ - Кърджали, прекратено с влязло в сила на 13.07.2023 г.
Постановление от 03.07.2024 г. на РП-Кърджали, образувано срещу ищеца за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва считано от
датата на влизане на постановлението за прекратяване в сила – 13.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 10
лева за внесена държавна такса, като е отхвърлил иска за разликата над
присъдения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв.
Първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. Н. В. М., адвокатско възнаграждение в размер
на 120 лв., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
1
В основата на въззивното производство стои депозираната чрез
процесуален представител - адв. Н. М. от АК- К., от ищеца в
първоинстанционното производство Р. Р. С., частична въззивна жалба,
насочена против Решение № 252/22.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1757/2024 г. по описа на Районен съд- Кърджали в отхвърлителната му част за
разликата над 500 лв. до 3 000 лв., с искане решението в тази му част да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което бъде осъден
ответникът Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца сумата от 2 500
лв., съставляваща разлика между присъдените 500 лв. до предявените 3 000
лв..
Въззивникът обжалва първоинстанционното съдебно решение в
отхвърлителната му част като неправилно- постановено при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, и като необосновано. В жалбата се излагат
съображения, че първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, но е определил дължимото обезщетение
за неимуществени вреди в занижен и несъответстващ на негативните
преживявания и принципа на справедливостта размер. В този аспект се
твърди, че за един доста дълъг период от време, почти една година, от
22.08.2023 г. (датата на образуване на ДП) до 03.07.2024 г. (датата на издаване
на постановлението за прекратяване на наказателното производство),
въззивникът бил тревожен, подложен на непрекъснат стрес и смущение от
очакваната евентуална несправедлива осъдителна присъда с наложено
наказание „лишаване от свобода“. Твърди се още, че през този период от
време жалбоподателят Р. Р. С. непрекъснато изпитвал чувства на срам, позор и
обида. Понижила се самооценката му и се нарушил съня му. Сочи се в
жалбата, че бил неоснователно набеден за употребява наркотици.
Информацията за воденото ДП бързо се разчула сред близките и познатите му.
Приятелите му се отдръпнали от него, поради което той се почувствал унизен,
затворил се в себе си и спрял да контактува с тях. Родителите му не му
повярвали, че не употребява наркотици или техни аналози, поради което се
почувствал изоставен и от тях. Наложило се да се върне от А., където работел
като *****. Останал без приходи. Започнал да получава сърцебиене, станал
необщителен, проявявал раздразнителност, повишило се артериалното му
налягане, което нарушило нормалното му общуване с околните и семейството
2
му. Получавал психически и нервни кризи, които продължавали и до ден
днешен. Счита за доказани по делото причинените му неимуществени вреди,
които са в пряка причинно следствена връзка с образуваното ДП № 548/2023 г.
по описа на РУ-К. и неправомерните актове/действия на държавните органи -
Прокуратурата на Република България.
Въззивникът счита за установено от показанията на разпитаните по
делото двама свидетели, че преди година е бил общителен и спокоен човек, в
добро здравословно състояние и с много приятели, а след образуваното
досъдебно производство се променил- затворил се в себе си, започнал да
получава сърцебиене, повишило се артериалното му налягане, приятелите му
започнали да странят от него, което наложило връщането му в България, и
приемането на успокоителни хапчета. Намира, че съда неправилно приел, че
след като на 22.08.2023 г. бил заподозрян в извършването на две
престъпления- по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по
чл.343б, ал.3 от НК, се касаело за една и съща престъпна дейност по
отношение управлението на едно и също МПС, на една и съща дата, и затова
неправилно преценил какви неимуществени вреди е претърпял ищеца за
отделните престъпления, определяйки нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Въззивникът намира този извод за необоснован и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Счита за установено от показанията на
разпитаните по делото свидетели всички описани в исковата молба негативни
емоции и здравословни проблеми, единствено и само вследствие на
образуваното досъдебно производство за управление на МПС след употреба
на наркотици и наркотични вещества. По другото досъдебно производство
водено срещу него за извършено престъпление по чл.316, във вр. с чл.308,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, сочи че се е признал за виновен и подписал
доброволно споразумение за прекратяване на наказателното производство,
което било одобрено от Районен съд - Кърджали по НОХД № 953/2023 г.
Твърди се в жалбата, че не то е било повод за притеснението и влошеното му
здравословно състояние, предвид бързото му приключване и признанието на
фактите и обстоятелствата по него.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника по същата.
3
В съдебно заседание, въззивникът Р. Р. С. не се явява и не се
представлява. От адв. Н. М. от АК - К., в качеството му на процесуален
представител, е постъпила молба с вх. № 4248/10.09.2025 г., с която моли да се
даде ход на делото, като заявява, че не възразява същото да се разгледа в
негово и в на доверителя му отсъствие. Поддържа депозираната частична
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Представя пълномощно и
договор за процесуално представителство пред въззивната инстанция, ведно с
удостоверение за регистрация по ЗДДС и претендира присъждане на разноски
пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание, въззиваемият Прокуратура на Република България,
чрез прокурор от Окръжна прокуратура - гр.Кърджали, оспорва депозираната
частична въззивна жалба като неоснователна, като първоинстанционното
решение намира за правилно и законосъобразно. По отношение на
направеното искане за присъждане на разноски на процесуалния представител
на въззивника, прави въззражение за прекомерност.
Контролиращата на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, страна -Окръжна
прокуратура – Кърджали, редовно призована, не се представлява.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено
следното:
Възззивната жалба, стоящата в основаната на настоящото производство,
като подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалване, е допустима и
като такава подлежи на разглеждане по същество.
В основата на първоинстанционното производство стои предявеният от
ищеца Р. Р. С. осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с
който цели да бъде осъден ответникът- Прокуратура на Република България
да му заплати сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и смущение,
настъпило сърцебиене и повишено артериалното налягане, безсъние,
тревожност, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и
обида, нарушен сън, психически и нервни кризи, както и в проявени
потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено здравословно
състояние, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК, за което е водено ДП №548/2023 г. по описа на РУ -
Кърджали, и което е било прекратено с влязло в сила Постановление от
4
03.07.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Кърджали, на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 243, ал.3 от НПК, поради
това, че с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от
специализирана токсикохимична експертиза и свидетелски показания,
извършеното от Р. Р. С. не покривало признаците на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна и не представлявало престъпление,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и
направените по делото разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертания обхват на въззивната
проверка, атакуваното решение се явява валидно и допустимо в обжалваната
му част, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Относно
неговата правилност съдът следва да осъществи проверката си в рамките на
релевираните във въззивната жалба оплаквания, в казуса само досежно
изложените доводи за занижен размер на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от
ответника.
В този аспект от фактическа стана не са спорни обстоятелствата, че
досъдебно производство № 548/2023 г. по описа на РУ – Кърджали при
ОДМВР, било образувано по материали за извършена проверка по реда на
ЗМВР, за това че на 22.08.2023 г. ищецът управлявал лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Г.“, с peг. № * **** **, собственост на М. С.м С., в гр. К., ул. „Р.“,
и около 20.30 часа бил спрян за проверка за употреба алкохол и/или
наркотични вещества с техническо средство „Drug Test” 5000 с фабр. №АКРК-
0015. Уредът отчел положителен резултат за амфетамин. Вследствие на това
му бил съставен АУАН №1060260/22.08.2023 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП и АУАН №1031473/22.08.2023 г. за нарушение на чл.150 от ЗДвП,
като била издадена и ЗППАМ №23-1300-000301/22.08.2023 г. на собственика
5
М. С.м С. за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Ищецът не приел показанията на уреда, поради което бил съпроводен от
полицейските служители до Спешното отделение при МБАЛ „Д-р А.” АД, гр.
К. за вземане на кръвна проба и проба от урина за установяване наличието на
наркотични вещества или техните аналози, които били изпратени до
Националния институт по криминалистика към МВР, Център за експертни
криминалистични изследвания, за извършване на специализирана
токсикохимична експертиза. Ищецът бил отведен в РУ-К., където му бил
направен личен обиск, иззети му били документите за самоличност, парите и
телефона и задържан от полицейските служители за срок от 24 часа, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че е извършил престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. От заключението на назначената по ДП Съдебна
токсикохимическата експертиза №24/ТКХ226/12.06.2024 г., се установило, че
в представените за изследване проби на кръв и урина, няма наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
списъците приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП.
С постановление от 03.07.2024 г. на зам. районен прокурор при РП -
Кърджали, влязло в сила на 13.07.2024 г., на основание чл.199, чл. 243, ал.1,
т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал. 3 от НПК, било прекратено ДП
№548/2023 г. по описа на РУ-К. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, предвид резултата от токсикохимичната експертиза и свидетелските
показания, събрани на досъдебното производство, тъй като извършеното от Р.
С. деяние не съставлява престъпление.
От материалите по ДП № 550/2023 г. на РУ-К. и НОХД № 953/2023 г. на
Районен съд - Кърджали, се установява още, че при извършената от
правоохранителните органи проверка спрямо ищеца на 22.08.2023 г. при
управлението на същия лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № * ****
** в гр.Кърджали пред З. К. Ч. - полицейски служител в РУ - К. ищецът
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Свидетелство за
управление на моторно превозно средство на Кралство Б. с отпечатан сериен
бланков № **********, отпечатана дата на издаване **.**.****г. и отпечатана
дата на валидност **.**.**** г., поради което и на основание чл. 316, вр. чл.
308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, на същия било наложено наказание
6
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 години.
Както беше посочено вече, от контекста на депозираната въззивна
жалба, предмет на настоящия въззивен контрол е първоинстанционното
решение в частта му, с която предявеният от ищеца иск за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата от 2 500 лв.,
съставляваща разлика между присъдения размер от 500 лв. до предявения
размер от 3 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. от 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално
причинените морални вреди и които следва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. При исковете
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства,
критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
са: тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание;
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; видът на взетата мярка
за неотклонение, нейната тежест и продължителност; дали претендиращият
вредите е оправдан по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по
други е осъден; общата продължителност на наказателното производство;
възрастта на лицето и съдебното му минало. Следва да се прецени още и по
какъв начин всичко това се е отразило на претендиращия вредите-налице ли е
влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е
то.
В съдебната практика се приема, че от незаконното повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление се причиняват
обичайни неимуществени вреди, които се изразяват в нравствени,
емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. По време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Когато предметът на
спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за действия
7
или бездействия на съответните органи, съдът е надлежно сезиран за
обезщетяване на обичайните неприятни чувства, усещания и преживявания и
отговорността на държавата следва да бъде реализирана до размера на тези
вреди. Когато обаче се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето и други
специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да
бъдат посочени в исковата молба и доказани от ищеца при условията на пълно
и главно доказване в процеса (в този смисъл решение № 480 от 23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д.
№ 288/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. №
5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.).
За установяване естеството и размера на търпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели. Свидетелят А.
М. Х. сочи в показанията си, че с ищеца са приятели отдавна. До проверката Р.
работел като ***** в А., като през 6 месеца се връщал в България за месец, два
и пак тръгвал. За проверката научил от приятели и лично от ищеца.
Свидетелства, че след като през 2023 г. го тествали за наркотици, животът на
ищеца се променил. Затворил се в къщи, не говорел с никого и се отделил от
приятелите си. Имал проблеми и със семейството, тъй като и те не говорили с
него. Той също се отдръпнал от него заради тези наркотици. Този период
продължил една година, като през тази една година, той ходел да работи в А. и
се прибирал в България. Свидетелства, че Р. пиел успокоителни хапчета
„Ксанакс“, които майка му му давала.
Свидетелят М. С.м С., майка на ищеца, сочи в показанията си, че до м.
август 2023 г. синът й работел в А.. След направен тест, който излязъл
положителен, бил задържан за 24 часа. За случая разбрал целия квартал, целия
град говорел за това. Семейството им се разрушило. Свидетелства установява,
че това разсипало детето й. Не можел да работи, поради което се прибрал и
отворил *****ница в България за да се оправи психически. Поведението му се
променило. Станал агресивен, не искал да говори с никой, а до преди тази
проверка имал много приятели. В показанията си сочи, че синът й е осъден за
шофиране без книжка, уточнявайки, че на същата дата, когато е тестван за
наркотици е представил неистинска книжка. Досъдебното производство
продължило една година, като преди това той не бил осъждан, и не е имало
8
други производства срещу него. Осъден бил само за това, че е хванат да
шофира без книжка. Въпреки, че се разбрало, че не е употребявал наркотици,
състоянието му не било добро. По своя преценка му давала „Ксанакс“, но не
са посещавали психиатър. Сочи, че познава детето си и знае, че не употребява
наркотици. След случая синът й не предприел пътуване до А..
При преценката за определяне размера на дължимото обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, настоящата въззивна инстанция прецени тежестта на
престъплението, за което ищецът е разследван и предвиденото за него
наказание, а именно - по чл. 343б, ал. 3 от НК /във варианта към ДВ
бр.67/2023г./, който предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до
3 години и глоба от 500 до 1500 лева, продължителността на наказателното
преследване – почти цяла година, вида и продължителността на наложената
му мярка - задържане за 24 часа по реда на ЗМВР. Съобрази разбира се и
обстоятелството, че ищецът е бил заподозрян в извършването и на
престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал.2, вр. ал.1 НК, като по същото по
силата на одобрено от съда споразумение е бил осъден в условията на условна
присъда. Въззивният съд съобрази и обстоятелството, че иде реч за млад мъж,
на навършени ** години и с чисто съдебно минало към датата на проверката,
имащ професия и месторабота, които след процесното деяние, се е наложило
да промени. След анализ на снетите свидетелски показания, съдът съобрази и
настъпилите промени във взаимоотношения в семейството на ищеца,
наложили се от съмненията за употреба на наркотици от последния. Или,
настоящата инстанция също приема, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, предвидимо настъпили с оглед правилата на житейската логика и
психологията в следствие обвинение в извършване на престъпление на едно
лице. Безспорно в този смисъл жалбоподателят е преживял и стрес, и страх, и
тревожност и притеснения от повдигнатото обвинение, от несправедливо
осъждане и налагане на наказание по НК, както и негативни изживявания в
професионалните, личните и социалните си взаимоотношения. За разлика от
първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че паричният
еквивалент на така преживяното от Р. Р., доколкото правилно не е възможно с
категоричност да се прецени какви неимуществени вреди са претърпени по
отделните досъдебни производства, водени срещу ищеца, следва да бъде
определен към предявения среден размер, или казано по-точно в размер на 1
500 лв.
9
И тъй като формулираният в първоинстанционното решение краен извод
не съвпада с изложения такъв в настоящото въззивно производство, се налага
отмяна на съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна част за разликата над
500 лв. до 1 500 лв., вместо което, следва да бъде постановен нов, с който бъде
уважен предявения иск до размера на сумата от 1 500 лв.
За изчерпателност на изложението, настоящата въззивна инстанция
констатира допусната в диспозитива на първоинстанционното решение ОФГ в
цифровото изписване на датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на ДП № 548/2023 г. по описа на РУ – Кърджали, от която дата
тече и законната лихва върху присъдената главница, но доколкото нейното
поправяне не е в компетенциите на въззивната инстанция, то това следва да
бъде направено по реда и при условията на чл.247 от ГПК от
първоинстанционния Районен съд- Кърджали.
При този изход на делото, направеното искане за присъждане на
разноски под формата на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на въззивника, по реда и при условията на чл.38, ал.2, във вр. с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и за двете съдебни инстанции, се явява основателно.
Разбира се, дължимият се размер следва да бъде преценен с оглед направеното
възражение за прекомерност от страна на въззиваемия и съразмерно
уважената част на въззивната жалба,а именно към служещия за ориентир
минимален размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа. Или, следва се на адв. М., при
съблюдаване на приложеното по делото удостоверение за регистрация по
ЗДДС, присъждане на разноски за първоинстанционното производство в
размер още на 396 лв. с ДДС , и за въззивното такова в размер на 480 лв. с
ДДС.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 252/22.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1757/2024 г. по описа на Районен съд- Кърджали , В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ от Р. Р. С. от гр.
К. против Прокуратура на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за заплащане на
10
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 500 лв. до 1 500 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на постановлението
за прекратяване на ДП № № 548/2023 г. по описа на РУ - Кърджали в сила до
окончателното изплащане, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратура на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул.
“В.“ № *, да заплати на Р. Р. С. от гр. К., кв. “В.“, бл.*, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН
**********, сумата в размер още на 1000 лв. /или общо присъдени 1500 лв.
/500 лв.+1 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ДП № 548/2023 г. по описа на РУ - Кърджали, образувано срещу
ищеца за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, и прекратено тъй като
деянието не е престъпление, с влязло в сила на 13.07.2024 г. Постановление от
03.07.2024 г. на РП-Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/22.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1757/2024 г. по описа на Районен съд- Кърджали , в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА Прокуратура на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул.
“В.“ № *, да заплати на адв. Н. В. М. от АК- К., с ЕГН **********, на
основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата в размер на 396
лв. с ДДС за първоинстанционното производство, и сумата в размер на 480 лв.
с ДДС за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

11