№ 655
гр. Сливен, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230100777 по описа за 2025 година
В исковата молба ищцата твърди, че е била по трудово правоотношение от 03.11.1980 г.
с ПГТО Добри Желязков гр. Сливен, съгласно заповед от 03.11.1980 г. е назначена на
длъжност машинописка, на основна единна щатна таблица с пореден № 083.
С допълнително споразумение от 23.09.2022 г. е изменена длъжността й на технически
секретар с шифър по НКПД 4120 2006 и категория персонал – помощен персонал с шифър
по НКИД 8532, основно трудово възнаграждение в размер на 1118 лв. и допълнителни
възнаграждения в общ размер на 480,74 лв. С допълнително споразумение от 04.04.2023 г.
длъжността й е на технически секретар с шифър по НКПД 4120 2006 и категория персонал –
помощен персонал с шифър по НКИД 8532, основно трудово възнаграждение в размер на
1118 лв. и допълнителни възнаграждения в общ размер на 491,92 лв. Твърди се, че със
заповед от 10.07.2023 г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено по
взаимно съгласие, като е постановено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ в размер на 21 работни дни, сумата от 1536,74 лв. и на основание чл. 222, ал. 3 от КТ
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са й изплатени 8,5
брутни заплати в размер на 13 684,32 лв. Посочено е, че със Закона за държавния бюджет на
РБ за 2023 г. за функция Образование е предвидено увеличение на индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата
на образованието.
На 10.08.2023 г. е бил сключен анекс към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, с който е променен чл. 27 и считано от
01.01.2023 г. са увеличени основните работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал в системата на образованието с не по-малко от 15%. Посочено е,
че полагащото се увеличение на ищцата възлиза, съгласно допълнителното споразумение от
1
23.09.2022 г. в размер на 239, 81 лв. на месец, а съгласно споразумението то 04.04.2023 г. в
размер на 241,48 лв. на месец. Посочено е, че ищцата е отправила заявлението до ответника
за преизчисление на работната й заплата, а ответникът категорично е отказал предвиденото
увеличение.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 719,43 лв.,
представляваща неплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за периода
м.01.2023г. до 03.04.2023 г., сумата от 724,44 лв. месечно за периода от 04.04.2023 г до
10.07.2023 г., сумата от 131,65 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатените
трудови възнаграждения, сумата от 132,57 лв., мораторна лихва за трудовото
възнаграждение за периода 04.04.2023 г. до 10.07.2023 г., считано от 17.10.2023 г. до
11.02.2025 г., сумата от 2052,58 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ,
неплатено дължимо увеличение с 15%, сумата от 375,58 лв., представляваща мораторна
лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, за периода от 17.10.2023 г. до 11.02.2025
г.; сумата от 230,51 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение върху
обезщетението за ползване на отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, сумата от 42,17 лв.,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода от 17.10.2023 г. до
11.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Съдът е квалифицирал двата иска за заплащане на увеличеното с 15% трудово
възнаграждение като такива с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на обезщетение за придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като такъв с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, като такъв с правно основание чл.
224, ал. 1 от КТ вр. чл. 224, ал. 2 от КТ.
Съдът е квалифицирал четирите осъдителни иска за мораторна лихва, като такива, с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В дадения едномесечен преклузивен срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е допустима, но е неоснователно по
основание и размер.
Признават се обстоятелствата, че Професионална гимназия по текстил и облекло
Добри Желязков и ищцата М. Н. С. са били в трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор от 1980 г.; че по силата на споразумение от 23.09.2022 г. ищцата е заемала
длъжността технически секретар с основно трудово възнаграждение 1118 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
480 лв., а с допълнителното споразумение от 04.04.2023 г., допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е променено на 491,92 лв. Не се
оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от 10.07.2023 г.
2
Направено е възражение, че увеличението с 15% не се отнася за брутното трудово
възнаграждение, а е за основното трудово възнаграждение. Направено е възражение, че за
10.07.2023 г. на ищцата не се дължи трудово възнаграждение, тъй като на тази дата
трудовото правоотношение между страните е прекратено. Твърди се, че в ЗДБРБ не са
увеличени индивидуалните работни заплати с 15% и подобен текст липсва в разпоредбата
на анекс от 10.08.2023 г. Изложени са съображения, че измененията с анекса засягат
педагогически специалисти, а не технически секретари. Твърди се, че минималната работна
заплата за периода е в размер на 780 лв. ,а 115% от минималната работна заплата възлизат на
897 лв. Твърди се, че КТД и анекса боравят с понятията работодател и педагогически
специалист и трудово правоотношение, а в случая трудовото правоотношение е прекратено.
Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на
ответника направените по делото разноски.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията,
че на ищцата за изплатени всички дължими трудови възнаграждения, обезщетения за
неползван отпуск и обезщетения за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, е негова.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява, вместо нея се явява
адвокат К., който моли да бъдат уважени исковете, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С протоколно определение от 16.07.2025г. съдът е допуснал изменение на размера на
иска за трудово възнаграждение за положеният труд за периода 04.04.2023г. до 10.07.2023г.,
същият да се счита предявен за 735,69 лв., съответно иска за мораторна лихва да се счита
предявен за сумата от 134,62 лв., за неплатено дължимо увеличение 15 % по чл. 222 от КТ,
същия да се счита предявен за сумата от 2902,67 лв., за мораторната лихва върху него, да се
счита предявен за сумата от 531,13 лв., а иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, да се счита предявен за
сумата от 230,52 лв.
В съдебно заседание ответника, чрез адвокат Н., моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни, излага съображения, че изменението касае педагогическия
персонал, а ищцата е заемала техническа длъжност. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно представения списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Със заповед от 03.11.1980 г. на Техникум по текстил Добри Желязков Сливен е
назначена М. Н. С. на длъжността машинописка на основание единна щатна таблица
пореден № 083 с основна заплата от 120 лв., като назначението да се счита от 1.11.1980 г.
С допълнително споразумение от 23.09.2022г. към трудов договор № 144/03.11.1980
г. е назначена М. Н. С. с място на работа Професионална гимназия по текстил и облекло
Добри Желязков на длъжността технически секретар с категория помощен персонал с
основно трудово възнаграждение от 1065 лв. на 1118 лв., допълнително възнаграждение за
3
трудов стаж и професионален опит 480.74 лв. на 8-часов работен ден, размер на платеният
годишен отпуск 20 работни дни по НРВПО или по КТД 28 работни дни. Изменението е от
01.09.2022г.
С допълнително споразумение от 04.04.2023 г. към трудов договор № 144/03.11.1980
г. е назначена М. Н. С. с място на работа Професионална гимназия по текстил и облекло
Добри Желязков на длъжността технически секретар с категория помощен персонал с
основно трудово възнаграждение 1118 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит 491.92 лв. Изменението е от 01.04.2023г.
Със заповед от 10.07.2023г. на директора на Професионална гимназия по текстил и
облекло Добри Желязков е прекратено трудовото правоотношение с М. Н. С. на длъжността
технически секретар по взаимно съгласие на страните. Със заповедта е разпоредено на С. да
се изплатят неползван платен годишен отпуск 21 работни дни в размер на 1536.74 лв. и
обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8,5
брутни заплати – 13684.32 лв. Заповедта е връчена на С. на 10.07.2023 г.
С анекс от 10.08.2023г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на
директорите в средното образование в РБ, Синдиката на българските учители, Синдикат
Образовани, Независимия учителски синдикат е договорено изрично изменения в чл. 27, ал.
1, т. 1 и т. 2 изрично размерите на посочените длъжности, като са разделени на две групи –
педагогически специалисти с ръководни функции и педагогически специалисти чл. 27, ал. 3,
т. 1 изрично е предвидено, че се гарантират минимални работни заплати на педагогическите
специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност,
а в чл. 27, ал. 3, т. 2 е посочено че индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях се увеличават с не по-
малко от 15%. В чл. 27, ал. 4 от анекса е предвидено, че част от средствата по ал. 2 в размер
на 59 млн. лв. се изразходват за увеличението на индивидуалните работни заплати на
непедагогическия персонал за достигане на не по-малко от минималните месечни работни
заплати по чл. 28 от КТД. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от КТД, действал от 01.01.2023 г.
предвижда, че за длъжностите домакин, касиер, технически секретар, ЗАС и подобни на тях
длъжности се предвижда минимална основна месечна работна заплата при нормална
продължителност на работното време не по-малко от 115 % от минималната работна
заплата.
Минималната работна заплата от 01.01.2023г. е била в размер на 780 лв. Основното
трудово възнаграждение на ищцата от 01.09.2022г. е в размер на 1118 лв. 115% от
минималната работна заплата възлиза на 897 лв.
На 17.10.2023г. е подадено заявление от М. Н. С. да бъде преизчислено трудовото й
възнаграждение от 01.01.2023г. до 09.07.2023г. и да й бъде изплатена разликата в
законоустановения срок.
4
На 18.10.2023г. е изпратено писмо от директора на Професионална гимназия по
текстил и облекло Добри Желязков до М. Н. С., с което е посочено, че съгласно чл. 27, ал. 2
от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекс от
10.08.2023г. е предвидено увеличение от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогическия персонал. В писмото е посочено, че предвиденото
увеличение е предвидено само за действащи трудови договори към момента на
увеличението, а не и за прекратени.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че
размера на основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2023г.- до 31.03.2023 г. на ищцата е 1598.74 лв., а при прилагане на 15%
увеличение за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2023 г. е 1838.55 лв. В заключението вещото
лице е посочило, че разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и
брутното трудово възнаграждение с увеличението от 15% възлиза на 719.43 лв. В
заключението е посочено че за периода от 01.01.2023г. до 10.07.2023г. ищцата е получавала
брутно трудово възнаграждение в размер на 1609.92 лв., а при прилагане на 15% увеличение
за същия период месечното й брутно трудово възнаграждение би възлизало на 6890.27 лв., а
разликата е 735.69 лв. По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ , вещото лице
е посочило, че при 15% увеличение, разликата е в размер на 2902.67 лв., а за обезщетението
за неползван платен годишен отпуск, разликата при 15% увеличение би била 230.52 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ за
заплащане на сумата от 719.43 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение с 15% за
периода от 01.01.2023г. до 03.04.2023 г. съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан.Спорният по делото въпрос е дължи ли се увеличение с 15% на основното
трудово възнаграждение на ищцата с оглед измененията на анекс то 10.08.2023г. към КТД
СПУО от 6.12.2022г. Съдът приема, че на ищцата не се дължи увеличение с 15%, тъй като
изменението на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД касае следния текст: индивидуалните основни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15%. Още през 2022г. основното трудов възнаграждение на
ищцата е в размерите предвидени в КТД,т.е. основната работна заплата е по-висока от 115%
от минималната работна заплата. През 2023г. минималната работна заплата е била в размер
на 780 лв. Възнаграждение в размер на 115% от МРЗ възлиза на 897 лв., а основното трудово
възнаграждение на ищцата още през 2022 г. е било в размер на 1118 лв. Увеличението с не
по-малко от 15% касае само и единствено педагогическите специалисти, които са посочени
изрично в чл. 27, ал. 1 т. 1 и т. 2 от анекса, с който е изменен КТД. По отношение на
5
непедагогическия персонал изрично е предвидено, че част от средствата по ал. 2 се
изразходват за увеличение на индивидуалните работни заплати на непедагогическия
персонал за достигане на не по –малко от минималните основни месечни работни заплати по
чл. 28 от КТД. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от КТД визират за длъжността на ищцата не
по-малко от 115% от минималната работна заплата. С оглед изложеното, съдът приема, че за
ищцата увеличението с 15% предвиден в чл. 27, ал. 3 т. 2 от анекса от 10.08.2023 г. не се
прилага, тъй като длъжността на ищцата не е била за педагогически персонал, а е била за
непедагогически персонал – технически секретар и договореното й и заплащано основно
трудово възнаграждение е в размер по-висок от посочения в чл. 28, ал. 1, т. 4, предл. 3 от
КТД. С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху
трудовото възнаграждение, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен и
недоказан се явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 131.65 лв.
По предявеният иск с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 735.69 лв., представляваща трудово
възнаграждение за положеният труд за периода 4.04.2023г. до 10.07.2023г. , съдът приема
предявеният иск за неоснователен и недоказан, с оглед изложените по-горе съображения за
иска за периода 01.01.2023г. – 03.04.2023г.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху
трудовото възнаграждение, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен и
недоказан се явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 134.62 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работника е придобил
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 2902.67 лв, представляващо
разликата с дължимото , но неплатено увеличение в размер на 15% за 8,5 месеца, съдът
приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан с оглед изложените съображения за
неоснователност на иска за трудово възнаграждение.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху
трудовото възнаграждение, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен и
недоказан се явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 531.13 лв.
По предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 230.52 лв., представляваща неизплатено дължимо
увеличение за неизползван платен годишен отпуск с 15 %, съдът приема предявеният иск за
неоснователен и недоказан, с оглед съображенията изложени за иска за трудово
възнаграждение.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху
трудовото възнаграждение, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен и
недоказан се явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 42.17 лв.
6
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед направеното искане и представеният
списък, ще следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1111 лв.
Така мотивиран, Сливенския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл.
128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 719.43 лв., представляваща
неплатено дължимо увеличение с 15% на трудовото възнаграждение за положеният труд от
01.01.2023г. до 3.04.2023г. ведно със законната лихва за забава от 11.02.2025г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 131,65 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 17.10.2023г. до 11.02.2025г. , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл.
128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 735,69 лв., представляваща
неплатено дължимо увеличение с 15% на трудовото възнаграждение за положеният труд от
04.04.2023г. до 10.07.2023г., ведно със законната лихва за забава от 11.02.2025г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 134,62 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 17.10.2023г. до 11.02.2025г. , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2902,67 лв., представляваща неплатено
дължимо увеличение с 15% на обезщетението за придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 8,5 брутни заплати, ведно със законната лихва за
забава от 11.02.2025г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
7
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 531,13 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 17.10.2023г. до 11.02.2025г. , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ
вр. чл. 224, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 230.52 лв.,
представляваща неплатено дължимо увеличение с 15% на неползвания платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва за забава от 11.02.2025г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... срещу
Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ *********, гр.
Сливен, пл. Стоил Войвода № 1, осъдителен иск, с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 42,17 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 17.10.2023г. до 11.02.2025г. , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Н. С. с ЕГН ********** от ......... ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК на Професионална гимназия по текстил и облекло Добри Желязков, БУЛСТАТ
*********, гр. Сливен, пл. Стоил Войвода № 1 сумата от 1111лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8