Решение по КНАХД №388/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]чрез адвокат И. М. от Адвокатска колегия - Перник срещу Решение № 33 от 09.06.2025 година, постановено по АНД № 208 по описа за 2024 година на Районен съд - Р..

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-15 от 29.01.2024 година, издадено от началник – отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ - [населено място] към главна дирекция „ Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище в [населено място], оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-09-406 от 01.04.2022 година на министъра на земеделието, при спазване изискванията на чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което на Н. В. А. с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица] наложено административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите – „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи за това, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е установена по категоричен начин. Твърди също, че са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, а така също и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съответствие с това иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореното съдебно решение, постановено от страна на Районен съд - Р. да се отмени, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е депозирал отговор, в който оспорва нейната основателност.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. М., която поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Рибарство и контрол Западна Българя“ към ГД РК при ИАРА редовно призован не се явява и не се представлява. С молба от 16.09.2025 г., пълномощника на ответника гл. юрисконсулт И. П. заявява, че оспорва касационната жалба, моли съда да остави в сила обжалваното решение по съображения подробно изложени в представения писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение № 0031057 от 11.10.2024 година, съставен от М. В. А. – ст. специалист при РК „ЗБ“ сектор Благоевград и в присъствието на свидетел е установено, че на 11.10.2023 година в 10:35 часа на язовир Пчелина, на място с GPS коориднати 42°31ˈ31ˈN 22°52ˈ01 Е лицето Н. В. А. препятства проверка на служители на ИАРА и не представя риболовни уреди - 3 броя въдици, с които е извършил нарушение по предходно написания АУАН № 0031056. Всичко това се случва в присъствието на служители на РУ - Р.. Актосъстватилетя е квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл.88 от ЗРА. АУАН е връчен на нарушителя на 11.10.2023 година и е подписан с възражение от негова страна.

Тези констатации на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 14-15 от 29.01.2024 година, издадено от началник - отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ – [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл.91, ал.4 от ЗРА е наложил на Н. В. А. с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица]административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.88 от ЗРА. Наказателното постановление е връчено на 03.07.2024 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Р., който с Решение № 33 от 09.06.2025 година, постановено по АНД № 208 по описа за 2024 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови този резултат районният съд след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издадено въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вмененото му административно нарушение, а именно чл.88 от ЗРА. Приел е, че правилно е било определен видът и размерът на наложеното административно наказание. С тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

На първо място, съдът следва да отхвърли като неоснователни доводите, в посока на това, че въззивният съд неправилно е формирал извод, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не било отразено въз основа на какви обстоятелства и доказателства административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на чл.88 от ЗРА. Напротив, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е дадено ясно описание на изпълнителното деяния, с което е осъществен състава на санкционираното нарушение. В достатъчна степен, отговаряща на изискването на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са описани съставомерните признаци на нарушението, изразяващи се в случая в препятстване събирането на веществени доказателства за извършено нарушение и изпълнение на задължението на проверяващите да вземат уредите, способствали извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА.

Както се посочи по-горе, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за извършено административно нарушение по чл.88 от ЗРА. Разпоредбата на чл.88 от ЗРА предвижда, че се наказва с гроба [рег. номер] 2000 лева този, който препятства проверките, извършвани от контролните органи. В тази връзка, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебно следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за осъществено от фактическа страна нарушение на разпоредбата на чл.88 от ЗРА. В решението си Районен съд - Радомир е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборят вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че приетата от Районен съд - Радомир фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства. При постановяването на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по установяване на административните нарушения и налагане на административното наказание, като правилно са кредитирани показанията на свидетелите – преки очевидци, установили нарушенията и не са кредитирани показанията на свидетелите Е. Г. Ж. и А. М. А., поради тяхното противоречие с всички останали доказателства по делото.

С оглед на изложеното по безспорен начин се доказва, че касаторът е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.88 от ЗРА. Като е приел същото, Районен съд - Радомир е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а депозираната срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 63д, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 09.06.2025 година, постановено по АНД № 208 по описа за 2024 година на Районен съд- Радомир.

ОСЪЖДА Н. В. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури съдебни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.