№ 6582
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20231100513412 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
306293/30.10.2023 г. на ответника Ся Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. В., срещу решение № 16375/11.10.2023 г., постановено по гр. дело №
10353/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу жалбоподателя положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ е признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 821,19 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 55,
находящ се в гр. София, ж. к. ********, с аб. № ********, за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 28.09.2022 г. до окончателното плащане, както и 58,20 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52426/2022 г. по описа на СРС, 77 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъкват се доводи за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, позовавайки се
1
на отбелязването в приложението към протокола от общо събрание на етажната собственост
от 25.09.2004 г., в което срещу аб. № ******** е записано името на лице, различно от
ответника, без отбелязване на брой радиатори, брой разпределители, термостатни вентили,
вид на плащане и положен от негово име подпис. Поддържа се, че е следвало да се обсъди
въпроса относно индивидуализацията на имота, местоположението му и помещенията, от
които се състои, а освен това се счита, че представените нотариални актове не установяват
факта, че същият е бил топлоснабден. За неясен се счита начинът на отчитане на топломера
– за цялата сграда – етажна собственост или само за вх. В, в който се намира процесният
имот. Допълва се, че изводите на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се основават само на данните, предоставени от фирмата за дялово разпределение,
но не и въз основа на отговорите по поставените от него въпроси към заключението, които
неоснователно не са били допуснати от първоинстанционния съд. По изложените
съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и предявените
искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излагат се съображения за неоснователност
на изложените в нея съображения, поради което се отправя искане да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендират
се разноски.
Третото лице – помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с
2
доводите в жалбата следва да се добави следното:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, а и
от писмените доказателства по делото се установява, че в рамките на исковия период
именно ответникът Ся Д. се легитимира като собственик на процесния имот. Така при
проследяване на данните в представения нотариален акт № 96, том IV, нот. дело №
631/24.10.2005 г. става ясно, че той е придобил собствеността върху апартамент № 55,
находящ се в гр. София, ж. к. „Връбница-1“, в жилищна сграда – блок ******** заедно с
мазе № 6 и 5,602 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, като с оглед описанието на административния му адрес съдът приема, че същият е
идентичен с този, за който се отнасят вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, предмет на делото. Нещо повече, ставайки собственик на
апартамента ответникът е декларирал този факт и пред топлофикационното дружество,
подавайки заявление – декларация за откриване на партида на негово име на 31.10.2005 г.,
отнасяща се за топлоснабден имот с аб. № ********, също находящ се на адрес: гр. София,
ж. к. ********. По-нататък по делото се установява, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 130, том I, нот. дело № 121/27.04.2022 г.,
ответникът Ся Д. се е разпоредил с процесното жилище в полза на трети за спора лица –
Ц.П.Ц. и И.Ю.С., от което може да се направи извод, че в рамките на исковия период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. именно той е бил негов собственик, а с това и потребител на
топлинна енергия по отношение на него, в какъвто смисъл е и възприетият от страна на
първоинстанционния съд извод.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено
е, че общите условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си
на възражение срещу общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, представени и
приети в заверен препис по делото. Ето защо, следва да се приеме, че между Ся Д. от една
страна и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и общите условия, през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото
не се спори, а и се установява от представените протокол от ОС на ЕС от 25.09.2002 г.,
договор от 07.10.2002 г., съставените изравнителни сметки и протоколи за отчет, както и
изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, че в
рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.
„********, е била извършвана от третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД. Според
настоящия съдебен състав ирелевантно е обстоятелството, че липсва положен от името на Ся
Д. подпис върху списъка към протокола от ОС на ЕС на адрес: гр. София, ж. к. „********,
който адрес съгласно писмо на Столична община с изх. № ИИ-7000-17/1/25.01.2012 г. е
идентичен с адрес: гр. София, ж. к. „********. От една страна житейски логично е това да е
така, тъй като към момента на провеждане на общото събрание – 25.09.2002 г. ответникът
4
все още не е бил собственик на индивидуален обект в процесната сграда – етажна
собственост. От друга страна само въз основа на факта, че списъкът към протокола не носи
подпис на представител на апартамент с аб. № ******** не означава, че същият не е
породил действие по отношение на него в т. ч. и по отношение на ответника след като
впоследствие той е станал негов собственик. В случая, без значение се явява и
обстоятелството, че в графата за него липсва отбелязване относно брой радиатори, брой
разпределители, термостатни вентили, вид на плащане, тъй като очевидно е, че този факт се
дължи на неучастието на негов представител в проведеното общо събрание, което обаче не
означава, че взетото на него решение не обвързва и собственика на процесния апартамент.
Представеният в заверен препис списък е подписан от голяма част от етажните собственици,
като липсват данни решението да е било атакувано по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ
към момента на вземане на решението), поради което то обвързва всички етажни
собственици в т. ч. и ответника Ся Д. предвид установеното по делото титулярство на право
на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост в
рамките на исковия период. Касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона
ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността в т. ч. и за
лицата, които впоследствие са придобили собственост върху самостоятелен обект в нея.
Неоснователни са изложените с въззивната жалба доводи, основани на твърдението за
липсата на достатъчна индивидуализация на процесния имот, тъй като видно е от
представените нотариални актове, съобщения към фактури, изравнителни сметки и
протоколи за отчет, че същият е описан с посочване на точния му административен адрес в
т. ч. и сградата – етажна собственост, в която се намира и етажа, на който е разположен. По
идентичен начин същият е индивидуализиран и в обжалваното решение, а именно:
апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж. к. ********, с аб. № ********, като именно
това е и описаният в исковата молба имот, за който се отнасят вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, които са предмет на делото.
На следващо място във връзка с оспорването на въззивника относно липсата на
ангажирани доказателства относно топлоснабдяването на имота, следва да се отбележи, че
действително сами по себе си представените нотариални актове не са годни да установят
това обстоятелство, но те не се ангажират от ищеца по делото с тази цел, а за да се установи
въз основа на тях легитимацията на ответника Ся Д. като негов собственик в рамките на
исковия период, респ. качеството му на потребител на топлинна енергия по отношение на
него.
В същото време обаче за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
София, ж. к. „********, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката
средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път в началото на
5
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, т. е.
между абонатите се разпределя само „чистото количество“ топлинна енергия. Изяснява се,
че през процесния имот в имота на ответника не са начислявани суми за отопление, а само
такива за битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало в съответствие с
действащата нормативна уредба. Така сумите за битово гореща вода са начислявани
служебно поради липсата на осигурен достъп, за което са съставени протоколи съответно от
26.06.2020 г. и от 16.05.2021 г., подписани от служител на фирмата за дялово разпределение
и представител на етажната собственост, в съответствие с чл. 69, т. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – при норма на разход на потребление на гореща
вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, а сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение към горната Наредба – между абонатите пропорционално на пълния
отопляем обем на имота – 192 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият
топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани
доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 854,56 лв., представляваща сбор между
прогнозно начислените суми по фактури (680,69 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (173,87 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, въз основа на изслушаното и
прието по делото без оспорване от страните заключение по съдебно-техническата
6
експертиза следва да се приеме за установено доставянето на твърдяното количество
топлинна енергия до процесния имот, отнасящо се за исковия период и равняващо се на
посочената по-горе сума. Противно на доводите с въззивната жалба, заключението е
изготвено въз основа на данните, предоставени на вещото лице от топлофикационния район,
както и на изравнителните сметки и протоколи за отчет, представени от третото лице –
помагач, като липсата на извършен оглед на място на имота от вещото лице не е основание
експертизата да не бъде кредитирана, тъй като дори и на експерта да е била поставена
такава задача, той би установил обстоятелства към момента на огледа, а не такива, отнасящи
се за процесния период. Нещо повече, заключението не е оспорено от ответника по време на
изслушването му в открито съдебно заседание на 03.10.2023 г., като в случай, че адв. В. е
имала възражения или съмнения в правилността и обосноваността му тя е могла да стори
това, възразявайки срещу неговата правилност.
На следващо място с оглед счетеното за частично основателно възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за м. май 2019 г., първоинстанционният
съд е направил извод, че задълженията на ответника Ся Д. за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., който не е обхванат от изтекла погасителна давност, възлизат на 821,19 лв.,
поради което е уважил предявената срещу него претенция за цена на топлинна енергия до
посочения размер, като с оглед липсата на изложени във въззивната жалба конкретни доводи
относно начина на определянето му въззивният съд намира, че не следва да излага изрични
мотиви в тази насока.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят и дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, за която не се спори, а и се установява от
представената справка за дялово разпределение, че се равнява на твърдяния от ищеца общ
размер от 58,20 лв., отнасяща се за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., като предвид
липсата на изрично заявени оспорвания във връзка с легитимацията на ищцовото дружество
да претендира вземанията за цена на този вид услуга, макар и тя да се извършва от третото
лице - помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, въззивният съд намира, че отново не дължи
произнасяне в тази насока, като само за пълнота на изложението следва да посочи, че
аргументи в този смисъл се извличат от разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите през процесния период общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, както и
чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, според които таксите за
извършеното дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
„Топлофикация София“ ЕАД, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. В случая, оплаквания във въззивната жалба, свързани
с твърдението, че начислената сума за цена на услуга за дялово разпределение не се дължи
поради липсата на потребена в имота топлинна енергия, са неоснователни предвид вече
възприетите по-горе правни изводи, че в рамките на исковия период такава е била доставяна
до него, в какъвто смисъл са констатациите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, която на основание чл. 202 ГПК се кредитира. Нещо повече, по делото се
установи, че услугата дялово разпределение е била реално извършвана от третото лице –
7
помагач, поради което няма основание да се приеме, че начислената за нея цена не се дължи
от страна на потребителя.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, „Топлофикация София“
ЕАД се легитимира като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово
разпределение, поради което правилно тази искова претенция е била уважена в размер на
58,20 лв., начислена за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
С оглед на изложеното и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и следва да се потвърди.
В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано,
поради което е влязло в сила.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ищец има право на направените от него разноски във въззивното производство в общ размер
на 500 лв., от които: 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. – депозит за особен
представител на въззивника – арг. от т. 7 от ТР 6/2013 г., ОСГТК на ВКС. На същото
основание последният следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
и сумата от 25 лв. – дължима държавна такса за въззивно обжалване. Предвид изхода на
спора – неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззивника - ответник не се
следват разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16375/11.10.2023 г., постановено по гр. дело №
10353/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ся Д., ЕГН ********** положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ е
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както
следва: 821,19 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
– апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж. к. ********, с аб. № ********, за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2022 г. до окончателното плащане, както и 58,20 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.09.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело №
52426/2022 г. по описа на СРС, 77 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 09.10.2022 г.
8
ОСЪЖДА Ся Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ********, ап. 55 да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 500 лв., представляваща разноски във въззивното производство, както и в полза
на Софийски градски съд, сумата от 25 лв., представляваща дължима държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9