Решение по КНАХД №327/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) срещу решение № 182 от 07.05.2025 година, постановено по АНД № 201 по описа за 2024 година на Районен съд – Перник.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № КГ-2504 от 27.06.2023 година, издадено от председателя на ДАМТН, с което на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, с управител Н. А. П., в качеството му на краен разпространител на биогориво в течното гориво съгласно изискванията на § 1, т. 12 от ДР от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), във вр. с § 1, т. 20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), за неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Сочи се, че административнонаказващият орган е установил наличието на всички законови предпоставки за ангажиране на отговорността на „***“ ЕООД, за което е наложено справедливо наказание с оглед тежестта на нарушението, а производството по издаване на процесното наказателно постановление е протекло законосъобразно. Изразява несъгласие с изводите в първоинстанционния съдебен акт, че при вземането на пробите в процесния случай са нарушени установените правила и нормативни изисквания като се аргументира със спазване на изискванията на чл. 18 от НИКТГУРНТК и последователността заложена в стандарта за вземане на проба – БДС EN 14275. В тази връзка изразява несъгласие с изводите на експерта, че в хода на пробовземането са допуснати нарушения и съответно тези заключения са възприети от районния съд и въз основа на тях е отменено наказателното постановление на процесуално основание. В подкрепа на това сочи, че според резултатите от изпитването на процесната проба, горивото, освен че съдържа биодизел с много ниско съдържание (до 1% (V/V), не отговаря и на изискванията за качество по два основни показателя, а именно: „съдържание на сяра“ и „дестилационни характеристики“, с много големи отклонения от нормите съгласно НИКТГУРНТК (31.4 mg/kg при норма максимум 10.0 mg/kg за сяра, и 374.9° С при норма максимум 360.0° С за изискването за температура, до която се дестилират 95% от обема. Тези резултати според касатора не могат да се дължат на обстоятелства, свързани с неизвършено почистване на частите на дозиращия накрайник с памучна кърпа и неизвършване на проверка за херметичност. В тази връзка се твърди, че такива физико-химични характеристики на практика са характерни повече за газьол за промишлени и комунални цели, отколкото за гориво за дизелови двигатели. Също така се позовава и на произхода на горивото, за който е представена Декларация за съответствие № 91 от 14.02.2023 година, от който документ се правил извод, че същият не отговаря като цяло на нормативните изисквания, по причини: отнася се единствено за гориво за дизелови двигатели без биодизел, партидата от 2 000 тона е окачествена от акредитирана лаборатория, след което част от нея е закупена от наказаното дружество с цел по-нататъшно смесване. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЕВИ, лицата, които пускат на пазара биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход в транспорта, следва да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество съгласно чл. 18а, ал. 2 от ЗЧАВ. От друга страна, съгласно чл. 49 от ЗЕВИ, смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход се извършва само в данъчни складове, лицензирани по реда на ЗАДС (Закона за акцизите и данъчните складове). От доказателствата по делото прави извод, че наказаното дружество е извършило смесване на партида гориво за дизелови двигатели с биодизел, без да изпита новата партида смесено гориво в акредитирана лаборатория и без да издаде нова декларация, която да гарантира качеството, както и да гарантира, че са вложени минимум 6 об.% биодизел, от които минимум 1 об% биогориво от ново поколение тип А. Акцентира и върху обстоятелството, че наказаното дружество е смесило горивото за дизелови двигатели с 1 об.% биогориво от ново поколение тип Б, а не съгласно изискванията на чл. 47, т. 3 – минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение тип А. В тази връзка изразява несъгласие с изводите на съда, че „отклонението от законоустановените параметри е незначително“, при положение че нормата за „Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME) е минимум 6% обемни, а резултатът от изследваното гориво е 0.82% (V/V). Според наказващия орган отклонението е по-скоро значително. С тези аргументи се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. В условието на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат А. Т. от АК – София, пълномощник на ответника по касация. Касационната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен и основан в доказателствата по делото. Иска се присъждане на съдебни разноски за настоящето производство.

В проведено на 01.10.2025 година съдебно заседание касаторът-П. на ДАМТН, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В проведено на 01.10.2025 година съдебно заседание ответникът по касация – „***“ЕООД, редовно призован не изпраща представител. По делото е постъпило от адв. А. Т., становище, с което се иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски, посочени в списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В проведено на 01.10.2025 година съдебно заседание, участващият по делото прокурор А. Т. от Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да се остави в сила.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № КГ-2504 от 27.06.2023 година, председателят на ДАМТН, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН налага на „***“ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на краен разпространител на биогориво в течното гориво, съгласно изискванията на § 1, т. 12 от ДР от ЗЕВИ, във вр. с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ имуществена санкция в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) за това, че на 20.02.2023 година, като е предлагало течно гориво за дизелови двигатели, за което на 22.02.2023 година с Констативен протокол (КП) № КП-0079-Б/22.02.2023 година е установено несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво, а именно: полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)“ е 0.82% (V/V), при норма минимум 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ, като съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите – Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 5,97% обемни, горивото не съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели, е извършило нарушение на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.

Обжалвано пред Районен съд – Перник, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия съдебен контрол.

От фактическа страна, въз основа на писмените и гласни доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие, районния съд е приел, че на 20.02.2023 година в [населено място], в обект „Бензиностанция“ 2, находяща се в [населено място], [жк], управлявана от „***“ ЕООД, била извършена съвместна проверка от служители на различни институции. В хода на същата била взета проба от бензиноколонка № 1 от разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №С-0021/20.02.2023 година. В хода на проверката било установено, че последната доставка на гориво е в количество 8502.91 л, по нареждане за експедиция № 00809/17.02.2023 година и АДД с уникален контролен номер № *********/17.02.2023 година и декларация за съответствие №91/14.02.2023 година, издадена от „***“ ЕООД за партида № 91 в количество 2000 т. Наличното количество в резервоар № 2, свързан с бензиноколонка № 1, към момента на проверката бил 5172.54 л.

Контролната проба била изпратена в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки, притежаваща сертификат за акредитация на БСА с рег. № 35ЛИ/23.11.2020 година, валиден до 30.10.2024 г. За извършеното изпитване бил съставен Протокол за изпитване № С-0041-2/22.02.2023 година, а въз основа на неговите констатации бил съставен Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0079-Б/22.02.2023 година.

Така установеното обосновало съставянето на АУАН № А-73 от 12.05.2023 година, в обстоятелствената част на който цифрово и текстово е описано административно нарушение по чл. 47, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ, а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 47, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от цитирания нормативен акт е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева).

Районният съд кредитира и събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН, относно извършената проверка, констатираното в хода на същата и крайните изводи, обективирани в обстоятелствената част на АУАН, като подробни, и логически издържани.

Районният съд кредитира и заключението на съдебно-химическа експертиза, като компетентно изготвено и обосновано.

При така приетите за установени факти районният съд, в резултат на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност приема от правна страна, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без спорът да се разглежда в неговото същество и без обсъждане на доводите на страните. От събраните в хода на съдебното производство доказателства е прието, че при изследването на течно гориво от нефтеното производство не са спазени всички изисквания, установени в НИКТГУРНТК. Това според районния съд разколебава крайните изводи на актосъставителя и административнонаказващия орган относно осъществения състав на административно нарушение. Отклонението от законоустановените параметри е възприето за незначително, като това се дължи именно на неспазване на всички, залегнали в БДС 14275 изисквания за пробоотбирането. С тези мотиви процесното наказателно постановление е отменено изцяло като незаконосъобразно.

 

Решението е правилно като краен резултат. Доводите в тази връзка са следните:

Неоснователни са доводите в касационната жалба, насочени срещу доказателствената дейност на първоинстанционния съдебен състав, свързано с анализа и оценката на приобщената по делото доказателствена съвкупност що се отнася до кредитирането на назначената и изслушана по делото съдебна химическа експертиза.

Обстоятелствата около процесната проверка и начина на вземане на пробоите са подробно описани в т. 2 на Протокол № С-0021 от 20.02.2023 година за проверка и вземане на проби от течно гориво. Контролът на качеството на течното дизелово гориво е извършен чрез вземане на проба от бензиноколонка от обект на наказаното дружество, при което приложими са редът и начинът на вземане на проби, регламентирани в чл. 18 и чл. 20 от Наредбата, а визираните в посочените норми действия, вън от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, са и описани като извършени в така съставения протокол. Протоколът е подписан без възражение от страна на представителя на дружеството – управител на обекта, не е бил оспорен, не е подадено възражение срещу констатациите, обективирани в същия.

Контролните проби са изпитани при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 1 – ал. 8 от Наредбата. Извършено е изпитване на контролните проби в акредитирана стационарна лаборатория на ГДККТГ (Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, с акредитация от 23.11.2020 г.) (чл. 22, ал. 3 от Наредбата), за което е съставен Протокол от изпитване № С-0041-2 от 22.02.2023 година (чл. 22, ал. 2 от Наредбата), в който, относимо към процесния спор, са отразени резултати от изпитването по показател „Съдържание на метилови естери на мастните киселини (FAME)“, получени при използване на БДС EN 14078:2014, след проведени две изпитвания в условия на повтаряемост – 0.82 % (V/V) ± 0.002.

Въз основа на така изготвения протокол за изпитване е изготвен Констативен протокол № КП-0079-Б от 22.02.2023 г. (чл. 22, ал. 7 от Наредбата) за съответствие на горивото с изискванията за качество, съдържащ заключение, че течното гориво за дизелови двигатели по изпитания показател (FAMЕ) и полученият резултат – 0.82 % (V/V) при минимум 6% обемни, не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗЕВИ.

Копия от Констативния протокол (по чл. 22, ал. 7 от НИКТГУРНТК) и от Протокола за изпитване (по чл. 22, ал. 2 от НИКТГУРНТК) са изпратени на провереното лице - разпространител на течни горива (чл. 18б от ЗЧАВ) в срока по чл. 22, ал. 7 от НИКТГУРНТК – три работни дни при констатирано несъответствие на горивото с изискванията за качество, видно от разписка за предадени и получени документи с дата 23.02.2023 г., получени от Е. Д. – управител на процесния обект. В разписката (както и в Протокола за проверка и вземане на проби) е отбелязана възможността за оспорване от заинтересованата страна на резултатите от изпитването на проби – чрез представяне на Протокол от изпитване по оспорения показател на контролната проба, предоставена на обекта. Видно от доказателствата по делото, наказаното дружество не е инициирало нормативно регламентираната процедура по оспорване на резултатите от проведеното изпитване на контролните проби в случай на несъгласие с тях по реда на чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 22, ал. 9, във вр. с Приложение № 12 от НИКТГУРНТК. Наказаното дружество не е възразило срещу резултатите от изпитването и в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и в 7-дневния срок след това, като доводи в тази посока са изложени едва в жалбата пред районния съд.

Въпреки горното обаче изцяло се споделят изводите на първоинстанционния състав за допуснати съществени нарушения в хода на извършената проверка, които представляват самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, що се отнася до съобразяване на правилото, императивно установено в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата – проби от течни горива да се вземат съгласно БДС EN 14275.

Касационният състав намира, че заключението по извършената СХЕ правилно е кредитирано от районния съд в частта, сочеща липса на доказателства по делото за стриктно следване на процедурата по вземане на проби, установена БДС EN 14275, касателно спазване на всички изисквани действия при вземането на проби от течни горива и конкретно – за почистване на частите на дозиращия накрайник, които могат да бъдат в контакт със съда и/или продукта, от който се взема пробата (т. 6.2 от БДС EN 14275); и за извършване на проверка за херметичност чрез обръщане на съда посредством оставянето му в обърнато положение за 30 секунди (т. 6.8 от БДС EN 14275). То кореспондира и с обективираните действия в Протокол № С-0021 от 20.02.2023 г. за проверка и вземане на проби от течно гориво, в който удостоверяване на посочените действия категорично липсва.

С оглед на това правилно е прието, че липсата на доказателства за извършването конкретно на посочените действия при пробовземането води на извод за неизвършването им, съответно съществено опорочава производството и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Заключението на вещото лице е, че неизвършването на посочените действия би могло да доведе до опорочаване на представителността на пробите, а оттам и на достоверността на резултатите от изпитването. Независимо, че експертът не сочи степен, в която неследването на посочения стандарт в тези му части би повлияло на резултатите от изпитванията, заключението, дадено от инженер-химик, разполагащ с експертиза в областта на технологията на нефта и газа, правилно е кредитирано от районния съд в посока на това, че са разколебани крайните изводи на наказващия орган относно осъществяване на обективния фактически състав на процесното административно нарушение, част от който състав е конкретна и в значителна степен прецизирана – до втори знак след десетичната запетая, стойност, свързана с качеството на горивото – по показател FAME. Настоящият състав не възприема извода на първоинстанционния съд, че отклонението от законоустановените параметри е незначително. При установена стойност по показател FAME – 0.82% (V/V), при норма от минимум 6% обемни (съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 4 от ЗЕВИ), съответно от минимум 5.97% обемни (съгласно БДС EN ISO 4259-2), при която се приема, че горивото не съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели, или същото е близо пет пъти под установената норма и не може да се възприеме за незначително.

По разбиране на състава така установената стойност по показател FAME – 0.82% (V/V) обаче, не може да се приеме за достоверна предвид установените съществени пропуски при следване на БДС EN 14275 в хода на процедурата по вземане на проби от процесното гориво за нуждите на изпитването му с цел изследване на качествата му, по причините, изложени по-горе. Установено нормативно освен в чл. 18, ал. 1 и в чл. 19 – чл. 21 от НИКТГУРНТК, също и, на основание чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК, в цитирания и приложим БДС EN 14275, стриктното извършване на действията, съответно следването на стандартите при вземането на проби от течно гориво е от съществено значение за резултатите от последващото изпитване на течното гориво с цел установяване на съответствието му с изискванията за качество. Тези резултати са в основата и на процедурата по оспорването им, предвидена в чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 22, ал. 9, във вр. с Приложение № 12 от НИКТГУРНТК. Съответно са основание и за ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация. Неследван, стандартът не може да бъде валидно повторен що се отнася до вземането на проби от процесното течно гориво.

При това положение, единствено при доказано чрез удостоверяването му по надлежния ред – чрез обективиране в протокола по чл. 16, т. 4 от НИКТГУРНТК, извършване на всяко от действията по вземане на проби, регламентирани в чл. 18, ал. 1 и в чл. 19 – чл. 21 от НИКТГУРНТК, и стриктно следване на стандартите, установени в БДС EN 14275, приложим на основание чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК, могат да се възприемат за достоверни и надлежни и резултатите от извършеното изпитване на пробите, респективно резултатите, получени в производството по оспорване по реда на в чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 22, ал. 9, във вр. с Приложение № 12 от НИКТГУРНТК. Само такива резултати на свой ред могат валидно да обосноват ангажиране на имуществената отговорност на конкретно лице, притежаващо качество краен разпространител на биогориво в течното гориво съгласно изискванията на § 1, т. 12 от ДР от ЗЕВИ, във вр. с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.).

Предвид изложеното касационният съд не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност и са в съответствие на материално правните разпоредби. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в производство без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основано в приложимия материален закон, поради което като правилно ще се остави в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът по касационната жалба има право на разноски. Заявена е претенция за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., обективирано в договор за правна защита и съдействие от 01.07.2025 година. Съдът намира за основателно направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, като предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на касатора дейност в касационното производство, възнаграждение в размер на минималното, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 4 650,00 лв. се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 07.05.2025 година, постановено по АНД № 201 по описа за 2024 година на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище [населено място], бул. „Д-р Г.М. Д.“ № 52А, ет. 7 да заплати на „***“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 съдебни разноски по КАНД № 327/2025 година по описа на Административен съд-Перник в размер на 4 650.00 /четири хиляди шестстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.