РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Бургас, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501005 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. И. И. чрез адв.Недялко
Драганов от АК-Пловдив против съдебно решение №154 от
02.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 1211/2022г.по описа на НРС,с което съдът
е отхвърлил иска на Д. И. И., ЕГН: ********** срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК:********** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните парични вземания
поради погасяването им по давност: главница в размер на 709.00 лева; законна
лихва в размер на 174.62 лева за периода от 16.11.2023 г. до 18.06.2016 г.; 95.00
лева разноски, от които 45.00 лева арбитражна такса и 50.00 лева такса за
издаване на изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело
№20168560400764 по описа на ЧСИ Биляна Богданова с район на действие
СРС, рег. № 856, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
01.10.2014 г. по т.д. № 5526/2014 г. по описа на СГС, съгласно решение от
17.01.2014 г. на арбитражен съд при Стопанска асоциация – гр. Пловдив по
в.а.д. № 2989/2023 г., като неоснователен.
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно и
незаконосъобразно.Поддържа се становището, представено пред първата
инстанция след отговора на исковата молба,като се сочи,че документите по
изп.дело №764/2016г.на ЧСИ Биляна Богданова потвърждават становището на
1
въззивника,че няма представени надлежни доказателства за връчване на
уведомлението за цесия,ако е имало такова,което подставя под съмнение
активната легитимация на „ЕОС Матрикс“ЕООД като носител на правото на
иск,а оттам и на валидни изпълнителни действия. Посочва,че без да са
изпълнени условията ,при които възникват правата на цесионера- чл.99 ал.3 и
ал.4 ЗЗД,цесионерът не може да встъпи в правата на кредитора. Прави се
оплакване,че НРС не е изследвал въпроса свързан с действието на правната
норма и е издал решение и изпълнителен лист,които са нищожни по смисъла
на чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД,като това е самостоятелно основание за уважаване
на иска по настоящото дело.Посочва,че съдът не е съобразил и някои други
обстоятелства- 1.нередовности при връчването на съобщението-липсва
отбелязване кой е получил пратката,липсва подпис на получател,вид на
доставката и цялостно оформяне на документите за доставката;2.пратката е
доставена на адрес ***,като от направено допитване,намиращо се в кориците
на делото е било установено,че длъжникът не е регистриран на този адрес,а
там са регистрирани други три лица./л.85,88 и 90 от изп.дело/.;3.цедентът е
длъжен да представи на цесионера цялата налична документация по
вземането/чл.99 ал.3 ЗЗД/,което предполага и копие от уведомлението за цесия
до длъжника,а такъв документ липсва по делото.Посочва се,че съдът е
допуснал процесуално нарушение,като не е обсъдил възраженията и доводите
на ищеца,свързани с непълнотата на доказателствата ,представени от
ответника. Твърди се,че искането от 11.09.2023г.до ЧСИ е станало след
изтичането на давностния срок по отношение на първоначалния
кредитор,което ищецът е обосновал в исковата си молба. Моли за отмяна на
решението на НРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с
което да бъде уважен предявеният иск.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Въззиваемото дружество,чрез пълномощника си гл.юрисконсулт
Милушева е оспорило въззивната жалба в депозирания отговор,като е
изложена правна аргументация в подкрепа на становището,че решението на
НРС е правилно и законосъобразно. Намира за преклудирани възраженията на
въззивника във връзка с уведомяването за извършената цесия,като се сочи,че
ищецът не е оспорвал с исковата молба валидността на облигационното
правоотношение с ответното дружество. Правят се доводи и за
неоснователност на тези възражения,тъй като правоприемството е настъпило
още в хода на арбитражното дело,а „ЕОС Матрикс“ЕООД е вписано като
кредитор на ищеца още в изпълнителния лист. Освен това,длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване за цесията,само ако едновременно
с това твърди,че е изпълнил на стария кредитор,а такива твърдения няма.
Излага доводи в подкрепа на становището,че не е изтекла погасителна давност
,като в обжалваното съдебно решение съдът изчерпателно е анализирал
доказателствата по делото в тази насока. Моли решението на НРС да бъде
потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника
2
при условията на евентуалност,ако съдът уважи въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.Постъпила е молба от пълномощника му адв.Драганов,с която
се заявява становище,че поддържа въззивната жалба,няма доказателствени
искания,претендира разноски.Представя и писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не
изпраща представител.Не е направило доказателствени искания.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда
на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
Пред НРС ищецът е предявил срещу ответното дружество иск с правно
основание чл.439 ал.1 ГПК вр.с чл.124 ал.1 ГПК ,като е твърдял,че не дължи
на ответното дружество следните парични вземания поради погасяването им
по давност: главница в размер на 709.00 лева; законна лихва в размер на 174.62
лева за периода от 16.11.2023 г. до 18.06.2016 г.; 95.00 лева разноски, от които
45.00 лева арбитражна такса и 50.00 лева такса за издаване на изпълнителен
лист, предмет на изпълнително дело №20168560400764 по описа на ЧСИ
Биляна Богданова с район на действие СРС, рег. № 856, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2014 г. по т.д. № 5526/2014 г. по описа
на СГС, съгласно решение от 17.01.2014 г. на арбитражен съд при Стопанска
асоциация – гр. Пловдив по в.а.д. № 2989/2023 г. В исковата молба,наред с
твърденията за недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист
поради изтекла погасителна давност, са били заявени и твърдения,че ищецът
не дължи изпълнение по изпълнителния лист,тъй като не съществува правото
на принудително изпълнение.Във връзка с твърденията,че не съществува
правото на принудително изпълнение ищецът е отправил и искане за
обезсилване на изпълнителния лист.
НРС е оставил исковата молба без движение с указания ищецът да
уточни основанието,на което е отправил искането си за обезсилване на
изпълнителния лист,както и да внесе яснота по каква причина и на какво
основание твърди,че не съществува правото на принудително
изпълнение.Ищецът е внесъл уточнения с молба от 30.10.2024г.,в която
изрично е заявено,че искането съдът да установи,че не съществува правото на
принудително изпълнение е основано на изтекла погасителна
давност.Искането за обезсилване на изпълнителния лист не е поддържано в
уточнението.
При така направеното уточнение на твърденията на ищеца в исковата
молба,правилно съдът е дал правна квалификация на иска по чл.439 ГПК,тъй
като ищецът е заявил,че се позовава на настъпили след издаване на
изпълнителния титул факти,които според него обосновават недължимостта на
вземането на ответника – изтекла погасителна давност.
След връчването на отговора на исковата молба и проектодоклада по
чл.143 ГПК,преди първото съдебно заседание, ищецът е представил писмено
становище от 05.02.2025г.,в което е заявил нови твърдения- че не са били
3
изпълнени условията за чл.99 ЗЗД относно договора за цесия,от който
ответното дружество черпи правата си,поради което решението на съда по
чгд,въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист срещу ищеца са
нищожни поради заобикаляне на закона/чл.26 ал.1 ЗЗД/.Твърдял е,че не са
били представени доказателства за съобщаването на цесията на длъжника
,въпреки наличието на валиден негов адрес,поради което „ЕОС
Матрикс“ЕООД не се явява носител на правото да предяви иск ,а оттам и не е
възникнало правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен
лист.
Правилно и законосъобразно НРС е приел,че доводите и възраженията
относно действието на цесията по отношение на ищеца, не следва да се
разглеждат, тъй като предметът на делото, въз основа на предявената искова
молба е недължимост на основание изтекла погасителна давност,както и
поради това,че ответникът е вписан като кредитор на ищеца в самия
изпълнителен лист,тоест правоприемството е настъпила в хода на
арбитражното дело.
Наведените оплаквания във въззивната жалба са изцяло във връзка с
неразгледаните от НРС горепосочени доводи относно действието на
цесията.Тези оплаквания са неоснователни. Видно от съдържанието на
изпълнителния лист,въз основа на който е образувано изп.дело №
764/2016г.на ЧСИ №856 Биляна Богданова с район на действие района на
СГС,той е издаден на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Изрично в изпълнителния лист е
посочено,че същият се издава на основание чл.404 т.1 вр.с чл.406 ГПК по
подлежащо на изпълнение решение от 17.01.2014г.на АССА-гр.Пловдив по
арб.дело №2989/2013г. Ищецът в настоящото производство Д. И. И. е осъден с
това арбитражно решение да заплати на „ЕОС Матрикс“ЕООД процесните
вземания,дължими по договор за цесия от 17.01.2012г.,сключен между
„Уникредит Консюмър Файненсинг“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД,по силата на
който е прехвърлено вземане по договор за отпускане на стоков кредит
№576088 от 10.02.2011г.
След като договорът за цесия е сключен преди издаване на
изпълнителния лист,то възраженията относно неговата недействителност и
липсата на предпоставките на чл.99 ЗЗД не могат да бъдат разглеждани в
производството по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК,тъй като
този иск може да се основава само на факти,настъпили след издаването на
изпълнителния титул. В исковата молба и уточнението ищецът изрично е
заявил,че твърди недължимост на вземанията на основание изтекла
погасителна давност,поради което правилно и законосъобразно НРС не е
разгледал допълнително заявените от ищеца възражения по договора за цесия.
Релевантните за специалния отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК
вр.с чл.124 ал.1 ГПК факти и обстоятелства са разгледани от съда и той се е
произнесъл по предявения иск,формирайки изводи дали е основателно
твърдението на ищеца,че е изтекла погасителната давност за вземането на
ответника в периода след издаване на изпълнителния лист до предявяване на
иска.
По гореизложените съображения и при споделяне на мотивите на
4
НРС,към които препраща на основание чл.272 ГПК,въззивният съд достигна
до извод,че решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно,а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноските за въззивното производство.С
отговора на въззивната жалба са претендирани разноски за юрисконсултско
възнаграждение,които да бъдат определени от съда в съответствие с
разпоредбите на чл.78 ал.4 ГПК вр.с чл.37 ЗПП и чл.25 от НЗПП. БОС
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,като възлага
плащането му върху въззивника Д. И..
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №154 от 02.05.2025г.,постановено
по гр.д.№ 1211/2022г.по описа на НРС.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК:********** сумата от 100 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5