Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …...08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
МИРЧЕВА
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 332 по
описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника „М.“
ЕООД срещу решение от 25.09.2017г. на СРС,
ГО, 74 състав по гр.д.№ 54270/2014г.,
с което и осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на „К.-*“ ЕООД сумата
3600 лв. с ДДС, съгласно издадени и незаплатени фактури за охрана - №№№
620/01.08.2014г.; 621/01.09.2014г. и 622/01.10.2014г., ведно със законната
лихва от 09.10.204г. до окончателното плащане, както и сумата 324 лв. –
разноски.
Въззивникът – ответник обжалва
решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че по делото не
е доказано съществувавщо облигационно правоотношение между страните по договор
за охрана за процесния период, тъй като срокът на сключения на 01.02.2001г.
договор е изтекъл на 01.03.2005г. Поддържа, че дори да се приеме по делото
наличието на действащ договор към момента на издаване на фактурите, не са
налице доказателства за изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
договора. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен, с присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият – ищец „К.-*“ ЕООД не
заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
При
извършената проверка по реда на чл. 269,
предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите
по въззивната жалба,
следва да се отбележи следното:
По делото е
установено, че страните са били обвързани от трайни търговски взаимоотношения по
договор за охрана, сключен на 01.03.2001г. за срок до 28.02.2002г., по силата
на който ответникът е възложил на ищеца да организира и извършва наблюдение и
обезпечава сигурността на трикотажна фабрика в гр. Златица, при първоначално
уговорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лв. С анекс от 01.03.2001г.
действието на договора е продължено до 01.03.2004г., а възнаграждението е
определено в размер на 1200 лв. месечно с ДДС. По делото са представени
множество двустранно подписани анекси за продължаване действието на договора,
считано до 30.09.2014г., а процесните по делото представени три броя фактури,
описани по-горе, са издадени за незаплатени възнаграждения за м.юли, август и
септември 2014г. От заключението на приетата в първоинстанционното производство
ССчЕ се установява, че същите са редовно осчетоводени при ответното дружество, включени са
в дневниците
за покупките и
в
подадените
месечни справки-декларации по ЗДДС и не са заплатени от ответника. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 42 от 19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 71 от 08.09.2014г. по
т.д.№ 1598/2013г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015г.
по т.д.№ 3597/2013г.
на ВКС, І ТО, осчетоводяването на фактурата от ответника, включването й в
дневника за покупки и в дневника за продажби по ЗДДС, отразяването на
стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за
съществуване на отразеното в съдържанието й задължение. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че приемането
на фактурите чрез тяхното осчетоводяване
представлява извънсъдебно признание на ответника за наличие на валидно
задължение за сумите по фактурите
и доказва тяхното
съществуване. Предвид изложеното, доводите в
жалбата за липса на доказано облигационно правоотношение между страните и за липса на доказано
изплънение, са неоснователни.
Представените
по делото двустранно –подписани анекси за продължаване действието на договора,
считано до 30.09.2014г., не са оспорени в качеството им на писмени документи,
поради което възражението в тази връзка в жалбата също е неоснователно.
Други оплаквания не са релевирани в жалбата.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено.
Разноски не се претендират от
въззиваемия и такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед цената на иска, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.09.2017г. на СРС, ГО, 74 състав по гр.д.№ 54270/2014г.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.