№ 1711
гр. Плевен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20254430101152 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Й. ***, срещу Д. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес в *** и Г. И.
А., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, за осъждането им да заплатят при условията
на разделност по 150,93 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената ТЕ
за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2024г. и 35,78 лв. лихва за забава от 02.12.2021г. до
04.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че Д. И. А. и Г. И. А. са наследници на И. Г. А.,
поради което са придобили правото на собственост върху ап. *** и са клиенти на
ищцовото дружество с абонатен номер 23050. Съсобственият на ответниците
апартамент се твърди, че е топлоснабден и през исковия период била предоставена
топлинна енергия, стойността на която не е заплатена. Ищецът счита за относими към
правопораждащият вземането факт разпоредбите на чл. 153 и чл. 150 от ЗЕ, както и
публикуваните от него Общи условия от 2007 г. във вестник Нощен труд и Посоки от
14.12.2017 г. Именно с последните условия се регламентирали правата и задължения
между дружеството и клиентите на топлинна енергия, в т.ч. задължението да заплащат
месечните суми за ТЕ – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С изтичане на последния ден от месеца ответниците изпаднали в забава и на
осн. чл. 31,ал.6 от ОУ ежедневно и била начисляване законна лихва. Дължимата сума
за ТЕ, отдадена от сградна инсталация била в размер на 292,50 лв. и 9,37 лв. за услуга
дялово разпределение. Услугите били използвани, но не заплатени. Моли предявените
искове да бъдат уважени и претендират разноски според представения списък по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, като признава, че в хода на процеса са
постъпили плащания, с които е погасена мораторна лихва в размер на 71,57 лв. и
1
253,09 лв. главница. Ищецът уточнява че дължима е сумата от 48,78 лв. главница или
по 24,39 лв. главница за всеки един от двамата.
В с. з. ответниците се явяват, оспорват исковата молба, но след това заявяват, че
ще заплатят дължимите към топлофикационното дружество суми.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства и заключения на
вещи лица, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Съобщение от Топлофикация Плевен ЕАД за приложимите общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в гр. Плевен е публикувана на
13.12.2007 г. във вестник Посоки и Нощен труд.
Видно от нотариален акт №7, том 1, рег. № 28, дело №7/1998 г. е че Й. *** *** са
продали на И. Г. А. правото на собственост върху ***.
От справка №63/2025 г. за данни по Наредба №18/13.11.2009 г., се установява, че
И. Г. А., ЕГН **********, починал на 30.08.2015 г., като негови живи наследници от
първи ред са двамата му сина - Д. И. А. и Г. И. А..
С протокол от 23.11.2002 г. Общо събрание на ЕС в *** е взело решение да
извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да сключи договор с
Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо Инженеринг ООД, и е
упълномощен *** да сключи споразумителен протокол с ТЕЦ и ТАЕС.
Споразумителния протокол е приложен към протокола, заедно със списъка на
присъстващите на ОС и от който е видно, че ответникът Г. А. е присъствал.
На 28. 11.2002 г. е сключен договор №0641134 между НЕЛБОИНЖЕНЕРИНГ
ООД и ЕС с адрес ***, с предмет изпълнителят да монтаж на жилищна и нежилищна
площ на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на ТЕ.
Видно от споразумителен протокол №3/1143/28.10.2002 г. между ТЕЦ Плевен
ЕАД и фира НЕЛБОИНЖИНЕРИНГ ООД е, че считано от 01.11.2022 г. изпълнителят
НЕЛБОИНЖИНЕРИНГ ООД започва да извършва разпределение на топлинна енергия
между абонати от абонатна станция №1143 на адрес *** въз основа на договор
№0641134/28.10.2002 г.
От заключението на приетата ССЕ се установява, че разпределянето на ТЕ е
извършен от НЕЛБО ЕАД, като в имота няма водомери и измервателни уреди и е с
обем от 109,24 м3 на база на който е изчислена топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация. Същата възлизала на стойност 301,87 лв., като била формирана
от 292,50 лв. за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и 9,37 лв. услуга дялово
разпределение. Размерът на законната лихва за исковия период възлизал на 71,57 лв.
На 06.10.2025 г. било извършено плащане в брой на 324,66 лв.
От заключението на СТЕ се установява, че общият отопляем обем на сградата е
13 120,31 куб. м., а отопляемият обем на апартамента е 109,24 куб. м., като в
процесния ап. не се ползвали отоплителни тела, банята не се отоплявала и нямало
монтирани водомери. Апартаментът се намирал в сграда, която е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, която е работила през исковия
период и е доставяла ТЕ и до процесния апартамент. Разпределението на ТЕ било
извършено според действащата към момента Методика, а отчитането на общата ТЕ в
АС се осъществявало чрез търговски уред-топломер, който преминал изискваните се
държавни проверки.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като последователно
установяват правнорелевантните факти, ползват се с придадената им по закон
2
доказателствена стойност и сила –чл.178 и чл. 179 ГПК, същите са неоспорени и няма
данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност.
Съдът дава пълна вяра на заключенията на вещите лица, тъй като са обективни и
пълни, изготвени са от компетентни вещи лица. Съдът не е взел предвид единственото
заключението на ССЕ в частта относно размера на погасените задължения, доколкото
факта на плащане е относим към приложението на чл. 76,ал.1 или 2 от ЗЗД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими осъдителни искове с правно осн. чл. 79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД.
Основателността на главния иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставена от наличието на следните правнорелевантни факти:
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през исковия период; че ответникът е потребител
(собственик или ползвател) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; че
ищецът е изправна страна по договора, изискуемост на претендираните вземания и
техния размер.
Безспорно е, че ищцовото дружество като енергийно предприятие- доставчик на
топлинна енергия, има правото да търси възмездяване от потребителите в етажната
собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна
енергия в сграда в режим на етажна собственост. Облигационното правоотношение,
което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия са публикувани в един
централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване в
разглеждания случай. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди
процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради което съдът намира, че е
спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите
условия за продажба на топлинна енергия.
На следващо място, безспорно е по делото, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до ап.86 в
***, който е съсобствен на ответниците А.и, които в качеството си на наследници на
И. Г. А., са придобили съгласно чл. 5 от ЗН равни дялове от правото на собственост, с
настъпване на смъртта не техния наследодател през 2015 г. Този факт не е спорен
между страните по делото. Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за
доказване на облигаторното правоотношение В разглеждания случай от представения
договор №0641134/28.11.2002 г. се установява безспорно, че имотът е част от етажна
собственост, в която са инсталирани топлинни разпределители, термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинна енергия, т.е. процесният имот е топлоснабден с
разпределително дружество „Нелбо Инженеринг“ ООД. Имотите от ЕС *** са
присъединени към топлопренсната мрежна на ищцовото дружество още през 2002 г.
Така притежаваният от ответниците обект се намира в сграда в режим на етажна
собственост по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ. Следва да се посочи, че не е необходимо
да е налице писмен договор, доколкото това облигационното правоотношение
възниква и/или продължава своето действие и с конклудентни действия по смисъла на
3
горните задължителни разяснения. Именно поради това, съдът намира, че като страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия и дължат заплащане на цената на
доставената и разпределена топлинна енергия за исковия период. Относно топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а съгласно
чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в
режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея
топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия
от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
естеството си. Това задължение следва и от чл. 28, ал. 4 от ОУ.
За наличието на облигационното правоотношение, изправността на ищцовото
дружество(доставен обем топлоенергия през исковия период, размер на
претендираната услуга) освен посочените доказателства, съдът на осн. чл. 175 ГПК
кредитира и признанието на ответниците на дълга, което недвусмислено следва от
изявлението им, че желаят, а и в хода на процеса са заплатили част от дълга. С това
конклудентно действие те признават неизгодния за тях факт, че вземането на
кредитора съществува, че същото се дължи и желае да го заплати.
По отношение размера на предявените искове, съдът намира, че същите са
безспорно установени заключението на СИЕ, както и размера на плащането в хода на
процеса - 324,66 лв., неизгоден за ищеца факт, който е признат от него и който съдът
цени на осн. чл. 175 ГПК. Ответниците са заплатили сумата от 324,66 лв., която е по-
ниска от претендираната с предявените искове, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 76,ал.2 ЗЗД и следва да се счита за погасена претендираната
мораторна лихва в обща размер на 71,57 лв. и с остатъка от 253,09 лв. част от
дължимата главница в общ размер на 301,87 лв. Така дължима остава главницата в
общ размер на 48,78 лв. или по 24,39 лв. Ето защо предявените осъдителни искове с
правна квалификация чл.79 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, са
основателни, тъй като са доказани по основание и размер, но следва да бъдат уважени
до сумата от 24,39 лв., а за горницата да бъдат отхвърлени поради плащане.
Отговорността на ответниците като наследници е при условията на разделност,
доколкото в закон или договор не е уредено друго.
По гореизложените съображения, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД са
основателни, тъй като са доказани по основание и размер, но с оглед постъпилото в
хода на процеса плащане, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
При този изход на спора, ответниците при условията на разделност следва да
понесат и отговорността за разноски, сторени от ищеца в настоящото исково
производство, които се установяват по основание и размер, а именно 200 лв. държавна
такса, 100 лв. юрк. възнаграждение, което съдът на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК определи,
700 лв. възнаграждения за вещи лица.
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 24,39 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2024 г., до
топлоснабден имот в ***, ведно със законната лихва върху посочената горе главница
от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД за горницата до пълно
предявения размер от 150,93 лв. като погасен чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Г. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 24,39 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2024 г., до
топлоснабден имот в ***, ведно със законната лихва върху посочената горе главница
от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД за горницата до пълно
предявения размер от 150,93 лв. като погасен чрез плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, срещу Д. И.
А., ЕГН **********, и Г. И. А., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на дължимата от всеки от ответниците законна
лихва за забава в размер на 35,78 лв. или общо 71,57 лв., за периода от 02.12.2021г. до
04.02.2025г., като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Д. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 500,00
лв., представляваща сторените от ищеца разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Г. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 500,00
лв., представляваща сторените от ищеца разноски в исковото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД в „Инвестбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: IORTBGSF.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5