Решение по в. гр. дело №5001/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6252
Дата: 17 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20251100505001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6252
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100505001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2478 от 14.02.2025 г., гр.д. 69656/2024 г., СРС, 144 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сумата от 0.59
лева без ДДС или 0.70 лева с ДДС, начислена с фактура с № 44268117, с
период на фактуриране от 09.12.2021 - 08.01.2022г. за мобилна услуга номер
0879 285225 на стойност от 12.01 лева и ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД да
заплати на „А1 България“ ЕАД разноски от 50 лева.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Минолби“ ЕООД.
Счита, че Плащането на сумата по фактурата е безспорно обстоятелство. С
издаване на кредитното известие, ответникът по иска признава извършеното в
повече фактуриране и съответно плащане. Без значение е доколко платец е
ищеца или трето лице. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се
Въззиваемият – „А1 България“ ЕАД оспорва жалбата. Възразява, че ри
1
извършено плащане на фактурната стойност от трето лице, в полза на ищеца
не възниква право да иска връщането й като неоснователно платена.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По силата на договор № ********* от 14.10.2019 г., ведно с Приложение
№ 1 и 03.12.2021 г. за активиране на спорния по делото телефонен номер 0879
285 225 и приложение № 2 за активиране на допълнителен номер 0877 124
415, ответникът по иска „А1 България“ ЕАД поема задължение да предоставя
на ищеца „Минолби“ ЕООД 2 161 броя електронносъобщителни мобилни
услуги - телефонни, телевизия и интернет за посочените телефонни номера.
Ответникът издава фактура № 44268117 за период на фактуриране
09.12.2021 г. - 08.01.2022 г. относно използвани мобилни услуги от абоната за
общо 27,30 лв., без ДДС или 32,76 лв., с включен ДДС. Според издадената от
оператора обобщена информация към фактурата, за процесния номер 0877
124 415 са начислени такси по тарифен план 21.71 лв. и 7.40 лв., като са
приспаднати 0.98 лв., или общо 15,29 лв., без ДДС. За номер 0879 285 225 са
начислени такси за 8,78 лв. и 3.23 лв., или общо 12.01 лв., без ДДС.
С писмо изх. № 9990/30.05.2022 г. на старши специалист от отдел
„Корпоративна сигурност“ при оператора, се изпращат на СДВР приложени
справка за издадените кредитни и дебитни известия, копие от фактури и копие
от сключения между страните договор.
Видно от справката, изготвена от оператора, за процесната фактура,
издадена за 12,01 лв. остава изискуем остатък от 11,42 лв. след приспадане
/сторниране/ на 0,59 лв.
Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на
доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура,
доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
2
Въззивният съд намира, че след като сторнирането винаги следва да е
съпроводено с кредитно известие, в случая чрез издаване на обсъденото
кредитното известие, операторът извънсъдебно признава полученото плащане
на 0.59 лв. за извършено в повече, респ. че фактурата удостоверява погрешна
данъчна основа за цената на предоставените услуги, в резултат на което
платените 0.59 лв. се прихващат от фактурната стойност.
Безспорно е и видно от представените платежни документи на ищеца за
последващи периоди, намиращи се в негово държане и с характер на разписки
по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, установена е практика между страните, плащането на
дължимите такси към оператора принципно да се удостоверява с касов бон,
предоставян на платеца, без да се вписва неговото име и качество. В исковата
молба и отговора на въззивната жалба, ответникът не оспорва изцяло
полученото плащане по процесната фактура от 12,01 лв. и отделно с
кредитното известие сторнира платената част от 0,59 лв., като недължимо
платена по фактурата. Същевременно не провежда успешно доказване
плащането да е извършено от трето лице. Въззивният съд като цени по реда на
чл. 175, ал. 1 ГПК признанието на ответника за правнорелевантния факт на
плащане, във връзка с останалите обсъдени писмени доказателства и
установени обстоятелства, формира извод, че именно ищеца заплаща
стойността на фактурата.
Не са представени доказателства за възстановяване на надплатеното. С
оглед неоснователно настъпилото разместване на материални блага, с което се
накърнява имуществената сфера на ищеца, основателен е искът по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платената сума от 0.59 лв. при начална липса на
правно основание.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 3 ГПК следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен.
Ищецът пред първа инстанция реализира разноски за 50 лв. – държавна
такса и 200 лв. - платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред
въззивна – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, или общо 325 лв. за двете инстанции, които подлежат на
репариране по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2478 от 14.02.2025 г., гр.д. 69656/2024 г., СРС, 144 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, със седалище:
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8 на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата 0.59 лв., без ДДС или 0.70 лв., с ДДС, начислена с
фактура с № 44268117, с период на фактуриране от 09.12.2021 - 08.01.2022г. за
мобилна услуга номер 0879 285225 на стойност от 12.01 лв.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, със седалище:
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8 сумата 325 лв. – разноски за
първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4