№ 517
гр. Ловеч, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100290 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за
потребителския кредит.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Г. Антонов, срещу Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: **, по реда на чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 3686.98
лева по договор за потребителски кредит № 40007766985/31.01.2022 г., от която: 896.12 лева –
главница, 567.77 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до
05.12.2023 г., 517.54 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 900.00 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 400.48 лева – лихва за забава от 02.07.2022 г. до
05.12.2023 г., 405.07 лева – законна лихва, дължима от 05.12.2023 г. до 26.09.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се
основават исковете по кредитното правоотношение, като ищецът се позовава на обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита на 05.12.2023 година.
Ищецът моли да бъдат уважени предявените искове, както и да му бъдат присъдени
направените разноски в заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила
писмена молба от пълномощника му юрисконсулт Кръстева, са изложени съображения за
основателност на предявените искове. В случай че е налице признание на иска от ответника,
ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска. Представен е списък на
разноските по заповедното и исковото производство.
1
Ответникът Г. Д. И. се явява лично и с пълномощник адвокат Илиян Илиев. Заяви, че
признава иска само за главницата по договора за потребителски кредит, договорното
възнаграждение, лихвата за забава и законната лихва. По отношение на предявените искове за
сумите 517.54 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и 900.00 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, моли да бъдат отхвърлени исковете, като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1912/2024
г. по описа на ЛРС, както и от становищата на страните, съдът приема за установено следното:
По повод подадено на 27.09.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, е образувано ч.гр.дело № 1912/2024 г. по описа
на Ловешкия районен съд, постъпило по подсъдност от РС-Свищов, срещу длъжник Г. Д. И. за
следните вземания, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 40007766985/31.01.2022 г., а именно: 1628.88 лева – главница, 567.77 лева – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г., 517.54 лева –
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 900.00 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, 30.00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени
на 16.07.2022 г., 500.00 лева – такси по същата тарифа при забава с повече от 90 календарни дни,
начислени на 07.03.2023 г., 400.48 лева – лихва за забава от 02.07.2022 г. /дата на изпадане на
длъжника в забава/ до 05.12.2023 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 405.07 лева – законна лихва,
дължима от 05.12.2023 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1148/28.11.2024 г. само за вземането за част от главницата в размер на сумата 732.76 лева, а в
останалата част на главницата за разликата от 732.76 лева до пълния претендиран размер от
1628.88 лева, както и за останалите вземания, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
отхвърлено с влязло в сила Разпореждане № 3108/28.11.2024 г. по посоченото ч.гр.дело №
1912/2024 г. на ЛРС.
С оглед на това е предявен настоящият осъдителен иск по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от
ГПК, за присъждане на претендираните вземания за неприсъдената част от главницата в размер на
896.12 лева, договорното възнаграждение, за възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ и
лихвите за забава.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките за
произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, само в частта
относно вземането за главница, тъй като в съдебно заседание ответникът заяви, че признава иска, а
ищецът, чрез пълномощник, изрично е поискал в депозирана писмена молба съдът да се произнесе
с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да
се разпорежда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже в
мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от тази
разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли спорното
право по същество.
2
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения осъдителен
иск в частта относно вземането за главница, съобразно признанието му.
В останалата част съдът счита, че исковете са неоснователни, независимо от признанието
на част от тях от ответника, като за да направи този извод, съдът съобразява следното:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, като кредитор, и ответникът, като клиент, в резултат на сключения между тях
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40007766985/31.01.2022 г., по
силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължил да го
върне за уговорения срок и брой месечни вноски, при уговорена лихва, като е закупил и пакет от
допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Касае се за Договор за потребителски паричен кредит, по отношение на който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за кредит, заемателят дължи възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което няма данни да е включено при изчисляване на
ГПР.
Съдът счита, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е следвало
да се включи в ГПР по кредита. Фактът на невключването му от своя страна
съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР беше включено и въпросното
възнаграждение, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл.
19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК – нищожност на
клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
3
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се
отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед на изложеното и във връзка с направения по-горе извод, че при сключването на
договора за кредит не е спазено императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при
което договорът се явява недействителен, съдът счита, че по същия се дължи само чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява
постановеното Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
Предвид гореизложеното, предявените искове за присъждане на претендираните
вземания за договорно възнаграждение, за възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ и лихви
по процесния договор за потребителски кредит се явяват неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени, тъй като се основават на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.
При този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат
присъдени направените разноски в настоящото исково производство, а също и по заповедното
производство, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от
ЗПК, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, сума в размер на 896.12 лв. /осемстотин деветдесет и шест лева и дванадесет
стотинки/, представляваща останалата част от предсрочно изискуемата главница в размер на
1628.88 лева по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №
40007766985/31.01.2022 г. /разликата от 732.76 лева е присъдена по ч.гр.дело № 1912/2024 г. на РС-
Ловеч/, ведно със законната лихва върху сумата 896.12 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба /14.02.2025 г./ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в ЧАСТТА
за следните суми, претендирани по същия договор за кредит, а именно: 567.77 лева – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г., 517.54 лева –
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 900.00 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, 400.48 лева – лихва за забава от 02.07.2022 г. до 05.12.2023 г. и 405.07 лева –
законна лихва, дължима от 05.12.2023 г. до 26.09.2024 г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за присъждане на
направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1912/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд.
4
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5