Решение по адм. дело №1131/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Т. Г. С., [ЕГН], чрез адв. А. А. – АК - Варна, против Заповед № 365з-3887/13.05.2025г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с която за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал.1-4, чл. 226, ал.1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че в случая не са установени всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, поради което не може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Излага съображения, че заповедта не кореспондира с доказателствата и е постановена при погрешно установена фактическа обстановка. Подчертава, че липсват обективни, преки и непосредствени доказателства за изложеното от административния орган, а дисциплинарното обвинение се основава само на предположения. Изтъква, че в акта са описани седем нарушения на наказаното лице, а е наложено само едно наказание, което представлява нарушение на чл. 197, ал.2 от ЗМВР. Оспорващата намира, че дисциплинарнонаказващият орган не се е съобразил с формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, като формално е приложил чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието, в противоречие с установените факти и обстоятелства. Сочи, че липсват мотиви, обосноваващи налагане на най-тежкото наказание на служителя, което е недопустимо. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание, като се съблюдават и целите, които се преследват при налагане на наказанието. Счита, че същите могат да бъдат постигнати и с друг вид наказание, а не веднага да се налага уволнение. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед, присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директорът на ОД на МВР - Варна, чрез гл. юрисконсулт Й., оспорва жалбата. В писмена защита с.д. 15067/18.09.2025г. сочи, че от събраните доказателства е видно, че жалбоподателката, в нарушение на разпоредбите на т.11, т.19, т. 20, т.21, т.25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не е съобразила законността на действията си при взаимоотношенията си със съседите си, като съзнателно си е позволила да им заяви- „аз съм полицай и нищо не можете да ми направите“, както й в униформено облекло при отправена забележка е казала „Внимавай с кого говориш! Внимавай как ми говориш!“. Намира, че като държавен служител на МВР, жалбоподателката с поведението си е създала впечатление в обществеността, че не съобразява законността на действията, които предприема и извършва противоправни деяния - нарушава обществения ред в етажната собственост и се възползва от служебното си положение. С тези действия не е опазила доброто име на институцията, която представлява, и не е дала личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от кадрова справка рег. №365р-2909/15.01.2025г. /л.197 от преп./ жалбоподателката Т. Г. С. първоначално е назначена на работа в системата на МВР на 01.03.2006г. на длъжност „полицай“ в ООР – кв. Галата, с. Звездица към сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РПУ-Варна при РДВР – Варна. Със Заповед №К-3885/20.09.2018г. и считано от 01.10.2018г. е преназначена на длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ към пето РУ-Златни пясъци при ОД на МВР - Варна, която длъжност заема и до настоящия момент.

Съгласно Докладна записка рег. №460р-10449/14.06.2024г. /л.291-292 от преп./ на Началник Пето РУ „Златни пясъци“, във връзка с получен около 22.00 часа на 12.06.2024г. от ЕЕН 112 сигнал за семеен скандал в жилище в гр. Варна, кв. „Виница“, [улица], ет. 3, ап. 8, патрул на Пето РУ – Златни пясъци с позивна АП 516 е посетил адреса и е установил, че жилището се обитава от мл. инспектор Т. Г. С., на длъжност „Полицай ООР“ и трите й деца, които не са установени в апартамента. Около 22.30ч. е получен повторен сигнал от ОДЧ, предаден през ЕЕН 112 от съседите на С., че същата се е прибрала на адреса. При повторната проверка служителите от АП 516 стават свидетели на скандал между С. и съседите й – С. К. К., Г. Х. Т. и М. П. Г., според които от жилището на С. се чуват скандали, висок шум, викове на децата и изразяват съмнение, че те са бити от майка си. Според съседите досега от тях не са били подавани сигнали срещу С., тъй като тя е служител на МВР - факт, който при предишна подобна ситуация тя е заявила и е посочила, че нищо не може да й се случи. Полицейските служители огледали две от трите деца и установяват, че по тях няма наличие на травматични увреждания или следи от насилие. На С. и присъстващите лица са направени протоколи за полицейско предупреждение за спазване на реда в жилищната сграда, да не отправят заплахи по между си и да не причиняват наранявания и телесни повреди, разяснени са правата за подаване на писмена информация или тъжба за разрешаване на случая по съответния законов ред. Цялата събрана информация по случая е докладвана на ОДЧ на Пето РУ-Златни пясъци.

На 17.06.2024г. от съседите на С., живущи в ап. 5, ап. 6, ап. 7, ап. 9 и ап. 12 - С. К., П. П., М. Г., В. Б., П. И., Д. И., Д. С., А. И. и Г. Т. е подадена жалба до Директора на ОДМВР-Варна, в която сочат, че ежедневно от жилището на С. се чувал шум след 22 часа, блъскане, викане и скандали, с което се нарушават правилата за спазване на обществения ред. Сочат, че С. вземала пари на заем, които не връщала. От терасата й бил пуснат кабел, с който се предоставяло електричество на съседен парцел. Изразяват съмнение, че децата на С. са деца в риск. Притесняват се, че същата, като служител на МВР, притежава оръжие, с което може да застраши живота и здравето им. Прилагат снимков материал и Констативен протокол от проведено на 12.06.2024г. Общо събрание на етажната собственост. Молят за съдействие за разрешаване на конфликтната ситуация /л. 298-301 от преп./.

Със Заповед № 365з-5948 от 26.07.2024 г. на директора на ОД на МВР - Варна /л. 288-290 от преп./, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка за пълно и обективно изясняване на постъпилите докладна записка рег. № 460р-10449/14.06.2024г. и жалба УРИ 365000-41006/17.06.2024г. Проверката е възложена на ст. инспектор Д. В. Д. началник на група „Видеонаблюдение“ в сектор „Охрана и видеонаблюдение“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Разпоредено е в срок до 16.08.2024г. да се докладва на Директора на ОД на МВР – Варна справка за резултата от проверката и предложение за отношение.

Направено е Предложение рег. №365р-45337/12.08.2024 г. /л.313-314 от преп./ от извършващия проверката, срокът за приключване на проверката да бъде удължен до 20.09.2024 год.

За нуждите на извършваната проверка са снети сведения от съседите на Т. С., живущи на адрес гр. Варна, ж.к. „Виница“, [улица]: С. К. К. от ап. № 9; П. Я. П. от ап. № 9; М. П. Г. от ап. № 5; П. Д. И. от ап. № 6; Д. К. И. от ап. № 6; Д. Б. С. от ап. № 7 и Г. Х. Т. от ап. № 12. Снетите сведения касателно случая от 12.06.2024г. са почти идентични и еднотипни. С. казвала че е полицай и какво ще й направят, взимала е назаем парични суми от живущите, като някои от тях не е връщала. Живущите заявяват, че това поведение на Т. С. е несъвместимо с професията й като полицейски служител и определено подронва авторитета на институцията като цяло. Добавят, че не са били свидетели С. да е извършвала физически или психически тормоз спрямо децата си, като същите изглеждали добре гледани. Във връзка с описания в подадената от тях жалба кабел, който бил прокаран от балкона на С. до съседен на блока имот, същият бил премахнат на 02.08.2024 г. /л. 318-325 от преп./.

Снети са сведения от служителите мл. инспектор Д. И. Д. – старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ - Златни пясъци при ОД на МВР - Варна и мл. инспектор Н. В. Д. - старши полицай (ВПА) в група „Охрана на обекти“ на сектор „Охрана и видеонаблюдение“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна, които са описали случилото се на 12.06.2024г. /л. 315-316 от преп./.

В снето сведение рег. № 365р-51405/2024 г. мл. инспектор Т. С. обяснява, че има пет деца, но живее на адреса с три от тях, които са непълнолетни. При описанието на конкретния случай от 12.06.2024г. две от децата се били скарали, но не са вдигали силен шум. С. заявява, че не е казвала на съседите, че е полицай и няма какво да й направят. Това било абсолютна лъжа и не отговаряло на истината. С. твърди, че всичките й съседи, откакто живеят там се държат лошо с тях, заяждат се и я клеветят. Същата смята, че живущите във входа са се наговорили и са се организирали срещу нея с цел да я злепоставят. С. твърди, че отдавна е била взимала парични заеми от съседите, но всичко е върнала /л. 317 от преп./.

За нуждите на проверката, с писмо рег. № 365р-43684/01.08.2024 г., са изискани при наличие, записи от персонална полицейска камера за дата 12.06.2024 г., от посетен след 22.00ч. сигнал на адрес гр. Варна, ж.к. „Виница“, [улица], както и да бъде предоставена информация за подавани сигнали от същия адрес, за периода от началото на 2024г. до настоящия момент /л. 309 от преп./. От Пето РУ - Варна е получен отговор рег. № 460-43864/2024 г., като от него е видно, че на 15.04.2024 г. адресът е посещаван по сигнал за семеен скандал, но такъв не е бил установен. Към отговора е приложен CD диск с 6 бр. видеофайлове за конкретната дата /л.234 от преп./.

Към проверката е приложен протокол за извършен преглед на видео запис рег. № 365р-46506/15.08.2024 г. /л. 312 от преп./.

В хода на проверката са изготвени Експерта справка № 19/10.01.2025г. /л.218/ на изисканите записи от ЕЕН 112, и Експертна справка № 73/10.02.2025г. на приложени записи от охранителна видеокамера, разположена на стълбищната площадка пред апартамент 9, както и записани телефонни разговори между С. и П. Й..

След извършения анализ на събраните материали, обективиран в Справка рег. №365р-52356/17.09.2024г., извършващият проверката е направил извод, че Т. С. е предизвикала нарушаване на обществения ред и спокойствието на живущите на адрес гр. Варна, ж.к. „Виница“, [улица] е вземала на заем парични суми от съседите си, някои от които не е връщала. Това в дадения случай е причина за създаване на силно негативно мнение от страна на живущите във входа. Последните поставят под въпрос професионализма и етиката на полицията като цяло, което уронва престижа и доброто име на институцията. Направено е заключение, че с тези си действия мл. инспектор Т. С. С. не е спазила изискванията на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.2014 г. по т. 11 б. „а“, т. 19 и т. 20. Деянията на мл. инспектор Т. Г. С. са несъвместими с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР, като по този начин е уронен престижът на институцията, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, което кореспондира с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Направено е предложение да бъде образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу мл. инспектор Т. Г. С. /л. 326-330 от преп./.

Със заповед рег. № 365з - 10543/20.12.2024г. на Директора на ОД МВР - Варна за дисциплинарно разследващ орган е назначен главен инспектор П. Ч. - председател, инспектор Н. С. С. и инспектор И. С. С. - членове. В заповедта е посочено, че в срок от два месеца от издаването й, ДРО следва да представи становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Т. С. /л. 28-33 от преп./.

Отново са снети сведения от живущите на адрес гр. Варна, кв. „Виница“, [улица]С. К. К., П. Я. П., Д. К. И., П. Д. И., Д. Б. С., Г. Х. Т., М. П. Г. и полицейските служители, посетили сигнала на 12.06.2024г .- Н. В. Д. и Д. И. Д.. Всички отново разказали за инцидента, като потвърдили казаното от тях при предварителната проверка. /л. 124-146 от преп./.

С Покана рег. №436р-43527/30.12.2024г. /л.115-116 от преп./ дисциплинарно разследващият орган е поканил Т. С. да се запознае със заповедта за образуваната срещу нея проверка, както и с всички материали по производството, да даде писмени обяснения. Същата е връчена на 04.02.2025 г. лично на адресата.

От Т. С. е постъпило Обяснение рег. №463р-6937/25.02.2025г. до Директора на ОД на МВР - Варна /л.69-77 от преп./, относно образуваното дисциплинарно производство. В обясненията е изложено, че през 2022г. баща й Г. С. закупува апартамент № 8, находящ се на адрес : гр. Варна, [улица], ет.3, ведно с паркомясто № 8, в който от 2019г. мл. инсп. С. и семейството й живели под наем. Преди покупко - продажбата на апартамента посоченото паркомясто се ползвало без правно основание от техни съседи, живущи в ап.6 на ет. 2. Впоследствие баща й продава паркомястото, и според мл. инсп. С., това е причината част от нейните съседи да започнат да подават жалби, сигнали и оплаквания за нарушаване на тишината от 14.00 часа до 16.00 часа през деня, и на нощната тишина след 22.00 часа. Твърди, че след продажбата на паркомястото част от съседите й с започнали да тормозят нейното семейство, като към тях са отправяни заплахи и обиди. Заявява, че до лятото на 2022г. апартамент № 9, който се намира на ет. 3 до апартамента, в който живее със семейството си, е бил необитаем. След това е закупен от С. П. и П. П.. Първоначално са били в добри отношения, но впоследствие П. е променил отношението си към тях и е започнал да рита входната им врата, обувките пред нея, да ги обижда и псува. Твърди, че държанието на П. е било причина децата й да изпитват страх от него.

На 12.06.2024г., около 22.00 часа, разбира, че неин съсед е подал сигнал на ЕЕНСП 112 за семеен скандал в тяхното жилище и съмнения за упражнен физически тормоз спрямо малолетните й деца. Изпратен е АП „516“ в състав мл. инсп. Д. Д. и мл. инсп. Н. Д., които не са установили никой на адреса. Потвърждава, че две от децата й са се „спречкали, но не са вдигали прекалено силен шум“. След това тя й семейството й са излезли на разходка до близката гора. На връщане към дома си среща служителите от АП „516“, от които разбира, че има подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина от апартамента, в който живее тя със семейството си. Заедно със служителите на Пето РУ - Златни пясъци се качва до апартамента, в който живее и вижда, че на площадката са се събрали част от нейните съседи. Те са изразили съмнение, че спрямо децата на мл. инсп. С. е осъществен физически тормоз. В присъствието на служителите от АП „516“, трите деца на мл. инсп. С. са излезли от апартамента, като по тях не са установени видими следи от наранявания. Твърди, че след този случай съседът й М. Г. е започнал да се държи по - агресивно спрямо нея и семейството й, дори е счупил бравата на входната врата на апартамента им. Отрича да е взимала парични суми от 50 лв. от П. П., които в последствие да не е връщала. Относно ел. кабел, излизащ от ап. 8 и стигащ до постройка в близост до кооперацията, за който е посочено в жалбата, твърди, че е пуснат от баща й, за да помогне на съсед, който е останал без електричество, и тя няма касателство към действията на баща си. Изразява недоволство от факта, че съседите й от ап. 9 са поставили камера за видеонаблюдение, която обхваща и пространството пред нейния апартамент, с което тя не е съгласна, не е давала разрешение и нарушава правата й. Твърди, че не носи служебното си оръжие в дома си, тъй като няма монтирана каса за съхранение, поради което го съхранява на работното си място. Твърди, че не е вярно, че тя й семейството й вдигат силен шум. Заявява, че спазва основните етични принципи за поведение.

Със Заповед №365з-1033/11.02.2025г. Директорът на ОД на МВР – Варна, срокът за извършване на дисциплинарното производство е удължен до 20.03.2025г. В Заповедта като причина за удължаване на срока е посочено, че предстои получаване на отговори на изпратените писма, даване на писмени обяснения от мл. инспектор С., снемане на сведения от други лица, изготвяне на обобщена справка, запознаване на мл. инсп. С. с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, предоставяне на допълнителни обяснения или възражения от служителя, изготвяне на становище до дисциплинарно наказващия орган /л. 34-35 от преп./.

Събраните в хода на проверката доказателства – документи, свързани със служебната дейност на служителите, сведения и обяснения от служители, справки и други материали, включително резултатите от извършената проверка, дисциплинарноразследващият орган обективира в Обобщена справка с рег. № 436р-6402/21.02.2025г. /л.95-112 от преп./. Прието е, че младши инспектор Т. Г. С. води начин на живот, който съобразява изключително със своите интереси и по-малко с общоприетите норми за поведение в обществото и конкретно в кооперацията, в която живее. Действително, действията й, които предизвикват недоволството на съседите и тяхното отрицателна отношение към нея, са извършени в извънработно време и не са при и по повод изпълнение на служебните й задължения, но въпреки това са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Мл. инспектор С. за продължителен период от време е предизвикала нарушаване на обществения ред и спокойствието на живущите на адрес гр. Варна, ж.к. „Виница", [улица]. Не се отнасяла с уважение към съседите си, с което е предизвикала отрицателно отношение към себе си от по-голямата част на живущите в кооперацията. На няколко съседи е казвала, че тъй като е полицай няма какво да й направят, и ги е заплашила, че ще ги съди, тъй като я клеветели. Взимането на заем на парични суми от съседите й и други лица, част от които не е връщала или забавяла връщането им, е създало негативно мнение от страна на живущите към полицейските служители. Деянието на младши инспектор Т. Г. С. е станало достояние на широк кръг лица в МВР и на неограничен брой граждани. С поведението си е създадено впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат. Вместо да спазва стриктно закона и да допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, сама участва в извършването на| противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си и не е насърчавал гражданите да спазват закона.

Изискана била кадрова справка за служителя рег. №365р-2909/15.01.2025г., от която се установило, че през периода от 2017 г. до 2024 г. /с изключение на 2021 г./, ежегодно, в края на календарната година С. е получавала „индивидуална парична награда“. Към датата на изготвяне на справката служителят няма наложени дисциплинарни наказания, които да не са служебно заличени.

С Покана рег. №436р-6414/21.02.2025г. мл. инсп. Т. С. е уведомена за възможността да се яви на 25.02.2025г., в 09.30ч., във Второ РУ на МВР – Варна за запознаване с обобщена справка с рег. № 436р-6402/21.02.2025 год. и всички материали от проведеното дисциплинарно производство. В поканата е посочено, че служителят има право, на осн. чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, в срок от 24 часа след запознаване с материалите да даде допълнителни писмени обяснения или възражения /л. 76 от преп./. Поканата е връчена лично на жалбоподателката на 25.02.2025г., която с писмено заявление рег. №436000-3560/25.02.2025г. е поискала да й бъдат предоставени материалите по дисциплинарната преписка на магнитен носител /л. 94 от преп./.

С Протокол рег. №436р-7177 от 26.02.2025г. /л. 120 от адм. преп./ дисциплинарноразследващият орган е установил, че от мл. инсп. С. не е депозирано допълнително обяснение или възражение, но е получена молба вх. №436000-3622/26.02.2025г. /л. 91 от преп./, с която моли срока за предоставяне на допълнително обяснение или възражение да бъде удължен до 07.03.2025г. С Протокол рег. №436р-8361 от 07.03.2025г. дисциплинарноразследващият орган е установил, че на 28.02.2025г. е депозирано възражение вх. №436000-3839/28.02.2025г. от мл. инсп. С. /л. 122 от преп./, в което сочи, че процедурата по чл. 206 от ЗМВР е нарушена, тъй като са били взети предвид и избирателно само сведенията, които описват обвинителната теза, а сведенията от бивши колеги и съседи на С. не са били разгледани от ДРО /л. 59-68 от преп./.

Изготвено е ново становище рег. №436р-8362/07.03.2025г. /л.38-58 от преп./, в което възражението на мл. инсп. С. е прието за неоснователно като дисциплинарноразследващият орган е приел, че във връзка със случая на 12.06.2024г. е установена хронологичната последователност на събитията, описани в Обобщена справка с рег. № 436р-6402/21.02.2025 год. Прието е, че младши инспектор Т. Г. С. води начин на живот, който съобразява изключително със своите интереси и по-малко с общоприетите норми за поведение в обществото и конкретно в кооперацията, в която живее. Действително действията й които предизвикват недоволствотото на съседите и тяхното отрицателно отношение към нея, са извършени в извънработно време и не са при и по повод изпълнение на служебните й задължения, но въпреки това са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Мл. инспектор С. за продължителен период от време е предизвикала нарушаване на обществения ред и спокойствието на живущите на адрес гр. Варна, ж.к. „Виница", [улица]. Не се отнасяла с уважение към съседите си, с което е предизвикала отрицателно отношение към себе си в по-голямата част на живущите в кооперацията. На няколко съседи е казвала, че тъй като е полицай няма какво да й направят и ги е заплашила, че ще ги съди, тъй като я клеветели. Взимането на заем на парични суми от съседите й и други лица, като някои от тях в последствие служителката не е връщала или е забавяла връщането им, е създало негативно мнение от страна на живущите към полицейските служители. Деянието на младши инспектор Т. Г. С. е станало достояние на широк кръг лица в МВР и на неограничен брой граждани. С поведението си е създала впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат. Вместо да спазва стриктно закона и да допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, сама участва в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си и не е насърчавал гражданите да спазват закона. ДРО на базата на събраните доказателства предлага на ДНО да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното правоотношение на мл. инспектор Т. Г. С. за извършени от нея деяния, които съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, като виновно е нарушил нормите за етично поведение, записани в т. 11, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 25 от Етичния кодекс, за което на основание чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР- „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

С Писмо рег. №436р-8549 от 07.03.2025 г. материалите по дисциплинарното производство са изпратени до Началника на сектор ЧР-ОД на МВР – Варна /л.23 от преп./.

Възприемайки изцяло фактическата обстановка, изложена в Обобщена справка с рег. № 436р-6402/21.02.2025г. и становище рег. №436р-8362/07.03.2025г., дисциплинарнонаказващият орган издал обжалваната в настоящото производство заповед, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал.1-4 от ЗМВР, чл. 226, ал.1, т.8 и чл. 227 от ЗМВР наложил на младши инспектор Т. Г. С. - полицай в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР - Варна, дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил служебното й правоотношение.

Заповедта е получена лично от Т. С. на 14.05.2025г. Правото да я оспори служителят е упражнил с подаване на жалба на 20.05.2025г., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката са разпитани свидетелите В. М. Н., Д. Т. Ш., Н. Т. С. и М. А. А..

Свидетелят В. М. Н. обяснява, че познава Т. С. от 19 години, когато тя е постъпила на работа в ІV РУ като полицай, а той е бил началник на «Охранителна полиция» в ІV РУ. Свидетелят е бил непосредствен началник на С. поради което е имал пряко наблюдение и впечатления от нея. За периода на работа свидетелят е забелязвал С. да се държи, първо със служители - неколегиално, и с граждани – неетично, грубо или с напрежение, в нервно състояние. Дълго време жалбоподателката работила на пост «1», където се посрещат всички граждани, охрана на сградата, и пропускателният режим се осъществява от нея. Там са идвали граждани, които носят жалби, заявления, идвали са свидетели по административни преписки, участници в ПТП, извършители на престъпления по досъдебни производства, идвали са пияни граждани, под въздействие на наркотици, психичноболни и всякакви други. Н. никога не е видял или чул С. да се държи грубо или неетично с който и да е. Докато е живеела в кв. Аспарухово свидетелят не е чувал за някакви сигнали или оплаквания срещу нея за някакви нарушения на обществения ред, междусъседски скандали или нещо подобно. Освен това с оглед изпълняваната длъжност всички жалби и сигнали, които са постъпвали в районното управление, са минавали през него и той се е запознавал с тях и не е срещал нещо лошо срещу нея.

Свидетелят Д. Т. Ш. заявил, че работи в системата на МВР от 12.02.1996г., от които 25 години служи в ІV РУ на МВР - Варна, а последните 4 години е в ІІІ РУ. Познава Т. от времето, когато постъпила на служба в ІV РУ като съвсем нов служител в патрулно-постовата служба, в т.нар. пост «1», където се приемат гражданите. Освен това я познава и от кв. Аспарухово, където свидетелят е живял и работил. Според свидетеля С. е един абсолютно съвестен и достоен служител на МВР, с присъщата си интелигентност и човещина. Винаги в контакта й с граждани, се е държала на ниво, с подобаващо отношение, съвсем нормално и коректно. На свидетеля е известно, че жалбоподателката отглежда сама трите си деца и се грижи за болни родители. Според свидетеля Т. никога не се подавала на провокации и е убеден, че такова нещо не е възможно да се случи с нея. Независимо, че Шерлетов не е бил пряк свидетел на конфликта между С. и съседите й и доколкото той я познава като служител и като гражданин, за него не е възможно тя да извърши това, което й се вменява. Свидетелят заяви, че през последната година жалбоподателката не се е променила в поведението си.

Свидетелят Н. Т. С., посочва, че в момента отговаря за сигурността във верига магазини „My Market“, като служител сигурност и отговаря за всички обекти на територията на гр. Варна. Свидетелят е бил началник на група «Криминална престъпност» в ІV РУ през 2007г., когато С. е работела в група «Охранителна полиция» към ІV РУ до 2009г. Според свидетеля С. винаги е била пример сред колегите си със своята компетентност, вежливост, в отношенията с гражданите винаги е била отзивчива. На пост № 1 е лицето на районното управление, и когато пристигне човек с проблемите си тя е била човекът, който трябва да посрещне гражданите и да сподели за проблемите и евентуално да го упъти към колега. Същите впечатления свидетелят имал, и когато започнал работа в V РУ - Златни пясъци от 2012г., където се пенсионирал. От 2012 до 2021г. познава С. като служител в група «Охранителна полиция» към V РУ. Впечатленията му от ІV РУ се потвърдили и в V РУ - Златни пясъци – С. била изключително тих, скромен, отзивчив колега, много често по линия на криминална тя е била ползвана извън работно време по линия на т.нар. специализирани полицейски операции, по линия на проституцията е била викана в районното управление. Въпреки, че е имала малки деца, тя никога не е отказвала, за разлика от други нейни колежки, които винаги намирали повод да отказват, защото имат малки деца. Свидетелят заяви, че е наясно съм със ситуацията на ул. «К. П.» № 62. Според него в основата на конфликта между С. и съседите й е възникнал спор за паркомясто, при който група съседи, включително и криминалнопроявени лица, се настройват срещу един служител на МВР. Били търсени хора в района на Златни пясъци и в квартала да говорят лоши неща за Т. С.. Свидетелят заявил, че не му е известно, жалбоподателката да е парадирала извън работно време със служебното си положение на полицай. В тази връзка свидетелят посочи, че е запознат със социално-битовото положение на С. и знае, че тя се грижи и за възрастните си родители. Когато трябвало да бъде разпределен ведомствения фонд, С. не парадирала със социалното си положение, за да придобие ведомствено жилище да живее с децата си и родителите си.

Свидетелката М. А. А. заявява, че познава Т. от 2018г., когато е била заместник-директорка на училището, в което е записала третото си дете. Направило й впечатление, че когато свидетелката излизала извън стаята, казала, че учителите в училище трябва да се уважават много. Оттогава тя винаги е била с усмивка, добронамерена, много мила към всички учители, родители, децата и винаги е била всеотдайна. Свидетелката едва преди две-три години разбрала, че С. работи в полицията, защото винаги е идвала цивилна да остави децата си или да ги вземе, и никога не е парадирала със служебното си положение. Тъй като станали близки С. й споделила, че има проблеми с някои съседи, които я притесняват, обиждат и нарушават пространството на нея и децата й. Според свидетелката Т. не е авторитарен родител, а винаги е била много мила и добронамерена. А. заяви, че не е получавала оплаквания от детето на което преподава, във връзка с отношенията в семейството. С. винаги е участвала в родителската общност на училището и никога не е парадирала, че е полицейски служител.

По искане на ответната страна са разпитани свидетелите П. Д. И., Д. Б. С. и Д. С. Ш..

Свидетелят П. Д. И. посочва, че познава жалбоподателката Т. като съсед, но няма спомен кога точно се е нанесла със семейството си. През годините е помагал на С. с каквото може – давали са велосипедчета, тротинетки и никога не е отказвал помощ при необходимост. Никога е нямал конфликти с тях. Конфликтите станали с две семейства, които заради тях напуснали. Според свидетеля за семейството на жалбоподателката законът не важи - те тропат, викат, когато човек отиде да им направи забележка стават други. Интелигентността им изчезва и започват да викат, едва ли не, че цялата сграда е срещу тях. Когато застане човек срещу тях казват „Внимавай какво правиш, внимавай какво говориш“. При всяка забележка от всеки те стават уязвими. Вдигат голям шум, а след 11ч. вечерта системно се тропа. Ако им се направи забележка на втората, третата минута избухват и започват да викат. Никой не може да проведе нормален разговор с тях. Започват да се карат. Например изкачването на стълбите става като марш. Непрекъснато демонстрират арогантност. Т.е. „аз мога и да не спазя, ние сме тихи, вие сте лошите“. Под вие разбирайте цялата сграда. Непрекъснато вратата на жилището им е отворена. Принудили се да махнат дръжките и все още ги няма. Извадили са дръжките да не могат да се отварят прозорците на общите части, там е смрад и не се стои.

Свидетелят заявява, че С. е вземала пари назаем от него един, два пъти, но ги е връщала. За вдигания шум са поставяли въпрос на всяко събрание на етажната собственост, години наред. На събранието те почти не идвали, а изпращат дядото, който е болен и никой не смее да го ядосва, а внимателно му се казва да спрат да шумят. Посред нощ от терасата викат и крещят и то многократно. Дори при такива ситуации са идвали и полицейски служители. Последният бил най-фрапантният случай, когато при посещението на полицейския екип, полицаите си говорили с Т. на малки имена, демонстрирайки „какво вършите, какво правите, какви са тези работи“. Свидетелят заяви, че тези отношения са започнали, когато семейството, което е живяло от дясно под Т. се оплакало, че семейството вдига шум. Хората предпочели да продадат жилището си и да избягат, заради непрекъснатия шум. След това дошло младо семейство, което също избягало. Свидетелят заяви, че говори в множествено число като визира семейството на жалбоподателката. Забележките ги е правила когато е била с униформа и без униформа. Свидетелят определя неспазването на закона от страна на С. с думите й: „Ти няма да ми кажеш на мене какво ще правя аз“, след което вратата се затваряла.

Свид. Д. посочил, че е нямал спор с Т. за паркомясто. Тя си продала паркомястото и свидетелят го освободил. Врявата станала от доста други хора в сградата понеже тя не предложила паркомястото на никой от сградата, а имало най-малко трима, четирима нуждаещи се.

Свидетелката Д. Б. С. посочва, че е съседка с Т. и от 2019г. в кооперацията в която живее има проблем с Т. заради шума и миризмите, които се носят от тях. Шумът като цяло е по всяко време, с изключение на периодите когато ги няма, тъй като те доста се карат. Чуват се викове, крясъци, караници, бягане. Чува се гласът й, когато се кара с баща си доста често обикновено късно вечер в 9ч., в 11ч. Тъй като спалнята на свидетелката е залепена за техния хол, този шум им пречи. Децата й викат, тропат, карат се. Отправяли са забележка на Т., да са по-тихи, но тя реагира бурно. Според свидетелката Т. не й е казвала лично, че е полицейски служител, поради което не може да й направят нищо, но е чувала, че е казвала на хората, които живеят под нея. Момичето, което е живяло под нея и било с малко дете й казало, че ще звънне в полицията, защото било след 10-11ч. вечерта и тя отговорила: „Какво ще стане като дойдат и аз съм полицай?“ Съответно полицаите дошли и си говорили на малки имена.

Свидетелят Д. С. Ш., посочва, че живее в съседната кооперация и познава Т., но няма пряк контакт с нея. Апартаментът му граничи с тяхната кооперация и от тях се чуват викове и скандали. Карат се постоянно, чуват се крясъци. Дори вечер я е виждал по улицата да бягат, постоянно се карали. На свидетелят не е известно Т. да е отправяла закани към някой, лично към него не е. Един път е видял от терасата, че е дошла полиция, но не знае по какъв повод са дошли полицаите. Чувал е за спор за паркомясто със съседа, който живее под него, но не знае подробности. Само знае, че спорът е бил между нея и съседите от нейната кооперация. На свидетеля не му е известно Т. да е взимала пари назаем и да не ги е връщала.

В открито съдебно заседание жалбоподателката дава обяснения, че от три години живее в кооперацията, като никога и по никакъв повод не е помислила да изрече, че е полицай и нищо не могат да й направят. Винаги се е чувствала един от многото, а със семейството си живее в прекрасни отношения. Всичко започнало от продажбата на паркомястото, тъй като не го е предложила първо на съседите си. Нейн колега Б. П., който работи като началник сектор „Престъпления срещу личността“ лично я помолил, ако реша да продава паркомястото да му се обади, за да го купи. Когато уведомила П. /свид. П. Д./, че ще продава паркомястото, той й казал: „Т., четиринадесет години паркирам тук, не може да дойдеш след толкова години и да ми кажеш, че това паркомясто е твое.“ Показала му нот. акт, а той отговорил: „Няма да го махна от тука“ и започнал да говори така: „Ако ти това паркомясто го продадеш, няма да бъдеш полицай. Ще спреш да бъдеш в системата на МВР, ще те видя сега дали ще работиш като полицай“. Жалбоподателката посочва, че извън работно време е съдействала на П. и съпругата му за станал пожар в гората, като се е обадила на колегите си да съдействат. След това започнали заплахите към баща й, понеже паркомястото е на негово име, но тъй като той е възрастен човек, заплахите се прехвърлили към нея. По отношение на втората свидетелка жалбоподателката заяви, че Д. С. още при нанасянето на семейството на Татяна в апартамента е започнала с упреци. Нямало и десет дни, когато тя ги обвинила, че са й откраднали маратонките, след което започнали заяждания с нея и децата. Д. по-късно намерила маратонките. По отношение на двете семейства, които са продали жилищата си, жалбоподателката посочва, че действията им са били продиктувани от факта, че отдясно до тях живеел криминално проявено лице. Когато съседите са идвали при нея, то не е било защото са се карали. Жалбоподателката заявява, че понякога децата са шумели, но тя винаги им е казвала, да бъдат по-тихи и спокойни. Съседите сложили камера, за да записват жалбоподателката и всички записи изпращали на г-н Ч. без нейно знание. Дори за камерата не са я питали, а имали непрестанна агресия към семейството й. Жалбоподателката посочи, че четиридесет и осем години е живяла в кв. „Аспарухово“ и не е имало нито един сигнал срещу нея. Когато е посещавала почивните бази на МВР, също не е имало оплаквания от свидетелката. Началникът й от ІІІ РУ на МВР Я. К. също казва, че не е имал проблеми. В заключение жалбоподателката сочи, че за толкова години не е имало никакви сигнали срещу нея, а едва след продажбата на паркомястото осем човека са се обединили срещу нея, за да направят живота й черен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на заповедта, в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК, вр. чл.211 от ЗМВР /заповедта е връчена на 14.05.2025г., а жалбата до съда е подадена чрез органа на 20.05.2025г., видно от поставения върху нея входящ номер и дата/, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в изискуемата писмена форма. В разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания. В т. 3 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 - за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР - Варна е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР - Варна, съгласно приложено на л. 33 от делото, Удостоверение рег. №365000-43405/20.06.2025г.за заемана длъжност. Към момента на издаването на оспорената заповед Т. Г. С. е заемала длъжност младши полицейски инспектор (пункт Б-9 от Приложение № 2 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и, ал. 3 от ЗМВР), поради което съдът приема, че директорът на ОД на МВР - Варна се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР по отношение на наказаната служителка.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на нормата на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, като формално съдържа всички законово изискуеми реквизити. В обстоятелствената част на заповедта са описани данните, послужили като основание за образуването и провеждане на дисциплинарното производство; установената от дисциплинарно разследващия орган фактическа обстановка и приетите като потвърждаващи я доказателства; фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според дисциплинарнонаказващия орган обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Дали са налице приетите за установени от дисциплинарнонаказващия орган фактически обстоятелства и доколко същите представляват релевантни юридически факти, обосноваващи дисциплинарното обвинение за вмененото нарушение на служебната дисциплина, са въпроси, относими към преценката за материалната, а не за формалната /процесуалната/ законосъобразност на оспорения административен акт.

Настоящият състав намира, че при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са спазени процесуалните изисквания, регламентирани в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, вкл. сроковете по чл.195, ал. 2 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Издадена е Заповед № 365з-10543/20.12.2024 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която е разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка за резултатите от нея. Събраните в хода на проверката доказателства са допустими такива, на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. В случая служителката е била запозната с материалите от проверката и резултатите от нея, за което има изрично отбелязване в справката. В хода на дисциплинарната процедура на служителката е предоставена възможност да се запознае с всички актове и материали, свързани с провежданото дисциплинарно производство и да участва в него, при подробно разясняване на процесуалните й права по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, вкл. правото й да представи доказателства, да прави искания и възражения и да даде писмени обяснения, от което жалбоподателката се е възползвала. Двумесечният срок за ангажиране на дисциплинарна отговорност е започнал да тече на 07.03.2025г., когато материалите от производството са постъпили в ОД на МВР – Варна, респективно – е изтекъл на 13.05.2025г., след приспадане на ползвани в периода 1 ден отпуск поради временна неработоспособност /07.04.2025г. -л.22/ и 5 дни платен годишен отпуск /л.20/.

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдебният контрол по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина, и правилно ли са определени видът и размерът на наложената дисциплинарна санкция. При съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства настоящият съдебен състав приема за основателни доводите на оспорващата за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, при следните съображенията:

В случая нарушението на служебната дисциплина, за което на мл. инсп. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съответно нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира, че деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Вмененото на мл. инсп. Т. С. нарушение на служебната дисциплина по см. на 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, от правна страна е обосновано с нарушаване (неизпълнение) на - т. 11 - Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време ... и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани; т.19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т.20 - „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; т.21 – „Държавния служител се отнася с уважение към всички представители на обществото“; т.25 – „Държавния служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Описаното в обстоятелствената част на оспорената заповед и квалифицирано като съставомерно поведение на наказаното лице се изразява в това, че служителката е нарушавала реда, чрез вдигане на силен шум в часовете за почивка през деня и не е спазвала нощната тишина; взимала назаем суми пари от граждани, които не е връщала до подаване на жалби срещу нея; не е опазила доброто име на институцията, в която работи; създала е впечатление у гражданите, че полицейските служители пренебрегват установените норми на поведение; деянието водило до загубване на общественото доверие, уронва престижа на МВР; мл. инспектор С. не е дала личен пример с поведението си пред другите представители на обществото да спазват установените норми, а напротив сама ги нарушава; мл. инспектор С. не е показала уважение към другите представители на обществото /по т. 21/; с действията си като е заявявала пред своите съседи, че като служител на МВР не могат нищо да й направят, мл. инспектор С. е използвала служебното си положение, което е довело до намаляване на общественото доверие спрямо органите на МВР. Деянията са извършени на публично място и са станали достояние на множество хора. При тези факти дисциплинарнонаказващият орган е преценил, че е налице уронване престижа на държавната служба, тъй като деянието е извършено на публично място, станало е достояние на обществеността, при което са създадени определени нагласи относно младши инспектор С. като служител на МВР, и съответно насочват към облика на служителите на министерството.

От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, че на 12.06.2024 г. между мл. инспектор Т. С. и съседите й от жилищната кооперация, в която живее, находяща се в гр. Варна, кв. „Виница“, [улица] възникнал битов конфликт във връзка с твърдение на съседите, че жилището на жалбоподателката след 22.00ч. се е чувал силен шум – викане, блъскане, тропане. По делото не е спорно и се установява, и че на подаден сигнал през ЕЕНСП 112, пристигналият на място АП с позивна „516“ в състав мл. инспектор Д. И. Д. и мл. инспектор Н. В. Д. Д. не са установили видими следи от насилие по отношение на децата на жалбоподателката, като същевременно са съставили и връчили на мл. инспектор С. протокол за полицейско предупреждение № 460р-10366/12.06.2024г., както и на част от присъстващите лица са съставени протоколи за полицейско предупреждение за спазване на реда в жилищната сграда, да не отправят заплахи помежду си и да не причиняват наранявания и телесни повреди. Жалбоподателката не отрича, че съществува конфликт между семейството й и съседите в кооперацията, като сочи, че конфликтът е започнал по повод продадено от нея паркомясто на живущ в друга кооперация в близост и поради факта, че не е предложила паркомястото на съседите си, същите са се настроили негативно към нея и семейството й. Не е спорно и, че от съседите на С. е подадена жалба УРИ 365000-41006/17.06.2024г., в която се твърди, че от години имат проблеми с мл. инспектор С. - почти ежедневно чуват скандали, вдига се шум след 22.00 часа, както и по всяко по време през деня. Изразяват мнение, че служителката има „неадекватно, ненормално поведение, невъзможност да упражнява родителски контрол“. Заявяват, че С. взема пари на заем и не ги връща.

Дисциплинарната отговорност по Глава VIII от ЗМВР е лична и виновна отговорност, и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми – небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение в някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя, в т.ч. и на правилата на Етичния кодекс. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.

В случая съдът намира, че описаният от дисциплинарнонаказващия орган фактически състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, не е доказано да е осъществен, а установените факти са неправилно квалифицирани като съставомерни за това дисциплинарно нарушение. За да се определи деянието като дисциплинарно нарушение с дадената в оспорената заповед правна квалификация, трябва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да уронва престижа на службата. Ситуациите от вечерта на 12.06.2024 г. представляват битов (междусъседски) конфликт с участие на държавния служител от МВР, но непосредственото лично участие и поведения на Т. С. в него, по начина, по който е описано в оспорената заповед, в никакъв случай не е възможно да бъде разглеждано като тежко нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

За нарушаване на етичните правила ЗМВР предвижда възможност за налагане на две различни дисциплинарни наказания, като преценката е с оглед тежестта на извършеното нарушение. За да е реализирано тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР), е необходимо да са налице конкретни деяния, изразени чрез действие или бездействие, които противоречат на точно определени правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянията трябва да имат за резултат действително настъпили неблагоприятни последици за институцията, изразяващи се в уронване на нейния престиж. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е прието, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Деянието трябва да е от такова естество, че да намалява престижа на МВР. Т. деяние от страна на жалбоподателката в настоящия случай не е доказано по безспорен начин. Снетите в хода на проверката обяснения са еднотипни и почти идентични като описание и възприятия на лицата, заинтересовани от изхода на проверката, а разпитаните в хода на производството свидетели на ответника дават общи, непоследователни и по – скоро оценъчни показания относно поведението на С.. Никой от разпитаните свидетели не потвърждава по категоричен начин най – същественото основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на С., а именно – злоупотреба с правомощия и увереност, че няма да й бъде наложена санкция като орган на власт. Пред съда свидетелят П. Д. заяви, че като направят забележка на Т. тя отговаря „полицай съм, внимавай“, когато е с униформа и без такава, а в дисциплинарното производство дава сведение - „Т. лично на мен или съпругата ми не е казвала, че не мога да й направя нищо, тъй като е полицай.“ Т.е., същият интерпретира отправените от С. предупреждения в униформа като твърдяната злоупотреба с правомощия. Дори да се приемат за доказани останалите действия на С. и семейството по нарушаване на реда и тишината в етажната собственост, то същите са от чисто битово естество, извършени извън работно време и не в качеството й на служител на МВР, поради което трудно могат да бъдат квалифицирани по сочените точки от Етичния кодекс, респективно – да оправдаят налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Никой от разпитаните в съдебно заседание свидетели не потвърждава категорично и твърдението за взети в заем и невърнати от С. парични суми. Напротив, свид. Д. подчертава обратното.

От представените 6 бр. видео файла с различна продължителност, за които ДРО е съставил протокол рег. № 436р-5443/12.02.2025г. /л. 124 от адм. преп./ не може да се установи категорично, че на 12.06.2024г. жалбоподателката е извършила нарушение на обществения ред в кооперацията, в която живее. Видно от сведенията на двамата младши инспектори посетили мястото на конфликта, дадени в хода на дисциплинарното производство /л.95-96 от адм. преп./, когато са пристигнали на място са установили, че съседите се карали на висок глас със С., защото по всяко време на денонощието тя и семейството й нарушават спокойствието в сградата като системно вдигат шум и постоянно се карат за нещо. Изрично двамата полицейски служители сочат, че е било очевидно, че всички живущи в кооперацията са били настроени срещу Т. и заявили, че ще подадат жалба, а тя продължавала да отрича да е нарушавала обществения ред и говорила на по-висок тон, но не е викала.

В допълнение към горното съдът намира, че доказателствата, които са кредитирани в хода на дисциплинарното производство са едностранчиви, доколкото дисциплинарнонаказващият орган е възприел единствено сведенията на съседите на С., които са едната страна участници в битовия конфликт. Сведенията дадени от родителите на Т. С., съседката Т. К., Б. С. не са обсъдени изобщо от дисциплинарнонаказващия орган. Макар и част от тях да са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на производството, същите е следвало да бъдат анализирани много внимателно, след което да се преценят съвкупно с другата група сведения. В обобщение на горното, настояща съдебна инстанция приема, че разследването от дисциплинарно-разследващият орган е проведено едностранчиво, като не са изяснени фактите в пълнота, поради което изведените изводи не могат да бъдат приети за категорично установени. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел като достоверни единствено обясненията на съседите на Т. С. - податели на сигналите и жалбите срещу нея, като не е взел предвид евентуална тяхна заинтересованост, предвид възникналия конфликт с жалбоподателката от продажбата на паркомястото. Дисциплинарното обвинение не може да почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, както и събирането на относими и надлежни доказателства, е от съществено значение за отговора на въпроса дали деянието съставлява или не дисциплинарно нарушение и ако е така - то да бъде правилно квалифицирано. Дисциплинарнонаказващият орган дължи да изложи ясно и недвусмислено установената фактическа обстановка, но също така да анализира в съвкупност събрания доказателствен материал като посочи защо дава вяра на едни доказателства, а отхвърля други, което в случая не е направено. Като не е съпоставил и анализирал събрания в хода на проведеното дисциплинарно разследване доказателствен материал обективно и в неговата цялост, което е имало за последица заключение, основано на само част от събраните доказателствата, съдържащи сведения дадени единствено от съседите-участници в битовия конфликт, формиращи предположение за извършено деяние, но без категорично и безпротиворечиво да го установяват, дисциплинарнонаказващият орган неправилно е установил фактическата обстановка по преписката, приемайки за безспорно установено, че с действията си жалбоподателката е нарушила Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е извършила деяния, уронващи престижа на службата.

Неоснователно като доказателства в дисциплинарното производство са приети и записите от частната охранителна камера, поставена на етажа, на който живее жалбоподателката, както и записите от телефонния разговор с П. Й., направени от същия. При определени условия те могат да бъдат годни доказателства, но за да има отклонение от правилото на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово съгласие или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, трябва да има надлежни доказателства, че всички заснети са знаели, че мястото е под видео-наблюдение, с което са се съгласили, или при положение, че съответните записи имат случаен характер. В случая записите нито са били изготвени при съгласие на участващите лица, нито са приобщени по надлежния процесуален ред за подобен род веществени доказателства, нито имат случаен характер. Тъй като са направени в разрез с разпоредбата на чл. 32, ал.2 от КРБ, същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Наред с това, в административната преписка на л.146 е налично сведение от П. Й. Й., от което е видно, че жалбоподателката му е върнала взетата в заем сума, което дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил в оспорената заповед.

Дори и да се приеме за доказано, че Т. С. е нарушила посочените в оспорената заповед разпоредби на Етичния кодекс, неправилно дисциплинарното нарушение е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Факт е, че нито Конституцията, нито отделните закони дефинират "добрите нрави", тъй като се отнася за типично понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигат в правна норма тяхното спазване, санкционирайки в определени хипотези несъблюдаването им. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. В случая, действително е възможно да се приеме, че самото замесване в битов междусъседски конфликт на служител от МВР, макар и в лични отношения и извън работно време, както и несвоевременното връщане на заети суми, е в състояние да застраши доброто име на МВР и неговите служители. Но случаят не е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че реално да застрашава доброто име на институцията, респективно - да уронва престижа на службата, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че действията на С. не са конкретизирани във връзка с твърденията на съседите за нарушаване на обществения ред в кооперацията /С. обитава жилището заедно с многочленното си семейство и родителите й/, както и ограничения кръг граждани, които са били свидетели на инцидента, а и тяхната субективна ангажираност в конфликта, обосновават извод за неправилната квалификация на извършеното като "уронване престижа на службата".

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в противоречие с материалния закон дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, представляващо тежко нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

На следващо място, съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона и с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Целите на дисциплинарната отговорност са определени в чл. 4, ал.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи и са възпитателни и превантивни. При определяне на дисциплинарната санкция следва да бъдат взети предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, като тя бъде съобразена с тежестта на нарушението, формата на вината, вредните последици, цялостното поведение на служителя и други относими данни. В случая, извършената от дисциплинарнонаказващия орган преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е направена формално, едностранно и необективно, и по никакъв начин не обуславя и не обосновава наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Дисциплинарнонаказващият орган е игнорирал част от доказателства, събрани в хода на дисциплинарната процедура, включително във връзка с личността и цялостната дейност в системата на МВР на служителката. Макар заповедта да съдържа изявление, че тези данни са съобразени, всъщност цялостна оценка на поведението на държавния служител не е направена от дисциплинарнонаказващия орган. Съдът намира, че установената фактология не удовлетворява материалноправните изисквания на закона за налагане на най-тежко дисциплинарно наказание. Напротив, конкретиката на процесния казус, включително с оглед подробните показания на свидетелите В. М. Н., Д. Т. Ш., Н. Т. С. и М. А. А., би могла да формира представа у обществото, че се действа избирателно, като за по-тежки прояви от служители на МВР, вкл. свързани с нарушаване на права и свободи на гражданите, се налагат по-леки по вид наказания, а при процесното се преекспонира ролята му. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е възможно да бъде сторено, единствено въз основа на конкретен и задълбочен анализ на установените факти, обстоятелствата, при които те са се проявили, и при отчитане на цялостната дейност на служителя, като в резултат на този анализ се формира извод, че единственото съответно на деянието наказание е именно "уволнение", а не някое от другите предвидени в закона по-леки санкции. Следва изрично да бъде посочено, че за нарушаване на етичните правила на служителите от МВР, когато не е уронен престижа на службата, е предвидено служителите да се наказват с дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, но подобна хипотеза не е обсъдена от дисциплинарнонаказващият орган. При условие, че не са констатирани настъпили вредни последици; липсват предходно налагани наказания; посочени са получените от жалбоподателя награди; посочено е, че дисциплинарнонаказващият орган като работодател оценява положително досегашния труд на мл. инспектор С., налагането на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е несъразмерно на деянието, поради което е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Липсват и каквито и да е мотиви, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-леко по вид и също възможно дисциплинарно наказание, което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР.

При така установените нарушения се налага извод, за наличие и на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК по отношение на оспорената заповед.

При този изход на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателката има право на разноски. Претендира се възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева. Предвид задължителните постановки на решение по дело С-438/2022г. на СЕС, релевираната от ответника прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявана спрямо предвидения в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. минимален размер от 750 лева, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя и броя на проведените заседания. При преценка на същите, съдът намира възражението за прекомерност от страна на ответника за основателно, като на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, който размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата

Водим от горното, Варненският административен съд, ІХ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-3887/13.05.2025г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с която за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал.1-4, чл. 226, ал.1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР, на Т. Г. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна, да заплати на Т. Г. С., [ЕГН], разноски за производството в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.